Блог
Интервю, което не окуражава
[29 Декември 2011]
Личната вина да не се разтваря в общата беда
Интервю, което не окуражава
Не посочвам името на интервюирания не само заради подозрението, че някои ще се забавляват да търсят нещо лично в отношенията, вместо да видят принципа. А и защото по същия начин отговарят на журналистическите въпроси не един и двама от високите етажи на БСП. Особено онези, които се превърнаха в символ на загубата. Обикновено се започва с изборните манипулации от страна на ГЕРБ, минава се през шаблона, че БСП се е утвърдила като единствена алтернатива, и се завършва със заклинанието, че сега не бива да разпиляваме енергията си по второстепенни въпроси, а трябва да направим всичко възможно за постигане на победа в следващия вот.
Разбира се, нужно е да се влива оптимизъм в сърцата на онези, които гласуват за БСП. Особено на фона на няколкото поредни провала, които се опитваме да превъзмогнем с внушението за моралната си победа. Едно е обаче оптимизмът, а съвсем друго е бодрячеството. Какво означава да изтъкваме като свой плюс, че сме се утвърдили като единствената алтернатива на сегашното управление?! Че кой друг да бъде алтернативата? Кунева ли? Ако се помайваме още, можем и дотам да се докараме. Да повтаряме, когато бива и когато не бива, че сме единствената алтернатива, означава съвсем да сме свалили гарда. Подсказва, че всъщност сме не алтернатива, а спаринг партньор. БСП не може да се задоволява с такава роля.
Без никакво съмнение, последните избори бяха проведени по безобразен начин. По най-безобразния досега. Управляващите преследваха победата не само с позволените, но и с всички непозволени средства, и я постигнаха. Това говори много, но не казва всичко за незадоволителните ни резултати. Защото сегашните две загуби съвсем не са първите. И когато си поискал съдът да касира избора на кмет в общината, в която оглавяваш организацията на БСП, е трябвало след гласуването нашите представители поне в няколко секционни комисии да са подписали протокола с особено мнение. Това е азбука в изборджийския занаят, правили сме го дори в далеч по-спокойни ситуации, и не защото така ни е хрумвало, а тъй като сме си давали сметка, че може да се наложи да оспорим резултата. Но да се обърнеш към съда, когато твоите хора в комисиите не са изразили особено мнение в нито един протокол, означава, че търсиш не толкова справедливост, колкото оправдание за загубата. Особено когато като местен партиен лидер за годините от предишните избори до сегашните не си успял да подготвиш подходящ кандидат за кмет. И когато в такъв случай не си поел риска сам да се кандидатираш, а в последния момент си обрекъл другиго да извади кестените от огъня.
Разбираеми са напъните на загубилите да разтворят личната си вина в общата беда. Това го практикуват не от вчера. Но малко в повече ни идва тъкмо те да ни поучават, че на следващите избори са ни нужни убедителни резултати, които да не могат да бъдат фалшифицирани. И на току-що отминалия местен вот се видя, че има райони, в които БСП е в състояние да печели. И други, в които пропаднахме до трета и четвърта политическа сила. Не може отношението ни към едните и към другите да е едно и също. Всъщност - може, доказали сме, че може, но не бива. Не е полезно. Ясно е, че в едната група региони организациите са преодолели шока от 2009 година и са стъпили на пътя на успеха. А в другата лидерите или не знаят как да организират работата на партийните структури, или правят онова, което е необходимо, но без ефект, защото доверието към тях самите се е изпарило.
За да се подобри нещо в България, БСП трябва да победи в изборите за следващия парламент. Да ги спечели не как да е, а като удвои и дори утрои броя на сегашните си депутати. Това няма да се случи, ако в районите, в които продължаваме да се сриваме, не се потърси персонална отговорност. Ако не се гласува доверие на кадрите, които са в състояние да водят към победа. Натискът за тези оздравителни процеси трябва да дойде от върха на партията. Защото опитът показва, че инициативите отдолу много лесно се парират. Осуетяват се тъкмо от онези, които поставят спасяването на издишалия си авторитет над интереса на БСП. И които след година и половина отново ще обясняват защо сме постигнали слаби резултати. И отново ще ни надъхват за близкото бъдеще в интервюта, които не окуражават, а обезсърчават.
