Блог
Котки почистват скарата...
[22 Април 2010]
... след приятен крайградски обяд
Въпреки че годините ми се трупат небрежно, като дъждовни капки, на които им е все едно дали ще съсипят някое плодородно място, или ще паднат върху вулкана Ейяфятлайокутл, все още бягам от усамотяването. Макар да съм посетил и да съм държал речи и дори да съм играл хора в много от селата на България, все още градското чедо надделява у мен. Харесва ми шумът на града, бързането, дори блъскането.
Оказа се обаче, че на броени минути с кола от София има чудни местенца, до които никак не е лошо да прескочиш за обяд в някой почивен ден. За дългите си години в политиката, за разлика от мнозина други, не сторих нужното да се сдобия със собствено уютно кътче, но Бог е милостив, дава ми приятели, които винаги могат да ме поканят тук или там.
Сградата, пред която обядвахме, някога е била воденица. Човекът я купил, постегнал я, изчистил двора от бурени и трънаци и направил гледката приятна за окото. Единият край на моравата денем и нощем се къпе в рекичка, а от другия му край ни поглежда скарата. И чадърът, под който предстои да похапнем.
Може да се каже, че салатата е повече от позната - домати, краставици и чушки, по-интересна е ракията - с аромат на смрадлика, но всъщност е мускатова. Изкушението обаче е бобът, приготвен майсторски от нашия домакин. Бихме могли напълно да се задоволим и само с фасула, но не бързаме, защото в това време започва да дими скарата. Пържолите са съвсем близко до традицията, както се вижда на една от снимките, но любопитното е друго. Дворът е пълен с кучета и котки, които весело си другаруват - и помежду си, и с нас. Някои, като кучето на снимката, се правят дори на лекар, който следи внимателно показанията на апарата за мерене на кръвното. И ако новата здравна министърка се чуди кой ли вече ще я преглежда, ако се наложи, ние сме наясно, че има кой. Тук е и котешкият четвърт двойник на придобилата национална известност кучка Мима, чиито крака някой звяр беше отрязал с трион. Нашата котка има проблеми с един от краката си, пострадал при нараняване, но не от човешка ръка. Друга писана пък почти през цялото време съзерцаваше с кажи-речи човешко съжаление празна бутилка от бира, може би защото не предвидихме нито капчица за нея.
А вече на тръгване видяхме, че котките всъщност не са мацки, а са работливки - скокнаха пъргаво на скарата и за нула време я почистиха. Разбира се, с интензивно близане. Признавам, че тази мила сценка ни дойде в повече. Но пък скарата вече е лъсната за следващите гости.
Както беше и за нас.