Дейности » Парламент

Стенограма от заседанието на Работната група по ЗРТ от 13 март 2007 г.

[06 Април 2007]

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по гражданското общество и медии

Работна група по Закона за радио и телевизия

П Р О Т О К О Л

№ 2

На 13 март 2007 г. се проведе заседание на Работната група по Закона за радио и телевизия към Комисията по гражданското общество и медии.

 

Заседанието бе открито в 15,40 ч. и ръководено от г-н Светлозар Бахчеванов.

 

* * *

 

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Първо искам да благодаря на колегите, които ми изпратиха отговорите. Тези, които не изпратиха, приемам, че ще ги изпратят или сега ще ги кажат. Хубаво е, че уточненията започват да се наслагват по най-важните въпроси и се надявам, че когато се подготви окончателният вариант, за който каза г-н Рендов, на работата, която свърши групата към Министерството на културата, ще можем да дискутираме върху него конкретни детайли.

Ще се оттласна от отговорите, които са ни дадени тук, за да продължим да разсъждаваме върху така наречените конфликтни точки.

Първият проблем, който искам да обсъдим, е свързан с това трябва ли да имат право излъчващите телевизии в момента, да получат мултиплекси. Защо го извеждам като номер едно? Защото от отговорите, които получавам, пък от разговорите предния път, се получава почти "Параграф 22" на Хелър. Ако не се дадат тези два мултиплекса от трите мултиплекса на двата оператора на телевизии или поне единият, ще се получи изключително затруднение после при освобождаването на техните аналогови честоти. Аз засега в нито един от отговорите на специалистите не виждам как този въпрос може да бъде решен. Ако примерно се тръгне на свободен търг, което е най-естественото, и те не спечелят, предполагам, че се предполага, че за да стартират тези мултиплекси, непременно трябва да се сложат тези две национални телевизии там, защото по този начин ще съберат зрители. Само че това не ми се струва много реалистично. Освен това, ако предполагаме такова нещо, за мен е зареждане на бомба със закъснител, защото операторите на кабелни телевизии могат да си качат други канали, които също са зрелищни. Предпазната клауза, която се дава в Закона за електронните съобщения, също не ми се струва много решаваща.

Бих искал да чуя вашето мнение.

ПЕТЪР РЕНДОВ: В какъв смисъл?

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: В смисъл, че в Закона за електронните съобщения е казано, че трябва да се отпусне на "маст кери" българска програма, която обаче е Българската национална телевизия де факто. Това не означава, че другите телевизии пак ще имат "маст кери".

ПЕТЪР РЕНДОВ: Планът, който е направен, първата му фаза може да започне, без да се отнемат честоти на когото и да било. Говорим за първата фаза - написано е три национални и в четири града по три регионални. Тоест първата фаза може да започне.

Първата фаза може да завърши донякъде или изцяло, без да се пипат чужди честоти. Така че в края на първата фаза, когато ще се е постигнало какво национално покритие ще има от първите три национални мултиплекса. Около 70-75% честоти. Други не се предвижда да се пипат.

Въпросът, който е поставен, не е съотносим към първата фаза. Това означава, че са възможни разни решения към момента на втората фаза. Тези решения, с известни уговорки, могат да бъдат няколко вида, като едно от тях е при наличие на покритие от 75% може да сме поискали чрез това, което прави Съветът за електронни медии, и ние при даването на честотата да задължим това, което Съветът за електронни медии е поискал. Този, който стартира с две български програми, едната програма да е негова, а другата да прави каквото иска до момента, в който идва втората фаза и в този момент да качи със 75% покритие вече Нова телевизия и bTV. Ако до този момент няма мултиплекс, 75% покритие по всяка вероятност ще ги удовлетвори. В момента те нямат никакъв интерес да се затрудняват с цифрово излъчване, защото дават само пари, а пари от реклами няма да вземат, защото покритието е само в София.

Това, което приказвам, са приказки на едро. То не означава, че няма много подводни камъни, но това е едно хрумване, не е мислено по него. Това - дотук.

По въпроса за Българската национална телевизия. Планирането е извършено по начин, по който от Българската национална телевизия аналогови честоти не се взимат до края на втората фаза. Евентуално държавата ще плаща за един по-дълъг период на симул каст, но идеята е да не остане момент, в който 10-15-20 на сто от населението да няма покритие от Българската национална телевизия и се наложи поради честотен дефицит да се отреже нещо.

Дотук има някаква картина.

От гледна точка на телекомуникационния регулатор за ефективното ползване на честотния ресурс оптималното решение е два мултиплекса на двете национални телевизии, без БНТ, един мултиплекс - на който дойде. Българската национална телевизия се пуска с "маст кери" и се пази един мултиплекс за втората фаза. Дотогава държавата може да събере средства и може да дойдат някакви светли идеи на ръководството на Българската национална телевизия. Въпреки че по онзи материал Българската национална телевизия свирепо иска още отсега мултиплекс. Вие ще напишете ли Българската национална телевизия да възложи на някого да направи план, да им направи сметка за този мултиплекс?

