Дейности » Парламент

Стенограма от заседанието на Работната група по ЗРТ от 27 март 2007 г.

[13 Април 2007]

 

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по гражданското общество и медии

Работна група по Закона за радио и телевизия

П Р О Т О К О Л

№ 3

На 27 март 2007 г. се проведе заседание на Работната група по Закона за радио и телевизия към Комисията по гражданското общество и медии.

 

Заседанието бе открито в 15,35 ч. и ръководено от г-н Светлозар Бахчеванов.

 

* * *

 

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Колеги, откривам третото ни заседание. То е специално, защото, както разговаряхме предишния път, поканихме г-жа Пръмова, генерален директор на Българската национална телевизия, за да ни представи в по-официален порядък становището на Националната телевизия по въпроса за мултиплексите. Всички от нас сме видели техния отговор, чели сме го, запознати сме, но въпреки това считам, че тази среща е много необходима, защото, продължавам да повтарям, може би за някои това вече е досадно, за мен този проблем за обществения или държавен мултиплекс е един от трите фундаментални проблеми на бъдещата стратегия. И ако не тръгнем от тези фундаментални проблеми, според мен няма да можем да постигнем резултатите, които ще се искат от нас през следващите шест месеца, поне така е в Закона за електронните съобщения. А според твърденията той ще мине до края на април през пленарната зала, така че нещата вече ще бъдат ясни.

Най-напред искам да дам думата на г-жа Пръмова да даде своето становище, като ще ви моля вие също да вземете отношение по него, защото по този начин ще можем да изградим, надявам се, през следващите две седмици някакви примерни текстове, които да започнем да разработваме на бъдещите ни срещи.

Госпожо Пръмова, заповядайте.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Искам само да ви попитам дали това становище, което ние изпратихме, вие всички го имате и сте го чели? За да ви запозная накратко какво сме написали.

Становището е с дата 26 януари 2007 г. до министъра на културата и до г-н Иво Атанасов. Ще ви прочета накратко какво сме написали, за да знаете против какво възразяваме и защо възразяваме.

Нашето мнение е и мисля, че никой от вас тук няма да възрази, че в тази стратегия трябва да бъде много точно изпълнена препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в която ясно е записано, че обществените оператори трябва да играят централна роля в прехода към цифровия метод.

Пунктовете, по които ние възразяваме, са следните.

Основният момент, който засяга стратегическите интереси на обществения телевизионен оператор Българската национална телевизия в прехода към цифрово разпространение, е този за предоставяне право на ползване на честотен спектър и мултиплекса национална мрежа. Нашите предложения са били винаги - не мога да кажа отхвърляни, но не са вземани под внимание, включително и в този окончателен вариант.

Обосновката е изложена в този сериозен документ, затова аз накратко ще кажа за какво става дума.

Честотният ресурс, всички знаете тук, е една определена и непроменяема обективна даденост. Наличният честотен ресурс, разпределен първоначално с механизмите на лицензирането, създава невъзможност за последващо преразпределение на честотния ресурс за други телевизионни оператори. Така че какво решение ще се вземе сега за бъдещите години е много важно.

Възможно ли е при предвидени за изграждане шест национални цифрови мрежи, по три за двата периода на прехода, нито един да не бъде предоставен на обществения оператор, а всички те да бъдат отдадени на комерсиалния сектор? С това грубо се пренебрегват препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Аргументът, че не е реалистично тъкмо за тази цел да се отделят бюджетни средства е несъстоятелен, особено в съпоставими направления и размери, когато става въпрос за изпълнение на тези конкретни препоръки.

Що се отнася до налични и тематично нови програми и съдържание, Българската национална телевизия притежава програмен потенциал за това. Не може да се очаква, че бюджетните средства ще се мултиплицират в степента на увеличение на програмите. Защото ние сега можем без никакви допълнителни бюджетни средства да произведем от наличния си материал още една програма.

Тук е г-жа Райна Николова, тя знае много добре, че ние защитихме програмна концепция за една програма, която не изискваше допълнителни финансови средства от бюджета, изискваше една неголяма инвестиционна инжекция от 3 млн. лева, която ние сме си осигурили. Но за програма ние не сме искали допълнително средства, нито допълнителни бройки, нито допълнителни заплати.

Така че това е просто несъстоятелен аргумент, че, виждате ли, ние ще поискаме както сега имаме 50 милиона държавна субсидия, още три пъти по толкова, за да направим поредица програми. Това просто не е така.

Предлага се паралелно разпространение на програмите по двата способа - аналогов и цифров в националната мрежа и това да продължава до една година от започването на цифровото разпространение, след което аналоговото се спира. Това е нещо, с което категорично не можем да се съгласим. То означава, че в период от две-три години не повече от 70-75% ще бъдат обхванати от това цифрово разпространение, останалите близо 30% от населението ще бъдат без програма. И естествено ще бъдат засегнати райони, които и сега не са обхванати от кабелни мрежи и от това цифрово островно разпространение.

Като обществен оператор Българската национална телевизия, а и държавата не би трябвало да може да си позволи обществената телевизия да не стига до цялото население, защото това е една от задължителните функции на обществения оператор. Да има право на достъп всяко едно българско семейство до националната телевизия, това мисля, че никой не го оспорва.

Ако ние подходим към въпроса с мултиплексите така както подходихме с кабелните оператори, ще се получи същата картина в малко по-друг размер.

Какво е положението в момента? Казвам го просто за сравнение, не че можем да променим съществуващото положение? Българската национална телевизия по закон се разпространява безвъзмездно и всеки има право да гледа Българската национална телевизия, без да плаща за това. Тя се финансира на този етап, независимо от записаните членове в закона, от държавния бюджет.

Какво се получава сега? Едно домакинство дава между 15 и 20 лева за един пакет кабелни програми. В този пакет кабелни програми съществува и програмата на обществената телевизия, за която той по закон не трябва да плаща. Кажете ми, има ли сила, има ли наредба, има ли въобще държавен инструментариум, който може да накара кабелните оператори да разпространяват Канал 1 и сателитния канал "България" без пари? Няма. Има ли абонат в страната ни, който ще купи пакет кабелни програми, в който няма Канал 1? Аз се съмнявам, че има.

Съвсем конкретен пример. Миналата година ние излъчваме световното първенство. Българската национална телевизия излиза от пакетите на кабелните оператори и желае те да бъдат разпространени безплатно. Какво се получава? Нито един от хората, които имат кабелна мрежа в приемника си, няма да гледа световното първенство.

