Дейности » Парламент

Медийната комисия призова СЕМ час по-скоро да вземе решение за аналоговите тв конкурси

[07 Февруари 2008]

Иво Атанасов: Ясно е, че айсбергът и "Титаник" ще се сблъскат,но комисията не може да е в ролята на оркестъра, който ще свири, докато всичко потъне

Комисия по гражданско общество и медии

               

                  

П Р О Т О К О Л

                                                                  

                                                                                                                                                                                                                                                              

На 7 февруари 2008 г. се проведе заседание на Комисията по гражданското общество и медии при                                                                                                                                                                                           

                                                                                                                                                                                                                                                                

Д н е в е н  р е д:

 

1. Изслушване на институциите, имащи отношение по телевизионните конкурси за ефирни телевизии в София, Пловдив и Варна.

Заседанието бе открито в 14,35 ч. и ръководено от г-н Иво Атанасов - председател на комисията.                                                                                         

                                                                                                                                    

*       *       *

                                                                                                                                                                                                                                                                             

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, пристигна най-новият член на комисията Андрей Баташов! Пожелавам му успешна работа в тази комисия в месеците до края на мандата!

Предлагам ви една точка в дневния ред, а именно изслушване на институциите, имащи отношение по телевизионните конкурси за ефирни телевизии в София, Пловдив и Варна.

Има ли други предложения? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.

Против? - Няма. Въздържали се? - Няма.

Приема се.

На тези от вас, които наблюдават работата на телевизията било като участници в нея, било като представители на медиите, които отразяват нейната дейност, сигурно им прави впечатление, че от няколко години не се занимаваме с всеки възникнал конфликт и всеки скандал. Имаше времена, в които буквално всеки сигнал, постъпил в комисията, беше разглеждан от нея. Това бяха времената, когато председатели бяха Михаил Неделчев, след това Жорж Ганчев, Клара Маринова и част от мандата на Стоян Райчевски. След това тази практика беше прекратена не защото се смениха председателите, а тъй като с приетия от Народното събрание през 1998 г. Закон за радиото и телевизията беше създаден Национален съвет за радио и телевизия, след това Съвет за електронни медии, тоест този орган, който има правата да решава този тип въпроси като въпроса, за който сме се събрали днес.

Но тъй като ние сме сезирани от Асоциацията на българските телевизионни оператори с молба да бъдат изслушани различните позиции, особено сега след приемането от правителството на Националния цифров честотен план и тъй като ние сме комисия както по медии, така и по гражданското общество, когато сме сезирани от неправителствена структура по такъв важен въпрос, колкото и да нямаме правомощия да го решаваме, не можем да се правим, че проблемът не съществува. Затова и ръководството на комисията решихме да насрочим днешното заседание, на което да се чуят отделните позиции, и ако можем заедно да преценим какво да се прави по-нататък.

Казвам го много условно, тъй като виждам, че има непримирим конфликт, че и двете страни, така да се каже, се позовават на аргументи, на спазване на закона, приветстват приемането на Националния цифров честотен план. Но да не преразказвам техните позиции, след като сме ги поканили и те са уважили работата на нашата комисия, да им дадем думата, за да ги изложат сами.

Кой иска пръв думата? Госпожо Драганова, заповядайте.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, дами и господа! Пред себе си държа две коренно противоположни мнения - на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и Асоциацията на българските телевизионни оператори. Ние не сме арбитър, по-скоро тук е зданието, където законите се коват и където трябва да се следи те да се изпълняват. Много моля всички взимащи думата да се концентрират върху един въпрос: защо трябва или защо не трябва да приключат конкурсите.

Според това, което съм прочела, мога да кажа защо трябва да приключат. Защото има Закон за радиото и телевизията в § 9а е казано, че там където сме заварили от години оператори, приключват до приключване на конкурсите за аналоговите им честоти, които конкурсите впрочем Съветът за електронни медии е обявил и доколкото разбирам на 5-и е трябвало да вземе окончателното решение и да класира кандидатите. По този начин ние ще изпълним закона, а и стратегията, която сме гласували и за която толкова бяхме похвалени от европейската общност и каквито ангажименти сме поели.

Втората причина да приключат е да може на чисто да дойде цифровизацията и лицензите да бъдат дадени на тези хора лицензиите до времето, когато ще бъдат спечелени конкурсите за цифровите оператори и те ще дойдат на местата на тези честоти, когато вече напълно заемат, тъй като знам, че в определено време аналоговото и цифровото съществуват съвместно.

Тук може би трябва да допълня, че има логика в това, защото как и по каква причина тези по § 9а ще си дадат честотите на цифровите оператори, които ще спечелят? Но там пише до завършване на конкурсите за аналоговите им честоти. Дори ще сменяме закона.

Второто - защо не трябва да завършват конкурсите. Второто мнение е, че конкурсите не трябва да бъдат завършени, защото те не са легитимни, защото Комисията за регулиране на съобщенията си е оттеглила честотите, защото, видите ли, ще се започнат съдебни дела. Но тези честоти и сега са заети. Значи и при единия случай, и при другия случай пак ще има дела по тази логика.

Дайте ни основанията "за" и "против", защото от едната страна стои изпълнението на законодателството на България и стратегията, която е приел парламентът, и всъщност хората, които са кандидатствали, почтено са си подали документите и на тях им се дължи отговор какво се случва. Ако са нелегитимни конкурсите, анулирайте ги! Вземете решение и приключете въпроса! Но ни дайте реалните отношения. Защото в крайна сметка знам, че има двете становища в Съвета за електронни медии и се питам докога законите ще бъдат правени за някого? И примерно тези от § 9а, като от толкова години са там, така ли ще продължим ние лъкатушещо и органите, които трябва да вземат решение, няма да взимат решение, защото в даден момент конюнктурата дължи на някого нещо?

Събрали сме се, за да обсъдим позициите и всеки със своя авторитет, със своето виждане да каже за какво е. Тук се протоколира и тук се знае всичко, за да не може да бъде обвинено един ден нито Народното събрание, нито тази комисия, че не е изпълнявала закона. Затова сме тук, за да чуем гражданското общество в лицето на двете организации да каже какво има да каже, да чуем органите, които трябва да вземат това решение, и да разберем какво се случва. Защото този скандал продължава вече много дълго и трябва да има край. И по моему - законов край!

