Блог
Писмо от Берлин: Оставка ан блок, а след нея?
[07 Юни 2007]
Шокиран съм, че нито един от най-катастрофалната листа в най-новата история на БСП не изрази публично дори най-мъничко съжаление, че името му не носи гласове на партията
Можех и да не напиша тези редове - с операция съм, нямаше как да отида на последния пленум, няма да бъда и на конгреса, всеки би разбрал мълчанието ми. На мен самия обаче би ми било трудно да го схвана, а още по-малко - да го оправдая. Защото съм вградил здравето си в новите основи на партията. Заедно с мнозина други, повечето от които - всеки по реда си - вече са или им предстои да се озоват в епопеята на забравените. Ясно е, че не може да ми е все едно какво се прави и даже какво се говори.
Чета и не мога да повярвам. "Аз съм доволен от резултатите" - е казал Сергей Станишев за изборния провал. Тази странна любов към загубите е още по-необяснима, като се има пред вид, че избирателите, които са гласували за нас, са най-малко в цялата най-нова история на БСП. Да си доволен от такива резултати означава да не си даваш сметка от коя партия си. Връщам се назад да търся аналог и стигам до 1991 г., когато СДС ни победи с процент и половина. Но и тогава Лилов се изрази доста витиевато, оценявайки загубата като лоша, но не дотолкова, че в перспектива да не ни донесе успех. Което и стана - още на следващите избори взехме абсолютно мнозинство. Другият пример, за който се сещам, е още по-далеч във времето и е от сферата на спорта - след провала на поредния мондиал един от известните ни футболни деятели искаше да ни внуши, че за нас световното първенство е само подготовка за европейското.
За БСП пък се оказва, че европейските избори са етап от подготовката за местните. "Доволен съм - е обяснил Станишев, защото БСП стана втора политическа сила в изборите, които имат, слава богу, най-малко политическо значение от гледна точка на управлението на страната". Но нали преди вота говорехме друго - че е важен не само заради пълноправното ни вече членство в ЕС, но и поради простия факт, че е пробен камък за отношението към управляващата коалиция и всеки от съставните й елементи. Некоректно е това обяснение и към европартньорите ни, и към собствените ни избиратели. Всъщност, има ли значение от кои точно избори ще тръгнем надолу? Когато сме във властта, трябва за всички избори да играем като за световно или поне като за европейско. Защото влезем ли веднъж в улея, връщането нагоре става мисия почти невъзможна.
Играхме ли като за европейско? Ако се съди по листата, едва ли. Нима не беше повече от ясно, че тя не е добра? От гледна точка, разбира се, на избираемостта, иначе в нея има хора с качества и със заслуги за позицията на БСП в Европа и за приемането на България в Евросъюза. Но изборите не са тържествена церемония по връчване на отличия, а битка. В която гласоподавателят няма как да заложи на играчи, които не познава достатъчно. Не негова е вината, че през годините ръководството на БСП не включи в еврооборота освен тесните специалисти и популярни и обичани имена, с които да спечели вота.
А чия е? Не съм очаквал някой да поиска извинение за участието си в бюлетината на неуспеха. За българската политическа действителност това би било доста неочаквана постъпка. Но как пък нито един от най-катастрофалната листа в най-новата история на БСП не изрази публично дори най-мъничко съжаление, че името му не носи гласове на партията?! Това истински ме шокира. Особено като си припомня, че през лятото на 2001-а, когато току-що пръкналото се формирование на бившия цар ни помете, бях на път да се откажа от политиката. За мен беше непоносимо, че с цялата си реторика и поведение се оказах безсилен да предпазя избирателя от поредната илюзия. Допускам колко наивно и дори смешно изглежда това мое терзание за сегашните нови лица в БСП. Моралът в партията се промени учудващо бързо. Което е не по-малко шокиращо.
Без всякакво съмнение, листата можеше да е по-добра. Два мандата да бяхме взели повече от ГЕРБ или дори един, други щяха да бъдат и самочувствието, и перспективите ни. Но листата, с която се явихме, отговаряше повече на въпроса "Кого да уредим?", отколкото "С кого да победим?" Квотите, от които никой избирател така и не се заинтересува, се оказаха средство тъкмо в тази посока. Колкото и нелепо да е първата листа в живота на някого да е европейската, това се случи при нас. Естествено, без успех. Никой не е против младите и новите, но добрият треньор пуска резервите за обиграване, когато мачът вече е решен.
Досега нашите избиратели нямаше за какво да гласуват. От вот на вот, който и да победи, нищо в живота им не се подобряваше. Сега за пръв път те нямаше не само за какво, но и за кого да гласуват. И си останаха вкъщи. Наши, но вкъщи. До следващите избори, когато вероятно ще излязат от дома си, но вече не като наши.
Чия тогава е отговорността за губещия списък на еврокандидатите? Като се има пред вид, че съставянето на тази листа е възможно най-централизирано, отговорът е до голяма степен ясен. Разбира се, освен не съвсем точните имена в бюлетината, има и други причини за най-малкия брой избиратели, постигнат от партията в последните повече от 60 години. Но защо Станишев поиска оставка на цялото изпълнително бюро? Не е ли това отказ да се конкретизират вините? Малко ли е, че в последните години в повечето случаи избираме разните ръководства ан блок, та сега и оставките трябва да са бланкетни, без да е ясно кой защо си отива?
А каква ще бъде развръзката? Възможни са два варианта. Първо, повечето от досегашните членове на изпълнителното бюро да бъдат преизбрани. Но нима ефектът няма да е преди всичко комичен? Пременил се Илия, пак в тия. Второ, повечето от досегашните да бъдат сменени. Но тогава що за избор е направил Станишев преди две години? И има ли гаранции, че сега предпочитанията му ще бъдат по-успешни? Говори се, че новото бюро щяло да бъде по-доверено на Станишев. Но възможно ли е по-доверено бюро от доскорошното, в което председателят нямаше нито един афиширан опонент? И ако е възможно, това означава ли, че борбата за избирателя ще бъде по-сполучлива?
Въпросите могат да бъдат много. Медиите почти не ги задават. Благосклонни са към Станишев, защото са наясно, че ГЕРБ или "Атака" не са удачна алтернатива. Това е добре, стига да не забравяме, че благосклонността на медиите далеч невинаги води до благосклонност на избирателя.