Блог

БСП: Скокове над ниска летва

[17 Ноември 2011]

Нужна е промяна във върха

                     БСП: Скокове над ниска летва

   Още ни боли за великолепния гимнастик Йордан Йовчев, който на Олимпиадата в Атина бе жестоко ощетен в полза на представителя на домакините и вместо със златен медал на халки, трябваше да се прибере в родината със сребро. Това неведнъж ни се е случвало и в художествената гимнастика, където не обективните показатели, а съдийските интерпретации са решаващи. Друго е в спортовете, където всичко е измеримо до грам, сантиметър и дори стотна от секундата. Там жонглиране с цифрите не е възможно.

   Доскоро наивно смятахме, че е така и в политиката. Щом има измерители като брой на депутатите, кметовете или общинските съветници, като процентите, спечелени в един или друг вот, няма как загубата да се представя за победа и обратно. Оказа се обаче, че има как. Включването в оборот на понятието „морална победа" завихри невиждана и нечувана еквилибристика с цифрите. Ако се вслушаме в риториката на позитанското ръководство, можем да се шокираме до каква степен от точни данни се правят неточни изводи. Да, в БСП има известно живване - не толкова и не даже като резултати, колкото като настройка за по-активно противопоставяне на днешното некомпетентно и безчувствено управление. От което обаче се прави съвсем произволното заключение, че ръководството на партията и сега не трябва да се пипа, за да не се пропилеят открилите се в кампанията възможности.

   И тук започват, както в някои спортове, волните съчетания, и то с претенцията да станат задължителна програма. Ако Станишев преди две години не беше останал начело, сега БСП щеше да е смазана като десницата, твърдят най-приближените му, чието положение в партията и въобще в политиката е пряко следствие от това, дали лидерът ще запази поста си. Според други пък вярно е тъкмо обратното - с нов председател БСП сега можеше да е и победителка. И отново се заплитаме в премерване на хипотези, вместо да анализираме резултатите. Ако наистина искаме да не затъваме в междуособици, задължително е да погледнем числата не с очите на привърженици или опоненти на Станишев, а като хора на лявата идея, жадуващи БСП най-после да почне да побеждава.

   Убедихме се, че процентите от всеки отделен избор могат да бъдат третирани най-различно, дори съвсем противоположно. За да избегнем това, трябва да видим резултатите в по-широк контекст. В първата таблица са посочени депутатските места, спечелени от победилата в изборите партия от 1991 г. насам. (Изключвам от статистиката само Великото Народно събрание от 1990 г., защото неговият състав беше от 400 души, а не от 240, както е след това)

   Таблица 1. Места в парламента за партията-победител

   Вижда се пределно ясно, че Станишев е най-слабият победител в целия български преход. Формацията му печели изборите само с 82 депутатски кресла. Всички други - и преди, и след него - имат повече. Дори спряганият за какъв ли не Филип Димитров е с по-добър резултат. Почти всички са около или над абсолютното мнозинство. Парламентарните групи на всички победители са с повече от сто депутати, само тази на „Коалиция за България" при Станишев е далеч под този брой. И то след два мандата в опозиция. И в момент, в който, за разлика от 2001 г., цунамито „Саксккобургготски" вече беше преминало.

   Във втората таблица са показани депутатските места, спечелени от съответната партия в изборите непосредствено след управленския й мандат:

   Таблица 2. Места в парламента за партията, излизаща от управлението

   И тук най-лошите показатели са на Станишев. При него се е получил най-голям срив на управляваща партия. Всички други лидери са закрепили формациите си на по-висока кота. Всички други са над 50, само при Станишев парламентарната група на партията, губеща властта, е под този брой.

   В третата таблица е отбелязано как БСП се е представяла в изборите за Народно събрание при различните лидери:

   Таблица 3. Места в парламента при отделните лидери на БСП

   Надали някой вече би се изненадал, че и тук Станишев е най-зле в класацията.

   Както се убеждаваме, конкретните ситуации в отделните избори са възможно най-пъстри, менят се съставите на партийните ръководства - както на БСП, така и на опонентите й, минават и заминават какви ли не вълни - царски, Бойкови, Костови, политическото махало се втурва ту насам, ту натам. В целия този калейдоскоп обаче има и нещо постоянно - БСП при Станишев неизменно е с най-слабите резултати, дори и когато побеждава.

   Би било твърде елементарно да допуснем, че отговорността за това е само на лидера. Но не по-малко опростенчески ще бъде  и да приемем, че той е извън или над тези неща. Ако ставаше дума за година, две или три начело на БСП, можеше да припишем значима роля на случайността. Когато обаче разглеждаме период от две пълни петилетки, очевидно имаме работа с трайни характеристики. Нека в случая не спорим дали Станишев не е роден победител, или все нещо друго обръща колата. Важното е, при цялото си уважение към него, да не си затваряме очите за поредицата недобри резултати. И да се помъчим без емоции и лични сметчици да ги екстраполираме в бъдещето.

   Да си помогнем отново с пример от спорта. За да бъдат допуснати до участие в олимпийски игри, състезателите в много дисциплини трябва да покрият квалификационна норма. За висок скок при мъжете тя е 2, 30 метра. Да предположим, че цели десет години постиженията на нашия спортист са все между 2, 00 и 2, 10 метра, хайде, нека стигат до 2, 15 и даже 2, 20. Ясно е, че и още десет години да се състезава, пак няма да скочи 2, 30. Ако страната ни държи все някога да участва на олимпиада в тази дисциплина, без всякакво съмнение трябва да пробва с друг състезател.

   Така е и в политиката. БСП редува по-успешни с по-неуспешни опити, но все на ниска летва. Това е капацитетът на сегашното ръководство. На фона на незадоволителното представяне можем да разсъждаваме върху употребената от лидера дума „саботаж". Кой е саботьорът? Крепителят на статуквото или желаещият промяна? Който се ласкае от моралните победи или който търси реални?

   Въпросът е риторичен. Без промяна на върха си БСП не може да се върне на пътя на успеха. Разбира се, и със Станишев начело тя може да се озове първа в изборите след две години. Но с колко процента? С 20, най-много - с 25. Това е потенциалът - не мечтаният, а доказаният в продължение на десетилетие. Отново ще трябва да се влиза в коалиция от слаби позиции, в която  БСП пак предимно ще носи отговорността. А може и да си стоим в опозиция, макар и с най-висок процент, ако не намерим подходящи партньори, както отсега подсказва председателят. Но тогава какъв е смисълът да се работи? Това ли е участта на нашата политическа сила - да функционира за благото на няколко дузини свои депутати?

   БСП не може да се превръща в партия за лична употреба. По-точно - може, но не бива. Не това я е задържало повече от век върху политическата карта на България. И не това би я направило нужна и в бъдеще.

   17.11.2011 г.