Така че, моля ви да отговорите на този въпрос. Ако сте за приключването на конкурса, защо? И вие поемате личната отговорност за това, което сте казали. А ако не сте за приключването, защо? И защо това не е законосъобразно? Моля всеки от изказващите да направи това и да го декларира и пред комисията тук, и пред всички събрали се, за да се знае един път завинаги какво се случва в тази държава по този въпрос. На масата са тези, от които това зависи.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Думата има г-жа Маргарита Пешева.

МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Уважаеми господа депутати, уважаеми колеги журналисти! Радвам се, че парламентарната Комисия по гражданско общество и медии ни покани за това изслушване, тъй като това наистина е въпрос с много голямо обществено значение.

Ще представя пред вас волята на Съвета за електронни медии, която вчера Съветът за електронни медии оповести за медиите в своята декларация, приета с нужния брой мнозинство. По волята на СЕМ след приемането на Националния цифров честотен план държавната политика в областта на сектора е ясна. Тъй като Министерският съвет е основен разпоредител, той ясно казва с приемането на плана, че цифровизацията е приоритет в държавната политика на Република България. Цифровизацията е приоритет дотолкова доколкото цифровата телевизия е бъдещето на Европейския съюз и на България като негов пълноправен член. Цифровата телевизия е по-демократична, защото тя е свободна телевизия и се излъчва по наземен път, цифровата телевизия е новата технология, която завинаги измества аналоговата телевизия. Съвсем ясно Министерският съвет казва и този план е нужен, защото радиочестотният спектър, който е държавна собственост, е един и същ - веднъж за излъчване на аналогова телевизия, втори път за излъчване на цифрова телевизия. Поради тази нужда спектърът се планира. Той има първа фаза на прехода, има втора фаза на прехода, България приема островният принцип.

Тоест държавната политика в областта на сектор, за да резюмирам, е цифровизацията. Вчера Съветът за електронни медии категорично застана зад държавната политика в областта на сектора.

На второ място, Съветът за електронни медии застана зад това, че всъщност този спектър, който е предвиден за първа и втора фаза, е резервиран от държавата. Той се управлява от Комисията за регулиране на съобщенията, която в официално писмо, подписано от д-р Веселени Божков, на 4 февруари каза конкретно за всички осем канала, за които са обявени аналогови конкурси, че те се включват в първа, респективно втора фаза на прехода, като един от каналите за Варна е предназначен за цифрово радио. Тоест този спектър не е свободен, този спектър е включен в първа и втора фаза на прехода.

Многоуважаемата от мен депутатка г-жа Весела Драганова повдигна въпроса за § 9а. Бих казала, че законодателят е в правото си да напише допълнителни текстове относно § 9а. Госпожа Драганова беше член и в предишния парламент, който създаде § 9а. В § 9а беше отнето правото на Съвета за електронни медии да лицензира и беше въведен от законодателя така наречената временна търпимост. Бих Ви припомнила това, госпожо Драганова. От тази гледна точка преминаването от аналогова към цифрова телевизия при телевизионните оператори, които имат валидно действащи програмни лицензии, и тези, които имат лицензии по § 9а, е едно и също. Ако вие, уважаеми господа депутати, искате да напишете текст, че със старта на прехода, който започва през средата на 2008 г. според публичната информация, подадена от Комисията за регулиране на съобщенията, ако вие смятаме, че операторите по § 9а, за които не са проведени аналогови конкурси, трябва да спрат излъчването, бъдете така любезни да направите поправка в § 9а и законодателно да стабилизирате този процес.

От тази гледна точка конфликтът, госпожо Драганова, тъй като Вие зададохте конкретен въпрос, основно е: ако сега се финализират тези аналогови конкурси, които са предвидени в първа и втора фаза на цифровия преход, ще започнат дълги съдебни процедури, които обикновено в Република България траят от една до няколко години. Когато има съдебна процедура, този спектър е блокиран, той не може да бъде използван нито от операторите, които са се класирали и са получили от Съвета за електронни медии лицензии, нито пък може да бъде използван за прехода към цифровизация.

Това е първата фаза на конфликта.

Съветът за електронни медии категорично заявява, че ще работи с държавните институции, с неправителствения сектор, с неправителствените организации, като решително възразява срещу упражняването на натиск върху един независим специализиран орган, за който вие като законодатели сте разписали в медийния закон, че всеки член на СЕМ има право да гласува "за", "против" и "въздържал се". Няма текст в закона, който да не позволява на член на СЕМ да гласува "против".

Бих искала само да маркирам личната си позиция, която ще ви предоставя официално. В продължение на година и половина съм два пъти съм гласувала "против" и съм предложила писмени мотиви за отрицателен вот за многобройните нарушения в конкурсните процедури - нарушения в Закона за радиото и телевизията, нарушения на Правилника за организацията на лицензионния процес, нарушения на Правилника за структурирането на експертните комисии.

Конфликтът между Съвета за електронни медии и уважаемата Комисия за регулиране на съобщенията тръгна от оттеглянето на ресурса. Като поднасям голямото си уважение лично към г-н Рендов и към всички останали комисари, моята лична позиция беше твърде скептична по това веднъж да дадеш на Съвета за електронни медии ресурса, а втори път да го оттеглиш. Затова съм гласувала за старта на телевизионните конкурси, защото смятам, че в България трябва да има повече телевизионни програми, по-разнообразни и по-качествени. Това е в интерес на медиините потребители.

Аз не съм юрист. Виждам, че има и друга позиция. Господин заместник-главния прокурор каза, че ще прогласи решенията на СЕМ поради тяхната нищожност, именно аргументирайки се с оттеглянето на ресурса. Може аз да съм допуснала грешка, но досега винаги и пред господин Рендов в личен разговор и пред Асоциацията на българските телевизионни оператори, и пред Асоциацията на българските телевизионни оператори съм заявявала, че за мен и пред Съвета за електронни медии съм заявявала, че за мен този аргумент не е достатъчно стабилен. Говоря само като лаик.