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Аз мога не само да им напиша, мога и да се обадя в Българската национална телевизия, обаче аз лично се съмнявам, че те имат някаква възможност да правят сега обществена поръчка и в тази обществена поръчка да включат това нещо. При условие че те непрекъснато плачат, че нямат пари, едва ли ще могат да си го позволят.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Ще направят една малка поръчка за 20 хиляди лева. Има достатъчно телевизионери в България, някои от тях с доста голям опит, които биха могли да направят това. Една малка обществена поръчка винаги може да се направи.

АКСЕНИЯ БОНЕВА: А Вие мислите ли, че след като те толкова много държат на получаване на мултиплекса още в първата фаза, нямат вече изготвени такива планове?

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Откровено казано, нямам представа, но според мен нямат. Ако имат, ще бъде прекрасно. Ще се информирам още тези дни дали имат и дали искат да имат.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тук се очерта тезата, че мнението на далекосъобщителния регулатор е да дадем като вариант първите два от три мултиплекса предварително на bTV и Нова телевизия. Това сигурно е разумно, но кое е "за", кое е "против"? В смисъл, това е по целесъобразност от гледна точка на ефективно използване на радиочестотния спектър?

ПЕТЪР РЕНДОВ: Ако питате кой е против, г-н Бахчеванов е против.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Аз не съм нито "против", нито "за". Просто от отговорите тук аз си вадя заключение, че това е най-добрият технически вариант - точно това, което каза г-н Рендов. Мен повече ме притеснява проблемът, който сега изясни до някъде, че ако е свободно определянето на притежателя на мултиплекса чрез конкурс, както е най-разумното, оттам нататък се усложнява ситуацията с даването на съответните честоти. Но както сега ми беше разяснено, не се усложнява чак толкова.

СВИЛЕН ПОПОВ: Аз искам само да добавя, че практиката в Европа показва, че на действащите аналогови национални телевизии са предоставени автоматично мултиплексите. Това пак е именно от съображение за ефективно използване на спектъра. Аз не казвам, че у нас трябва да стане така, само ви го соча като още един аргумент в тази посока. При нас основният аргумент е, че освобождаването на спектъра, както е написано в това, което получихте, основното на тези канали, които в момента bTV и Нова телевизия използват за аналоговата си програма, тъй като те са едни и същи в цифровия план, за да се случи втората фаза, трябва да имаме освободени такива канали.

В този план е записано още, че симул каст периодът ще бъде максимум една година. Тоест, когато bTV и Нова телевизия започнат усвояването, независимо дали е техен мултиплекс или са качени на някои от мултиплексите, на паралелно излъчване на програмите си за даден регион, след една година в този регион аналоговият предавател се спира. Това е записано в плана на ДАИТС, стига да бъде приет в този си вид, да не станат някакви корекции. От тази гледна точка просто няма друга алтернатива да не се даде по някакъв начин възможността на bTV и Нова телевизия да се качат или да притежават мултиплекси.

Защо трябва да са на отделни мултиплекси? Ами нормално е да са на отделни мултиплекси поради конкурентни особености. Аз не съм компетентен тук, други трябва да казват защо и как.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вашето становище обаче е по-скоро в подкрепа на тезата, че трябва може би държавата да направи един мултиплекс и да накачи всички, които е лицензирала за национален обхват, като остави другите мултиплекси на търговците.

Аз не мога още да осмисля съзнателно докъде е конфликтът на интереси и какви са рисковете от това този, който създава продукция, да стане и монополист в разпространението. Може би съвсем неоснователно имам подобни притеснения, но погледът ми не е само от днес до втория етап, а по принцип. Защото аз не вярвам някога да ни дадат повече ресурс за честотите да правим 20 мултиплекса, ние ще си стигнем до няколко мултиплекса и толкова.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Общо взето може да се окаже, че честоти ще има повече, отколкото има желаещи. Идеята между другото е от тези три или два банда, в които имаше аналогова телевизия, като остане нещо, да бъде за други услуги.

Какво може да се случи, ако някой има собствена програма, той я произвежда и управлява мултиплекс? Първо, той ще се стреми да запълни мултиплекса за свои програми, такива, каквито от негова гледна точка представляват интерес. Той не може да го направи засега, тъй като Съветът за електронни медии ще му каже кои две български програми ще излъчва. Няма пълната свобода да го направи, но иначе би го направил.

Има риск, ако не се контролира и ако няма изискване в лиценза и т. н. (всички тези работи сме ги написали в онзи материал), Законът за електронните съобщения дава възможност на регулатора и това е задължение на европейското законодателство, да ограничи до максимум възможността за вертикална интеграция. Иначе, ако не е контролират, той би могъл да предостави от канала 7-8 мегахерца, би могъл да предостави много по-комфортно количество спектър вътре и да притесни другата българска програма, да речем, която не е негова, ако иска да създаде проблеми тя да върви с по-лошо качество. Примерно зимно време да замръзва и разни други такива истории. Но затова има регулаторни мерки.

