170 ДУШИ ТЕ БЯХА НА БРОЙ

   И КЛЕКНАХА ВСИЧКИ В ПЪРВИЯ БОЙ!

   Мавзолеят на Георги Димитров се върна на мястото си. Засега - неръкотворно, но ако Брюксел кресне, пък даже и Скопие, може и реално да се извиси в центъра на София. 

   Справедливо ще бъде сегашното Народно събрание да остане в историята като Димитровско. Идеите по македонския въпрос на вожда и учителя на българския народ бяха не само санирани, както се казва напоследък, но и творчески доразвити в съвременните условия от повечето наши депутати. 170 души те бяха на брой, но никой не падна в първия бой, за разлика от храбреците в поемите и кървавите песни на Пенчо Славейков. Всички се писаха победители, макар да триумфираха срещу собствената си държава. Можеха поне да ни спестят превземките си, че били гласували с чиста съвест. 

   Още по-справедливо е да се припомни, че грехът на Георги Димитров е сторен под силния натиск на Сталин и Тито. Червената армия стига до Берлин, благодарение на което първият получава обширни сфери на влияние в следвоенна Европа. Вторият пък е международно признато знаме на антинацистката съпротива, което не би било толкова зле за нас, ако в същото време ние не бяхме част от хитлеристката коалиция. Последното развръзва ръцете на двамата да ни наложат тежки отстъпки по македонския въпрос, разглеждани вече десетилетия наред като национално предателство. 

   Макрон едва ли е страшилище като Сталин, но, ето, 170-те на брой се огънаха дори под неговия натиск. И не защото кариерата или животът им е бил под заплаха, не! Може би са се опасявали да не изпаднат от евроатлантическото мнозинство, без да ги е еня, че в този случай то се оказа коминтерновско. Или пък просто същността им е предателска. Какъв ли тепегьоз трябва да си, та хиляди по митингите в Скопие да те наричат „фашист”, “агресор” и “окупатор”, а ти не просто да се правиш, че нито чуваш, нито виждаш, но и да им отваряш пътя към ЕС!

   Дали въпросните 170 си дават сметка, че с гласуването срещу ветото:

   - ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ФАШИСТИ. Оттук нататък всички приказки, залъгалки, уверения, твърдения и “научни” опорки, че не сме имали фашизъм, отиват на вятъра. На северномакедонския, а вече - и на европейския;

   - ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ОКУПАТОРИ. Въпреки изобилието от снимки и други документи как дедите и дори бащите на днешните скопски политици през април 1941 г. посрещат българската войска като освободителка;

   - ПРИЗНАХА, ЧЕ СА СМЯТАЛИ ИЗРАЗА “ГАРАНЦИЯ ФРАНЦИЯ” САМО ЗА ВИЦ, БЕЗ ДА ВНИКВАТ В ИСТОРИЧЕСКИТЕ МУ КОРЕНИ. Дано поне сега да са разбрали, че тази фраза е наситена с горчиво съдържание. Без да изчака дори седмица от гласуването в 47-ия Димитровски парламент, Френското председателство на ЕС извади от Преговорната рамка историческите въпроси и Двустранния протокол. С това шансовете ни да опазим историята си от кражби вече клонят към нула. Съвсем случайно в прессъобщение на нашето правителство Френското председателство бе наречено “предателство”, но, както неведнъж се е случвало, в думите на премиера Кирил Петков истината битува предимно под формата на грешка;

   - ПРИЗНАХА, ЧЕ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Е БИЛ ПРАВ, УВИ, ТЪКМО ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. С което изчистиха от греха името му и той отново и заслужено засия като героя от Лайпциг, както е познат в целия свят.

   Перипетиите около вдигането на ветото показаха, че ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ СА ПРОГУБЕНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА! Нито една държава-членка на ЕС не е на наша страна! Оправданията са, че сме прекалено малки, за да ни обърнат внимание. Че Северна Македония да не е по-голяма? Как така влязоха в нейното положение, а не в нашето? И въобще дали някое от отговорните ни лица се е осмелило да попита Макрон как биха се чувствали французите, ако според учебниците на съседните страни Наполеон е италианец, а Жана д’Арк - белгийка?

   ОНЕЗИ 170 ПРОПИЛЯХА УСИЛИЯТА НА ЦЯЛО ПОКОЛЕНИЕ ПОЛИТИЦИ, КОИТО НАПРАВИХМЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО БЪЛГАРИЯ ДА ВЛЕЗЕ В ЕС ПРЕДИ ТУРЦИЯ, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ, за да получи неповторимия шанс чрез механизма на ВЕТОТО да отстои своите интереси при приобщаването на тези съседни държави. С премахването на ветото обаче тази уникална възможност бе проиграна.

   В процеса на присъединяването към ЕС ни бяха наложени сериозни компромиси. Достатъчно е да споменем ненужното закриване на четири реактора в АЕЦ “Козлодуй”, загубата на традиционните ни пазари, довела до срив в индустрията и земеделието. Скопие не иска да се лиши от нищо, отстъпи само за името на републиката след 30-годишното настояване на гърците. За да бъде приета в ЕС, БЪЛГАРИЯ СЕ ОТКАЗА ОТ СВОИ РЕАЛНИ ДОСТИЖЕНИЯ, А СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НЕ ИСКА ДА СЕ ОТКАЖЕ ДОРИ ОТ ЛЪЖИТЕ СИ за историята. И не само ЕС, но и нашите 170 се съгласиха с кражбите на събития и личности, с пренаписването на общото ни минало за изграждането на идентичност на антибългарска основа. Нещо повече - ако страната ни не клекне толкова бързо и толкова ниско, както ни се предписва, ще трябва да бъде наказана. Списание “Foreign Policy”, изразяващо позициите на голяма част от политическия елит в САЩ, преди броени дни настоя Вашингтон да наложи цена на България за нейната “идентичностна агресия” спрямо Северна Македония. Сякаш ни беше малка цената за собственото ни присъединяване към ЕС, та трябва да плащаме и чуждите сметки?

   Събитията около ветото наложиха горчивия извод, че в последните поне сто години ЖИВКОВ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАШ РЪКОВОДИТЕЛ, ОПЪЛЧИЛ СЕ НА ЦЯЛА ЕВРОПА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. Още на мартенския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. той развенчава линията на Георги Димитров за изкуственото създаване на македонска нация, държава и език по рецептата на Сталин и Тито. При 68 на сто чисто българско население във Вардарска Македония това зачеване “ин витро” на нова нация, и то на противобългарска основа, според него е “политико-идеологическа измишльотина”. Днес едва ли си даваме сметка колко смелост е била нужна за такава позиция, и то на пленум, проведен за пръв път без знанието на Москва и без участието на съветския посланик. Цели 15 години Живков и БКП са в пълна външна изолация по този въпрос. Едва през 1978 г. той спечелва за българската кауза Брежнев, което му позволява по-спокойно и с по-голям размах да коригира политиката по този важен въпрос.

   Такава е историята, а признанието за ролята на Живков е горчиво, защото в началото на прехода едва ли сме очаквали, че тъкмо при демокрацията ще се наложи да плащаме цена за “агресията си срещу идентичността” на отреклите се от дедите и дори от бащите си наши съседи от другата страна на Осогово. И че онези 170 от коминтерновското мнозинство в 47-ия Димитровски парламент ще го сторят с “чиста съвест”. 

     Иво Атанасов

     6 юли 2022 г.