Блог

Нe ще дочакам извинение от Диляна Грозданова

[31 Януари 2007]

29 януари 2007. Не искам да споря с Диляна Грозданова. Тя няма позиция, а интерес. А за да споря с интерес, трябва и аз да имам такъв, но нямам.

Не оспорвам правото й да бъде заинтересована страна. И тя с "Тв 7", както и ВВТ, тв "Европа", "Диеми"-те и още няколко оператори искат час по-скоро да се проведат конкурси за аналогови телевизии, за да разширят своята пазарна ниша и да влязат с летящ старт в цифровата ера. Готов съм да ги подкрепя, но в рамките на закона. И това не са само думи. Веднага след избирането ми за председател на медийната комисия инициирах приемането на дълго задържаната тъкмо по времето на Грозданова Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност, с което лицензирането бе отпушено. Неколкостотин кандидати подадоха заявления до СЕМ, че искат да развиват радио- или телевизионна дейност в различни точки на страната. Спазвайки закона, СЕМ запита КРС дали в пожеланите населени места има свободни честоти. Също спазвайки закона, през април 2006 г. КРС отговори, че има. И СЕМ стартира няколко конкурса за радио- и телевизионни оператори.

През юни 2006 г. обаче на телекомуникационната конференция в Женева, на която бе приета цифровата карта на Европа, България вместо исканите 3 получи 10 национални честоти и още толкова регионални. И през юни КРС блокира честоти, вече обявени за свободни, за да бъдат подготвени за цифрово излъчване. Разбира се, това наля масло в огъня. Даде храна на твърденията, че КРС обслужва интересите на операторите с временен статут, излъчващи до провеждането на конкурс и стремящи се конкурсите да бъдат отдалечени максимално далеч във времето. За да могат и те, както и първата група оператори, да влязат с летящ старт в цифровата епоха.

Не знаеше ли КРС през април м.г., че през юни се приема цифровата карта на Европа? Не можеше ли още през април да блокира честотите? А можеше ли всъщност? Ако още през април КРС беше обявила свободните честоти за несвободни, решението й щеше да бъде отнесено в съда, защото щеше да е налице нарушаване на буквата на закона. И лицензирането щеше да бъде забавено неизвестно колко време.

Крива или права, КРС решава кои честоти са свободни. И след като ги блокира, конкурсите се лишават от своя предмет. Това е очевидно. Отказвайки да изпрати свои членове в назначените от СЕМ експертни комисии за провеждане на конкурсите, КРС нарушава Закона за радиото и телевизията, но с това нарушение, уви, прави невалидни и самите конкурси.

Ако всеки настоява само и единствено на своето, нещата ще си стоят в задънената улица. Изходът ще дойде, след като Министерският съвет утвърди вече изготвения от междуведомствена група, назначена от председателя на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, план за въвеждане на цифрово разпръскване в България. И след като бъде коригиран медийният закон въз основа на подготвяните от друга междуведомствена група, назначена от министъра на културата, промени в Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност във връзка с цифровизацията.

Този изход може би няма да се хареса на всеки. Няма как да е така при толкова остра конкуренция. Но специално Диляна Грозданова да се сърди на себе си. Защото тъкмо мнозинството, в което тя участваше, избра така недолюбваната сега от нея Комисия за регулиране на съобщенията. Защото точно нейното мнозинство замрази за цял мандат лицензирането, с което забърка цялата сегашна каша. Защото управлението, в което тя участваше, имаше всички възможности да постави на мястото им операторите с временен статут, които днес толкова нахално отдалечават тъй желаните от нея конкурси.

Добре е Диляна да внимава, когато говори, че някой друг осребрява властта. Нека набързо забогателите бъдат така добри да не ме замесват в схемите си - нито с действие, нито дори в мислите си.

Логично е г-жа Грозданова да произнесе, па макар и с отзвучаващия си апломб, едно голямо "Извинете!" за целия хаос, който нейното мнозинство създаде в медийната сфера. Както и за днешните си опити да прехвърли вината си другиму. Едва ли обаче ще дочакаме извинение. Защото човек може да се извини за позицията си, но не и за интереса си.