Съветът за електронни медии иска и поставя в тази декларация много важен въпрос - въпроса, че ако в средата на годината стартира цифровата телевизия в България, съветът трябва първо да изработи правилник по какъв начин ще избира и оценява двете български програми, които ще се качват на цифровите мрежи. На второ място, трябва да се хармонизира, да се приведе в съответствие Законът за електронни съобщения със Закона за радиото и телевизията и съветът работи много активно по текстовете на този законопроект. Има работна група, в която се включват и представители на неправителствения сектор, на АБРО, на АБТО, на СЕМ, на Министерството на културата, тоест всички заинтересовани страни, като този законопроект силно се надяваме в най-скоро време чрез Министерството на културата да бъде представен на вашето внимание. Той е много важен законопроект.

На трето място, особено важно е да си дадем сметка, че медийната регулация не е филиал на адвокатски кантори, тя не може да се разгледа като адвокатура. Медийната регулация се прави в обществен интерес и в защита на държавната политика в областта на сектора и когато на мен една уважавана от мен организация ми иска оставката като изпълнителен секретар, тя очевидно превишава своите правомощия. Само Съветът за електронни медии може да ми поиска оставката. А аз бих искала, когато защитавам държавната политика, да бъде поискана оставката на целия Министерски съвет, да бъде поискана оставката на цялата Комисия за регулиране на съобщенията, която управлява спектъра, и на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Тогава компанията ще бъде напълно достойна.

От тази гледна точка ще кажа още нещо. На последното заседание, което предизвика медиен скандал, бяха внесени протоколи и доклади за финализиране на конкурсите, в които имаше тежки процедурни нарушения. Нито един от осемте доклада и осемте протокола не беше подписан от членовете на Комисията за регулиране на съобщенията. Шест протокола и шест доклада не са подписани от един член на Съвета за електронни медии, който категорично отказа да ги подпише след приемането на Националния цифров честотен план. Най-важното в дадения случай е да намерим професионален диалог помежду си и да започнем да стартираме процедурата по лицензиране и регистриране на нови цифрови телевизионни програми, предназначени за цифров пренос. И за всички аналогови честоти, които стоят извън така наречения Национален цифров честотен план, да се обявят аналогови конкурси, които законодателят е преценил, че могат да се проведат до края на тази година.

Давам си сметка колко е сложен казусът, изказвам комисията на съвета, казах и моята лична позиция, като уважавам и другата позиция. Завършвам с това, че винаги ще уважа колегиалната воля, когато я има в съвета, но винаги ще гласувам "против" и никой депутат няма да ме накара грубо да погазвам Закона за радиото и телевизията, правилниците и държавната политика в областта на сектора.

Благодаря ви, че ме изслушахте.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожо Драганова, заповядайте.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Само няколко думи. Никой депутат никого не кара по какъвто и да било начин да гласува. Не знам на Вас ако Ви се е обаждал някой, нямам представа. Много Ви моля, Вие казахте, че никой депутат няма да Ви накара да погазвате закона и т.н. Ние сме най-добронамерени и искаме за изслушаме най-добронамерено какво се случва  и защо се случва. Уважаваме всяка една позиция и искаме да бъде заявена. Вие заявихте Вашата, за което Ви благодаря. Но много моля  изказванията да се уважаваме взаимно.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Райна Николова има думата.

РАЙНА НИКОЛОВА: Уважаеми народни представители, събитията в медийния сектор през тази седмица, свързани с аналоговото телевизионно лицензиране, предизвикаха естествен и засилен обществен интерес. Изказаха се много и различни, често противоположни мнения. И както е написал юристът Алеко Константинов, "разни хора, разни идеали".

Бизнес интересите са противоречиви и това е разбираемо, но има и принципни неща, които не могат да се пренебрегнат или заобиколят. Ще започна с първото от тях.

Съветът за електронни медии има основно задължение по закон да лицензира радио- и телевизионните оператори, които излъчват наземно. В съответствие с Закона за радиото и телевизията и приетата от Народното събрание стратегия Съветът за електронни медии обяви на 10 юли 2006 г. - забележете, на юли 2006 г., преди 576 дни! - пет конкурса за аналогови телевизионни честоти в градовете Пловдив и Варна, а на 21 септември 2006 г. други три конкурса за честотите в град София.

Законът е точен по отношение на сроковете, на административните процедури. Административно-процесуалният кодекс предвижда, че административният акт, респективно решението за класиране и обявяване на победителите в конкурсите, се издава 14 дни от датата на започване на производството. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на споменатите срокове.

Още по-прецизно Административно-процесуалният кодекс предвижда, че процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона и за най-краткото време. И ето основанието Съветът за електронни медии да влезе в рекордите на Гинес: най-краткото време засега е 576 дни! И може да бъде неограничено повече в името на рекорда и до 1 януари 2009 г., когато съветът ще е прескочил това неприятно препятствие, създадено от народни представители в Закона за електронни съобщения, а именно омразната дата 31 декември 2008 г. До тази дата Съветът за електронни медии има право да обявява конкурси за аналогови телевизионни честоти.

Държа да подчертая, че в Административно-процесуалния кодекс има специален раздел, озаглавен "Защита срещу неоснователни бездействия на администрацията". Тъй като нашата дейност е публична и сме поканени от Комисията по гражданско общество и медии, няма нито да скрия, нито да премълча, че съпътстващи на този сапунен риалити формат и на бездействието са непрекъснатите етюди, които гарнират и предопределят тези безрезултати. Например на редовно заседание на СЕМ във вторник, 5 февруари, с предварително подготвен дневен ред внезапно двама членове на Съвета за електронни медии демонстрираха забележителната си памет от детските години по сценария на играта с маргаритката "Обича ме, не ме обича", като буквално представиха сценката във варианта "Харесва ми темата на дневния ред, не ми харесва темата на дневния ред".

Ден по-късно беше "произведена"  и публикувана в сайта на Съвета за електронни медии така наречената декларация с автори може би същите тези членове на СЕМ, без да е обсъждана - държа да подчертая - без да е свикано заседание на Съвета за електронни медии, без да е проведено лично гласуване както изискват Закона за радиото и телевизията и нашият правилник, буквално за няколко часа. Тоест тази декларация като позиция, която е излязла на сайта на СЕМ, по никакъв начин не е съгласувана с мен персонално. Оказа се, че на 5 февруари 2008 г. темата финализиране на аналоговите телевизионни конкурси не е актуална, след 24 часа обаче чудото е налице - същата тема вече е актуална.

Аз заявявам, че за първи път в историята на медийния регулатор се предприема подобно действие. Впрочем подобен недемократичен дух в организиране работата на Съвета за електронни медии стана присъщ през последната една година за съжаление. Подобно нещо бе немислимо да се случи по време на мандатите на г-н Райчо Райков, светла му памет!

