Публикации » Интервюта

"Да променим партиите, не да ги елиминираме!"

[12 Август 2011]

Половин интервю на Иво Атанасов във в. "Уикенд"

                                   ДА  ПРОМЕНИМ  ПАРТИИТЕ, НЕ ДА ГИ  

                                               ЕЛИМИНИРАМЕ!      

 

 

     Това интервю излезе  в новия брой на в. „Уикенд" под наслов: „Екстрасенс съм, имам силно биополе". Заглавието няма общо с текста.  В  едно изречение казвам, че имам силно биополе, което по-чувствителните усещат, и толкова.  Едно е да имаш поле, от което дори  компютърът спира, пък друго е да си екстрасенс. По-важно в случая обаче е това, че интервюто е дадено точно преди месец - на 11 юли. Идеята беше то да излезе преди 16 юли, когато на свой пленум БСП определи кандидата си за президент. По неизвестни за мен причини текстът не се появи, когато беше предвидено, а едва сега. Политическата част, която за мен е по-значимата, е отпаднала. Останало е предимно онова, което съм казал  в чисто човешки план.

     Тук ще видите цялото интервю.

                                                                                           Иво Атанасов

 

-         Г-н Атанасов, как се чувствате в момент,  в  който ваши приятели ви предлагат за президент?

-         Уточнявам, че това са приятели във фейсбук, повечето от които не съм  виждал лично.Те обаче са наясно с моя път в политиката и преди няколко месеца направиха групата „Иво Атанасов - президент". Тя е първата по рода си в социалната мрежа и най-многобройна от този тип. За разлика от други подобни групи като например тази на Петър Курумбашев, където те включват, без да искаш и дори без да знаеш, че и даже като заявиш желание да излезеш от нея, пак не можеш да се откачиш, при нас всеки се е записал на базата на личната си убеденост.

-         Колко членове има групата?

-         Вече са над 4 хиляди.  Аз доста  време се дърпах. Когато преди 4 години се оттеглих като лидер на БСП в Кюстендил, поемайки отговорността за загубата в кметските избори, знаех, че в нашите условия това означава и излизане от политиката. Защото онези, които си подават оставката реално, а не театрално, не само не са сочени като добър пример, но и стават за присмех. Тогава не съм си представял, че ще се наложи да се връщам в политиката. Когато обаче групата набъбна на 2 хиляди, се присъединих към нея. Защото знам как доверието се събира капка по капка и не мога да си позволя  да го пилея с шепи.

-         Но вече си представяте, че се връщате в политиката, и то реално, не театрално?

-         Не си представям и сега. След близо две десетилетия работа на предела на издръжливостта имам право и на някоя спокойна година. Завладя ме обаче каузата на групата. Поне 80 на сто от нейните членове са млади, без ангажименти към партии. Вместо като мнозина други да загърбят политиката, те имат отговорността да бъдат с позиция. Не искат изборът им да се предрешава със спуснати отгоре кандидатури, както обикновено става. Настояват гласът им да бъде чут още във фазата на номинациите. Това е кауза, която прегръщам изцяло и ще следвам и занапред, независимо дали номинацията ми за президент ще се превърне в кандидатура. Това е възможност да се озонира политическото пространство. Партиите не могат да бъдат елиминирани, както обещават други, а и не бива, но чрез граждански инициативи те могат да бъдат променени.

-         Може ли да се каже, че номинацията ви е гражданска?

-         Да, и то в истинския смисъл  на думата. В неделя активисти на групата дадоха пресконференция в БТА. Там нямаше платени пиари и играчи от тъмните зони на политиката. Журналистите видяха наистина хора от народа, дошли от различни кътчета на страната, непознаващи се помежду си, но свързани с обща кауза. Зад гърба ми  не надничаха жадни за рециклиране политически физиономии, каквито видяхме при други инициативи, обявени за граждански. Нямаше подкрепа и от бивш цар, бивш президент или бивш премиер. Имаше хора, които някои високомерно наричат „обикновени",  притесняващи се от микрофоните и  камерите, но твърди в настояването си да бъдат чути.

-         И ще бъдат ли чути?

-         Едва ли. Лидерът Станишев няколко пъти спомена името ми сред номинираните, но все като ярка партийна фигура. Никой от „Позитано" 20 не е дал знак, че е забелязал хилядите граждани, застанали зад мен. Това е така, защото положението на онези, които предлагат решенията, ни най-малко не зависи от гласа на хората, искащи да бъдат чути. Какъвто и да е изборният процент на БСП, те са непоклатими на позициите си.