От тази гледна точка моето мнение е, че не е разумно да се казва, че който има програма, няма да управлява мултиплекса, тъй като единствените в момента, които имат идея какво означава един цифров букет или пакет (както го наричат тези, които разбират от съдържание, ние двамата не сме такива), са тези търговски оператори. И Българската национална телевизия претендира със становището си, което е много свирепо, те подкрепят всичко, което е в онзи материал, но са много свирепи по отношение на това, като цитират всички документи на Съвета на министрите и всички други неща, които казват, че ако трябва, да се уволни министърът на финансите, защото не дава пари, но общественият оператор трябва да има мултиплекс.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Професор Владков, заповядайте.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз първо не искам да се съглася, че до края на първия етап няма да се пипат никакви аналогови програми, става въпрос за националните. Защото това противоречи на принципа, който е залегнал и в Стратегията сега, и в плана. В плана симул каст периодът е една година. Даже имаше идея да бъде няколко месеца, но остана една година. Какво става след тази година с тези, които са аналогови и са дублирани? Честотите трябва да се освободят там, където има покритие от цифров сигнал. И щом се освободят, възникват нови възможности за други мултиплекси. Така че, аз не виждам първият и вторият етап да са строго разграничени, тази работа във всички случаи ще се прелива.

По отношение на частната инициатива, мога да ви кажа, че цифровата телевизия ще се движи от частни оператори, така ми се струва. Разбира се, общественият оператор ще присъства навсякъде, стига той да е достатъчно мощен, не навсякъде, във всички мултиплекси, в един от мултиплексите. И дай боже да направят още поне една програма, да има какво да излъчват. Но това е вече въпрос на съдържание. А с какво ще попълнят мултиплексите, това си е тяхна работа, с изключение на двете програми, които Съветът за електронни медии ще им определя.

Колкото се отнася до това дали е справедливо, да ви кажа, че цифровата телевизия поначало е на регистрационен режим, такава е тенденцията. Да сведем СЕМ само до съдържанието, за да не стават издънки.

РАЙНА НИКОЛОВА: Къде по-точно е на регистрационен режим по отношение на съдържанието? В коя държава?

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: По отношение на съдържанието тези мултиплекси, които са частни в Германия, примерно RTL има два мултиплекса в Берлин-Бранденбург.

РАЙНА НИКОЛОВА: И там съдържанието е на ниво регистрация?

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Да.

РАЙНА НИКОЛОВА: Но във Франция е на ниво лицензиране.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Може и така да е. Аз застъпвам това становище, което е моето в случая и го има някъде. Освен това литературата по този въпрос показва там, където разглеждат по-съществено въпроса със съдържанието, че е точно това - освобождаване на съдържанието не като тематика, а като ограничения какво да не излъчват в защита на населението от вредно влияние на програмите. Има достатъчно вредно влияние и има какво да се направи по този въпрос. А иначе дали е красива програмата или не, тази работа е търговска, тя е на търговските оператори. Под "красива" разбирам в преносен смисъл.

Колкото до пълнежа на програмите, естествено е, че в България тези две големи организации - bTV и Нова телевизия, те не само че могат да направят мултиплекси и ще ги направят, защото имат и мрежи, които мрежи разбира се трябва да се преоформят във всички случаи, но има нещо друго, те са единствените в момента, които биха могли да се захванат с тази работа реално. Разбира се, ще се появят и други, може би външни.

РАЙНА НИКОЛОВА: Такива, които вече са в България, само че в радиобизнеса.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Възможно е. Дай боже, да има повече, за да има избор. Обаче стартът във всички случаи ще започне с тези.

За мен този въпрос не е приятен, трябва да ви кажа, обаче това е обстоятелството. Аз смятам, че принципът, който се разглежда и в Стратегията, която са направили в Министерството на културата, там не е решено как да бъдат - отделни ли да бъдат, какви да бъдат. Разбира се Законът за електронните съобщения реши въпроса, като реши, че мултиплексът и мрежата са еднакви, а защо не и програмите, както в случая ще се получи от цялата работа. Това е концентрация, няма какво да се заблуждаваме, но ще трябва да се примирим с тази концентрация.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Аз точно това исках да кажа - има конфликтни точки и нашата цел е да направим така, че максимално да се намалят конфликтите. Защото проблемът според мен е следният. Ние много обичаме да казваме българския принос, но в нашия случай проблемът с телевизиите е, че българският пренос е: имаме две частни телевизии с национален обхват и три (поне както се декларират), които искат да станат такива. И проблемът за мен не е след една година дали ще има възможност да се освободят и т.н., а проблемът е в началото. Защото ако в началото по някакъв начин тези конфликтни ситуации не се урегулират, купът писма, които се получават в комисията от едната и от другата страна, ще се увеличава перманентно. Затова целта според мен е именно тези конфликтни точки максимално да ги изгладим, да ги намалим точно по тези въпроси, а не по другите.

Кой има възможности? Ами те могат да кажат, че те имат по-големи възможности. Аз им чета писмата при мен, затова го казвам.