Ако ние направим предлаганото с мултиплексите, ще се получи същото. Много по-лесно е разпределението на честотния ресурс, ако се задели островът за обществената телевизия. Останалото остава свободно за частния сектор. Но смесването на частния с обществения при цифровизирането е нещо, което мисля, че не трябва да правим. Не трябва да повтаряме тази грешка от аналоговото разпространение. Моите наблюдения и моята информация от всички конференции, асамблеи и пр. на Европейския съюз по радио и телевизия, на които ходим и за които всички колеги от големите телевизии ни информират какво правят, навсякъде държавите са постъпили по този начин - дават по един мултиплекс. Дали Българската национална телевизия ще го напълни, държавата ще прецени какви програми ще има там. Дали утре ще има парламентарен канал, както парламентът замисля да направи, който също е обществен канал, това не означава, че Българската национална телевизия пълни шест канала, макар че три може да напълни веднага. Но така или иначе, ние не говорим за утре или вдругиден, говорим за едно бъдеще след няколко години. В момента залагаме някаква база и някакви темели на едно бъдещо развитие. Затова си позволявам да ви занимавам с тези неща.

Всичко, което казвам, аз мога категорично да го аргументирам и пред частния сектор. Той е много по-активен, много по-агресивен, това се случва в цяла Европа, аз го знам много добре, не само в България, но в края на краищата ние също би трябвало вече да изслушаме и гласа на обществения оператор и държавата да прецени къде е нейният интерес. Затова аз много благодаря за тази среща.

Един мултиплекс не струва огромни пари по отношение на държавния бюджет. Във Франция например Франс телевизион, която е огромна телевизия, постъпва така както постъпват всички обществени телевизии - те имат договор с правителството, в който се изпълняват определени задължения от страна на тази обществена медия. Те имат договор и с правителството си за заем за цифровизация. Направили са си сметка какво ще им струва това, и получават заем от държавата. Мисля, че заемът е 160 млн. евро, които телевизията изплаща в годините. Така постъпват на много други места. Как точно е най-добре, тук колегите от Министерството на финансите ще кажат, но мисля, че още не сме стигнали до етапа кой ще плаща и как ще дава парите.

Въпросът опира до този един мултиплекс или гарантирането на честотния ресурс на обществените медии. Защото аз не смятам, че само Българската национална телевизия ще бъде впоследствие телевизията, която прави обществен канал. Казвам ви за най-сериозни намерения за парламентарен канал, политически канал, какъвто има във Франция, той също се води обществен канал.

Държавата и обществото трябва да преценят къде е техният интерес. Иначе оставаме, както се казва, беззащитни срещу многото пари, ясните намерения, цели и едно завидно, бих казала, отстоявано мнение на частния сектор. Нямам нищо против частния сектор, но регулирането на пазара не може без обществен оператор.

Във връзка с това само искам да добавя, че в България нещата са много разместени, много дълги години се робуваше на това, че ние трябва да създадем развитие на медийния пазар. Създадохме го може би малко уродливо, измествайки, изземвайки и унищожавайки националната си телевизия. Извинявайте, аз съм вътре в нещата, господин Владков също ще ме подкрепи. Не е ли така?

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Така е, но си има причини.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Има причини, аз не искам да се връщаме в миналото, но така или иначе, заварваме тези неща.

Мисля, че трябва да се постигне баланс между обществения и частния интерес, за да може да се получи едно добро покрие на интересите на българските зрители. Не искам да коментирам програми или каквото и да било, и да им давам оценки, тук говорим за една стратегия, която ще се реализира в следващите десет години. И в зависимост от това какво се реши в момента, това ще бъдат плодовете, които ние ще берем, добри или лоши, гнили или вкусни.

Още много неща мога да кажа, но просто няма смисъл, защото са ясни.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Благодаря на г-жа Пръмова.

Аз няма да говоря по този въпрос, много пъти съм се изказвал. Бих искал колегите да вземат отношение още веднъж, дори тези, които са го правили. Държа, защото след това от стенограмата ще можем да направим по някакъв начин един баланс и да видим какъв текст може да се създаде.

Имате думата.

НИКОЛА МАНЧЕВ, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения: Благодаря.

Аз повече искам да поразсъждаваме по някои от Вашите постановки, които дадохте, да задам някои въпроси и да изкажа съждения. Имаше един въпросник, но не знам раздадени ли са на всички колеги отговорите, които сме дали.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Да, отговорите обсъдихме на предишната среща.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Първо, според мен не стои въпросът за честотния ресурс, а стои въпросът за изграждането на една такава мрежа, която в момента също се ползва, но тя се поддържа от БТК. Смятате ли, че Българската национална телевизия ще има достатъчни ресурси от специалисти и места, където да разположи своите излъчвателни устройства извън рамките на БНТ, или пак ще се ползва БТК? Тоест има ли виждане по този въпрос? Защото ако е същият случай, както е сега, проблемите ще бъдат същите, каквито са сега за аналоговото излъчване.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Никой до този момент не е задавал такъв въпрос на Българската национална телевизия.

НИКОЛА МАНЧЕВ: А Вие твърдите, че трябва да стане така?

УЛЯНА ПРЪМОВА: Аз не твърдя, че така трябва да стане. Смятам, че държавата трябва да го направи, да го предостави на Българската национална телевизия и да се реши въпросът кой го поддържа. Ако държавата го стопанисва, тя преценява на кого дава тези честоти, за да гарантира обществения интерес. А останалите две или три свободни честоти тя може да прецени каква друга програма да пусне, пък даже и да ги дава под наем. Това е въпрос на преценка.

НИКОЛА МАНЧЕВ: За други честоти не говорим, казваме, че единият мултиплекс ще се даде на Българската национална телевизия, значи тя трябва да изгради мрежа.

Другото, което казахте, че в България засега кабелните телевизии излъчват безплатно Българската национална телевизия и би трябвало да се измисли някакъв начин те да заплащат, струва ми се, че в Законът за радио и телевизия има текст, в който се казва, че трябва да се плаща такса. Този текст отпадна ли?

УЛЯНА ПРЪМОВА: Не е отпаднал, но този текст не е осъществен.

НИКОЛА МАНЧЕВ: В повечето държави, примерно в Швейцария съм сигурен, че независимо дали гледаш по кабелна телевизия, дали гледаш по сателитна или по ефирна телевизия, всеки, който притежава телевизор, заплаща една такса, както беше и у нас преди години. Тоест това е единственият начин според мен да се реши този въпрос. Иначе да казвате на кабелните оператори, че като излъчват БНТ, трябва да плащат някаква такса, едва ли ще стане.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Напротив, аз не съм казала, че ние искаме такса от кабелните оператори, но те искат такса от абонатите си за нашата програма. Това казах. Ако някой поиска само БНТ по кабел, те са длъжни да предоставят тази услуга без пари. Но не го правят.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Вие смятате, че в таксата, която взимат за пакета, взимат пари и за Българската национална телевизия?

