Блог

СПРАВЕДЛИВО Е ДА СПЕЧЕЛИМ ЕВРОМАЧА

[06 Юни 2009]

Иво Атанасов

За няколко дни в Париж не видях нито един плакат или билборд за утрешните евроизбори. У нас е пълно и дори препълнено, но едва ли сме по-наясно от французите за какво точно гласуваме. Струва ни се, че Брюксел е домакин на нещо като европейско по футбол, в което всяка страна гледа да се класира по-напред. Дори Бойко Борисов заяви наскоро, че Европарламентът е много важна институция и България трябва да спечели повече депутатски места там. Май не му бяха обяснили, че бройката за всяка държава е предварително определена пропорционало на населението.
Всъщност, борбата е не между националните отбори, а между отделните партийни цветове. Както народните представители от един и същи район влизат в различни парламентарни групи, така и пратениците ни в Брюксел не сядат заедно, а всеки Ц в своето политическо семейство. Червените се съюзяват в Партията на европейските социалисти (ПЕС), десните Ц в Европейската народна партия (ЕНП), либералите и крайните също се групират. Ако левицата овладее Европейския парламент, това ще улесни осъществяването на лява политика и в отделните държави. Така е, защото актовете на Брюксел и Страсбург са задължителни за обединена Европа, докато националното законодателство не е валидно за другите страни-членки.
През оставащия си мандат десницата в лицето на ЕНП доминираше в Европарламента. Тя не пропускаше възможност да атакува България политически, да показва пренебрежително отношение към нашите институции и граждани. ЕНП не вижда необходимост от реална солидарност с по-малките и по-слабите в ЕС, което е особено неблагоприятно за нов член като нашата страна. Нека не забравяме и че тя до последно поставяше под съмнение мястото на България на европейската политическа карта.
Партията на европейските социалисти в много по-голяма степен отчита интересите на България. Тя работеше интензивно за приемането ни в ЕС, независимо какъв бе политическият цвят на правителството в София. Не друг, а тъкмо ПЕС отхвърляше опитите да се прилагат двойни стандарти в ЕС и подкрепяше България като нуждаеща се от догонващо развитие спрямо другите страни-членки. Точно ПЕС възприема българите като равноправни граждани на обединена Европа и се стреми те да получат всички предимства, от които се ползват жителите на старите членки, като например правото на труд във всяка от страните на ЕС.
Предстоящите избори за Европейския парламент ще се проведат в условията на глобална финансова и икономическа криза, каквато не се е случвала точно 80 години. И която не е предизвикана от левицата. Дори в САЩ, където разликата между ляво и дясно не е толкова релефна, както е в Европа, и предишната, и сегашната световна криза се развихря при десен президент. През 1929 г. например държавен глава на Щатите е републиканецът Хърбърт Хувър. В неговия мандат става Голямата депресия, довела до серия от банкови фалити, двойно намаляване на производството и на националния доход и ръст на безработицата. През 1933 г. левият кандидат, демократът Франклин Делано Рузвелт, печели президентските избори, след което налага силен правителствен контрол върху частния сектор и измъква САЩ, а с това Ц и света, от депресията.
В наши дни историята се повтори. При републиканеца Джордж Буш ДУолстрийтФ отново фалира и повлече към финансовото дъно целия свят. Отново е ред на демократ, този път Ц на Барак Обама, да преодолее наследените кусури на дясното управление. Тъкмо с такава надежда американският народ му даде толкова внушителна преднина на последните президентски избори.
Историята се повтаря неслучайно. Повторението е предрешено, първо, от същността на капитализма, който няма как да избегне кризите, които в условията на глобализацията стават световни, и, второ, от същността на десните партии. Те преувеличават ролята на свободната инициатива и отстраняват държавата от стопанския живот. Левите партии, обратно, поставят в центъра на своята политика човека, възлагат на държавата регулативни функции в икономиката и преразпределят националния доход, за да осъществяват социални програми.
Интересите и на България като страна, и на мнозинството от нейните граждани могат да се реализират по-добре, ако левицата вземе превес в Европейския парламент. В годината на причинената от десницата глобална финансова и икономическа криза победата ни в евромача е въпрос не само на интерес, но и на справедливост.

вестник "ДУМА"

06.06.2009