Дейности » Парламент

Стенограма от заседанието на Работната група по ЗРТ от 6 март 2007 г.

[28 Март 2007]

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по гражданското общество и медии

Работна група по Закона за радио и телевизия

П Р О Т О К О Л

№ 1

На 6 март 2007 г. се проведе заседание на Работната група по Закона за радиото и телевизията към Комисията по гражданското общество и медии.

 

Заседанието бе открито в 15,35 ч. от г-н Иво Атанасов - председател на Комисията по гражданското общество и медии.

* * *

 

 

ИВО АТАНАСОВ: Предлагам да започнем, уважаеми дами и господа!

Каква е целта на тази работна група, която организираме? Промени в стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и на Закона за радио и телевизизията, които се налагат главно от настъпващата цифровизация, а и от някои други промени. Ясно е, че през това полугодие ще има нова директива на Европейския съюз относно аудиовизуалния сектор и ако нашата работа е завършила дотогава, до края на юни, ние бихме могли да включим промените, които ще дойдат по линията на тази директива в нашето законодателство.

Не ми се иска да представям подробна картина на това, което става в нашия сектор след началото на този мандат - отпушено лицензиране, пак запушено, проблеми много. Но има една доминанта, която никой не може да отхвърли - това е неизбежната цифровизация и то цифровизация, която трябва да завърши до 2012 година, когато се преустановява аналоговото излъчване в страната като страна - член на Европейския съюз.

Какво имаме направено досега? Една работна група към Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, която вече изготви план за поетапно въвеждане на цифрово излъчване в България. Този план е представен в Министерския съвет и се чака всеки момент Министерският съвет да го утвърди. Има и една работна група към Министерството на културата, която работи по необходимите промени в стратегията във връзка с цифровизацията. Точното заглавие е "Документ за консултация за въвеждане на цифрово разпространение на радио- и телевизионните програми в България и прекратяване на аналоговото наземно телевизионно разпространение".

Ние ще стъпим върху тези два документа и, ползвайки и европейския опит - не казвам, че в тези два документа не е ползван, но има аспекти, в които това сигурно няма как да бъде направено, ще се опитаме да изработим конкретни текстове за промяна на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност, промяна, която е заложена в самата стратегия тогава, когато дойде на дневен ред цифровизацията, и онези промени, които се налагат в медийния закон, за да може да тръгне лицензирането на цифрови радио- и телевизионни оператори.

Групата нарочно е в по-стеснен състав, тук има представители само на институции, като Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, Министерство на културата, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Единствено проф. Владков е поканен в лично качество като специалист, който от доста време се занимава и с проблемите на цифровизирането и преминаването към цифрова платформа в България. Имаше искания от страна на неправителствения сектор, да речем, АБРО, от другата организация, която беше създадена сега, преди малко ми се обади г-жа Вики Политова от bTV, преди няколко дни ми се обади Силва Зурлева от Нова телевизия - всички с искане да бъдат включени в тази работна група. Обясних на всички, които по някакъв начин са се почувствали засегнати, че не са в работната група, че нашата цел е да подготвим не принципно виждане как да се развиват нещата, а конкретни текстове, с които да се променят и стратегията, и Законът за радио и телевизия. След като бъдем готови, естествено те ще бъдат дадени на медийните и на други неправителствени организации за възможно най-широко обсъждане. И тъй като имаме едно правителство на много широка коалиция, вериятно всяка парламентарна група ще ги обсъжда в своите партийни централи, така че никой не трябва да се чувства изолиран от този процес. Но моето опасение беше, че ако групата е прекалено голяма, тя вече става трудно работеща. Така както една голяма управляваща коалиция трудно взаимодейства и бавно взема своите решения. Да не отивам далеч за доказателства, само да припомня, че Зина Трифонова през януари миналата година подаде оставка и още няма заместник и че много други мандати изтекоха, но голямата коалиция така и не смогна да вземе кадрови решения.

Затова е по-добре една малка група да направи конкретни текстове, които да бъдат предоставени за обсъждане, след което започва дългата и мъчителна процедура по съгласуване всеки в своята парламентарна група, в своята партийна централа, първо четене в комисията, второ четене и т.н., докато законовите промени и промените в стратегията станат един нормативен факт.

Това е от мен като встъпление. Надявам се да сме живи и здрави, да сме в добро настроение, което е много важно, за да можем да работим успешно. Тук не става дума за поезия, не става дума за художествена проза, не се иска вдъхновение, не се иска муза, но все пак настроение винаги е необходимо, така че аз ви пожелавам добро настроение!

