Блог

КОЛКО ЛЕСНО И БЪЛГАРИЯ СТАНА АГРЕСОР!

[19 Май 2022]

КОЛКО ЛЕСНО И БЪЛГАРИЯ СТАНА АГРЕСОР!

   Вместо да приеме, че щом Гоце Делчев се е самоопределил за българин, няма как посмъртно да бъде произведен в македонец, Скопие носи вода дори от най-далечните кладенци, за да подсили с  живителни глътки опитите си да се промъкне в ЕС като крадец на история. Не беше трудно да се предположи, че в типичния си стил ще яхне и все още високата вълна на умиление към Украйна. 
   И ето, опозиционният водач Мицкоски с лекота сравни агресията на Москва срещу Киев с “политическата агресия” на България срещу Северна Македония. Преди него същото стори Павле Траянов, лидер на участващия в управлението Демократически съюз. Както обикновено - без никакви валидни аргументи. Не щат да чуят дори посланика на ЕС в Скопие Дейвид Гир, който публично призова северномакедонските политици да не правят подобни сравнения и внушения, защото не отговарят на истината. 
   За широки среди на запад от Гюешево обаче е важно Брюксел да спази обещанието си за разширяване, па макар и да не са покрити критериите и да не са решени спорнитв въпроси със съседите. Ето защо в Скопие прибягват, и то без да им мигне окото, до манипулации като тези за политическа агресия и дори геноцид от страна на България.
   Паралели с Украйна все пак са възможни, но при съвсем различни координати. В края на Втората Световна война и особено след нея хиляди българи в Македония бяха репресирани, въдворявани в лагери и избивани със или без съд и присъда затова, че не се отказват от своята идентичност. Ако България беше нахлула да спасява своите братя и сестри, сигурно щеше да бъде обявена за агресор. Както се случи с Русия, която, за разлика от нас навремето, не изтърпя сънародниците й да бъдат унижавани и унищожавани в Донбас. Но и да искаше, България нямаше как да го стори. Силата беше у Тито като лидер на страна, преживяла окупация, но не клекнала на Тристранния пакт. Чуваха го и на Запад, но по-лошото за нас беше, че в първите следвоенни години го слушаха и на Изток, в СССР. А ние като част от хитлеристката коалиция бяхме в неизгодна позиция след войната и Сталин ни наложи македонизма с всичките му негативни последици. Едва през 60-те години Тодор Живков, както и да звучи това на днешните едноизмерни коментатори, скъса с тази политика. Големият дипломат Райко Николов, с когото често беседвахме, ми е споделял как са анализирали с Живков настъпването на благоприятни външни условия за отказ от този пагубен курс. И България направи важен завой. Неслучайно сега президентът на РСМ Стево Пендаровски се кахъри, че по македонския въпрос България не можела да излезе от матрицата на живковизма. Явно той не само е горещ привърженик на коминтерновската практика, но и се мъчи да я внедри в ЕС.
   Агресиите, предизвикани или не, в кавички или без, са присъщи на големите. Те ги прилагат като инструмент за отстояване на своите интереси, независимо дали са близо границите им (Русия), или на другия край на света (САЩ).
   Малка България не е агресор нито в политическия, нито в какъвто и да е друг смисъл. Нещо повече - в сегашната международна обстановка, употребявана за бързо и в разрез с критериите разширяване на ЕС, тя трудно ще устои справедливата си кауза. Все ще се намерят политици, които да я предадат. 
   А може би вече са се намерили. 

   Иво Атанасов,
   19 май 2022 г.