УЛЯНА ПРЪМОВА: Аз плащам 20 лева на месец за телевизия. В този пакет, който на мен ми е предоставен, влиза и Канал 1. Няма предложения или оферти от кабелен оператор: заповядайте, това е пакет безплатни телевизии, за които вие плащате само началната такса, и оттам нататък можете да си изберете платени телевизии. В момента Българската национална телевизия е в кюпа с платените телевизии. Всички други телевизии (аз съм работила в две кабелни телевизии) получават пари от кабелните оператори за това, че си предоставят програмите. Българската национална телевизия не може да иска пари за такова нещо, защото тя по закон се разпространява безплатно. Но това не означава, че някой за сметка на БНТ може да иска пари за нейната програма.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Не мога да споря дали действително в момента кабелните оператори калкулират в таксата, която им се заплаща, програмата на Българската национална телевизия.

РАЙНА НИКОЛОВА: Когато предлагат списъка от програми, вътре включват и програмата на Българската национална телевизия.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Аз мисля, че те си калкулират примерно другите, платените телевизии, на които плащат, и слагат някаква такса за абонамента, за поддръжката. И толкова. Не знам да има нещо отделно, да кажем 50 стотинки на месеца заплащате в този пакет за БНТ.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Аз го казах само като пример, че може и при цифровите програми да се получи така.

НИКОЛА МАНЧЕВ: На мен ми се струва по-реалистично да постъпим като Швейцария, Германия и другите страни, тоест който има телевизор, плаща определена такса за това, че гледа националните телевизии. А кабелът да си взима каквото си иска.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Искам да кажа, че се отклоняваме малко от въпроса. Аз съм абсолютно сигурен, че в това Народно събрание, макар че не ангажирам, разбира се, депутатите, едва ли ще има политическа воля да се реши въпроса. Защото, реално погледнато, не се реши в предното и в по-предното.

Затова по принцип смятам, че не можем да обвързваме въпроса с цифровизацията с въпроса за финансирането на Българската национална телевизия. Това ще бъде съвсем отделен момент. Може да се направят промени в закона, но едва ли ще има политическа воля за това. Нека да видим как ще стоят нещата около цифровизацията.

Ако може, господин Манчев, да продължите с въпросите, за да видим накъде ще отидем по-нататък.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Понеже г-жа Пръмова каза, че не е възможен симулкаст или така нареченото едновременно излъчване на аналогов и цифров сигнал половин или една година и 75% ще имат покритие, а другите няма да имат приема. Там, където не е започнало цифровото разпространение, продължава аналоговото. Ако започне цифрово след половин или една година, се спира аналоговото. Тоест 100% или това, което е покритието в момента в страната, ще трябва да бъде също цифрово покритие, след като се спре аналоговото. Преди да се пусне цифрово, не може да се спира аналоговото.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Тоест има гаранции за това?

НИКОЛА МАНЧЕВ: Да, поне така е записано в нашата програма. Когато се пусне София, примерно една или половин година се излъчва цифрово и чак след това се изключва аналоговото.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Това, което сме написали в нашето становище, е че предложените срокове към всяка от фазите на прехода предвиждат, че покритието на населението с цифров сигнал за съответната зона ще достигне 75% по население след една година от спирането на аналоговото покритие, а пълното покритие да се постигне три години по-късно. Какво се случва в тези три години? Спира се аналоговото и след това до три години се постига пълно цифрово покритие. Така излиза от написаните документи.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Постъпателно ще се включват цифрови и ще се изключват аналогови излъчватели.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Тези три години ме притесняват. Може би нещо не сме разбрали ние.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Може би г-н Колев ще обясни по-добре.

ГЕОРГИ КОЛЕВ, Комисията за регулиране на съобщенията: Честотният ресурс, който за Българската национална телевизия, по принцип е така заложен, че той няма да се пипа до 2009 г. по този план. В смисъл, че няма да има изключване на основни предаватели и на ретранслатори, всички честоти, които са предоставени сега по план, не включват нито една честота на Българската национална телевизия за изключване.

Нашата идея беше първоначално да има пълен симулкаст за БНТ, в смисъл до края на прехода, до 2012 г. да си работят и аналоговите и цифровите.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Кой ще плаща този симукаст?

УЛЯНА ПРЪМОВА: Министерството на финансите и сега ни дава близо 15 милиона всяка година, за да плащаме сигнала си на БТК. Преди, когато БТК беше държавна, беше много просто, а сега ние ще плащаме на частен мултиплекс, за да излъчваме, ако държавата не си направи мултиплекс или не даде пари на БНТ да си направи. Срещу това например, че тя няма плаща на БТК сигнала и т.н.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Аз бих искал да задам един въпрос към представителите на Министерството на финансите. Дали все пак е започнал някакъв минимален разговор по прословутите пари за военните честоти или такъв не се очаква да се води? Говоря в конкретен план, а не общ план. Дали има шанс през 2008 г. да се дадат определени пари за освобождаването на честоти или няма такъв?

ЮЛИЯ ЦОНЕВА, Министерство на финансите: Преди две седмици аз казах, че материалът е дошъл, не съм проверила какво е отговорил отделът за тези неща. Още е рано да работим за 2008 г., работим по бюджетната прогноза. Може би след две седмици ще мога да ви кажа дали има официален отговор. Но доколкото разбрах миналия път, имаме свободна честота и военните може да почакат.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Да, цялата работа е изградена върху факта, че тези честоти продължават да бъдат заети. Върху това ще разработваме и цялата стратегия. Би било хубаво стратегията, която е много "задушена", да поеме в един момент малко въздух. Затова задавам този въпрос.

ЮЛИЯ ЦОНЕВА: Поемам ангажимента да проверя, но просто нямах физическо време.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Парите са твърде много и не ми се струва реалистично да стане. Затова казах, че ще работим най-вероятно и колегите както вече работят, на базата на сегашното състояние.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз не искам да вземам отношение веднага по всички въпроси, обаче виждам, че както започна разискването, то се отнася досега до симулкаст периода и до съществуването на тези 25% непокрити.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Това е единият въпрос.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Да, това е единият въпрос.

Първо, трябва да кажем още сега, че това, което моят колега Георги Колев казва, че няма да се пипа мрежата до края, е в противоречие с принципите на стратегията. Принципите на стратегията са, след като има цифрово покритие някъде в по-голям район, аналоговото се изключва. Защото това струва пари и то не малко.

Второто, което искам да кажа, е че на този етап е невъзможно да се опише целият процес как ще стане. Това е изключено. Този щаб, който се занимава с въвеждането на новата телевизия, ще трябва да работи много гъвкаво с понятията "покритие", "симулкаст" и др. в процеса.