Струва ми се, че правно-организационната форма на Съвета за електронни медии започна да наподобява не на административен орган, а на еднолично дружество с ограничена отговорност. И това се потвърждава от факта, че решения в СЕМ се диктуват и приемат не от мнозинството, а от малцинството - друг принос, достоен за рекордите на Гинес.

В заключение бих искала да кажа, че интересите са много, но законът е един. Древната максима от римското право гласи: "Дур а лекс, сет лекс" ("Строг закон, но закон"). Независимо дали е Законът за радиото и телевизията, Законът за електронни съобщения или е някой друг закон.

Започнахме конкурсите преди приемането на България в Европейския съюз. Тече втората година от членството ни, но ние все още не прилагаме европейските стандарти и процедури в телевизионния сектор. Убедена съм, че трябва да го направим най-после. Има хиляди начини едно нещо да не се свърши и само един то да стане - просто трябва да се прилага действащият Закон за радиото и телевизията. Моята категорична позиция е, че Съветът за електронни медии няма законови пречки да довърши тези започнати от него конкурсни процедури, тъй като към настоящия момент не само че липсва правна уредба, която да урежда цифровото лицензиране, но по този начин се създава възможност на операторите по § 9а да работят и да пречат на процеса на цифровизация. А е казано в  § 9а изрично, че операторите излъчват до приключване на обявените от Съвета за електронни медии конкурсни процедури. Приключването на административната процедура означава обявяването на решение за класиране и обявяване на победителите в конкурсните процедури.

Така че независимо от това, че е приет Национален цифров честотен план, което е нещо много хубаво, това го приветстваме всички членове на Съвета за електронни медии и го очаквахме доста дълго време, считам, че предстоящото въвеждане на цифровизацията по никакъв начин няма да затрудни действието и функционирането на аналоговите честоти на операторите, а напротив, ще даде възможност Съветът за електронни медии до оставащите няколко месеца на тази година да обяви и други аналогови конкурси с регионален обхват в онези населени места, където става дума за изграждане на цифрови мултиплекси с регионален обхват, за да може ние да имаме при въвеждането на цифровото излъчване създаден медиен пазар на регионално ниво, стабилен при това, а не новопоявил се със съмнително качество на програми, за да може местната комуникация да получи така необходимата й информация и най-малкото потребителите да бъдат защитени. Защото все пак ние всички сме зрители и потребители на програмите.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Кулински, заповядайте.

БОЙЧО КУЛИНСКИ: Само една реплика, ако ми позволите, във връзка с последните думи на колежката Николова за провеждането на редовното заседание на Съвета за електронни медии на 5 февруари.

Аз не приемам саркастичния тон и забележките, с които бяха поднесени факти, които по моему не стоят така. Искаше се да се наложи в дневния ред формулировката за окончателното класиране на конкурсите и също така да се обявят фаворитите в тези конкурси. При тези обстоятелства, които бяха споменати и от г-жа Пешева, и както вие всички знаете, че самата документация, която е свързана с провеждането на конкурсите, с липсата на подписи от членовете на Комисията за регулиране на съобщенията, които така или иначе в така нареченото обвързано лицензиране задължително трябва да участват в тези комисии, с това, че аз като нов член в СЕМ спрямо проблема конкурси, както и Мая Вапцарова, въобще не сме участвали и аз не съм запознат с документацията на тези кандидати, които са участвали в конкурсите, и с другите обстоятелства, че вече е приет план от Министерския съвет за цифровизацията, за това, че Съветът за електронни медии вече беше влязъл в режим на ротация, че председателят на СЕМ отсъства от това заседание поради болест, вие разбирате, че в такава ситуация не можем да си позволим ние да провеждаме тези конкурси, които така или иначе ще влязат в съдебни процедури.

Аз не приемам думите, които бяха казани, че част от членовете просто не са приели и не са харесали дневния ред. Извинявайте, но ние там не сме се събрали на конкурс по красота и не избираме мис България, за да харесваме или да не харесваме нещо. Ние сме се събрали да преценим сериозни обстоятелства, които, ако бяхме продължили това заседание, най-малкото щяха да влязат във вече приетия Национален план за цифровизация от Министерския съвет.

И ако ми позволите, още две думи. Аз смятам, че като независим орган със специална компетентност Съветът за електронни медии може да преценява сам цялата фактология по обявените процедури по лицензирането и като член на СЕМ не бих допуснал какъвто и да е опит да му се предлагат и внушават определени действия от преса или откъдето и да е, както и да му се чертая определени перспективи и намеци за бъдещето на този орган. Съветът за електронни медии би могъл да вземе предвид всички мнения и становища, но нека да бъде оставен да работи самостоятелно и независимо.

В този смисъл аз се радвам на тази среща, където могат да се поставят всички въпроси, откровено да се обсъдят, да се чуят различните мнения, но се надявам, че това нито е трибунал, нито е някакъв съд, в който трябва да се вземе определено конкретно и точно решение, което е само в прерогативите на Съвета за електронни медии.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря. Само да напомня, че реплика е кратко възражение по съществото на изказването. А който иска изказване, моля да направи заявка и аз ще му дам думата по реда на заявките, но не чрез реплика да правим всъщност изказване.

ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА: Аз имам въпрос към госпожа Николова. Въпросното заседание на 5 февруари с предварително одобрен дневен ред ли е било, формулиран по този начин, защото моята информация е, че две седмици преди това на друго заседание е взето решение какъв ще е дневният ред, точно формулиран с мнозинство за това заседание? Така ли е? Приет ли е с мнозинство или не?

