Блог

БСП няма ресурс! Защо?

[18 Януари 2011]

                           БСП НЯМА РЕСУРС! ЗАЩО?

   Преди повече от три години кандидатът на залязващата партия СДС Петър Паунов спечели кметските избори в Кюстендил. Броени дни след това, напук на политическата практика у нас, поех отговорността, като се оттеглих от партийните постове. Развитието на събитията обаче ми даде основание още тогава публично да изкажа предположението, че на следващия местен вот БСП ще улесни Паунов да стане кмет като независим кандидат.

   Тази прогноза като че ли е на път да се сбъдне. На първата си за новата година пресконференция Мая Манолова заяви, че оглавяваната от нея местна червена организация ще се ориентира не към партийна, а към надпартийна кандидатура за кметския пост. На тази нездравословна теза не бе обърнато нужното внимание, може би поради надеждата, че е случайно изтървана около празниците. Днес обаче авторката й я повтори в сайта DenNews.bg и дори се опита да я аргументира.

   Излишно е да се спираме на „доводите” – те са откровено нелепи. Накратко: БСП не може да бие със свой кандидат, затова ще търси по-общоприета фигура, споразумявайки се с други партии. Това обаче няма да са ГЕРБ, Синята коалиция, „Атака” и ЛИДЕР. Но тогава кои?  Като евентуален партньор се споменава само НДСВ, чийто електорален потенциал вече клони към нула.  Бихме могли да подминем тази словесна еквилибристика, ако зад нея не се криеше ключовият израз: „БСП няма ресурс!”.

   Защо обаче БСП да няма ресурс, и то в община като Кюстендил, където години наред се работеше системно и целенасочено? Преди появата на Манолова не само сме печелили кметски избори, но и сме постигали абсолютно мнозинство в общинския съвет, както и най-голям брой съветници в цяла България. През 2003 г. например традиционните ни партньори от левия сектор имаха претенции за избираеми места в общата ни листа, драстично надвишаващи реалната им тежест. Тогава им предложихме да си ги завоюват сами, излязохме само като БСП и спечелихме в съвета 19 места от 37. И никой друг отляво не взе дори един-единствен съветнически мандат. Този резултат категорично доказа къде е силата в община Кюстендил. Какво се е случило в последните три години, та вече не смеем да се явим със свой кандидат?

   А сега предпоставките за връщане на БСП в кметския кабинет са възможно най-добри. Срещу сегашния градоначалник Петър Паунов са настроени мнозина избиратели, ГЕРБ също започна да гълта вода, което сериозно влошава шансовете на техния най-вероятен кандидат Любомир Анчев, в момента – областен управител. Двамата вече се замерят с публични обвинения, които се разгръщат като в сапунен сериал. Играта на БСП е да раздава диференцирани плесници в двете посоки, за да отвоюва политически терен за себе си.  Това едва ли ще е трудно, като се има пред вид, че Манолова е „острието” на парламентарната група. Когато моя милост беше „камата” на червените депутати, това даваше дивидент и в Кюстендил, където спечелвахме най-високите изборни проценти в страната. Защо сега високата парламентарна активност на водачката на местната партийна организация да не даде положителен резултат при вота наесен?

   Може би някои съзират риск в номинирането на социалист за кметския стол. Но нали лидерът е и за това – да поема рискове. През 1999 г. например национално споразумение предвиждаше в Кюстендил БСП да не издига свой кандидат, а да подкрепи човека на Евролевицата. За мен като партиен председател най-удобната позиция беше да се съглася. При загуба нямаше да нося отговорност, защото решението беше наложено от центъра. Кюстендил обаче е град, в който БСП е печелила и може да печели и нямаше защо да сдаваме власт другиму, пък било и на Евролевицата. Заедно с другарите се противопоставихме и след два месеца на тежък диалог „Позитано” 20 отстъпи. За мен беше ясно, че ако кандидатът ни не бие, трябва да си дам оставките. Сигурно ще прозвучи старомодно, но рискувах собствения си път в политиката, за да отстоя позицията на местните социалисти. Мобилизирахме се и успяхме. В изборната нощ Георги Първанов, тогава председател на БСП, ни звънна и каза, че кюстендилската победа е най-приятната му изненада. Споменавам този случай, защото все не ми се иска да повярвам, че вече нямаме лидери, способни да подчинят личния си интерес на партийния.

   Разбира се, БСП в Кюстендил може и да няма кого да издигне за кметския вот. Ако наистина е така, въпросът „Защо?” просто няма как да бъде прескочен. Политик не се става за един ден. Даже и на сегашния все още народен любимец Бойко Борисов му трябваше време да се наложи. Ето защо, когато се оттеглих, призовах Манолова да не ме наследява на поста, а да се ориентираме за местен лидер към активист, когото след три години да можем да предложим за кмет. През това време да му създаваме имидж, да го включим плътно в партийния оборот, да обикаля селата и кварталите, да се запознава с хората и проблемите им, а и те него да опознават, да стане популярен и предпочитан, та когато дойдат изборите, да е готов. Нямаше обаче кой да чуе и днес се чудим какво да правим. Можеше да обиграем кандидата си за кмет поне в мажоритарния вот през лятото на 2009 г. Това щеше да е добра школа за него, пък и избирателите щяха още тогава да го опознаят. Не сторихме и това. Играхме с иначе стойностен кандидат, който утре би бил успешен кмет, но чиито планове за бъдещето, поне засега, не се свързват с политиката.

   И сега – няма ресурс или, казано по-простичко: няма с кого. Ще търсим надпартийна кандидатура. Отсега може да се предвиди, че тя едва ли ще е успешна. Няма случай досега БСП да е печелила в Кюстендил с надпартиен кандидат. Няма случай и да е побеждавана с такъв. Винаги левицата или десницата е излъчвала силна партийна фигура, около която е ставало обединяването. Пък и надпартийните кандидати не са някакви месии, на тях също им трябва време, за да се наложат. А времето е пропуснато.

   Като не се излъчи силен кандидат отляво, все едно партиен или надпартиен, шансът му да стигне до втория тур намалява.  Какво ще прави БСП при най-вероятен балотаж между сегашния кмет и областния управител? Ясно е, че няма как да застане зад гербаджията. Ще й се наложи да подкрепи – гласно или не, другия кандидат. Т.е. прогнозата ми за наши гласове в полза на Паунов може и да се сбъдне.

   Създава се впечатлението, че вариантът с надпартиен кандидат е удобен преди всичко за ръководството. Ако загуби, няма да се търси отговорност, защото не е наш член. Ако пък спечели, няма да се носи отговорност за управлението му, пак защото не ни е член. Остава това да се хареса и на избирателя.

   П.П. Искрено се надявам, че дори и най-недобронамереният читател ще съзре в този текст поставянето на дълбоки и принципни въпроси, а няма да му се привиди дребнаво и самоцелно заяждане с една или друга личност.