Госпожо Николова, заповядайте.

РАЙНА НИКОЛОВА: Може да е чуждестранен оператор, приравнен към нашите. Говорим за други оператори, които все още не са изявили желание за аналогово, но имат интерес към цифровото разпръскване, които в момента не искат да участват в тези конкурси, но проявяват интерес към цифровото разпръскване и това е достатъчно силна групировка.

Аз бих искала обаче да обърна вниманието ви върху участието на обществения оператор, на Българската национална телевизия. Защото можем да подходим към даването на мултиплекса на частните оператори, какъвто подход беше възприет в началото, когато трябваше да се създаде неистова конкуренция на БНТ в национален обхват, но искам да ви кажа, че Българската национална телевизия е една от малкото телевизии в Европа, които разполагат само с една национална програма. И "РАЙ", и БиБиСи, и френската телевизия разполагат с по няколко канала, единият от които с общ, по-нетематичен профил, а другите са специализирани. Само като отворите сайта на БиБиСи, ще видите, че те имат минимум шест програми - едната е за децата, другата е за по-възрастното поколение, третата е за тинейджърите...

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Само да не се бърка мащаба.

РАЙНА НИКОЛОВА: Не говорим за мащаба, говорим за интересите на аудиторията, защото със сигурност таргет групите, които искат да гледат телевизия (говорим за съдържание), са едни и същи, каквито са и във Великобритания, в България не живеят марсианци, живеят също хора, които може би биха искали да гледат повече програми с обществен характер. В смисъл такъв, че в България няма конкуренция по този начин в специализираните програми и канали.

Затова, ако се мисли да се даде единият от мултиплексите на Българската национална телевизия, можем да говорим не само за Канал 1, който към настоящия момент Българската национална телевизия излъчва. Защото Българската национална телевизия трябваше да се откаже от Ефир 2 - една специализирана програма, за да може да тръгне частната конкуренция, именно поради техническото качество и аналоговия начин на разпространение. Защото честотите бяха ограничени. В случая при наличието на цифрово разпространение може да се мисли не само за една-единствена програма на Канал 1, а и такава със специализиран характер.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Вие започнахте да правите структурата на Българската национална телевизия.

РАЙНА НИКОЛОВА: Не, аз не правя структурата на Българската национална телевизия, говоря за програмата на Българската национална телевизия. Защото може и да не знаете, но Българската национална телевизия и Българското национално радио представят отчетите си пред Съвета за електронни медии на три месеца и непрекъснато всички генерални директори до този момент са изявявали желание Българската национална телевизия да има повече възможности за програмна дейност.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съгласен съм, но тук говорим за приоритети и за пари.

РАЙНА НИКОЛОВА: Да, аз смятам, че един от приоритетите трябва да бъде да се подкрепи общественият оператор с оглед на програмното съдържание. Защото плурализмът на медиите означава именно това. И в рамките на Съвета за електронни медии това е нещо, което трябва да се постави като въпрос. Затова господин Рендов през цялото време обяснява, че Българската национална телевизия свирепо иска да има собствен мултиплекс - защото те искат да имат повече програми. Така че това е един фактор, който трябва да се отчита, тъй като в момента Българската национална телевизия отсъства.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Имам един въпрос. Аз поддържам това, което каза колежката Николова, но ако им се даде такава възможност да правят програма, как я виждате във времето тази работа? Може ли в близките две години да тръгнат примерно още две програми? Защото в Чехия имаха предварително програми и сега имат четири програми и имат собствен мултиплекс. Говоря за Чехия, защото е с по-малка територия и е сравнима с нашето положение. Много хубаво е да има специализирани програми.

Освен това тези две хиляди души какво правят?

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Извинявам се, но искам малко да върна нещата. Аз също мога да коментирам за нещастие ситуацията в БНТ, но не искам. Хайде да не говорим за тези две хиляди души и т.н., защото мисля, че не е коректно.

Искам обаче да уточня следното нещо. Понеже слуховете вървят по-бързо от реалностите, непрекъснато се говори, че аз защитавам варианта за така наречения държавен или обществен мултиплекс. Аз защитавам този вариант, защото според мен това е европейски вариант, поне така се убедих. Това няма нищо общо, че едното е вързано, защото според мен, без да съм чак толкова голям специалист, ако държавата се ангажира в създаването на един държавен мултиплекс, понеже той работи все пак с честоти и, грубо казано, като се направи, има някакъв шанс този държавен мултиплекс да се продаде, както се продадоха електроразпределителните дружества примерно.

Второто, което искам да кажа, е, че в този вариант той може да не стане печеливш, но все пак има вариант, по който той може да получава и приходи.