РАЙНА НИКОЛОВА: Сега ще Ви обясня, госпожо Драганова. На 22 януари Съветът за електронни медии с пет гласа "за" определи, че на 5 февруари ще вземе решение за класиране на кандидатите в конкурсите и ще обяви победителите в осемте конкурса. На сайта на СЕМ излезе информация, че ще бъдат финализирани конкурсите. На заседанието на 5 февруари дневният ред беше предложен и подготвен от председателя на Съвета за електронни медии. Тъй като по правилник нашият изпълнителен секретар замества при болест председателя, ни беше предложен дневен ред, който се гласува и в момента, в който се започна обсъждането на дневния ред, във втора точка беше посочено финализиране на конкурсите. Известни дискусии имаше до момента, в който се уточняваше, че решението от 22 януари не е било финансиране на конкурсите, а класиране на кандидатите и обявяване на победителите, коя точка да бъде първа, коя да бъде втора. Имаше четири гласувания преди на 35-ата минута от нашата среща колегите, които стоят тук господин Бойчо Кулински и доц. Пешева, казаха, че не са съгласни с точка втора от дневния ред, поради което те не биха искали тя да присъства в дневния ред. Изпълнителният секретар постави на гласуване именно това обстоятелство - дали да присъства или да отпадне тази точка от дневния ред. И след като ние с пет гласа на 22 януари сме взели решение, че ще обсъждаме този въпрос, който даже може би нямаше и да се реши на 5 февруари, четирима от членовете на Съвета за електронни медии бяхме за това да се разглежда дневният ред, предложен от нашия председател, и поради факта, че нямахме пет гласа не можа да се събере нужният кворум за самото заседание.

МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Само едно изречение. Според Устройствения правилник на Съвета за електронни медии и Закона за радиото и телевизията всеки член на СЕМ има право да внася корекции и допълнения, да внася нови точки в дневния ред и да оттегля точки. Личната ми позиция: гласувах на 22 януари "против", нормално да гласувам и на 5 февруари "против". Гласувала съм "против" и на 5 февруари 2007, гласувала съм в края на януари 2006  отново "против". Позицията ми е неизменна. Ако един дневен ред не събере пет гласа, просто заседанието не е редовно съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 от Устройствения правилник.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Заповядайте и моля да се представите.

ИВАН МИНЧЕВ, изпълнителен директор на АБТО: Ние инициирахме тази среща, като считаме, че България като парламентарна република тук е най-висшият орган, където могат да се поставят на обсъждане въпроси, касаещи медиите - това е Комисията по гражданско общество и медии към българския парламент.

Искам да кажа, че приветствам присъствието на този форум на колегите от Съвета за електронни медии, колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и най-после сме на една маса с колегите от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори. Мисля, че тук е мястото, където можем да изложим своите позиции и да намерим най-правилното и точно решение на този заплетен казус. Нашата твърда позиция е, че провеждането и приключването на аналоговите конкурси не пречи на по-нататъшната цифровизация на честотния спектър в България. Имахме възможност тази седмица да се срещнем с ръководството на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, на Комисията за регулиране на съобщенията, които потвърдиха пред нас, че те също не са против приключването на тези конкурси.

Другото, което искам да кажа тук, тъй като стана дума вече, ние поискахме оставката на госпожа Маргарита Пешева заради това, че тя изземва функциите и представлява от свое име цялата организация Съвет за електронни медии. Мисля, че една организация, която е в медийното пространство и се занимава с проблемите на медиите, има право да поиска тази оставка, както например в близкото минало учителите, които са в разпореждане на общините, поискаха оставката на министъра на просветата, въпреки че той не е техен работодател. Така че не виждам нищо страшно в това.

Тъй като има много сериозно изказване на АБРО против аналоговите конкурси, бихме искали да чуем първо тяхната позиция.

Благодаря.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Кой друг иска думата? Заповядайте.

ГРИША КАМБУРОВ, изпълнителен директор на АБРО: Уважаеми господин Атанасов, уважаеми народни представители! Пред вас от вчера е представена позицията на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - най-представителната медийна организация в сектора, която обединява 60 радио- и телевизионни компании, сред които двете национални телевизии BTV и Нова телевизия, а отскоро наш член е и Ти Ви 2. Позицията на АБРО е категорична, че тези конкурси не могат да бъдат довършени поради изложените в становището обстоятелства, като например едно от тях е неприсъствието на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията в експертните комисии. В процеса на довършване на тези конкурси преди тяхното финансиране Министерският съвет прие план за цифровизация. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Конституцията на Република България радиочестотният спектър е изключителна държавна собственост и той се разпорежда с решение на Министерския съвет и се управлява от Комисията за регулиране на съобщенията съгласно Закона за електронни съобщения.

Така че с решението на Министерския съвет от 30 януари 2008 г. честотите, предвидени за аналогови конкурси, които Съветът за електронни медии е обявил 4 и по-късно Комисията за регулиране на съобщенията са съобщили, че тези честоти съгласно План Женева 2006 са предвидени за цифровизация, с това решение на Министерския съвет тези честоти са предвидени за друго начинание. Тоест, тези честоти са необходими за цифровизация.

Аз благодаря много на доц. Николова за есето, което беше написала на тема телевизионни конкурси и това, което тя сподели и пред нас. Искам да напомня само няколко неща. Съгласно Административно-процесуалния кодекс, когато има специален закон, сроковете се прилагат съгласно специалния закон. Така че не можем да твърдим в момента, че Съветът за електронни медии е бил ограничен от дадени срокове да довърши тези конкурси. Още повече, че само двуседмичен срок е необходим на Комисията за регулиране на съобщенията да се произнесе дали тези честоти са свободни или не.

Бих искал да припомня и друго обстоятелство - че от началото на тези телевизионни конкурси до февруари 2007 г. госпожа Николова също е била против тях, тя има няколко депозирани отрицателни вота и становища защо тя е против тези конкурси. Считам, че дори тези конкурси в момента да бъдат финансирани от съвета, дори СЕМ да събере необходимото мнозинство да постанови решения, с които да постанови печелившите в тези конкурси, тези конкурси веднага ще бъдат обжалвани от неспечелилите кандидати. Тоест в следващата година и половина нито спечелилите кандидати ще могат да заработят, нито ще може да стартира цифровизацията. Това ще доведе до поредната наказателна процедура срещу България в Европейския съюз, както сега ще се случи с председателя на КРС.

Това е нашето становище. Вие го имате подробно изложено пред вас.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.

Думата има госпожа Райчева.

ЛИЛИЯ РАЙЧЕВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, драги колеги! Аз виждам в тази зала представители на различни организации, но като че ли липсва най-важната, която за съжаление още не се е сформирала да бъде достатъчно силна - организацията на телевизионните зрители, които да предявят своите претенции към това, което е в ефира. Може би ние сме си самодостатъчни.