Освен това искам да обърна внимание, че тук г-жа Пръмова спомена за тези шест мрежи. Тези шест национални мултиплекса могат да бъдат обслужвани в бъдеще, обаче в началния етап ние едва ли ще можем да направим повече. И при тези три мрежи в никакъв случай не можем да очакваме, че Българската национална телевизия може да има мултиплекс, защото няма кога да създаде този мултиплекс, просто физически е невъзможно. Тя ще участва задължително с "масткери" в един от мултиплексите. И там, където има покритие, би следвало по възможност да се изключват мощностите. Това не е само материален въпрос, това е и стратегически въпрос. Защото ако има едновременно и двете, никой няма да се впусне да си купува съоръжение за новата телевизия. Така не се прави. Прави се възможно най-къс симукаст период.

Сега да обсъждаме въпроса кога ще стане, как ще стане, не можем да го предвидим. Трябва да се работи малко по-гъвкаво в бъдеще и това не може да залегне в стратегията.

УЛЯНА ПРЪМОВА: В тази стратегия трябва да залегне дали Българската национална телевизия ще има мултиплекс или не. Това е въпрос на политическо решение.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз ще взема отношение по този въпрос, но тъй като се разглежда въпросът за участието, ще се съгласите, че не би могло примерно в 2008 г. да тръгне мултиплекс на националната телевизия, това изисква организация.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Но частен също не може да тръгне.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Частен пό ще тръгне.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: За мен и това е невъзможно, защото все пак г-н Свилен Попов каза, че въпреки всички приказки, че много лесно ще бъдат префасонирани съществуващите предаватели, той каза, че работата няма да е толкова проста, защото предавателите трябва да са нови. Така поне аз разбрах. Значи проблемът е същият. Но нека и колегите да се намесят.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Не е точно същият, защото и Нова телевизия има, и bTV има мрежа. Има две национални мрежи, които са годни.

РАЙНА НИКОЛОВА, Съвета за електронни медии: Ние и миналия път коментирахме и понеже беше поставен въпросът, затова решихме всички ние да поканим г-жа Пръмова, за да може тя да изложи нейната позиция и оттук нататък вече да се разсъждава в посока какво ще се запише в стратегията. Аз мисля, че сега е времето, в което трябва да преценим какво трябва да се случи оттук нататък в следващите десет години, защото стратегията означава точно това.

И тъй като все пак сме работна група към комисията по медиите, където се обсъждат въпроси, свързани с програмното съдържание, на мен ми се иска да обърнем малко по-голямо внимание върху това какви програми ще се излъчват от Българската национална телевизия, за да може това да бъде заложено в програмната част на стратегията, тъй като и сега съществуващата стратегия е малко по-телекомуникационна, в смисъл, в нея съдържанието е свързано повече с техническите въпроси, отколкото с програмната част, която следва да изпълнява и Съветът за електронни медии.

Така че на мен ми се струва, че е добре да кажем и да се обединим около идеята дали Българската национална телевизия ще излъчва повече от една програма, разбира се, с мисъл за това, че следва да се съобразяваме и с финансовите ресурси, или тя ще продължава да излъчва само Канал 1, което, както споменах и миналия път, никъде в Европа го няма. Предполагам, че и г-жа Пръмова ще го потвърди, защото навсякъде обществените оператори излъчват поне две програми, едната от които обикновено е с общ, по-нетематичен профил, другата е със специализиран профил.

Следва да уточним дали Българската национална телевизия би могла да излъчва повече от една програма.

И другият въпрос, който според мен в момента можем да си изясним, е дали Българската национална телевизия би желала със собствени ресурси да изгражда мултиплекс или би разчитала на мултиплекс, който държавата ще изгради, а нейните програми просто ще бъдат качени. За мен е важно да разберем дали има готовност Националната телевизия да поеме задачата сама да изгражда тази мрежа, което, от една страна, означава, че първо трябва да има допълнително финансиране, ако тя тръгне да изгражда сама тази мрежа, и това ще е добре, защото ще й създаде максималната независимост да излъчва като обществен оператор, но пък от друга страна, трябва да преценим дали тя би могла да се справи с това. Разбира се, аз не говоря за следващата една година, а имам предвид следващите пет или десет години как ще се развива Националната телевизия.

За мен това са важните въпроси, които трябва да уточним сега. А иначе въпросът за симулкаст, за тези подробности, мисля, че донякъде стигнахме до яснота, че няма изведнъж със спирането на аналоговото излъчване в една част, да спре окончателно излъчването, и че създаваме гаранции Българската национална телевизия да може да излъчва своята програма, без да има някакъв проблем за населението да я приема, тоест че няма да лишим аудиторията от обществена програма.

ГЕОРГИ КОЛЕВ: Аз искам да допълня само някои неща.

Първо, това че сме написали, че ще има шест мултиплекса, не значи, че ще бъде така. В Женева има защитени десет национални мултиплекса, а кои ще се реализират, как ще се реализират, не е ясно. В смисъл, честотен ресурс има, нямаме такова ограничение.

Освен това искам да кажа на проф. Владков, че има места, в които и в момента Българската национална телевизия не се излъчва много качествено. Това не зависи от тях, а зависи от други фактори. Самият разпространител, който извършва дейността, с годините не си изпълнява задълженията както трябва. Но смятам, че населението не може да се остави без националния си оператор.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз не съм казал такова нещо.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Вие казахте, че частниците са по-готови от Българската национална телевизия. Ние говорим за стратегията, говорим по принцип ще има ли или няма да има държавен мултиплекс.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Аз трябва да ви кажа, че съм много обнадежден, че Националната телевизия взема отношение по проблема за въвеждане на цифрова телевизия. Досега ние не разбрахме нещо по този въпрос, но, слава богу, вече имате становище и имате желание да вземете отношение. Този въпрос се движи от две-три години и аз знам как стои. Разбира се, че имате проблеми, но искам да ви кажа, че не само в Европа, но и на други места държавните или обществените телевизии са водещи в това отношение и в България трябва да стане същото. По този въпрос нямаме никакви разминавания.

Въпросът е дали трябва да се започне да се мисли по въпроса или да се започне активно да се върши работа.

По отношение на новите програми, че можете да ги направите без проблем, аз съм убеден в тази работа. Знаете как се правят програмите, знаете кои са профилирани, осигурили сте три милиона за нова програма, което означава, че вие можете в един мултиплекс веднага да включите две програми в 2008 г. Това е резултатът. Можете да включите и сателитните.

Дали да има обществен мултиплекс, това е главният въпрос. Дали ще го направи държавата или Националната телевизия със субсидия от държавата, е без значение. Тя, ако има такава задача, ще си наеме съответните контрагенти или ще си създаде организация и ще го направи. За тази работа, дето се казва, ще си внесем специалисти отвън и пък ще го направим. Както се прави и със студийната техника.

