Блог
Ловците на политически плюсове откриха сезона
[31 Август 2008]
Лъжите и истината за екоинвестициите в Шишковци
В страна като нашата и най-нормалният може да откачи. През парламентарната ваканция в кюстендилското село Шишковци направили първа копка за пречиствателна инсталация и канализация. Събрало се мало и голямо, че и модели на Владимир Димитров - Майстора дошли, прозвучали прочувствени речи, не минало без неизбежния в подобни случаи водосвет, гостите били посрещнати с питка и мед, плиснало се менче вода за късмет, а кулминацията настъпила със счупването на бутилка шампанско в кофата на багера. Навлажнили се очите на хората, след 40-годишно чакане решаването на този въпрос вече не само се виждало, но и Шишковци ще бъде първото село в община Кюстендил със собствена канализация.
Тържеството е толкова мило, че добре познати с амбициите си личности се опитват да си присвоят заслугите. Според в. "Вяра" обектите ще се изграждат "с пари от излишъка в държавния бюджет за 2007 г. и със съдействието на депутата от КБ Мая Манолова". Във в. "Струма" обаче четем, че "инвестицията от 1 250 000 лева е по спечелен от градоначалника Петър Паунов проект".
Кое от двете противоположни твърдения е вярно? Нито едното, нито другото.
През ноември м.г. председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Георги Божинов, с когото дълги години работим заедно, ми каза, че след първото четене на Законопроекта за държавния бюджет са осигурени допълнително 37 милиона лева за екологични обекти. Предложи да посоча село от община Кюстендил, което да бъде добавено в списъка за второто четене. Условието беше то вече да има готов проект, за да започне бързо усвояването на средствата.
Без капка колебание реших да обсъдя въпроса с Мая Манолова. И до ден днешен съм убеден, че за Кюстендил трябва да работим заедно. Установихме, че в общината три села са с готови проекти за подобен обем инвестиции - Шишковци, Соволяно и Пиперков Чифлик. Настоях и Мая се съгласи да се спрем на Шишковци.
Вносители на предложението за второто четене не сме ние с нея, а Георги Божинов заедно с Милен Велчев и Йордан Цонев. Както е известно, по разходната част на бюджета се правят многобройни предложения от народни представители, които обаче не се приемат от пленарната зала. Финансирането за Шишковци стана възможно, защото то предварително бе съгласувано от Божинов с другите две партии от управляващата коалиция. На 20 декември 2007 г. то бе гласувано в НС и стана част от предвидените в бюджета капиталови разходи.
Можем да упрекнем журналистите от единия вестник - представили са Шишковци за родно място на Владимир Димитров - Майстора. Художникът е живял и творил тук, но е роден във Фролош. Не можем обаче да виним пишещите братя за лъжите относно осигуряването на инвестицията. Така им е казано, така са написали. Но защо им е казано така?
Става ли дума за политически опоненти, всичко е по-разбираемо. Примерно когато Костадин Паскалев беше вицепремиер, с него пред очите на цяла България в телевизионния ефир осигурихме финансирането за водопровода в Кочериново. Това не попречи на синия кмет Костадин Катев по най-груб начин да си присвои усилията ни и дори да представи решаването на този въпрос като "перла в короната" на успехите си.
Обясним, макар и неразбираем, е стремежът на синия кюстендилски кмет Петър Паунов да се самопрепоръча за първопроходец и главно действащо лице по облекчаването на визовия режим за гражданите на Македония и Сърбия. Не го е еня, че двамата с Михаил Миков като депутати сме ангажирали правителството по този проблем месец преди да влезем в ЕС - още през декември 2006 г. Едва в средата на 2007 г. Паунов се присламчи към идеята и даже се самоафишира за нейн инициатор. И оттогава досега все премахва визите и все не сколасва да го стори. За последните му видения по темата четем във "Вяра" и "Струма" от 22 юли т.г. Градоначалникът се хвали, че в телефонен разговор вътрешният министър Михаил Миков уж му бил обещал договорите за визовите облекчения да бъдат подписани до 10 дни. Оттогава изминаха не 10, а месец и 10 дни, но договори още няма, тъй като Пауновата еуфория от вестникарските страници няма как да е фактор в междудържавните отношения.
И все пак, опонентите ни са в правото си да се борят и по този начин за отвоюване на политически терен. Но съпартийците?
Когато сме заедно по събрания или пред медиите, Мая Манолова подчертава, че работим с общи усилия. Но зад гърба ми? Още в първата за този парламентарен мандат инициатива "Българската Коледа" чрез контактите си в президенството съдействах да бъде доставена важна апаратура за кюстендилската болница. После прочетох, че това е станало с помощта на Мая Манолова. И така, та до днес, както се вижда.
Доста време се пробвах да я разбера - в мое лице се натъква на конкурент, това я изнервя, бърза да надделее, па ако ще и с такива средства. Но от близо година съм в оставка от партийните си постове, обещал съм й да не се кандидатирам в нашия район, така да се каже, отстъпил съм й Кюстендил. В БСП подобен жест на това ниво май все още никой за никого не е правил. А и тя си има самостоятелен принос за привличането на инвестиции за родния край - не е достатъчен за високите позиции, които й бяха ако не подарени, то поне дадени в аванс, но така или иначе е налице, няма да свърши като Ваня Цветкова с къщичката на Баба Яга и няколко автобусни спирчици. Член е на висшето ръководство на партията, наистина - най-задрасквана от всички, може да се каже дори, че беше едва избрана, но щом при това положение я държат, очевидно ще разчитат на нея. Което означава, че пътят й е разчистен - както за водач на листата, така и за Европарламента, стига да пожелае.
Не се съмнявайте, че преди да напиша тези редове, в не един и два лични разговора съм се опитвал да я кротна и да я предпазя от излишни напрежения. Напразно. Защото този зор не идва от неизвестността за бъдещето, то е осигурено. А е въпрос на същност. Ловците на политически плюсове се силят да внушат, че дългогодишното и принципно приятелство не струва нищо пред едно телефонно позвъняване. Че мимолетното намигане е по-рентабилно от търпеливо трупания опит. Че всезнайковството е по-ценно и по-ценено от специализацията. Че апломбът обезсмисля аргумента, а действията в гръб - откритостта.
Нашият политически живот осезателно се нуждае от освежаване. Но това, което се предлага и налага, в повечето случаи води не към озониране, а тъкмо в обратната посока. Ето защо лозунгът е: промяна - да, подмяна - не!