Аз лично съм смутена от тази среща, защото в тази зала се разисква един вътрешноинституционален проблем, който трябваше да бъде решен по мое мнение още миналата година и нещата да са успокоени отдавна. Като член на Съвета за електронни медии и като човек, чийто цялостен професионален живот е преминал в занимания с медии и специално с телевизия, аз съм дълбоко убедена, че телевизионните конкурси трябва да приключат, като се класират кандидатите и бъдат обявени победителите. Това е в унисон със съществуващата законова уредба, която всички знаем, че е с дефицити, но така или иначе тя съществува, а именно Стратегията за развитието на радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване, Закона за радиото и телевизията и Закона за електронни съобщения.

Не мисля, че приключването на тези обявени конкурси би попречило на Плана за цифровизация. Защо? Защото в условията на лицензията би могло спокойно да се включи текст, който да задължава операторите, когато настъпи времето - може да е много по-рано от 2012 г., може да е и по-късно и аз съм сигурна, че ще бъде по-късно в много от случаите - тези оператори да освободят заеманите от тях честоти, за да не спират колелото на процеса.

Аргументът, че конкурсите нямат предмет поради липса на свободен честотен ресурс се опровергава много лесно от един факт, че в момента на тези честоти се осъществява излъчване. Но аз искам да използвам случая да се издигна малко над нещата и да споделя своята тревога, че в продължение на близо 15 години така и не беше проведен конкурс за телевизионно разпръскване по аналогов способ в един почти непокътната радиочестотен спектър в тази област, а в същото време в страната около 200 оператори осъществяват такава телевизионна дейност, тоест произвеждат телевизионни програми и тези телевизионни програми, образно казано, нямат майсторско свидетелство за своето качество, те не са минали през конкурс.

На мен лично ми се струва, че по този начин се възпрепятства нормалното развитие на телевизионния бизнес. Нещо повече, нарушава се общественият интерес за избор на разнообразни и качествени програми, преминали през конкурс, които да бъдат приемани безплатно по ефир.

Аз искам да споделя и една друга тревога. За мен лично върви един процес, който ме обезпокоява. Радиочестотният спектър в областта на радиоразпространението за мен в момента се разпродава на чуждестранни собственици. Само ако вляза в страницата на уважаваната от мен организация АБРО, виждам, че голяма част от членовете на тази организация са консолидирани в чуждестранни групировки. Всъщност те използват нашия радиочестотен спектър, който е национално богатство. Няма защо да си правим илюзия, че от екрана на нашите телевизори или от ефира на радиата не струи повече комерсия отколкото култура и други програми, които да са обърнати към обществото. Така остават незащитени големи територии като защита на национално самосъзнание, българска идентичност, език и култура, правата на малолетните и непълнолетните, на хората с увреждания и други социално уязвими групи.

И така, излиза, че в последна сметка нашият § 9а се оказа даже по-лош от § 22 или от "Процесът" на Кафка. Какво е моето мнение, какво би следвало да се направи? Час по-скоро да се класират кандидатите и да се обявят победителите и в лицензионните условия да се запишат съответните параметри, които да не пречат на внедряването на цифровизацията. До края на тази година, ако има възможност, да се обявят и да приключат и други конкурси.

Аз лично смятам, че вече е крайно наложително да бъде приет изцяло нов Закон за радиото и телевизията, който да бъде съобразен с Директивата за аудиовизуални услуги без граница и да бъде синхронизиран със Закона за електронни съобщения. Макар че не е точно в моето полезрение, но ми се струва, че и в Закона за електронни съобщения би трябвало да има актуализация.

Относно регулацията моето лично мнение е, че е назряла необходимостта от конвергентен регулаторен орган. Само един пример искам да кажа. В Съединените щати Федералната комисия по комуникации е един орган, който се състои от 5 души. Тяхната индустрия е милиардна. В нашата малка страна регулаторите, които се занимават с медии, са 14 души. Смятам, че това вече е една тромава организация. Би следвало да почерпим опит от практиката на други страни и може би най-ефективно ще бъде да бъде създаден един междуведомствен орган, който да се занимае с цялостния процес на цифровизацията. Но факт е, че подобен род срещи, на които всеки се обяснява какво мисли и как мисли, стават все по-неефективни и по-непродуктивни. И ми се струва, че е крайно време да се обединят усилията на различните организации, които имат отношение към цифровизацията и най-сетне този процес да стартира.

В частност, за декларацията, която се появи за мен мистериозно на интернет страницата на Съвета за електронни медии, мога да кажа следното. Вчера в пет без двадесет  се обади нашата секретарка и каза, че ми е изпратила един текст. Този текст с червено и черно на мен лично ми прилича на чернова (показва). В него има и граматически грешки. Накрая тази декларация  от един орган, който би трябвало да бъде сериозен, тежък орган, завършва с някаква констатация, че Съветът за електронни медии ще продължи да работи в съответствие с изискванията на Закона за радиото и телевизията и устройствения си правилник, според които всеки член на Съвета за електронни медии в цялостната си дейност има право да изразява и отстоява своята професионална позиция, като гласува "за", "против" и "въздържал се". Аз лично смятам, че това е несериозно. Тази декларация не е приета с моето съгласие.

И последно, да направя една реплика. При приемането на дневния ред, няма значение какъв е дневният ред, ако той бъде приет, след това при разискването на отделните точки спокойно може всеки според това, което е написано в декларацията, да гласува както си иска. Но специално за документите по конкурсите на мен лично ми е странно как така един оценител си предава подписани протоколите, пък после шест месеца стои в състояние на спрян часовник и отказва да подпише един елементарен документ, който е протокол и който протокол констатира какви са оценките на всички средноаритметично и накрая какво е класирането. За мен тази ситуация е странна и въобще цялата тази ситуация в нашия съвет е свързана малко и с трудово-правното законодателство.

Аз ви благодаря, че ме изслушахте и наистина съжалявам, че вместо да се занимаваме с много по-сериозни въпроси тук, ние търсим разрешаване на някакви проблеми, които са за по-ниски нива.

Благодаря.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Райчева.

Думата има народният представител Митко Димитров.

