Публикации » Интервюта

"Доказах, че не поставям себе си над партията, добре е и други да го сторят"

[07 Август 2009]

Интервю на Иво Атанасов във в. "Вяра"

-         Г-н Атанасов, след толкова успешни години в Кюстендил на последните избори изведнъж се появихте в Пазарджик. Само защото съпругата ви е оттам ли?

-         В Кюстендил нямаше място и за мен, и за Мая Манолова. Ако бяхме тръгнали с нея по квартали и села да се борим кой да вземе повече  номинации от основните ни организации, нямаше  значение кой щеше да спечели - щяхме да разколебаем и демотивираме  партията. Един от двамата трябваше да  отстъпи. По-нормално беше да го стори тя - и защото на мой гръб стана депутат, и защото, при  цялото дадено й в  аванс доверие, при всичките възможни ръководства, в които беше включена, тя не можа да се  утвърди  като име - и двата пъти, когато бе избирана в Изпълнителното бюро на „Позитано" 20, бе най-задрасквана от всички в тайното гласуване. От нея обаче нямаше дори намек, че може да отстъпи. Ето защо отстъпих аз и показах, че не поставям себе си над партията, въпреки всичките безумни упреци в самовлюбеност, които определени среди са ми отправяли през годините. Та и аз като Кирил  Алексов  ако бях излязъл като независим или от друга партия и бях взел две хиляди гласа, БСП вероятно нямаше да вкара  и един депутат от Кюстендил.

-         И така се озовахте мажоритарен кандидат в Пазарджик.

-         Вече 35  години съм свързан с този край  чрез съпругата си,  познавам до голяма степен хората, а и те - мен. Сега навсякъде ме посрещаха с толкова ласкави  думи,  че чак не ми е удобно да ги цитирам. Но нямаше как да спечеля, защото мажоритарният вот не проработи.

-         Вие това го прогнозирахте достатъчно навреме.

-         Да, преди няколко месеца писах в съботната  си колонка в „Дума", че в навечерието на Разпети петък нашата парламентарна група се саморазпъна с решението за въвеждане на мажоритарен елемент, който ще осигури на ГЕРБ над 20 мажоритарни депутати, на ДПС  - 4-5,  а на  нас - каквото остане,  ако въобще остане нещо. Е, не остана нищо, ГЕРБ взе 26, ДПС - 5, а ние се самоубихме ритуално като китове, излизащи на  брега.

-         Значи виждали сте, че мажоритарният елемент  ще ви срине, и въпреки  това сте го приели. Не звучи ли абсурдно?

-         Тези и други абсурди дължим на мълчанието, настанило се в партията в последните години, на криворазбираната лоялност, на съобразяването не с избирателя, а с началството.

-         А как си обяснявате разгрома на  БСП  в Кюстендил, която за пръв път губи така категорично?

-         Когато през ноември м.г.  общинската конференция в Кюстендил посрещна и  изпрати с овации двамата автори на червената драма в последните кметски избори - бившия градоначалник Кирил Алексов и Мая Манолова, аз разбрах, че всичко ценно, което съм успявал да вграждам в  партията години наред, вече се  е срутило. Оттук до срутването в избори беше въпрос само на  време. В първите си месеци в политиката Манолова се съобразяваше  с моите виждания по отделните въпроси, докато в навечерието на кметската кампания ни каза, че всъщност никога не сме  били правили избори като  хората. И откакто ги правим по нейния тертип, ни сполетяха две тежки загуби.

-         А какъв е нейният тертип?

-         Стреми се да компенсира определени проблеми в авторитета си с много труд и свръхорганизираност. Хвърлят се тонове работа, но за  предрешени избори, каквито бяха кметските. И сега, за парламентарния вот, беше мобилизирано абсолютно всичко, което подлежи на  организиране. И се стигна до парадокса обединената от нея БСП в Кюстендилска област да вземе два пъти  по-нисък процент от уж разединената по мое време. Високите успехи при моето лидерство се постигаха със 100 процента авторитет и 50 процента организираност, а сега се залага на  точно обратната схема, която обаче няма как да е успешна.

-         Затова ли на поискания от нея наскоро вот на доверие гласувахте „против"?

-         Разговорът се завъртя  предимно около нея, но не бих я коментирал и с половин дума, ако не ставаше въпрос за принципи. Първо, когато си избран за  председател на общинския партиен съвет от конференция, можеш да искаш вот от  конференцията,  а не от  самия партиен съвет. Второ, вот се иска, когато доверието е нарушено. Например когато преди пет години Алексов се опита да ми  организира преврат като областен председател, почувствах, че доверието към мен е накърнено, и  поисках вот, който спечелих след тайно гласуване. Когато обаче има загуба, се подава оставка. Така направих аз при провала на кметските избори - подадох си партийните оставки,  и то реално, а не  театрално. Няма причина сега да се търсят други начини за  излизане от ситуацията. Уви, оказа се, че принципите не са  за  всички, а  само  за някои.

-         Какво ще се случва в БСП оттук-нататък и вие лично какво отношение ще вземете в тези процеси?

-         Мнозина се учудват защо сега не говоря на  висок глас, защото знаят, че почти всичко, за което предупреждавах и което можеше да бъде  предотвратено, за съжаление, се случи. Не е в характера ми нито да злобея, нито да злорадствам. Говорил съм, когато му е било времето и когато нещата са били поправими. Сега не съм  оптимист. Ето, включен съм в комисията за подготовка на конгреса. На 18 октомври ние ще формулираме виждането си за бъдещата ни политика. Но след като не съумяхме  да  се преборим за доверието на избирателите с реалните успехи, които постигнахме през мандата,  как ще го сторим с намерения? И със същите лица? Партията ни е до голяма степен инертна, бяга от главоболия, иска й се да сме си единни и сплотени, па макар и да ставаме все по-малко. Чакат ни тежки дни.

-         А в Кюстендил?

-         Щом на конгресите лидерът ни не смее да се подложи на тайното гласуване за член на Националния съвет, а търси околовръстни пътища, като например делегирането, щом се бои да  се  яви и  като мажоритарен кандидат, дори и когато влизането му като водач на листата е гарантирано, значи имаме лидерски проблем. Не ни се иска да го признаем, но е така. И колкото по-късно го решим, толкова по-висока цена ще платим.

-         Вие част ли сте от това решение?

-         В никакъв  случай! Не назовавам проблема, за да се самопрепоръчвам.  Моето партийно лидерство в Кюстендил  от две години е в историята. Нека не си въобразяваме, че историята на БСП започва с който и да е  от нас. Партията я е  имало, преди да се родим, ще я  има  и след смъртта ни. Ето защо нека докажем, че не поставяме себе си над нея.

   Интервю на Анета Веселинова