Затова аз смятам, че като има такова настроение за телевизия обществен оператор, на втория етап биха могли да се появят начало на този мултиплекс. А този мултиплекс би могъл да се напълни с обществена програма на Националната телевизия, аз съм убеден в тази работа.

Разбира се, ако става въпрос за мрежите, тук аз ще отворя една скоба, винаги съм бил за това, че мрежите и мултиплексът са едно и също нещо технически, обаче експлоатационно не са. Мултиплексът е нещо, което е свързано с програмите, той има друга характеристика. Тя не е чисто технологична, там има създаване на допълнителни програми, които не са телевизионни - това е една търговско-програмна дейност. Но това нещо не залегна в новия Закона за електронни съобщения. Аз се подчинявам на закона в този му вид и казваме: щом има мрежа, значи има мултиплекс в тази мрежа.

Стигаме до въпроса кой ще изгради тази мрежа. Това може да бъде и БТК, обаче едва ли БТК ще се съгласи да прави тази работа, защото тя е върху една твърда аналогова база в момента, която трябва да се прекрои. Там има големи мощности, които не вършат никаква работа. Има малки мощности, които засега не покриват. Трябва една нова мрежа, която не е мрежата на БТК сега, за която вие плащате 15 милиона. Тази нова мрежа може да стане с помощта единствено на държавата. Никакви такси и други неща не могат да реализират мрежата.

Така че тази система би могла да проработи, само ако ние запишем в стратегията и в Закона за радиото и телевизията, че Националната телевизия има мултиплекс. И в заключителните разпоредби да се каже откога този мултиплекс може да действа.

РАЙНА НИКОЛОВА: Или в Закона за електронните съобщения.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: В Закона за електронните съобщения нищо не може да се каже, той вече е готов. И аз смятам, че тази работа е повече за Закона за радио и телевизия.

РАЙНА НИКОЛОВА: Всеки закон може да се промени.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Не може ли да приемем, че и в двата закона може да се регламентира? Как ще се запише и дали ще се добави този въпрос в Закона за електронните съобщения, по същия начин ще трябва да съществува и в стратегията, която да се въведе в Закона за радио и телевизия. Там също трябва да се запише същото, макар и с друга формулировка.

Отново стигаме до въпроса за яйцето и кокошката. Става въпрос за това, което аз непрекъснато повтарям. Ако наистина, както каза проф. Владков това трябва да се запише в закона, за мен и в двата закона, защото дори и да се запише в Закона за електронните съобщения допълнително, в Законът за радио и телевизия също трябва да се запише по простата причина, че ние като направим една стратегия, която да бъде сложена в Законът за радио и телевизия, а там също ще пише, че има държавен или обществен мултиплекс. Това е ясно. Но аз питам обединяваме ли се, че това нещо трябва да бъде в законова рамка - това, за което аз непрекъснато пледирах и казвах, че ако не се сложи в законовата рамка, ние не можем да продължим със стратегията.

В този вариант, в който е дадена стратегията от г-н Рендов и който ще тръгне на обсъждане в Министерския съвет, се казва, че няма да има държавен мултиплекс. Това е вариантът, макар че не е формулирано точно в юридическа последователност и юридически издържано.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Няма такова нещо - че няма да има държавен мултиплекс. В плана на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения никъде не е казано, че няма да има държавен мултиплекс.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Да, но трябва да бъде казано дали ще има или няма да има. Така мисля.

РАЙНА НИКОЛОВА: Този план не предвижда ли как ще става разпределението на честотите, а не за това дали ще има държавен мултиплекс?

АКСЕНИЯ БОНЕВА, Министерството на културата: Буквално вчера получих от г-н Рендов обещания текст. В частта обществена функция на телевизията има един абзац, в който той отбелязва, че на Българската национална телевизия няма да се предоставя честотен ресурс по време на първата фаза на прехода. С промените в Законът за радио и телевизия на Българската национална телевизия ще се предостави честотен ресурс за национално цифрово разпространение при започване на втората фаза на прехода.

РАЙНА НИКОЛОВА: Тя кога е?

АКСЕНИЯ БОНЕВА: Втората фаза на прехода, така както те отбелязана, е от юли 2009 година. Това е, което г-н Рендов е отбелязал. Аз не знам колко от вас разполагат с тази версия. Поемам ангажимента да го разпространя, защото не зная до кого е пуснал той този вариант, в който анализира всички становища, които са пристигнали в Министерството на културата, направил е един обобщен вариант на становищата, съответно е изчистил всички коментари, мнения и други подобни неща, които фигурираха в този дебел вариант, и са останали някъде около 20 страници синтезиран текст.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Само една корекция. Аз не знам откъде г-н Рендов е взел този план, но втората фаза започва от юли 2008 г., а не в 2009 г. Така е по нашия план.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Точно затова аз смятам, че вместо да създаваме първи план, втори план, трети план, какъв е проблемът да създадем прост план: един мултиплекс държавен или обществен, и вторият въпрос, който е не по-малко важен, дали другите два мултиплекса, за които говорим вече няколко пъти, ще тръгнат на свободно договаряне, на свободно лицензиране, всички да се явяват, или както има някакъв резон - не отричам - за да може това да стане по-бързо, по-активно и т.н., да се даде на действащите две частни телевизии.

Докато правихме тази стратегия, непрекъснато си мислех следното. Първият стадий, дали ще е в 2008 г. или в 2009 г., каква е логиката в края на краищата да даваме картбланш частникът да изпреварва? Нека да дадем обща възможност и за държавата, и за частника, да застанат на свободните начала и да видим кой ще го направи по-добре и по-бързо. Всички казват - частникът. Чудесно, нека да го направи тогава. Но иначе какво става? Ние даваме двата мултиплекса, те много напред, а след това пускаме отново цялостното програмиране, лицензиране и т.н. Всички тези неща ще се явят впоследствие.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Две допълнения. Единият въпрос е към г-н Владков, който дълго време е работил в Националната телевизия: слага ли знак на равенство между нуждите на така нареченото Национално управление за радио- и телевизионни станции и едно бъдещо звено, което ще изгражда една такава национална мрежа? И ако е равенство, тогава защо трябваше да го приватизираме, а сега все едно да го национализираме?

Другият ми въпрос към Вас е, че в Закона за електронните съобщения много ясно е казано кой, кога и какво ще излъчва - две телевизионни програми, две радиопрограми и точно кой от мултиплексите, ако вземе разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията, ще излъчва Българската национална телевизия и Българското национално радио. Доколкото знам, това е прието на второ четене.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Може ли да отговоря?

