Блог

Голямо пазене на премиера пада

[23 Ноември 2017]

"Мнозинството превръща парламента от място за дискусии по всички въпроси на управлението в стреха, чрез която пази министър-председателя не само от бури, но и от обикновени ветрове."

 

 

       Голямо пазене на премиера пада

   Оставката на Димитър Главчев като парламентарен шеф не е първият случай в най-новата история на Народното събрание, в който негов председател си отива заради надминаваща допустимото и дори разбираемото защита на министър-председателя. Струва ми се, че единствено академик Благовест Сендов имаше самочувствието да звънне на Жап Виденов и да му каже да се яви в парламента. Почти всички други се гънеха и извиваха, но не си позволяваха да притеснят с нищичко ръководителя на изпълнителната власт. Според Конституцията България е република с парламентарно управление, но на практика твърде често управлението е премиерско. Може би защото начело на правителството се избира лидерът на спечелилата изборите партия. Той обаче утвърждава с подписа си кандидат-депутатските листи и повечето народни представители се съобразяват с това, изхождайки от желанието си да се видят и в следващите номинации. Това обстоятелство има още по-голямо значение в страни като нашата, в които демократичната култура не е кой знае колко голяма. Така Народното събрание се превръща в помощен орган на правителството.

   Позволявам си да цитирам част от стенограма от заседанието на парламента на 4 февруари 2004 г., на което проф. Огнян Герджиков бе отстранен от председателския пост. Един от аргументите е, че той е отклонил 65 на сто от отправените към премиера Симеон Сакскобургготски актуални въпроси и питания. Спрямо предишния министър-председател Иван Костов това съотношение е 35 %. Нямам данни доколко са пазени министър-председателите от шефовете на следващите парламенти, но не се съмнявам, че пазенето е като за световно.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата господин Иво Атанасов.
   ИВО АТАНАСОВ (КБ): Благодаря.
   Уважаеми господин председателю, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Във всички парламентарни режими парламентът има две функции: законодателна и контрол върху изпълнителната власт. За България това се отнася с още по-голяма сила, тъй като народното представителство избира Министерския съвет. Затова правителството в най-широк политически смисъл е подвластно на парламента. Никой измежду нас, ако е честен, не може да бъде доволен, а и цялото общество не е доволно от състоянието на парламентарния контрол в Тридесет и деветото Народно събрание. Едно от сериозните основания за това идва от обстоятелството, че министър-председателят не се явява тук да отговаря на въпроси, които очевидно и очевадно се отнасят до него и само до него. Министерският съвет е колективен орган, но трябва да се напомни принципът, че министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Това е изричен текст на чл. 108 на българската Конституция.
   При това положение будят най-малко политическо недоумение фактите, че от началото на Тридесет и деветото Народно събрание към премиера Симеон Сакскобургготски са отправени 150 актуални въпроса и питания, тоест, по-малко от веднъж седмично, но на различно основание са върнати 97 от тях или 65%. Дори и към предишния министър-председател, който далеч не беше най-бляскавият пример, са върнати по-малко актуални въпроси и питания – около 35 на сто. През 2001 г. са върнати 38 на сто от въпросите и питанията, зададени към господин Сакскобургготски. През 2002 г. – 62 на сто, а през 2003 г. – 71 процента.
   Прави впечатление, че с увеличаване на проблемите в управлението нараства и стремежът да бъде прикриван министър-председателят, вместо обратно – той да идва тук и да отговаря за своята политика. Събитията от международен характер, като членството в НАТО, преговорния процес с Европейския съюз, кризата в Ирак предполагат по-голяма отговорност на парламента за провежданата от правителството политика. Тези стратегически и значими въпроси към премиера обаче се отклоняват систематично с опростенческото обяснение, че са от ресора на един или друг министър, въпреки че според Конституцията Министерският съвет ръководи и осъществява външната политика на Република България, а не отделният министър. Ръководството на Народното събрание полага извънредни старания за защита на господин Симеон Сакскобургготски от парламентарния контрол. То действа по целесъобразност и не се съобразява с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, още по-малко с Конституцията.
   Ако се анализират отговорите на министър-председателя, може да се направи изводът, че той отговаря на въпроси, отнасящи се не само до общата политика на правителството, но от всякакво естество, стига тези въпроси да са удобни. Така например за всичко, което е правено от всички правителства, той отговаря. За плюсовете във връзка с приемането ни в НАТО и с преговорите с Европейския съюз, както и по отделни частни въпроси, имащи положителен ефект, той отговаря. Но по големите проблеми на България и на собственото му управление той се крие. Така премиерът изопачава основния смисъл на контрола и го свежда до информативна дейност по отделни позитивни моменти в работата на правителството.
   Друга тема е начинът, по който министър-председателят се държи в редките случаи, когато се явява тук и чете шаблонни думи, написани от друг. Не е ли обидно за парламента, че народните представители от мнозинството за три години не са задали нито един въпрос към министър-председателя? Това откровено потвърждава истината, че мнозинството превръща парламента от място за дискусии по всички въпроси на управлението в стреха, чрез която го пази не само от бури, но и от обикновени ветрове. Това не може да продължава повече така, защото обезсмисля парламентаризма въобще и преди всичко превръща сегашното Народно събрание в помощен орган на правителството, вместо обратното – да бъде неговият работодател и надзирател от името на народа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)
   ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.

   4 февруари 2004 г.

   http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/849/