Блог
Чушкопекът е оцеляване, а джиесемът - келешлък
[03 Януари 2010]
Изобретението на съученика ми Велизар Стоилов - най-съществената придобивка в бита
Преди десетина години в анкета на в. "Сега" от депутатите само Гиньо Ганев и моя милост знаехме кой е Димитър Пешев - подпредседателя на Народното събрание, изиграл значима роля за спасяването на част от българските евреи. Сега не можеш да си извадиш кърпата от димитърпешевисти.
С чушкопека се случи нещо подобно. През 1977 г. моят съученик Велизар Стоилов беше главен технолог на Завода за кухненско оборудване (сега - "Торготерм") в Кюстендил. Тогава предприятията бяха задължени да отделят част от ресурсите си за т. нар. ширпотреба. Това е продукция встрани от основното производство, насочени към задоволяване на нарастващото потребителско търсене на стоки най-вече за бита. Например завод "Велбъжд" в Кюстендил произвеждаше камгарни прежди, а по линия на ширпотребата изработваше мартеници. Заводът за кондензатори пускаше на пазара и украшения за елхи. Всяко предприятие имаше план за ширпотребата и, ако не достигнеше предвидения обем, заетите в него оставаха без заплати.
Та на Велизар Стоилов бе възложено да измисли нещо за ширпотребата, иначе работещите нямаше да получат заплатите си. И съученикът ми, заедно с колегите си, създаде ПЕПЧ - 1, което ще рече прибор за електрическо печене на чушки, придобил по-късно популярност като чушкопек.
В часовете преди Нова година призовах приятелите си във фейсбук - тогава бяха 2 168, да гласуват за чушкопека в кампанията на БНТ "Българските събития на ХХ век". Изхождах от това, че част от номинациите нямат българско авторство, като електричеството или радиото и телевизията, а други са си наши, но едва ли са повод за кой знае каква гордост, например остъклените балкони и чалгата. Чушкопекът спечели надпреварата за най-голямо достижение в бита на българина с 25, 51%, следван от електричеството - с 16, 17%, и телевизията и радиото - с 13, 44%.
Не знам дали гласовете на моите фейсбук-приятели са се оказали решаващи, но използвах повода да попитам Велизар дали има патент за своето произведение. В онова време кой да ти мисли за патенти, каза той. Сподели, че е издаден промишлен образец за изделието и че е получил 850 лева по тогавашния Закон за изобретенията и рационализациите. А през 1979 г. е удостоен с "Народен орден на труда" - сребърен, връчен му от министъра на търговията Георги Караманев.
Дълги години Велизар избягвал да говори за изобретението си. Завършил е технология на машиностроенето, колегите му от Техническия университет се залисвали по далеч по-възвишени неща, а той - с чушкопек. Гласуването на българите обаче показа, че приборът за електрическо изпичане на чушки е навлязъл дълбоко в нашия бит. Това в много голяма степен се вписва в българската народопсихология. А приятелят ми от фейсбук Петър Патриков отговори по удивително простичък и точен начин на подхвърлянията в някои вестници, че чушкопекът е победил джиесема: "Чушкопекът означава оцеляване, а джиесемът - келешлък!"
На снимката: Зад тези стени на кюстендилския Завод за кухненско обзавеждане (днес - "Торготерм") е създадена най-голямата придобивка в бита на българина.