Блог

Кюстендил: ГЕРБ се срина, но гласовете не дойдоха при БСП

[17 Май 2012]

За вота в неделя

     Кюстендил: ГЕРБ се срина, но гласовете не дойдоха при БСП

   Когато нещата не вървят, интерпретацията на фактите става по-важна от самите факти. На пресконференцията във вторник лидерът Сергей Станишев и народният представител Мая Манолова подминаха думата „загуба". Не защото отдавна не се е случвала или пък, обратно, тъй  като им е втръснала от прекомерна употреба. За неуспех в БСП не се говори от няколко години, почти откакто няма успехи. Важното е да се намери в конкретното поражение онова нещо, което да се представи за по-значимо от резултата и с чиято помощ да се внуши, че партията е стъпила - за кой ли път - на правия път.

   Подобно разковниче след частичния вот за общински съветници  в Кюстендил се оказа сриването на ГЕРБ. Дълго и напоително се говори за това, че БСП е победила управляващата партия. Че от Кюстендил тръгва началото на края на ГЕРБ. А това, че и социалистите бележим спад, макар и по-малък от този на гербариите, се прескача. Няма нито звук и за съставената от малки партийки дясна коалиция на кмета Петър Паунов, която отново ни разби.

   Всъщност, кюстендилският ГЕРБ е най-слабият в България. В което няма нищо чудно - само допреди няколко години районът беше червена крепост. На местните избори през 2007 година, когато партията на Борисов триумфира в София, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Видин, Враца и къде ли не още, в Кюстендил тя стана едва трета сила в местния парламент (както и в тази неделя), а кандидатът й за кмет Любомир Анчев се класира чак четвърти. Сегашната класация: Паунов - БСП - ГЕРБ, повтаря резултата от 2007 година. Спрямо редовните избори миналата есен БСП и ГЕРБ си размениха местата, което е единственият плюс, защото все пак е по-добре да сме втора сила в общината, отколкото трета. Заслугата за това обаче няма как да си я припишем - просто нашето отстъпление е по-малко, отколкото на ГЕРБ. Червените съветници намаляха от 8 на 7, а  тези на ГЕРБ - от 9 на 4.

   Големият въпрос е: след като представителите на управляващата партия са толкова слаби, защо ние не ставаме по-силни? Нали уж тъкмо ние сме алтернативата? Ако погледнем по-далеч от носа си, ще видим, че свободното ни падане в Кюстендил продължава. В периода на моето лидерство спечелихме 19 съветници и абсолютно мнозинство в местния парламент, есента имахме 8, а сега - 7. На общинската партийна конференция в края на март Манолова се защити с  аргумента, че в парламентарните и президентските проблеми резултатите ни са добри, не успяваме само на местните. Точно тук е проблемът! Когато кампанията е национална, процентите ни в района са добри.  Не са рекордни, както по мое време, но са прилични. Това доказва, че в Кюстендил има ляв електорат, който в подобни случаи излиза да гласува. Когато обаче изборите са локални, хората съвсем естествено се вглеждат с кого се олицетворява местната БСП и най-вероятно не са очаровани, след като не посягат към нашата бюлетина.

   Упадъкът на соцорганизацията в Кюстендил по времето на Манолова няма как да се скрие, колкото и да се жонглира с цифрите. Лидерът Станишев обаче оставя впечатление за човек, който не разбира кои са правилните му ходове. Вместо да раздаде правосъдие и да вземе верни решения, той пише отлични оценки, както се случи през 2009 година. А тогава БСП в Кюстендилския избирателен район отбеляза най-тежката загуба, с най-малък брой избиратели от самото начало на прехода.  (Тогава някак си не ни се вярваше, че ни  предстои да „подобрим" още повече печалния си  рекорд) Сега също не чухме дори минимален упрек към кадрите, а това, колкото и да е странно, ги демотивира. Защо ти е да тичаш за успех, след като с колкото и да загубиш, лидерът ще седне до теб пред медиите и ще представи поражението ти като морална, нравствена или може би етична победа. Виждаме  как някои хора си се поддържат едни други, хвалят си се взаимно, което обаче укрепва не партията, а единствено личните им  позиции. А когато им кажеш, че загубите са ти дошли до гуша, са готови да ти извадят очите.

   Що се отнася до победителя в изборите, някои вече писаха, че Петър  Паунов е кюстендилският Бойко Борисов. Има нещо вярно, доколкото и той като премиерът повече говори, отколкото реално да прави нещо. И той в голяма степен е медиен продукт. И той обича да си приписва чужди заслуги, както например подмяната на водопроводната и канализационната мрежа в Кюстендил - един меморандум по ИСПА за 20 милиона евро, започнат от Ваня Цветкова по времето на НДСВ и финализиран от нас с Манолова, но успешно представен като актив на кмета.

   Ще добавя още една прилика: и двамата не биха станали това, което са, без съдействието или бездействието на БСП или по-точно на определени зони в нея. Паунов влезе в политиката не без съканторническо рамо. В първия му кметски мандат БСП го подкрепяше практически във всичките му по-важни решения, включително и за онези, за които сега го разсипваме от критика. Гласувахме му и толкова оспорвания облигационен заем, който сега сме качили  на върха на копието. Гласувахме да има и местен референдум  по взимането на този кредит за незапочналото все още изграждане на здравен център, с което му позволихме да влезе  с  летящ старт в изборите миналата година.

   Преди кампанията за местните избори през 2007 г. от централата ни в София лъхаше едно почти безгрижие: „Какво толкова, като Паунов стане кмет на Кюстендил?" По подобен начин ми отговаряха и когато се опитвах да внуша на кое ли не ниво в БСП, че столичният Паунов - Бойко Борисов, не е елементарен играч, който може да бъде повален с откъслечни  интервюта. Нужна е цялостна стратегия, ако искаме да не  надскочи нивото си, на което беше тогава. Не ми казаха: „Какво  толкова, като Борисов стане премиер?", но и не се съгласиха да се предприеме нещо. Сега се видя „какво толкова", но излизането от играта и на единия, и на другия  вече е функция не на нашата сила, а  на тяхното отслабване.

   Изборите в Кюстендил показаха нещо, което утре може да се повтори на национално ниво, както е тръгнало. Да, ГЕРБ изгуби много гласове,  но те не се преляха при БСП. Не ние, а коалицията на Паунов увеличи съветниците си от 13 на 14, ЛИДЕР - от 2 на 4 и РЗС - от 2 на 3. Утре отливът на избиратели от управляващата партия може облагодетелства Кунева или други формации. Особено ако ние и тогава ще се боричкаме „в полите  на Витоша" за второто или третото място, без да сме в състояние дори да погледнем нагоре,  към върха,  където ще се настани победителят.