На първия въпрос. Аз не слагам равенство, за мен БТК е една тера инкогнита, не знам как ще действа и какво ще прави в бъдеще. Ако не се обвърже с някакви бъдещи преговори и законови положения, ще ни вкара в големи бели, защото кулите са на БТК, а те ще трябва да бъдат използвани и в цифровата телевизия. Не слагам никакво равенство. Да му мисли държавната администрация за това, защото тя получи такова наследство и сега ще трябва да се оправя.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Но нали ние сме хората, които трябва да решим този въпрос.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Ние ще решим въпроса на БТК?

УЛЯНА ПРЪМОВА: Не на БТК, на държавата, защото проблемът е много сериозен и е проблем на БНТ.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Това е моят отговор, господин Манчев, и Вие го знаехте предварително.

ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА, Комисията за регулиране на съобщенията: Аз искам да взема думата чисто процедурно, защото все пак съм юрист и от една година на тема цифровизация слушаме прекалено много за техническите проблеми в процеса по цифровизация. Изцяло уважавам това, което България направи в Женева, така или иначе, тръгнали сме в дадена посока, 2012 г. е и близко, и далече. Отговорността на държавата е тежка, държавата, визирана в широк смисъл, защото цифровизацията не е само колко честоти сме защитили в Женева, цифровизацията е нещо много повече. Така или иначе, заедно ще правим всичко.

Аз исках да взема отношение по въпроса Българската национална телевизия и държавния мултиплекс и колко важно е да решим проблема, доколкото можем, разбира се, в рамките на тази работна група, защото решаването на проблема доколко държавата ще има мултиплекс и доколко това ще бъде екс леге законодателно уредено, според мен дава насоката на цялостната работа на нашата работна група.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Точно така.

ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Преди малко повдигнах и въпроса за електронните съобщения, защото в най-близък план очакваме Законът за електронните съобщения да бъде приет, респективно обнародван, а в Закона за електронните съобщения, предполагам, голяма част от присъстващите тук са запознати, има раздел за взаимодействие КРС - СЕМ. И като казвам взаимодействие КРС - СЕМ, визирам отново процедурата по цифровизацията. Защото каквото и да решим да правим, всичко това ще бъде свързано с едни тежки процедури по лицензиране - било то на мултиплекса, било то на съдържателната част на програмата, за да се стигне в крайна сметка до реално излъчване.

Господин Манчев спомена, че в Закона за електронните съобщения има една разпоредба, която вменява задължение на Съвета за електронни медии със свое решение да определи до две телевизионни, респективно радиопрограми, които да бъдат разпространявани във всеки един мултиплекс, но тяхно задължение ще бъде да определят и проблема с "масткери". Тоест по мое мнение, ако не сме наясно какво ще правим с държавния мултиплекс, този раздел ми се вижда трудно приложим. Защото ако има държавен мултиплекс, ще отпадне ангажимента на Съвета за електронни медии да прави едни тежки критерии и процедури, по които да определи точно в кой от мултиплексите ще се разпространява "масткери".

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Там е истината.

ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Така от плещите ни ще отпадне голям товар, защото от една година системно се мъчим с много процедури - и радиа, и телевизии.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Без да съм юрист, на мен ми се струва, че разковничето е там - че ще има изключително трудна работа.

ДЕСИСЛАВА ПРЕОБРАЖЕНСКА: Аз поставих въпроса за Закона за електронните съобщения, защото отново в него има една преходна разпоредба, която казва, че в шестмесечен срок от обнародването на Закона за електронните съобщения, Законът за радио и телевизия ще бъде приведен в съответствие. И цялата наша работа в момента се крепи на тази разпоредба, защото пък стратегията е неразривно свързана със Законът за радио и телевизия. Още на първото си заседание поставихме въпроса ще допълваме ли стратегията по чл. 8, ал. 3, нова ли ще правим, с отделни раздели ли ще правим аналогово и цифрово разпространение. Но това е въпрос на правна техника, то не е най-важното.

При всички случаи обаче нещата са много тясно свързани и не бива да подминаваме проблеми, които със сигурност излизат извън компетентността и възможностите на тази работна група, но мисля, че наше задължение ще бъде най-малкото да дефинираме проблемите и в кратки срокове да ги решаваме. Защото аз не знам колко спешно искаме да стартираме първите процедури за цифрова телевизия, но чисто правно, без да звуча песимистично, по-рано от лятото на 2008 г. не ги виждам. Освен технически проблеми, освен държавна политика има и едни процедури, за които административните режими в България са много: обнародване на Закона за електронните съобщения, шестмесечен срок (говоря в перфектни граници, ако се спазят всички срокове), в противен случай процедурата по цифрово лицензиране, пак казвам, като юрист, не ангажирам никого, е абсолютно блокирана. Защото Законът за електронните съобщения предвижда Комисията за регулиране на съобщенията да прави процедурите за цифрово лицензиране, но при всички случаи водещото е решението на Съвета за електронни медии, с което да определят чрез конкурс до две програми, които ще се излъчват.

Така че нещата са много сложни. Връщам се отново в началото на изказването си, Българската национална телевизия и държавният мултиплекс за мен е нещото, което е най-важно да се реши, за да знаем в крайна сметка в каква посока ще работи.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Аз не случайно насочвам дискусията нататък, защото просто трябва да видим дали да подадем такова решение и да тръгнем в тази посока - да има или да няма. Ако подадем решение да има, ще разсъждаваме точно както Вие казвате, върху фактора, че като има, как ще се разположи цялата останала стратегия. Ако се подаде решение да няма, а голяма част от нещата, които са написани и тук и в Закона за електронните съобщения, са направени точно в този аспект - да няма такъв. И ако продължим по този вариант, вече имаме нещо направено, тоест продължаваме нататък. В предишната група аз защитавах тезата (но само аз), че този въпрос е много важен, да се реши още тогава, защото смятах, бих казал, малко повече интуитивно тогава, че това е по-лесно от правна гледна точка. Сега съм почти убеден, че е точно така.

Слушах дискусията много внимателно, господин Колев също беше там, когато се променяше петият раздел за взаимодействието между Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Смятам, че ситуацията, която съществува в момента, ще ме извините, ще се мултиплицира след една година или след две, ако оставим нещата така. Мисля, че ще стане точно така - единият орган ще дава едното нещо, другият орган ще дава другото нещо, знае се какво е то, и ще се започне отново битката кой да е големият.

Другият вариант ще даде възможност тази битка просто да не се води.

ГЕОРГИ КОЛЕВ: Аз само искам да ви кажа, че при настоящата ситуация - говоря пак чисто технически, за което се извинявам, но какво да направя, всеки си дърпа чергата, един казва, че юридическото е по-важно - технически вторият етап на този план-програма няма да може да бъде изпълнен, при условие че не се отнемат честотите на Нова телевизия и на bTV. Мисля, че това струва 360 милиона. Втори етап няма да има, ще останем само на първия етап, ако нещата стоят така. В смисъл, предоставяме един мултиплекс на Българската национална телевизия, национален, условно казано, друг - на bTV, трети - на Нова телевизия и - дотам. Ако ще има втори етап, ако няма, това просто няма да се осъществи в България.