Така че, искам да не се смесват нещата. Създаването на един обществен вид държавен мултиплекс въобще не означава, че следващата фаза е перманентно наливане на нови, нови и нови пари в Българската национална телевизия, за да се правят нови, нови и нови програми. Мисля, че това никога не съм го защитавал и няма да го защитавам, защото по принцип при условията на сегашното мениджиране на ситуацията в телевизията точно така ще стане. Аз имам предвид, че даването на държавния мултиплекс открива възможности, но това не трябва да бъде гаранция, че тези възможности трябва да бъдат гарантирани след това от държавата да увеличава в геометрична прогресия парите, които се дават на БНТ, за да произвежда нови и нови програми, за да пълни този мултиплекс. Аз имам предвид, че даването на този мултиплекс ще бъде по-лесно за самата регулация (така мисля) на останалите, по-лесно за постигане на синхрон между частната инициатива и обществения интерес, а не че по този начин ще се инжектира телевизията, за може тя да се развива. Това е идеята, която аз защитавам.

Друг е въпросът и именно това искам - да постигнем някакво съгласие дали това нещо може да се случи или не може да се случи. Ако не може да се случи, преминаваме на другия вариант - изцяло търговския и частния.

Но аз искам все пак да се върнем на ситуацията дали ще бъде свободно избирането измежду всички кандидатури за мултиплекса или тези, които произвеждат програми, няма да бъдат допускани. Тук се каза, че това не може да стане. Но пък и обратният вариант - да бъде автоматичнс, не е добър. Аз смятам, че най-реалният вариант е просто всички да бъдат допуснати до конкурс и ако толкова много са мераклии, да си го вземат.

РАЙНА НИКОЛОВА: Искате да кажете, че bTV и Нова телевизия, които разполагат с лицензии до 2010 и 2012, трябва да се явят отново на конкурс?

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Да, за мултиплекса. Какво общо имат лицензиите с мултиплекса? Нали специалистите казват, че мултиплексът е съвършено друга организация, друга работа и т.н, тя няма общо с програмата, която излъчват сега Нова телевизия и bTV, както и с националната, разбира се.

РАЙНА НИКОЛОВА: Аз по принцип не съм привърженик на това да се създават екс леге някакви права специално за някакви оператори, но ми се струва, че съществува доста голям риск от това, че все пак става въпрос за оператори, които са утвърдени на медийния пазар. И ако те участват в някаква конкурсна процедура, която по някакъв начин ги извади извън възможността да излъчват оттук нататък програмите си, това ще доведе до сериозни проблеми, тъй като все пак са направени огромни инвестиции в тези програми до този момент.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Тогава какъв е вариантът? Да им се дадат на тях двата мултиплекса?

РАЙНА НИКОЛОВА: Аз не смятам, че тях могат да им се дадат двата мултиплекса, но да се даде възможност да бъдат качени на мултиплекса.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Тоест те да имат "маст кери"?

РАЙНА НИКОЛОВА: Ако смятаме, че този ще е подходът.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Точно това питам аз.

РАЙНА НИКОЛОВА: Защото останах с впечатлението, че трябва да им дадем самите мултиплекси.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Кой от трите варианта: да се явят на конкурс, да им се дадат мултиплексите или да им се даде "маст кери"? Това е въпросът ми.

РАЙНА НИКОЛОВА: Може би това нещо, което трябва да направим като анализ в проучване в останалите държави какъв е бил подходът. Говоря за европейските държави, а не за Съединените щати, защото имаме малко повече особености в рамките на директивата "Телевизия без граници".

ПЕТЪР РЕНДОВ: Съвсем ясно е, че цялата тази операция по гасене на аналогови телевизии осигурява на всеки, който е в ефир към момента на гасенето, да остане в ефир. Не се поставя изобщо въпросът някой да изчезне. Това - едно наум.

Второ, "маст кери" не е универсално решени. Този, на когото даваш правото да ползва маскери, тоест да се качи на чужд мултиплекс, може да не иска. Имате пример: нито bTV, нито Нова телевизия искат да се възползват от това да се качат, защото нямат интерес. Масткерито не е универсално решение, то може да се направи универсално решение за Националната телевизия, но за частните телевизии не е така.

От тази гледна точка, като прибавим към тези две неща останалите, свързани с наличния честотен ресурс, в материална ясно са описани вариантите. Най-вероятният подход, освен ако има воля, примерно депутати или някой друг с право на становище и на взимане на решения, ако няма специфично, за да оцелее общественото мнение, да оцелеят регулаторите и тези, които се занимават с разни стратегии и т.н., тъй като носят отговорност за това нещо, ще трябва вероятно да се постъпи по следния начин. Три мултиплекса може да заяви всеки при Съвета за електронни медии и да иска да му бъде разрешено да получи две български програми като задължение.

Като изход от това нещо са възможни разни варианти. Възможен е вариант една от двете или и двете национални телевизии да не се класират. Може да се класира една, може да се класират и двете. Ще ви направим една схема с последствията от това и какви мерки може да се вземат, така че да няма драма в тези последствия. За да бъде по-лесно разсъждението по този въпрос, ще направим диаграма как точно ще стане, какъв е резултатът и какви са проблемите. Това може да се нарисува за трите варианта, които са описани тук.