Координатор на групата ще бъде г-н Светлозар Бахчеванов, който е експерт по тези въпроси към Комисията по гражданско общество и медии, и всеки от депутатите членове на тази комисия по желание ще може да присъства на заседанията на работната група.

Сега ще предоставя думата на г-н Бахчеванов да изложи някои негови виждания, колко често ще се събира групата, как да работи, след което който от вас има да сподели нещо, ще получи тази възможност.

Благодаря.

Господин Бахчеванов, заповядайте.

СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Благодаря.

Ние се познаваме с всички тук, с някои даже имахме честта и удоволствието да работим по така наречения Документ за консултация. Аз искам първо да изкажа специална благодарност на г-н Рендов, тъй като този Документ за консултация се роди в групата към Министерството на културата с неговото най-активно участие. Надявам се да бъде толкова активен и сега, макар че той тогава специално каза, че не трябва да правим стратегия, а трябва да направим един документ.

Тук всеки един е поканен в качеството си на специалист в своята област и много бих искал в най-кратко срокове да получаваме конкретни материали в тази област.

Какво имам предвид? Като чета сега и единия, и другия материал, виждам, че ние се движим във вариантите "ако". Разбира се, че има много варианти "ако", но аз се обръщам специално към колегите от Комисията за регулиране на съобщенията и от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения: нека да работим в тази група с вариантите "ако", но и да тръгнем на варианта какво имаме в момента.

Давам прост пример. Трябва да знаем при подготовката на текстовете от стратегията ще имаме ли възможност да стартираме едновременно един, два или три мултиплекса. Ще имаме ли възможност и в какъв аспект ще се стартират по островите, както вие казвате?

По-нататък. Нека всеки един да изкаже своето мнение, това за мен е изключително важно, по крайно дискусионния въпрос смятате ли, че е добре да се направи държавен мултиплекс, върху който да се качат обществените, засега държавни, телевизия и радио или продължаваме да настояваме за ситуацията, която е заложена в документите тук - така наречените бизнес проекти?

Давам това като пример, защото ако ние не заложим на този вариант, ако отново тръгнем на ситуацията, че трябва да се освободят честотите от военните, за да може да стартира цифровизацията, аз мисля, че тя никога няма да стартира. Тук има представител и на Министерството на финансите, едва ли има решение там кога ще се дадат тези пари на Министерството на отбраната, за да освободят тези честоти независимо от плана, който съществува и който ние знаем, че се отлага във времето.

Смятам, че е най-разумно и най-естествено ние да заложим на ситуацията, която е в момента, и да знаем в момента какво може да се прави. Защото щом е записано в Закона за електронните съобщения, че трябва да се започне лицензиране на съответните мултиплекси, ние трябва да знаем това лицензиране на каква основа ще се започне. Явно че това лицензиране трябва да започне на основата сега, а не на основата, когато примерно ще има освободени честоти през 2008, през 2009 г. и т.н.

Същевременно трябва да обсъдим един много важен въпрос и това трябва да бъде, както се казва, алфата и бетата на нашата група в началото - трябва да се обединим евентуално и да предложим текст дали операторът на мултиплекса ще бъде идентичен с оператора на съответна телевизия или не. Защото ако развъртим тази дискусия в продължение на два месеца, пак до никъде няма да стигнем.

Давам едни кратки насоки и много бих искал, ако някои от колегите имат още сега мнение, да го кажат.

Освен това смятам, че е много важно по някакъв начин колегите, които са специалисти, да дадат макар и в груб вариант сумите, които ще струва всяко едно начинание. Защото чувам от две места следното нещо: от една страна, че можело да се работи със съществуващата техника, когато малко се приспособи, а от друга страна - че тази техника изобщо не можела да работи в новите условия, трябвало качествено нова, като се започне от антената, като се премине с вътрешната промяна на техниката и с общия контрол и координация. Така че това също трябва да се знае, за да сме наясно дали стъпваме в правилната посока или встрани.

Последното нещо, което искам да кажа, е, че е добре да се събираме на две седмици, като единственото изключение ще направим за следващата седмица във вторник, ако този ден ви устройва.

ПЕТЪР РЕНДОВ: В краткосрочен план има да се свърши една техническа работа и тя е свързана с ограничени промени в Закона за радиото и телевизията, които да бъдат огледални на това, което е гласувано в залата в Закона за електронни съобщения, с което тази схема, която беше засега поне одобрена, да може да тръгне.