РАЙНА НИКОЛОВА: Понеже колежката предложи вариант от юридическа гледна точка да помислим какво правим, аз смятам, че ще е добре да се съсредоточим около въпроса бъдещият мултиплекс, на който ще бъдат качени програмите на Българската национална телевизия, ще се прави от Българската национална телевизия или ще се прави от държавно предприятие, което ще е различно юридическо лице от БНТ, на което държавно предприятие ще могат да се качат програмите на Българската национална телевизия, ще може да се качи един бъдещ парламентарен канал и още една програма, която това държавно предприятие ще прецени? Каква ще е правно-организационната форма, за да можем да си изясним оттук вече дали Българската национална телевизия ще е ангажирана в този процес или не?

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Как предлагате? Да мислим това до следващата среща или сега да го обсъдим.

РАЙНА НИКОЛОВА: Да го поставим като въпрос, за да можем да помислим за следващата среща.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Аз смятах да ви изпратя няколко въпроса, върху които ще разговаряме следващия път, и този въпрос щеше да бъде един от тях. Фактически това са два въпроса, които следват един от друг.

Първият въпрос: съществува държавен, обществен мултиплекс или не съществува. На този първи въпрос колегите вече отговориха донякъде, но не категорично. Макар че, аз специално написах, че това не означава, че един такъв отговор ще ангажира Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии или когото и да било. Все пак ние сме работна група, депутатите имат думата, те могат да отхвърлят това предложение или да го приемат. Просто ние трябва да подадем някакъв текст, върху който те да размишляват и да приемат или отхвърлят. Така че, много ви моля да дадете вашето експертно мнение по този въпрос.

Вторият въпрос, който следва от първия, е кой ще бъде стопанинът на този мултиплекс. Обсъждахме това няколко пъти и ще бъде хубаво следващия път, за да не протакаме нещата, да решим този въпрос. Мисля, че с това ще бъде направено твърде много и ще можем да минем към въпросите на кого ще бъдат дадени другите два или три мултиплекса. Защото още предния път се говореше и аз мисля, че проблемът наистина е с освобождаването на честотите, който за българските условия обвързва (за най-голямо съжаление ние отново сме уникални) свободното лицензиране, което съществува в цяла Европа. У нас то отново няма да е свободно, защото ние имаме огромно количество честоти, които са неизползваеми или които трябва да плащаме.

Ще ви моля да отговорите и на този въпрос.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Искам само да подчертая, че тези въпроси не могат да се разглеждат само в бъдеще, те трябва да се разглеждат в близко и далечно бъдеще, тоест в динамиката, как ще се развива процесът. Защото ако ние сега поставим въпроса за държавен мултиплекс и отпада въпросът с маскери, това едва ли ще можем да го осъществим по този начин.

Така че, тези които имат по-голяма готовност, те ще бъдат в началото. И ние не трябва да хабим времето, защото в 2012 г. няма да стане нищо от това, което е записано в стратегията.

Според мен ние трябва да включим мултиплекс във втората фаза, а дотогава ще трябва да се "возите" на някой от мултиплексите, които ще бъдат пуснати в първата фаза.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: В конкретизациите на всички тези неща има дискусии, които сме водили в предишната работна група и има едно мнение на частниците, което малко не кореспондира с мнението на проф. Владков. Мнението, което дават АБРО и другите организации, е малко мнението на Дон Корлеоне, че не може да има трима продавачи на зехтин в Ню Йорк, а трябва да е един. Казва се, че ако се пуснат много мултиплекси, това нямало да бъде добре за бизнеса. Системата е ясна - ако има един мултиплекс, който да тръгне в началото, той ще обере рекламните приходи и той ще се развива, пък другите - не. Точно така ми прозвуча написаното.

Аз не мисля, че и частниците ще изградят толкова лесно мултиплексите. Защото, първо, трябват пари и второ, като се дадат тези пари, те ще имат изискванията, които г-н Колев каза, да си махнат аналоговото разпространение, тоест те трябва да бъдат сигурно, че съответният потребител ще има цифрово устройство, което да си сложи. А пък отговорът на Министерството на финансите е, че няма да финансира такова цифрово устройство като Берлускони в Италия. Тоест те ще трябва да накарат по някакъв начин този, който вече си плаща за кабелните телевизии, да си купи такова устройство, за да ги гледа. Така че според мен нещата не са толкова прости и от тяхна гледна точка.

РАЙНА НИКОЛОВА: Нали поначало ние се грижим за интересите на зрителската аудитория, а не толкова за печалбата на операторите.

АКСЕНИЯ БОНЕВА: Ние не можем да имаме предварително идея какво ще се случва с частниците. Нека ги оставим те сами да се развиват на пазара.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Точно така. Но аз казах, че това, което е писано тук, и тяхното становище не кореспондира със становището на проф. Владков, че много бързо и много лесно ще направят този мултиплекс.

АКСЕНИЯ БОНЕВА: Да, те може би ще го направят бързо и лесно, но това не означава, че е наша грижа.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Но това се извежда като фактор, а за мен не е фактор, при условие че те казват, че няма да го направят.

ГЕОРГИ КОЛЕВ: Може ли само да предложа нещо? Аз си мисля, че държавният мултиплекс може да дойде на втория етап от развитието на нещата. Националната телевизия може да си тръгне в един от мултиплексите, а като дойде вторият етап, те ще имат техен мултиплекс. Би могло да стане така и това те по-логично.

РАЙНА НИКОЛОВА: Понеже съм някакъв изследовател на общественото разпръскване в България и ми се струва, че някога в зората на създаването на радиото се е започнало с начинанието на частна основа и се е появило родно радио, но не случайно държавата в 1935 г. е преценила, че може би тя трябва да поеме първо тази грижа, защото това е непосилно за частния сектор. Тази цифровизация на мен ми изглежда точно по същия начин.

Смятам, че малко се различаваме от ситуацията в 1998г., когато имахме държавни медии, но нямахме частни медии и трябваше да създадем конкуренция за частните медии. Сега вече всички са на старта от една и съща позиция и ние трябва да създадем условия за обществения оператор.