Според мен най-реалистичен е този вариант, в който всички се допускат. Той ще бъде труден за регулаторите, тъй като става дума за състезателна процедура, която не е свързана с потъване на много финансови средства, тоест не става дума за търг, а става дума за оценка. Няма да бъде лесно, ще има дълги съдебни дела.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Отново не виждам проблема. Стигаме дотам - госпожа Николова казва, че ако се пусне свободна процедура за всички, най-големият проблем ще бъде с лицензите на bTV и Нова телевизия .

РАЙНА НИКОЛОВА: Но не в Съвета за електронни медии.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Не в Съвета за електронни медии, разбира се. В един момент, ако пък те, както казахте Вие, господин Рендов, не искат да се качат, което е напълно възможно, те могат да блокират операцията.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: И сигурно ще го направят.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Зависи какво пише в българското законодателство.

АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА, Съвет за електронни медии, юрист: По повод дискутирания въпрос за bTV и Нова телевизия си направих труда да се запозная с френското законодателство. Там въпросът е решен много лесно и телевизиите много лесно са преодолели този проблем на търговските оператори. Със законодателна промяна в 2000 г. задължават всички публични програми и публични оператори да се качат на безплатен мултиплекс. По отношение търговските национални програми, задължават ги да се качат, като им дават възможност да се компенсират с една допълнителна търговска програма, от която ще получават допълнително приходи. Няма да получат тези приходи, ако не правят тази програма и не се качат задължително на втория мултиплекс във Франция, който вече е платен.

Така че нещата са решени много просто - дава им се възможност за печелене на повече пари и те нямат нищо против да се качат на мултиплекса. Говорим за програмно съдържание, аз не говоря кой ще получи далекосъобщителната лицензия.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Точно това имах предвид и аз. Ние все пак трябва да обсъдим и да има някакъв ограничително-забранителен подход в един момент - това, което Вие казахте. Не може всичко да се остави свободно, защото няма да сполучим.

АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Точно така има стимул за печалба, което е характерно за търговските медии. Отваря им се врата да печелят много повече от тези платени втори програми, които трябва да качат на друг мултиплекс, кодирани или не.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Да, но това облекчение във Франция, както е направено и във Финландия, и в Италия, то е, ако числителят стои, че има един безплатен обществен мултиплекс, а другите се борят.

АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Да.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Но ако не е така, това вече отпада като вариантт.

АНТОАНЕТА ЛОЗЕНСКА: Това е въпрос на законодателна техника и на общо решение на държавата.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Нали точно това казах - че във всички случаи един мултиплекс за обществения оператор ще има. Въпросът е дали да го има на първата фаза или на втората. Ако го има на втора фаза, този мултиплекс, тъй като ще бъде държавен, може да бъде натоварен с някои временни функции от типа ако се наложи да правят нещо допълнително.

СВИЛЕН ПОПОВ: Понеже засегнахме въпроса как са мрежите към днешна дата, говорим за двата национални търговски оператора, че те имат готовност, най-малкото те вече са инвестирали в мрежите си, така че техните предаватели са готови с днешна дата да разпространяват цифровата телевизия. От тази гледна точка, имайки предвид, bTV и Нова телевизия имат собствени предаватели, така че тези два оператора 100 на сто ще имат желание да изграждат собствени мултиплекси. Казвам ви го само като предварителна идея, а не че това ще се случи непременно.

Другото, което задължително трябва да се каже, е казано и в този материал, за който каза г-н Рендов, е това, с което започнахме. За да има втора фаза и част от първата, но втората част основно, тези два оператора трябва да имат цифрово разпръскване, за да освобождават аналоговите си честоти. Както там е написано, една далекосъобщителна лицензия е до 2015, другата е до 2011 година. Чисто правно, ако няма законодателна промяна, няма как тези честоти да се пипнат от нас, далекосъобщителния регулатор. Те си ги имат по лиценз и тези канали се експлоатират.

Нова телевизия и bTV със сигурност ще играят за собствени мултиплекси, отчитайки това, че те все пак имат изградени структури и програми, а най-вече - имат мрежите. Това исках да допълня, понеже досега не беше споменато, че те имат собствени мрежа, за разлика от обществения оператор, който използва услугите на БТК и няма нито едно негово съоръжение.

Всичко това трябва да се има предвид от гледна точка на колегите от Министерството на финансите.

В материала, който сте получили, предлагаме, както и миналия път се спомена, да се направи един одит или да се направи едно проучване в съвсем кратък срок, което да каже горе-долу цифрата. Независимо дали това ще бъде първият или вторият етап, но държавата трябва да знае каква е цифрата, за да може да се ангажира с нея.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Все още не сме намерили мястото на държавата, говорим къде ще инвестират търговците.