Общо взето в преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронни съобщения се направиха няколко неща, които още не са гласувани в пленарната зала, но бяха гласувани в комисията. Едното нещо е, че се дава шест месец;а срок след приемането на Закона за електронни съобщения да се направят тези огледални изменения. Тази работна група, тъй като казахте, че и това й влиза в работата, би могла да го направи в доста по-кратък срок, което ще бъде от полза за всички.

Второто нещо с тези преходни и заключителни разпоредби. Засега се реши, че аналогова телевизия ще може да се лицензира до края на 2008 г. Може би все пак ще се опитаме да го поправим малко, за да кажем, че това ще стане едва след като се приеме планът на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения планът за цифровата телевизия.

Това е в краткосрочен план.

По отношение на стратегията, този документ, който беше за обсъждане, обсъждането приключи. За съжаление от 20 респондента само осем отговориха. Между тях отсъства ДАИТС, отстъства Съветът за електронни медии, тоест отговорили са само тези, които имат преки бизнес интереси. Те, разбира се, са интересни, ще се вземат предвид.

В резултат на това нещо в момента се готви един кратък материал от този документ. В този кратък материал няма "ако", а на базата на малкото предложения, които са направени, и много дискусии, които се проведоха в тази работна група, има едно решение за всяко нещо. То сигурно няма да е най-доброто, някой може да протестира и да не е доволен, но това ще бъде входът в тази работна група. Този текст, ако някой го одобри, да замине за Европейската комисия, тъй като Европейската комисия го чака и то две главни дирекции го чакат - Вачков трябва да го предаде на Колосанти и министърът на културата трябва да го предаде на тяхната главна дирекция.

Освен това част от нещата, които са там, могат да влязат в тази стратегия. Надявам се, че до другата седмица ще мога да внеса някакъв вариант на този документ.

По отношение на техническите въпроси, които поставяте, те са много сложни. Първо, бизнес интересите. Националната телевизия иска да управлява мрежа, мултиплекс. Това е много хубаво. Министърът на финансите пита колко ще струва. Нито Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, нито Комисията за регулиране на съобщенията ще правят сметка, тази сметка може да си я направи Българската национална телевизия. Ако Българската национална телевизия не може да я направи, трябва много бързо да намери консултантска компания, има и български такива, предполагам, която да избере с обществена поръчка, и тя да направи бърза сметка по години. Защото наистина най-доброто решение е Националната телевизия да си управлява някакъв мултиплекс, ще бъде защитен някакъв интерес и т.н.

Засега отговорът в този документ е "не", на Националната телевизия не се дава мултиплекс.

Интересът на АТО е първо да бъдат пуснати те. И те имат техническо основание. Те казват: ако ни пуснете нас да тръгнем първи, симултанното пускане на цифрова и аналогова телевизия за Националната телевизия ще бъде минимално, тоест ще бъде по-евтино. Те казват: ако пуснете в началото Националната телевизия, докато се изгради покритието, достатъчно за да бъде изключено аналоговото предаване на Националната телевизия, ще мине много време. Затова те искат първо да бъдат пуснати те . Господин Манчев ще ви каже, че това не може да стане, тъй като планирането, както е извършено от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, е основано на следната предпоставка. В най-кратък срок започват да се гасят аналогови канали на Българската национална телевизия, на bTV и на Нова телевизия. Така ли е?

НИКОЛА МАНЧЕВ: Без БНТ.

ПЕТЪР РАНДОВ: Някои неща са предрешени. Военните държат каналите. Добре, ние предлагаме да минем без тях, защото не можем да чакаме повече. Но при това положение трябва да е ясно, че се търси решение, при което Нова телевизия и bTV трябва да имат достъп до цифрова платформа по един или по друг начин.

Въпросът, който поставихме, е, ще ограничаваме ли телевизионния оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията, което от конкурентна гледна точка може да изглежда много добре, да не могат да управляват мултиплекс или да не могат да бъдат телефоникационни оператори. Отговорът изглежда: не, не бива. Може да има предимства, но за българските условия това нещо трябва да бъде максимално отворено. Тоест, защити срещу вертикални монополи, разни връзки и т.н. има в Закона за електронни съобщения, там някакъв контрол може да има, но не предварителни ограничения. Ние сме бедна на време и ресурси държава. Според повечето отговори, които се получиха, и дискусиите, които имаше, за да си позволим разни красоти от типа "ще разделим веригата на производство на шест компонента и ще казваме никой да няма връзка с никого, така от конкурентна гледна точка е най-чисто. Според нас не можем да си го позволим.

СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Благодаря.

Ще помоля и другите да се изкажат.

Заповядайте, господин Попов.

СВИЛЕН ПОПОВ, Комисията за регулиране на съобщенията: Аз искам само да допълня г-н Рендов, че планът, който беше под егидата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, така е направен, че започваме с наличния свободен честотен ресурс. Тоест за първия етап на пускане на цифровата телевизия в действие в България не се очаква освобождаване на канали от Министерството на отбраната. Реалното стартиране може да бъде както го бяхме заложили - лятото на тази година, тоест да стартират състезателните процедури. Но обективно нещата се изместват заради това, че все още не е променен, както каза г-н Рендов, Закона за радиото и телевизията. Законът за електронни съобщения ще бъде готов дотогава, ако успеем максимално бързо да направим така, че да се промени Закона за радиото и телевизията в тази му част, в която е цифровото лицензиране, можем да стартираме реално в края на годината самите процедури.

Самият честотен спектър по плана на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения е свободен към днешна дата за стартиране на цифровата телевизия. Както каза и г-н Рендов, просто нямаме друг избор. Ако Министерството на отбраната не освободи използваните честоти в тези обхвати, които са предвидени за телевизия, независимо аналогова или цифрова, нямаме избор да не качим на мултиплекс Нова телевизия и bTV мултиплекс. Това също е залегнало в плана. След една година те трябва да започнат освобождаването, там е предвиден максимален период една година, след което те започват освобождаването на тези канали, където паралелно върви цифрово тяхното разпръскване, които канали се използват на втория етап за разширяване и пълното покритие с цифрова телевизия по този план.

Нашата идея беше - така е записано и в плана - за големите градове да пуснем шест мултиплекса веднага. На първия етап стартират шест мултиплекса, тоест в София, Пловдив, Бургас и Варна да има шест или оптималното, с по-големи икономии пет, всичко това е компромис с качеството на разпространението, качени 30 ефирни програми, които би трябвало съответно да ги има, и производителите да направят самите програми. Но това нещо ще може реално да конкурира кабелната телевизия и спътниковото разпръскване. Това е за нас основната идея - да се конкурират. Иначе действително този преход ще става не толкова лесен, но просто няма алтернатива, в 2012 г. трябва да сме изключили аналоговото разпръскване. Затова колкото повече стартира в началото, толкова по-голям ще е интересът и съответно ще се привлекат крайните потребители - зрителите. Ако тази поправка в Закона за електронни съобщения в преходните и заключителни разпоредби стане факт, също е задължителна, че реално аналогово може да стартира някакво разпръскване, което няма да пречи на въвеждането на цифровата телевизия, след като този план се приеме от Министерския съвет.

НИКОЛА МАНЧЕВ, Държавна агенция за информационни технологии и съобщения: Почти всичко, което се каза дотук, е вярно и е нужно според мен като експерт. Не казвам, че Държавната агенция за информационни технологии и съобщения мисли така, все пак над мен има началници, така че те имат своята дума.

За мен е важно нещо друго. Ние би трябвало да си направим някакъв план-график кое е първо, кое е второ и кое е трето. Казваме, че трябва да се измени Закона за радиото и телевизията. Ако знаем как ще се измени, тоест първото нещо, което ще се предложи, за да може да е съгласувано приемането на Закона за електронни съобщения, това, което е записано и доколкото знам първите осем глави са минали на второ четене, в което е залегнало и отношението между Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, което вече би трябвало да считаме, че е прието, и ако се приемат заключителните и преходните разпоредби, това може да послужи като основа на това, което трябва да бъде изменено в Закона за радиото и телевизията. Чак тогава можем да започнем да мислим как ще постъпим по-нататък.

Вие говорите тук за Нова телевизия, за bTV, за Българската национална телевизия, но априори ли ще бъдат носители на мултиплекс или ще бъдат някъде в някой мултиплекс. Като чета закона, не мога да каже, че те ще бъдат твърдо носители на лицензии за мултиплекс или няма да бъдат, или ще бъдат задължени от Съвета за електронни медии една от двете български програми, която даден оператор ще трябва да излъчва. За мен това още не е ясно.

След това може би трябва да направим това допълнение към стратегията.