Така че аз съм по-скоро привърженик на това да помислим в момента да има един обществен или държавен мултиплекс. Естествено че трябва да се стимулира появата на частниците, но ми се струва, че пазарните принципи и стопанската дейност винаги ще са по-агресивни и ще действат повече със сила в зависимост от такава, с каквато разполагат, но ние не бихме могли да полагаме грижи за тях. Защото в случая трябва да положим грижа най-вече за обществения интерес, тъй като и препоръките на само на Съвета на Европа, а и на Европейската комисия са в защита на обществения оператор. Което не значи да дундуркаме обществения оператор, но все пак да създадем гаранция за зрителската аудитория.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Може ли да кажа нещо и аз? Много се радвам от това, което каза г-жа Николова. И общо взето, независимо че г-н Владков (извинявате, че ще го кажа) си противоречи, че частниците са по-готови и ще тръгнат, че не трябва да се занимаваме с тях, аз съм убедена, че частниците са по-готови да тръгнат отколкото за държавата, което е жалко за държавата. Още повече, че те не само работят по въпроса и вие го знаете добре, те имат и пакети програми, които веднага ще напълнят тези цифрови мултиплекси. А ние в момента разсъждаваме на втория, на първия или не знам на какъв етап да се създаде. Ние правим постановка във времето как се случва това нещо.

Аз не мога да преценя дали това може да се случи на втория или на първия етап, но то трябва да залегне от сега. И според мен основният въпрос е кой ще е стопанин на този мултиплекс - дали държавата ще го изгражда и ще го предаде на Българската национална телевизия. Защото държавата може да го изгради, тя може да предостави примерно три честоти на Българската национална телевизия в период, в който тя разработи програмите си, а за другите държавата да прецени кого пуска на този мултиплекс. Ако иска, да пуска и частник временно, докато се подготви обществената телевизия, това е нейна преценка.

Битуващо е мнението, че държавата не може добре да си стопанисва нещата поради липса на пари. Аз съм склонна да мисля така, защото сателитната станция, която държавата ни върна преди година и половина и по която ние излъчваме сателитния канал, е в плачевно състояние. Сателитният ни канал прекъсва. Идваха специалисти, които са правили тази станция, които казаха, че за нейното закърпване, закърпване казвам, ще ни трябват около 350 хиляди евро, а за нейното обновяване ще ни трябват два пъти повече.

Така че аз също мисля, че въпросът със стопанисването е изключително важен. Ако държавата умее и може да изгради мултиплекс и мрежа, тя трябва да ги стопанисва, защото би могла от това да печели. Така или иначе, Българската национална телевизия ще плаща на този държавен мултиплекс, така както сега плаща на БТК.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Държавата ще плаща на държавата.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Никой не знае как ще се финансира Българската национална телевизия след пет години, примерно. Ние говорим все пак за бъдеще. Виждате, че в Европейския съюз се преразглежда доста сериозно въпросът за таксите и за финансирането на обществените медии, защото те по някакъв начин в един момент ще станат безсмислени. При новите технологии, новите телевизии ти имаш не от една точка до много точки, а от една точка до един потребител и той избира какво да ползва. За какво плаща той? Нещата са доста сложни там. Но ние сме далеч от това как се финансира, кой финансира и т.н. Както виждате, години наред не можем да решим този въпрос. Румънците бяха доста по-чевръсти и решиха финансирането на телевизията си много бързо - дадоха от държавния бюджет пари за сигнала и за нейното участие в международни организации, 73% от постъпленията им са от такси и другото е реклама. Рекламата им е доста повече от при нас. Но те имат 73% постъпления от такси. Таксите са диференцирани - дали е домакинство, дали е холдинг, дали е фирма, дали е корпорация, в зависимост от обема. И си плащат.

Ние се уплашихме, че българинът няма да даде 1 лев примерно за Българската национална телевизия, в което аз не съм много сигурна, след като дава по 20 лева на кабелните оператори.

Но мисля, че основният въпрос, и ако мога да предложа нещо, макар че не съм член на тази работна група, а съм поканена в нея, може би трябва на депутатите, които ще вземат в крайна сметка своето политическо решение, да им се предложат варианти: вариант държавен мултиплекс, плюсове и минуси. Този плюс за регулация ли е или за какво? Освен защитата на обществения интерес тези препоръки, които са ни дадени от една организация, в която ние членуваме и с която не е лошо да се съобразяваме. За да не се окаже после като с Европейския съюз, че ние не сме се съобразили с нещо и трябва да го поправяме. Защото поправянето на цифровизацията не е много проста работа. Да сбъркаме стратегията за цифровизация и после Съветът на Европа да каже, защо пренебрегнахте обществения си оператор и да се започне отново - това според мен е безсмислено упражнение.

По-добре е да постъпим зряло. Тъй като правомощията на работната група са повече да консултират депутатите какво решение да вземат, те трябва да се консултират по начин, който да бъде абсолютно аргументиран защо това е добре и защо не е добре. За да могат да преценят баланса на плюсовете и минусите.

ГЕОРГИ КОЛЕВ: Аз само искам да попитам кой да изработи този документ? Някой трябва да го подготви, кой ще е той?

РАЙНА НИКОЛОВА: По принцип Комисията за регулиране на съобщенията и Съветът за електронни медии изготвят стратегиите, а Народното събрание ги приема.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Да приемем така. След като задам въпросите и вие отговорите, след една малка дискусия следващия път ще направим текстовете. Това е наша обща работа, след което аз ще ги предоставя на председателя на комисията и той ще прецени дали ще можем да обсъждаме този вариант на едно заседание дори само като консултативен момент, за да видим накъде вървим. Това е единият вариант.

Другият вариант е ние да си продължим както е казано в тези шест месеца и да направим един по-голям текст, който също да се предложи за обсъждане в комисията. И не само в нашата комисия, а и в Комисията по транспорт, в Комисията по външната политика и др.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Ако се тръгне да се договаря с частните мрежи мултиплекси, ще стане това, което в момента е с БТК.

АКСЕНИЯ БОНЕВА: Аз имам един въпрос към г-жа Пръмова. Българската национална телевизия има ли някакви предварителни финансови разчети какво ще струва изграждането на една мултиплекс мрежа, ако те поемат това нещо? Защото това би било аргумент в плюс или минус във въпросния текст.

УЛЯНА ПРЪМОВА: Не можем да направим някакви разчети. Но за мен е добре държавата да си изгради мултиплекс, а кой ще го стопанисва, това е друг въпрос. Така е по-чисто. Ако държавата го изгражда, може да прецени тя да го стопанисва, аз не мога да знам какво ще реши държавата. Това те въпрос на предпочитание.

ПРЕДС. СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Мисля, че завършихме.

Благодаря ви за участието.

Ще изпратя двата формулирани въпроса и ще ви моля за отговор до една седмица, за да мога следващия път да конкретизирам текстове, които да обсъждаме и дискутираме.

Благодаря ви още веднъж!

 

 

 

 

(Закрито в 16,55 ч.)

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ

ЗАСЕДАНИЕТО:

 

&n