Блог

Колкото - толкова!

[09 Август 2010]

За безпримерния ни лидероцентризъм

 

                                    КОЛКОТО - ТОЛКОВА!

 

   Днес ми позвъня другар - председател на партиен клуб в една от столичните общини. Обади се да  ме  пита защо толкова мразя Станишев.

   Формулирането на този  въпрос не е дотам проста работа, както вероятно му се струва. Защото не аз  съм махнал Станишев отнякъде, а той  - мен отвсякъде. Аз и до ден днешен, наред с критиките, подчертавам и  плюсовете на шефа на БСП. Докато той ме унизи, когато  бях на върха на славата си - и като изборен процент, и като рейтинг - обществен и партиен.

   Основание за толкова  подлежащия на съмнение извод на другаря бил фактът, че съм се обявил за оставката на Станишев. О, разбира се, казах, с него начело вече  сме  в улица  без изход. Но Вие бяхте ли  на Бузлуджа, попита човекът, видяхте ли колко хора имаше там? Отговорих, че съм бил на двайсет Бузлуджи и там  винаги се е събирал доста народ. Сергей сигурно ще съумее да мобилизира партията, но политиката борави  с големи числа, ако искаш да побеждаваш, ти трябват от милион нагоре. И  ако  смятам,  че е добре да се оттегли, то е не защото мразя него, а тъй като обичам  БСП.

   Последва неизменният в такива случаи напоследък въпрос: че кой тогава - единият Румен ли, другият ли, кой? Сиреч - няма кой! Мил въпрос и симпатичен отговор  за хора, забравили кой беше Сергей преди девет години. Или  не искащи да си спомнят.

   Човеко, казах му, хайде  да погледнем нещата в  очите. През 2005 г., след два мандата в  опозиция и когато  БСП беше във възходяща фаза, Сергей едва докара резултата до 30 процента. При по-читав лидер можехме да вземем и абсолютно мнозинство, както го направиха Жан Виденов и Иван Костов, а Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов стигнаха почти до границата на самостоятелното мнозинство. Да допуснем, че Станишев ще възстанови до голяма степен доверието към себе си. В това няма никакво съмнение, оживи се другарят. Е, добре, попитах най-приятелски, до колко ще го възстанови? Ясно е, че до 30 процента няма  да може. Тогава докъде - до  15 ли, до 20 ли! За къде ще сме с тези проценти? Не разбираме ли, че  не само лидерът, но и нещо радикално трябва да променим?

   Колкото - толкова, отсече председателят, може би дългогодишен, на основна организация в БСП!

    Това е  положението! Партията може да губи, но  лидерът й не трябва да се критикува. Критиците му може и да са прави, но не само не бива да получават подкрепа, а  и  трябва да  се поставят на мястото им. Трудно е да се характеризира еднозначно тази масова нагласа в БСП. От една страна, благодарение и на този лидероцентризъм, може би най-силен в сравнение с която и да е друга политическа формация, социалистическата партия устоява на  изпитанията на времето. От друга страна обаче, ако стоящият на върха не е  достатъчно почтен, може да върти  партията на малкия си пръст. Лилов и Виденов имаха не само вътрешно достойнство, но и отговорност пред БСП, и се оттеглиха. Без съмнение, и Първанов щеше да сдаде поста, ако не беше спечелил президентския  вот през 2001 г.  

   Станишев губи избори след избори - два за европейския и  един за нашия парламент, но и през  ум не му  минава да се оттегли. За себе си сигурно е прав - щом нагласата е „Колкото - толкова!", защо да не се възползва от нея? 15-20 процента го  устройват. От БСП  няма да зависи почти нищо в  парламента, но нали  маите ще са вътре! Колкото до лявата политика - ако избирателите  наистина чак толкова я  искат, да бъдат така добри да гласуват по-масово за нас!

   Не мога да Ви  надприказвам, каза другарят в слушалката, завиждам Ви за словото. Ех, човеко, въпросът въобще не е в това, кой по-умело подрежда думите! Важното е да направим така, че  партията да побеждава в името на лява България,  а не да служи за личното добруване  на неколцина! Но как да сме оптимисти при този безпримерен лидероцентризъм?

   9 август 2010