Само две-три думи за състоянието на този план, който изготвя ДАИТС. В момента той е готов за тръгване по чл. 58 за съгласуване с министерствата. Но засега има един документ, изпратен от Министерството на отбраната до Министерството на финансите и до нас за съгласуване относно средствата, които са необходими за освобождаване на радиочестотния спектър, необходим за въвеждане на цифрова телевизия, който все още не е изготвен. Предполагам, че когато тази финансова обосновка бъде готова и подписана, тогава може да тръгне по чл. 58, преди това не може да тръгне.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Точно това - кое е яйцето, кое е кокошката. Ако съдим по това, което е прието на първо четене в Закона за електронни съобщения в преходните и заключителните разпоредби пише, че този, който вземе мултиплекс, е да излъчва две български програми, едната от които да е БНТ.

СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Господин Манчев, точно това за нас е изключително важен въпрос. Защото в този вариант в един момент ми се струва, и не само на мен, че ситуацията ще стане като с военните честоти. Ако оставим нещата така - за една или две програми, това са шест мултиплекса, както каза г-н Попов. На кой от тези мултиплекси ще бъде качена Българската национална телевизия или на всички ще бъде качена? Не е ли много по-лесно от юридическа и всяка друга гледна точка, с изключение на финансовата, като се спази и европейския опит, да се направи мултиплекс, на който да се качи обществената телевизия, който мултиплекс ще има възможност тогава да предостави две или три програми и той ще може да възвърне средства. Тоест ще има някакъв резон държавата да ги вложи. Ако това се приеме, според нас много по-лесно ще може да се осъществи бизнес планът за останалите мултиплекси, защото тогава няма да има толкова затруднения.

Аз съм абсолютно сигурен, че както и да се направи законът, ние да направим перфектните, свръхидеалните текстове, винаги тези идеални текстове ще бъдат оспорвани в съда от добре платени адвокати и ще се започне една изключително голяма въртележка. Това е нашата идея, според която трябва да обсъдим този въпрос. Ако все пак се приеме, че държавата няма изгода да инвестира в един такъв проект, естествено ще се отхвърли. Ние не можем да чакаме и да обсъждаме до 2012 г. Това имах предвид.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Според мен въпросът със закона е доста ясен, защото ние вече имаме една канава - това е Законът за електронни съобщения. Ние трябва да постигнем съвместимост на Закона за радиото и телевизията с този закон, който е вече почти приет.

От друга страна, на мен никак не ми харесва този закон в тази му част и г-н Рендов каза много правилно, че е най-добре всички да бъдат независими и отделни, обаче това явно е невъзможно да стане на този етап и аз няма какво да го обсъждам. Това е даденост за нашата страна. Друг е въпросът дали това ще се хареса на Европейската комисия. Според мен - не. Обаче те няма да се занимават с нас, те нямат мнение да ни наблюдават. Но в Германия ги наблюдаваха по този въпрос много усилено и там има известна намеса.

От гледна точка на Закона за радиото и телевизията, той чака много бързо да бъде подготвен на базата именно на Закона за електронни съобщения, за да могат да се стиковат двата закона и да тръгне цялата работа. За мен е важно стартът на дигитализацията да започне изведнъж и възможно по-скоро. За да стане тази работа, аз не говоря за шест мултиплекс, говоря примерно за три, четири, ако може и шест, разбиране, но за тази работа са необходими субекти, които да направят мултиплексите. В България няма много такива за съжаление. Големите са Нова телевизия, bTV. Ако дойдат чужди фирми, ще бъдат добре дошли, защото те могат да направят мултиплекси.

ПЕТЪР РЕНДОВ: Има голям интерес.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Това е добре.

Ние наистина изоставаме с тези непрекъснати изменения - до 2007, след това до 2008 г. аналогови и т.н. и не се знае нататък как ще се върви, ако се забавим. Ако до края на годината не започнем нашата работа, ще изпуснем и 2012, и 2014 година.

Въпросът за Българската национална телевизия. Аз съжалявам, че не сте извикали представител, това е важно. Защото в другите посткомунистически страни националните телевизии са водещи в цялата тази работа. За съжаление у нас не е така. Ако разглеждаме въпроса с Българската национална телевизия, това би било много добре. Обаче състоянието на Българската национална телевизия и нейната заинтересованост от мултиплекс в момента за не го виждам. Те имат да разрешават доста проблеми, включително и качеството на програмите поради липса на стереопрограма и други. Така че този въпрос би трябвало да се обсъди и с тях преди да вземем нашето решение.