МИТКО ДИМИТРОВ: Ще се опитам да минимизирам изказването си, да бъде само като въпрос и започвам със самия въпрос: кому е необходимо всичко това? Ние имаме приета стратегия в 2012 г. да преминем на цифрова телевизия. това е европейско изискване. Минем не минем, след 2012 г. започват текат процедурите от Европейския съюз, като се започне от процедура за евентуални глоби. Кому е необходимо, при положение че има такава процедура от 576 дена, докато бъде издадена лицензия на даден оператор, той вече трябва да спира излъчването на аналогова телевизия. В един момент се оказва, че ние се затваряме в един такъв административен кръг, който гледа точката на § 9а, а не хвърляме усилията към законодателство, което да бъде адекватно на новостите, които иска да ни предложи дигиталната телевизия.

Ние нямаме в нашите закони, първо, мултиплекса. Чия собственост ще бъде мултиплексът, какво е взаимоотношението на мултиплексния оператор, който е собственик на мултиплекса, с останалите оператори? Неща, които ние трябва да направим преди да въведем цифрова телевизия. Хвърлете там усилията си!

При това цифрово разпределение има особености за разпространение на DVB TR Не си мислете, че като качите един цифров сигнал на "Копитото", той ще излъчи и ще стигне до вашите цифрови потребители. Това няма да стане. Трябва да бъде изградена мрежа, трябва да бъдат изградени преносни канали, трябва да бъде изградена система от базови станции, които да поемат услугите на отделните програми. И сега затова че сме дали два или три аналогови лиценза, плюс Канал 1 и BTV, стават общо пет телевизии. Ами тези телевизии с техните програми не могат да уплътнят една пета от спектъра на цифровите канали. Може да е и една десета.

Да обърнем внимание на законодателството. Ние в нашето законодателство нямаме понятието DVB TR какво представлява, а се хващаме за чисто административни конфликтни ситуации, които нямат никакво значение в развитието на цифровизацията и тенденциите, които сме приели.

Започнах с въпроса кому е необходимо да се раздават в момента аналогови лицензии и то в срокове, в които те трябва да закрият тези предавания?

Благодаря.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви.

Господин Ватев, заповядайте.

БОЙКО ВАТЕВ: Аз ще задам, уважаеми колеги и заинтересовани лица, следния въпрос: а кому е необходимо след 600 дена протакане да се казва "ами няма нужда вече да се правят конкурси, защото, видите ли, то времето мина"? Кажете кому е необходимо пък това? И нека едната асоциация да каже какви са нейните интереси и другата асоциация да каже какви са нейните интереси. Явно е, че тук има борба на интереси, на лобита, някакви пари се въртят сигурно, то винаги е така.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Господин Малинов има думата.

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Искам малко да разведря атмосферата. Това, което се е случило на заседанието, изключително прилича на това, което ние правим от опозицията в Народното събрание, само че се е направило от управляващите в някакъв смисъл. На всичко отгоре те са и влезли в заседанието, ние обикновено надзъртаме да видим дали има кворум. Това е стара тактика и мисля, че когато трябва да се защитават държавните интереси, може да се изпълнява в някакъв смисъл функциите на опозиция от управляващите. Стига, разбира се, да има защита на този интерес.

Искам само да кажа, че не бива да се чуват аргументи нито в тази зала, нито в комисия на Народното събрание, които да имат следната структура: ако се изпълни законът, ще има проблем, ако се изпълни законът, ще се съдим - неща, които лично мен дълбоко ме притесняват. Искам само да кажа, че от Демократи за силна България не излъчихме кандидати за член на Съвета за електронни медии не защото сме небрежни или не спазваме сроковете, а защото това беше дълбоко премислена позиция.

Благодаря.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря.

Госпожо Пешева, заповядайте.

МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Бих казала, че в практиката на Съвета за електронни медии е когато приемаме документи, освен на заседание ги приемаме чрез новите средства за комуникация. Тази декларация беше изпратена в чернови вариант на всички членове на СЕМ, за да нанесат своите забележки и поправки. Всички са били уведомени, петима членове на СЕМ са я приели.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Само една молба относно изказванията си. Моля ви, съберете си две-три тези и тогава вземайте думата, а не по всяко нещо, което ни хрумва да искаме да говорим. Имам предвид, че и госпожа Николова иска още веднъж думата, господин Камбуров - също.

Имате думата, госпожо.

ДИМИТРИНКА КИРОВА, управител на "Триада комюникейшънс", носител на лиценза за телевизия GTV: Благодаря. Господин Атанасов, уважаеми народни представители! Смятам, че е редно да чуете и нашето становище в случая, тъй като ние сме една от телевизиите, които излъчват по въпросния § 9а на една от честотите, обявени в конкурсните процедури на Съвета за електронни медии.

Това, което искам да ви кажа, е, че "Триада комюникейшънс" е първата частна телевизия в България, която започна да излъчва през 1994 г. - тогава, когато имаше само Канал 1. Оттогава досега вече 15 години ние работим на този пазар с неустановен статут. И това не на последно място е в резултат на факта, че законодателят в тези години е взема решение какво точно ще се случи с тези телевизии, работещи по § 9а. В тази телевизия имаме 15 години инвестиции, които малко или много не бяха изобщо зачетени, обявявайки нашата честота на конкурс. В ситуацията в момента имаме кандидати, които на базата на някакви предложения на хартия са определени за печеливши, но не са се доказали като такива на пазара като работещи структури, като гледани телевизии от зрителя.

От тази гледна точка, ако конкурсите в крайна сметка бъдат финализирани и тези честоти бъдат дадени на други кандидати, за нас остава въпросът как точно на тези кандидати ще им излезе сметката, да го кажем, в рамките на оставащите години до 2012. Ние знаем колко е трудно да инвестираш 15 години в една телевизия, какъв е обемът на средствата и колко трудно стигаме до някакъв положителен резултат.

Не на последно място бих искала да припомня, че в крайна сметка фактът, че имаме информация кои точно ще бъдат печелившите в тези конкурси, говори, че конкурсите всъщност са опорочени. Нашето твърдо мнение е, че тези опорочени конкурси не трябва да бъдат финализирани. Разбира се, аз бих могла смело да кажа, че всъщност на поставения въпрос защо точно се събираме днес тук и защо е цялата тази суматоха, мнението на нашата телевизия е, че има един интерес, заради който ние всички тук се събираме и си губим времето - това е интересът на  TV 7. Те са тези, които оказват натиск върху господата членове на Съвета за електронни медии и те са тези, които имат интерес тези конкурси да бъдат приключени, тъй като се надяват, че ще спечелят една от честотите. Нашето мнение е, че всички ние тук биваме разигравани от един-единствен интерес да бъдат приключени тези конкурси. Ние, GTV, твърдо заставаме зад каузата, че всъщност трябва да се върви към цифровизация. Тогава ще има възможност за много по-голямо разнообразие и всяка телевизия ще може да докаже на какво е способна. Защото в случай с аналоговите честоти ресурсите са ограничени и от това страда зрителят. В наш интерес е зрителят да е доволен и в настоящия момент зрителите на GTV са доволни.