СВИЛЕН ПОПОВ: Имайки предвид обществения оператор, схемата на плащане на тези неща, защото от толкова години се говори как ще се заплаща от населението това, че гледа обществена телевизия, това не е решено още. Давате пример много често с Англия. Ако там някой не си плати или ако е декларирал, че не гледа телевизия и го хванат, че има два или един телевизор, знаете какво се случва на този гражданин. Затова могат обществените оператори в Европа да развиват тази мрежа, както каза г-н Владков, защото е уредено тяхното финансиране не само от бюджета.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Ние трябва да разсъждаваме не от много варианти, а от варианта време. Защото пред нас стои въпросът първият етап да започне и да завърши. Това не дава много варианти. Както каза и Свилен Попов, ние нямаме много голям избор по отношение на операторите на мултиплекс. Защото и в закона е написано, че тези, които носят телекомуникационната лицензия, те са и носители на мултиплекс във всички случаи. Това е предрешено, харесва ли ни или не. На мен не ми харесва, но е така и аз нямам никакви възможности за други варианти.

Ясно е, че двата оператора, които могат да тръгнат, са bTV и Нова телевизия. Защото и да се явят нови, което сигурно ще стане, на тях им трябват две години най-малко, за да пуснат някакви мрежи. А това нещо ще забави целия процес. Естествено е, че тези телевизии ще имат предимството, те ще бъдат, така да се каже, облагодетелствани, но те пък, доколкото знаем, са и готови на тази работа. Без стимули няма да стане, трябва операторите, които получат лицензии, да имат стимул за тази работа. Ако нямат стимул, какво ще направят? Или да ги чакаме, както БТК - има мултиплекс, пък няма мултиплекс. Тези хора ще разработят мултиплексите. Ако дойдат и други, още по-добре - ще освободят честоти и ще стане.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Тук според мен е и проблемът, който съществува и за който казахте, господин професор, че БТК има ама няма. Пак стигаме дотам - БТК има, ама има ли интерес да го развива? По същия начин този, който ще дойде, ще има ли интерес да го развива?

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Който има интерес да направи мултиплекс, ще го развива. Няма търговец, който да си влага парите на вятъра.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Излиза тогава, че БТК си е вложила парите на вятъра.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Ами да!

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Но от друга страна, на всички срещи, на които аз съм бил, те са три, има непрекъснати взаимни нападки между БТК и Националната телевизия и Националното радио за качеството. Без да съм специалист, вие казвате, че Българската национална телевизия няма мрежа. Когато БТК е била държавна, тя е обслужвала Българската национална телевизия е тези проблеми не ги е имало. Само че когато се е мислело за приватизацията на БТК, ако тези неща бяха извадени от БТК, нямаше да има тези проблеми.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Не искам да навлизам в този въпрос. Те получиха даром този мултиплекс от държавния регулатор, който беше принуден да даде лицензията на БТК, за да й се увеличи цената.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Но от друга страна, искам да кажа, че ако поставим така нещата, ние обричаме Националната телевизия, в каквото и състояние да бъде, непрекъснато да бъде слугиня на някого, който й разпространява програмата, а другите да си имат предаватели.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Твоята идея да има държавен мултиплекс е много добра, но няма да стане изведнъж, на първия етап.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Аз искам да има по някакъв начин равнопоставеност. Само тогава ще можем да постигнем баланс на всички тези конфликтни точки, които съществуват. Иначе не можем да балансираме тези конфликтни точки.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Могат да го направят, обаче трябва да си намерят системен интегратор.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: За да не задълбаваме по този въпрос, аз поемам ангажимент на следващата среща, която ще е след две седмици, да поканя представители на Българската национална телевизия точно по този въпрос, за да се изкажат конкретно.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Но аз ще те помоля да поканиш представители, които могат да вземат отношение, а не директори.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Смятам, че трябва всички директори да дойдат на тази първа среща. Защото трябва да се декларира интерес.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Идеята е, когато някой иска да получи правото да има мрежа, това означава, че той трябва да осигури мултиплекса със смесването на съдържанието, трябва да осигури маркетинг, търговия, събиране на пари и тем подобни, но трябва да осигури и пренос на сигнала от студиото мултиплекс, излъчвател, антени. Това означава, че те трябва да си създадат някакви консорциуми и да се явяват пред нас да искат мултиплекс. Ще има изисквания те да докажат, че всички тези неща са ги предвидили и уредили ясно, ясно е кой ще им строи мрежа, ако ще строят мрежа, в какви срокове, ясно е, че подизпълнител или част от техния бизнес е БТК например. Може да не е БТК, сега има и други, които могат да пренасят, може да е по-сложно, както, да речем, bTV и Нова телевизия имат собствени предаватели. Предавателите са техни, а антенните системи са на БТК. Те ще кажат ще продължават ли с антени на БТК или ще сложат свои антенни системи. Евентуално ще местят ли точките на излъчване. Всякакви такива технически подробности ще трябва да ни съвсем ясни преди да получат правото за достъп.

Тоест не е наша грижа БТК ли ще върши тази работа или някой друг. Този, който иска да го прави, както каза господин професорът, той ще си осигури всички тези компоненти, за да може да стане.

СВИЛЕН ПОПОВ: Моето виждане е същото, само искам да добавя, че не е задължително, както и в много държави в Европа, държавната телевизия или обществената телевизия да има собствена мрежа.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Един въпрос извън това. Може аз да не съм прочел някъде в документите, но предвижда ли се някъде държавна регулация на цената за качване в мултиплекса, какъвто и да е той? В смисъл налага ли се, не се ли налага регулация на цената за качване на програма?