И още един въпрос. Най-накрая те трябва да получат мултиплекс според мен. Обаче най-накрая, засега не виждам те да могат да направят мултиплекс, даже и да ги финансират. И ще ви кажа защо. Защото мултиплекс операторът - дали той ще бъде отделен или заедно с мрежовия оператор, това е една нова система, една нова професия от гледна точка на медийното право и не е много проста работа да се съберат програмите. Те трябва да се обслужват не само технически, има много други работи.

Освен мултиплекс има и телекомуникационно съдържание в структурата. Така че не е много просто един телевизионен оператор да обслужва мултиплекс.

И най-накрая ще кажа, че аз виждам като начало най-мераклиите в България - това са bTV и Нова телевизия. Те биха могли да участват в конкурса. Защото колкото и неприятно да е, че те са и мрежови оператори, и мултиплекс оператор, така трябва да тръгне, за да тръгне. Иначе няма да тръгне.

В процеса на нашето обсъждане ще възникнат доста въпроси и аз бих предложил г-н Бахчеванов да направи един въпросник, по който следващия път всеки да си развие идеите, да си изкаже тук мнението малко по-систематизирано, за да започнем работа наистина.

РАЙНА НИКОЛОВА, Съвета за електронни медии: Аз благодаря за поканата от страна на Комисията по гражданско общество и медии предвид предстоящите промени в Закона за радиото и телевизията.

Ще се присъединя към мнението на г-н Манчев да уточним подробностите кое първо ще променяме - дали Закона за радиото и телевизията или стратегията. Съветът за електронни медии на 27 февруари прие решение и предполагам, че може би вече председателят ни е изпратил писмо до г-н Иво Атанасов с молба да бъде изготвено законодателно проучване относно моделите на цифровизация, които са възприети в държавите - членки на Европейския съюз и в Съединените американски щати. Идеята е, колкото и проста да изглежда процедурата по изработването на текстове, свързани с цифровизацията, аз в известен смисъл се чувствам малко самотна, защото откъм медийно съдържание са по-малко представителите в работната група и колкото и да се съобразяваме с текстовете, които вече са приети в Закона за електронни съобщения, безусловно ще трябва наистина да стъпим върху тях, но ще трябва да използваме образци, които са се наложили вече успешно в държавите - членки на Европейския съюз.

Говоря за медийната част, защото по отношение на цифровизацията стоят доста сериозни въпроси извън телекомуникационните, които са свързани и със защита на авторските права, и с концентрацията включително, и с плурализма на мненията. Затова аз ще призова Комисията по гражданско общество и медии да инициира такова законодателно проучване, която предполагам, че ще може в кратки срокове да подготви материали, които да бъдат от полза на работната група. Защото, пак повтарям, телекомуникационната част вече е приключила със Закона за електронни съобщения. Но тук, в тази комисия трябва да насочим нашето внимание най-вече към съдържанието, поради което предлагам по-скоро да се пристъпи към мислене най-вече в посока какви промени ще се предприемат в стратегията с оглед на това, че те биха могли да възникнат като обобщения, като изводи по-рано, отколкото текстовете в рамките на самия Закона за радиото и телевизията. Защото това означава промените, свързани с цифровизацията, да се оформят в самостоятелен раздел в главата, посветена на лицензирането, който изцяло да посочва начина, по който ще се извършва тази процедура. Тя трябва да бъде съобразена и с Административно-процесуалния кодекс, тъй като твърдя, че към настоящия момент обвързаното лицензиране между Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията по начина, по който са разписани някои текстове, Съветът за електронни медии, не толкова Комисията за регулиране на съобщенията, среща изключителни трудности, защото в една конкретна разпоредба са разписани множество задължения, няколко административни актове, които Съветът за електронни медии трябва да приема, несъобразени с административното производство, действало като нормативна уредба към момента на приемането на промените в 2001 г., което прави почти невъзможно изпълнението и финализирането на процедурата, без съдът в един определен момент да има каквото и да било основание при обжалване да отменя.

Тоест текстовете в настоящия момент, свързани с аналоговото лицензиране, дотолкова затрудняват дейността на СЕМ, че почти факир трябва да е органът, за да може да изпълни всички онези предписания, които му указва все пак и общото законодателство, което е свързано с административното производство.

