НЕЛОГИЧНАТА ГЕРОИЗАЦИЯ НА ЕДИН ПРЕЗИДЕНТ

   В последните дни въздухът трепти от овации за Петър Стоянов. Оправдано е, ако са посветени на 70-годишнината му - при сегашния ни цивилизационен избор достигането на тази възраст е почти героизъм. Но ако се има предвид политическата му дейност, възторгът е непропорционален. Криво-дясно човекът си изкара мандата. Както всички други демократично избрани президенти, някои от които започнаха и дори завършиха и втори петгодишен период.

   Да, в труден и сложен момент влезе на “Дондуков” 2. Но да се твърди, че ни е спасил от гражданска война, е доста пресилено. Кои щяха да са страните в тази война? Избирателите на БСП се бяха изпокрили, не даваха никакъв отпор на безредиците. Улиците и площадите се пълнеха и владееха от СДС. Как тогава Стоянов е предотвратил гражданския конфликт - като е казал на своите да се приберат? Това е по-лесното, Борисов го направи през 2013 г., макар и при доста по-скромен мащаб на недоволството. Трудното е да убедиш опонентите да се разотидат по домовете. Но дори и лесното не беше сторено или ако имаше все пак стъпки в тази посока, те бяха безрезултатни. Хората разтуриха барикадите не от призивите на Стоянов, а след като на 4 февруари 1997 г. БСП върна връчения й на 28 януари мандат за съставяне на ново правителство.

   Никога няма да забравя втория тур на изборите през 1996 г. Висаджиите  блокираха с джиповете си входовете на шестхилядния ромски квартал в Кюстендил, за да осигурят по своя си начин гласове за “Той е!”  Подобни специфични методи бяха приложени и в други райони на страната. А после властта трябваше да се отблагодарява за подкрепата в изборите. И тя - по своя си начин. И три четвърти от промишлеността бе приватизирана за жълти стотинки в мандата на Костов. Борбата на Стоянов срещу корупцията се спихна до безсилния призив: “Иване, кажи им, те ще те разберат!” И до самоубийственото размахване на секретен доклад срещу Богомил Бонев насред кандидат-президентския диспут през 2001 г. Някои и до днес смятат, че Стоянов просто си е изтървал нервите, но повечето избиратели прозряха във внезапната му агресия истинската му същност и не го подкрепиха за втори мандат. След този невероятен автогол Стоянов, все още не отърсил се от илюзията, че личният му рейтинг е равен, ако не и по-висок, от одобрението към институцията, се пробва и за партиен лидер, но и тук се провали. 

   В надпреварата си да хвалят рожденика дори и интелигентни на пръв поглед люде ни уверяват, че той бил взел най-важните решения в последните 30 години. Но кои биха могли да са тези решения? Приемането ни и в ЕС, и в НАТО стана факт при президента Първанов. Нещо повече: дългият процес на присъединяването ни към ЕС започна при БСП с връчената през 1995 г. на Хавиер Солана молба за членство и приключи пак при БСП и Тройната коалиция на 1 януари 2007 г.

   Ах, да, НАТО! Петър Стоянов ни бил уредил за членство в пакта, без неговата решаваща роля приемането ни щяло да пропадне. Това е хумореска, но не от Дворжак. Още има живи участници в тези събития, които помним, че не се молехме, а ни натискаха да влезем в Алианса. За да придобие представа сегашното поколение какво беше, нека си отвори очите как днес ни принуждават да клекнем за Северна Македония. Тогава от нас се искаше не само да дадем съгласието си за членство, но и да си унищожим ракетите, да си нарежем самолетите, а ние толкова се престарахме, че и танковете си подарихме. Та сега да ни продават изтребители на чертежи и нидерланска авиация да изпълнява бойни дежурства в небето ни.

   Мога да посоча много още примери, но целта на този текст не е да внуши, че Петър Стоянов си е пропилял мандата. Напротив, работата му беше на добро ниво, при всички случаи - над това на Плевнелиев. Ето защо искрено го поздравявам за кръглата годишнина. Вярвам, че чисто човешките радости, които несправедливо наричаме “дребни”, му предстоят. Ако може и все още иска да е полезен с опита си, нека бъде. Но усилията за героизирането му издават пробойни в манталитета. Не в неговия, а на слАвослагателите му. При далеч-далеч по-стойностни имена в най-новата ни история избраха тъкмо него за българската личност на ХХ век. Сякаш са си захвърлили критериите на улицата. 

   Или пък там са ги намерили.