ПЕТЪР РЕНДОВ: Такава регулация в момента има. Такава регулация ще остане в зависимост от избрания начин, тъй като ще има маскери по всяка вероятност поне за известно време, ще има изискване за разходоориентираност, което означава вложен капитал с текущи разходи плюс нормативна печалба. За да няма изнудване. Така че това нещо се има предвид, има го в момента, има го от 1992 г. и даже спечелихме един съдебен спор във Върховния административен съд по този въпрос.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Въпросът ми не е свързан само с "маст кери", той е по принцип. Ако приемем теоретично, че имаме различие от съдържателното и разпространителното лицензиране и някой вземе лиценз за съдържание и после няма къде да се качи при определен ресурс, какво става?

ПЕТЪР РЕНДОВ: При нас идва един, който ще прави мрежа и ще излъчва. Няма да лицензираме отделно преноса, отделно излъчването, отделно мултиплицирането и т.н.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тоест говорим за зависимост на едното и другото.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Регулаторът не може да определя на частните търговски оператори.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Преносът, излъчването не са ограничен ресурс. Имате пари, изграждате.

РАЙНА НИКОЛОВА: Но честотният ресурс е ограничен.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Не става дума за спектър, става дума за пренос и другите работи.

РАЙНА НИКОЛОВА: Между другото, това, което в момента е създадено, е горе-долу системата, която действа от 1998 г. с лицензирането. Тоест имаш програмна лицензия, но дали ще излъчваш, ще реши телекомуникаторът и този орган, който отговаря за далекосъобщенията. Нещо, което не мисля, че е в полза на програмното съдържание по начина, по който се реши в Закона за електронните съобщения. Защото и сега имаме радиооператори, които имат програмни лицензии по § 9а, ал. 2, но нямат далекосъобщителни лицензии, защото даже и да спечели конкурс, така както сега сме поставили в рамките на Закона за електронните съобщения, ако спечели програмната лицензия, то няма гаранция, че ще стане мултиплексен оператор.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Естествено. Обаче има гаранция, че на този мултиплекс неговата програма се излъчва. Това е законът.

РАЙНА НИКОЛОВА: А какъв ще е документът и актът, с който той ще има право да излъчва своята програма?

ПЕТЪР РЕНДОВ: Госпожо, така пише в закона.

РАЙНА НИКОЛОВА: Мултиплексният оператор може да реши, след като е получил програмна лицензия, и да каже: това е търговски принцип.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Той няма да получи честота.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Аз искам само да попитам, господин Рендов, Вие казахте, че имате вече готовност. Докога ще бъде готова стратегията, която готвите.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Тя е готова, но чакаме да се приеме Законът за електронните съобщения.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Предполагам, че до две седмици, когато ще направим срещата, ще можете да я предоставите, за да можем да работим евентуално на тази основа.

При това положение след две седмици, ако е удобно във вторник в 15,30 ч. да се съберем отново. Мой ангажимент е да се опитам да има максимално добро представителство на Българската национална телевизия, за да кажат какво толкова много искат от мултиплекса и дали ние да продължаваме да работим в тази насока или да се откажем.

И на трето място, като получим от г-н Рендов след срока 20 март тази стратегия, върху нея да можем да работим. Както каза г-жа Николова, трябва да се уточнят въпросите с двете български програми, точно да ги кажем и да ги напишем в стратегията. Така ще може да се запише в Закона за радио и телевизия и оттам да се промени Законът за електронните съобщения.

Надявам се, че и колегите от Министерството на финансите ще имат малко по-голяма готовност след две седмици да ни кажат в каква посока вървят - дали да се прави държавен мултиплекс или да не се прави.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това е въпрос наистина на целесъобразност и тя не е толкова финансова, колкото е стратегическа целесъобразност по управление на разпространението на програмите. Тоест да има механизъм да се гарантира, че това, което се произвежда, някъде се гледа.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Една от трудностите на държавния мултиплекс е, че съгласно Закона за електронните съобщения щом има мултиплекс, трябва да има и мрежа. Това е трудността.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Това не означава, че мрежата е негова.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Когато бяхме в Любляна, след като разговаряхме с финландеца, който беше на презентацията, той каза, че те са изградили техния мултиплекс с активното участие на "Нокия". Вярно, тяхната обществена телевизия е много силна, с много обществени вноски, но те са изградили с участието на "Нокия" и де факто може да се каже, че "Нокия" е основният държател на акциите на обществения мултиплекс във Финландия.

АКСЕНИЯ БОНЕВА: А вероятност за преговори с БТК, след като има един мултиплекс, който не се използва?

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Ще продължим на 27 март, вторник, от 15,30 ч.

 

 

(Закрито в 16,50 ч.)

 

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ЗАСЕДАНИЕТО:

Светлозар Бахчеванов

Стенограф:

Ст. Белова