Така че, колкото и да изглежда лесна тази работа, свързана с подготвянето на текстове за цифровизацията, като юрист твърдя, че това е не лека задача и може би ще е добре да я правим с малко повече мисъл, използвайки и чуждия опит, за да видим къде са допуснати грешки, които ние можем да избегнем, и да съсредоточим своето внимание върху стратегията, която разбирам, че ще е един вид промяна на сега действащата стратегия, изработвана между Комисията за регулиране на съобщенията и Съвета за електронни медии, ако не греша, или ще е може би нещо самостоятелно, което Народното събрание ще приеме. Защото в сегашния закон, чл. 8, ал. 3 казва, че е стратегия за наземното радиоразпръскване, без да уточнява дали е аналогово или цифрово.

Тоест трябва да решим дали тази стратегия ще е нещо самостоятелно, дали ще променяме тази част от Закона за радиото и телевизията, където да допълним, че ще има отделно за цифровото разпространение или по-скоро ще допълваме стратегията, изготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията, отнасяща се изобщо до наземното радиоразпръскване.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Имам един въпрос. Тази стратегия, приета от Народното събрание, може ли да присъства на тази маса?

РАЙНА НИКОЛОВА: Тя трябва да е задължителна.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Тя е закон, обаче ние правим сега нова стратегия и нов закон. Според Вас как трябва да бъде?

РАЙНА НИКОЛОВА: Според мен може да се приеме като допълнение на сега съществуващата стратегия в раздела цифровизация. Ако искате да е някакъв по-сериозен документ, който ще бъде доста по-подробен отколкото е досегашната стратегия, може да се създаде самостоятелен текст и самостоятелен документ, който да бъде приет. Въпрос на подход е. Но в случая, в който се приеме самостоятелна стратегия за цифровизацията, към настоящия момент, за да се опре на съществуващия закон, трябва да се промени по някакъв начин текста в Закона за радиото и телевизията, чл. 8 и по-нататък, където става дума за стратегия. Тоест, за да съществува такава стратегия за цифровизацията, тя изрично трябва да бъде посочена в закона, ако се избере този подход. Не смятам, че това е някаква суперсложност като законодателна техника. Просто това е един от въпросите, които тук ние ще трябва да обсъждаме.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: В самата стратегия е записано, че тя ще трябва да бъде изменена във връзка с цифровизацията. Така че според мен тази стратегия непременно трябва да бъде изменена със стартирането на цифровизацията.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Според мен трябва да бъде заменена.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Изменена пише. Ако можем да направим толкова добър продукт, може да бъде и заменена, но аз се съмнявам.

РАЙНА НИКОЛОВА: Стратегията обаче се отнася и за радиото, не само за телевизията.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: И на базата на стратегията се променя и законът. Имало е и обратни мнения, но стратегията е по-общо от закона, който е тактиката.

СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: в Министерството на финансите има ли някакво движение по въпросите, които постави г-н Манчев.

ЮЛИЯ ЦАНЕВА, Министерство на финансите: Аз слушах внимателно колегите от Комисията за регулиране на съобщенията от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и от Съвета за електронни медии. Засега един колега от Министерството на отбраната казва, че готвят документ и исканията им ще са за около 360 млн. лева за освобождаване на честоти. Само това разбрах, но до момента няма официално дадени документи.

Само искам да ви кажа за финансовата част, че вече стартира бюджетната прогноза за 2008-2010 г. и това трябва да се има предвид, когато работната група работи и стигнем до финансовите параметри, за да може навреме да бъдат включени в бюджетната прогноза средствата, които предвиждаме по години.

Ние сме отговорили официално на Министерството на културата за стратегията, която г-н Рендов спомена тук, за Българската национална телевизия и за създаване на цифров фонд, който беше залегнал.

Това е в общи линии.

СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: Единственото, което искам да кажа, е, че аз съм също на мнението, че първо трябва да работим върху стратегията. Така са поставени и по закон нещата, ние не можем да ги обърнем обратно. Аз не случайно насочвах разговора натам - първо трябва да направим стратегията, а после да променяме закона. защото ако променим закона, това означава ултимативно стратегията да се прави спрямо тези промени и отново ще забавим целия процес. Така ми се струва. А стратегията все пак дава възможност за практическа работа, която да бъде облечена в законови рамки.

ЕМИЛ ВЛАДКОВ: Имам един допълнителен въпрос - това е въпросът за отношението на населението към началния старт. Аз съм съгласен, че ако тръгнат шест мултиплекса, това е оптималният вариант, защото населението ще почувства разликата изведнъж. Реакцията на населението е много важна. Но ние забравяме един много съществен фактор, който в България се забавя - това е известна предварителна работа с населението. И в този ред на въпроси трябва да се каже и това - кога и по какъв начин да започнем да запознаваме населението с това, което предстои. Защото се носят какви ли не страшни слухове по този въпрос. А той е много важен. Ако населението не приеме новата система, тя, най-малкото, ще се измести назад, да не кажа, че може и да не успее.

