Блог

Чушкопекът е оцеляване, а джиесемът - келешлък

[03 Януари 2010]

Изобретението на съученика ми Велизар Стоилов - най-съществената придобивка в бита

   Преди десетина години в анкета на в. "Сега"  от депутатите само Гиньо Ганев и моя милост знаехме кой е Димитър Пешев -  подпредседателя на Народното събрание, изиграл значима роля за  спасяването на част от българските евреи. Сега не можеш да си извадиш кърпата от димитърпешевисти.

   С чушкопека се случи нещо подобно. През 1977 г. моят съученик Велизар  Стоилов беше главен технолог на Завода за кухненско оборудване (сега - "Торготерм") в Кюстендил. Тогава предприятията бяха задължени да отделят част от ресурсите си за  т. нар. ширпотреба. Това  е продукция встрани  от основното производство, насочени към задоволяване на нарастващото потребителско търсене на стоки най-вече за бита. Например завод "Велбъжд" в Кюстендил произвеждаше камгарни прежди,  а по линия на ширпотребата изработваше мартеници. Заводът за кондензатори пускаше на пазара и украшения за  елхи. Всяко предприятие имаше план за ширпотребата и, ако не достигнеше предвидения  обем, заетите в него оставаха без заплати.

   Та на Велизар Стоилов бе  възложено да измисли нещо за  ширпотребата, иначе  работещите нямаше да получат заплатите си. И съученикът ми, заедно с колегите си, създаде ПЕПЧ - 1, което ще рече прибор за  електрическо печене на чушки, придобил по-късно популярност като чушкопек.

   В  часовете преди  Нова година призовах приятелите си във фейсбук -  тогава бяха 2 168, да гласуват за чушкопека в кампанията на БНТ "Българските събития  на ХХ век". Изхождах от това, че част от номинациите нямат българско авторство, като електричеството или радиото и телевизията, а други са си наши, но едва  ли са повод за кой знае каква  гордост, например остъклените балкони и  чалгата. Чушкопекът спечели надпреварата за  най-голямо достижение в бита на българина с 25, 51%, следван от  електричеството - с 16, 17%, и  телевизията и радиото - с 13, 44%.

    Не знам дали гласовете на моите фейсбук-приятели  са се оказали решаващи, но използвах повода да  попитам  Велизар дали има патент за своето произведение. В онова време кой да  ти мисли за патенти, каза той. Сподели, че е издаден промишлен образец за изделието и че е получил 850 лева по тогавашния Закон за изобретенията и рационализациите. А през 1979 г. е  удостоен с  "Народен орден на труда" -  сребърен, връчен му от министъра на търговията Георги Караманев.

   Дълги години Велизар  избягвал да говори за изобретението си. Завършил е технология на машиностроенето, колегите му от Техническия университет се залисвали по далеч  по-възвишени неща, а той  - с чушкопек. Гласуването на българите обаче показа,  че приборът за електрическо изпичане на чушки е навлязъл дълбоко в нашия бит. Това в много голяма степен се вписва в българската народопсихология. А приятелят ми  от  фейсбук Петър Патриков отговори по  удивително простичък и точен начин на подхвърлянията в  някои вестници, че чушкопекът е победил джиесема: "Чушкопекът  означава оцеляване, а джиесемът - келешлък!"

   На снимката: Зад тези стени на кюстендилския Завод за кухненско обзавеждане (днес - "Торготерм") е създадена най-голямата придобивка в бита на българина.