Много ви благодаря за вниманието!

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Думата има народният представител Борислав Българинов.

БОРИСЛАВ БЪЛГАРИНОВ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, никак не искам да възприема формално последното изказване, в което основният лайтмотив беше, че си губим времето. Защото тогава ще признаем, че всички, които се занимаваме с електронни съобщения, с телевизия и с медии, а аз съм заместник-председател на Комисията по транспорт и съобщения, в която основно се роди Законът за електронни съобщения, който има сериозно отношение към дебата днес, никак не искам да възприема, госпожо, тезата, че сме си губили времето една година и половина, това просто не е вярно. Това е един важен дебат за държавата ни, изключително важен дебат. Той има различни страни и е многолик. Вашата теза е, че ние си губим времето, дано Вие не си го губите. Съжалявам, че го казвам така, но се почувствах засегнат като човек, който доста време е работил за това, както и колегите ми.

Господин председател, на мен много ми се иска преди да продължим по същество все пак да изслушаме институциите в държавата - Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Според мен тяхното мнение е много, много важно. Като ще помоля колегите, които ще докладват от двете основни институции в държавата, които се занимават с това, да засегнат и въпроса например с План Женева 2006 - какви ангажименти сме поели, какво може да попречи или да не попречи дебатът от една година насам по въпроса. Тъй като те са мои колеги инженери, с които съм работил повече от 25 години, ще ги помоля да засегнат и техническата част на въпроса. Защото на мен ми се струва, че чисто популистки понякога се спекулира с това, до каква степен може чисто технически да се засегне проваляне на цифровизация.

Освен това аз притежавам за последната една година поне две различни становища на Комисията за регулиране на съобщенията и две различни становища на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Какво, уважаеми господа, е вашето последно становище.

Моля, господин председател, Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и Комисията за регулиране на съобщенията да вземат отношение по въпроса.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Преди това думата поиска господин Павлов. Заповядайте.

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ: Добър ден на всички! Специално за това заседание, което е поискано по инициатива на Асоциацията на българските телевизионни оператори, аз бях упълномощен от Управителния съвет да представя в детайли позицията, ако бъдат зададени въпроси защо Асоциацията на българските телевизионни оператори е поискала това заседание и какви са нашите цели. Имам предвид на асоциацията, която защитава интересите на телевизионните оператори и продуцентите.

Изключително сме благодарни за това, че бяхме поканени и се осъществи тази среща. Ние проведохме няколко срещи със Съвета за електронни медии, с Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, с Комисията за регулиране на съобщенията и затова помолихме и за тази среща. Изпратихме едно писмо, с което афиширахме нашата позиция и поздравихме Министерския съвет за приемането на Честотния план, който ние отдавна очакваме.

Аз няма да говоря дълго, защото смятам, че ние трябва да отговорим ясно и категорично на зададените въпроси защо поискахме тази среща и какво налага приключването на обявените аналогови конкурси.

Разбира се, че има различни интереси сред телевизионните оператори. Тези, които излъчват по § 9а в момента, чиято позиция чухме преди малко, имат интерес хаосът, който е в момента, да продължава, защото те ще излъчват дълго време. Членовете на Асоциацията на българските телевизионни оператори имат интерес, поне са го декларирали всички, става дума, разбира се, и за   TV 7, става дума и за ВВТ, и за "Диема", и за останалите, които са участвали в тези конкурси. Те имат интерес да бъдат обявени резултатите по следната причина. Бъдещето е в цифровизацията. Нашата позиция е, че съществуването на § 9а в момента блокира и ще блокира цифровизацията. Всичко останало е белетристика, която използва различни аргументи - дали е икономически изгодно, дали ще се изплати. Аз мисля, че това е проблем на фирмите, които са подали документите, и на телевизиите, които участват в конкурсите, а не да бъде формулирано от тези, които в момента излъчват на тези честоти и да казват, че няма да е изгодно на другите. Ами защо те не спрат излъчването си, а го продължават?

Нашите членове искат да се проведе максимално бързо цифровизацията. Това е приоритет, който е приет от българската държава на база на Женевското споразумение от 2006 г. и ние вярваме, че международното законодателство и международните споразумения имат приоритет и ние желаем това да се случи.

Всички асоциации досега защитаваха позициите от юридическа гледна точка и изтъкваха юридически аргументи, а ние смятаме, че органът, който в крайна сметка трябва да реши тези неща, е Върховният административен съд. В момента ние се базираме и на последното решение на Върховния административен съд, което беше взето от тричленен състав и след това беше потвърдено от петчленен състав, с което се обяви за нищожно решението на Съвета за електронни медии за отлагане на финализирането на аналоговите конкурси до приемането на честотния план. Един път имаме едно решение на съда, влязло в сила, втори път, имаме и приемането на честотния план. Многоуважаемата доц. Пешева, аз съм съгласен, че тя винаги е била последователна в тези си позиции и е била против финализирането на тези конкурси, доколкото ми е известно, те са гласували за отлагането до приемане на честотния план. След като този честотен план е приет и съдът освен че е обявил решението им за нищожно, сега те отлагат и не финализират аналоговите конкурси с неясни съображения, може би ще чакат да се появи Халеевата комета и тогава да ги финализират.

Становището на нашите членове е, че отлагането на финализирането на тези конкурси се дължи единствено на това, че § 9а е фиксирал много ясно, че тези, които са получили правата и излъчват по § 9а, ще излъчват до приключване на тези конкурси. Следователно в този момент какъвто и конкурс за мултиплекс и за цифровизация да бъде проведен, моментално този, който излъчва по § 9а, може да го обжалва и да спре всякакъв конкурс, защото законът е по-силен от всеки един подзаконов акт, включително и от решение на Министерския съвет. В резултат на това те ще могат да блокират всяка една цифровизация.

Разбира се, парламентът може да гласува и да отпадне § 9а, това е едно решение. Асоциацията на българските телевизионни о