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Аз си спомням, една част от участващите в днешното заседание бяхме есента в Словения, в Любляна на международната конференция по цифровизацията и там узнахме, че една малка Словения е дала около 600-700 хиляди евро за рекламна кампания за цифровизацията. Това е необходимо и у нас, защото за разлика от преминаването на телефоните от аналогови към цифрови, където БТК цифровизира и ти нямаш изход, тук потребителят трябва да си купи този адаптор, който ще струва 60-70 лева и нашата държава едва ли ще може като Италия да си позволи да раздаде близо милион адаптори на социално слаби. Зрителят ще трябва да бъде убеден в предимствата на цифровата телевизия, за да ги купи.

Така че такава рекламна кампания е необходима и това беше поставено в доклада на Комисията по гражданско общество и медии за второто четене на Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г. Там беше поставен този въпрос.

Другият въпрос беше ще се прави ли държавен мултиплекс в България. Защото ако ще се прави, както е в повечето страни членки, нещата изглеждат по един начин, ако няма да се прави, ще изглеждат по друг начин. Така че ние трябва да имаме яснота по тези въпроси и те вече бяха поставени от възможно най-високата трибуна в една парламентарна република, каквато е трибуната на Народното събрание.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Понеже се казаха няколко неща за държавната телевизия, дали да бъде с мултиплекс, дали да има предвидени средства за рекламна кампания, искам да кажа, че в нашия план за действие в Глава VІІ, сме предвидили и това мисля, че е изпратено на Министерството на финансите, информационна кампания, издаване на подходящи рекламни материали, създаване на постоянен център за подпомагане на гражданите, ангажиране в процеса на рекламата всички печатни и електронни медии, за което са предвидени 2 млн. лева.

От друга страна, това, което се говори за Българската национална телевизия - дали да има мултиплекс, има няколко подхода. Първо, ако прочетем Закона за електронни съобщения, който до момента е минал на второ четене, чл. 45 и чл. 46, виждаме, че Българската национална телевизия е равнопоставена с всички останали оператори.

ПЕТЪР РАНДЕВ: Няма пречка да се уреди в Закона за радиото и телевизията.

НИКОЛА МАНЧЕВ: Второ, в сегашния момент Българската национална телевизия излъчва от БТК. Всички съоръжения са разположени на обекти на БТК. Може би всички знаете, че държавният бюджет плаща огромни средства (не споменавам сумата, защото може би няма да съм точен) и имат непрекъснати противоречия с това как да се плащат тези пари, дали тези пари, които трябва да плащат, са истински. Вече пет години не може да се сключи един договор, който да уреди тези взаимоотношения.

Смятате ли, господин Попов, че може да се изгради национална мрежа на Българската национална телевизия на други точки, без да има участие БТК? Ако БТК има участие, значи случаят ще е същият както сега.

СВИЛЕН ПОПОВ: По принцип цифровото наземно радиоразпръскване ще се изгражда от много повече точки, отколкото са в момента аналоговите, това е ясно ни всички нас. Така че който и да спечели, независимо дали ще е държавен оператор, ще бъде принуден да си изгражда нови точки. Дали това ще го прави БТК или не - това е отделен въпрос.

СВЕТЛОЗАР БАХЧЕВАНОВ: БТК няма огромен интерес да инвестира в този бизнес, както виждаме.

СВИЛЕН ПОПОВ: Не, БТК не знае доколко са сериозни намеренията на Българската национална телевизия. В тези разговори, които сме водили в комисията, те се оправдаваха, че не могат да имат дългосрочни договори, тъй като бюджетът им както всеки бюджет на организация е само за една година.

В общи линии мрежата ще изисква доста инвестиции. Вярно е, че цифровите предаватели не са толкова скъпи, те са почти на цената на аналоговите. Цените са право пропорционални с мощността на предавателите. Но това са неща, предмет на анализ от консултанта, който ще го прави.

 

 

 

ПРЕДС. ИВО АТАНАСОВ: Благодаря на всички още веднъж! Да си пожелаем това добро начало да бъде развито по-нататък. Хубав ден!

 

 

 

 

(Закрито в 16,40 ч.)

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Иво Атанасов

Стенограф:

Ст. Белова

 

52 778 знака