-         Навярно разчитате повече на партийните номинации. Много ли са те?

-         Не зная. Никой не прави организирана кампания в моя полза, както се действа за други, та няма как да знам точния брой  на предложенията. Където се сетят -  сетят, някои решават дори да ме уведомят и по този начин научих за номинациите си в пет столични  района, във Варна, Пазарджик, Кюстендил, Гълъбово, Долна Митрополия и другаде. Благодарен съм на партийните организации, които са си спомнили за мен, защото цели шест години не съм бил  на екрана, а за такъв период всеки може да бъде забравен. Последното съобщение дойде от община Борино, област Смолян. При едно посещение там, когато още бях депутат, местният колорит бай Насо сподели,  че си счупил телевизора, гледайки как Костов лъже на екрана. Купихме му нов, а преди два дни с радост научих, че бай Насо е жив и здрав, още следи новините и е верен на идеите.

-         При това развитие на разговора ни не мога да не ви попитам в какви отношения сте със Сергей Станишев?

-         Това е тема, с която се спекулира. Дори сега, в хода на номинациите, на много места като аргумент срещу мен се е казвало, че съм в лоши отношения със Станишев. Първо, Станишев не е партията. Второ, личните отношения са нормални. За последно го поздравих с есемес, когато се роди дъщеричката му. А той ми отговори, че девойката се е показала с характер още от първия  ден. Трябва да  имаш голямо  въображение, за да си помислиш, че с това изречение той  намеква  нещо друго -  че и аз често му показвам характер. Споровете ни обаче са по принципни въпроси. Убеден съм, че за загубите трябва да се носи отговорност. И това не е самоцелно или за назидание. След  провал  партиите обновяват ръководствата си, показват, че са  си извадили поука от негативния вот и се борят за ново доверие. Така постъпиха Гордън Браун, Жозе Сократеш, Лионел Жоспен, Караманлис. Дори Ердоган заяви много месеци преди последния вот в Турция, че ако го загуби, ще се оттегли. И това не е някаква вманиаченост от моя страна при първата загуба да искам оставката на лидера. Загубата не е първа, а трета поред, а и никога не искам нещо от другите, без да съм го предявил най-напред към себе си. Да не би аз да не държа на собствения си  път в политиката? Да не би на два пъти да не съм извеждал кюстендилската  организация до най-високите изборни проценти за  БСП  в цялата страна?  Но когато преди 4 години Петър Паунов, сега вече всички знаят кой е, ни победи в кметската надпревара в  Кюстендил, си тръгнах и толкова. Ако се бях запънал, нямаше да могат да ме махнат, още повече, че аргументите бяха в моите ръце. Но нима е лошо да доказваме с дела, а не с думи,  че моралът и политиката все пак имат нещо общо?

-         Но все пак,  ако БСП реши вие да сте нейният кандидат, ще приемете  ли?

-         Разбира се.  Имам  огромен опит  в политиката, което е  важно предимство. Освен това,  аз съм извън лобитата в БСП и държавата. Във фазата на номинациите това е минус, защото никой не тича от  конференция на конференция да ми осигурява номинации. Но ако бъда избран за държавен глава, това ще ми е голям плюс, тъй  като няма да има на кого да се отблагодарявам.

-         Но на пресконференцията в БТА заявихте, че ако БСП не ви  подкрепи, няма да се кандидатирате като независим.

-         Да, и това поведение е част от моята последователност. Честно казано, след  изявлението ми в  БТА очаквах отлив от групата, защото мнозина от членовете й са доста далеч от БСП и може би са очаквали вече да не съм толкова привързан към нея. Вместо да намаляват  обаче, членовете на групата се увеличават с повече, отколкото в други дни. И това е много важно - хора, които не харесват дадена партия, са способни да оценят и  подкрепят определена личност в нея.  Такава нагласа не можа да проработи на мажоритарния вот преди две години, но може би занапред тя ще става все по-силна и партиите ще се принудят да се съобразяват с нея.

 

 

По-голямата част от текста до тук е отпаднала.

Следва онова, което е излязло в новия  брой  на в. „Уикенд":

 

 

 

-         С какво се занимавахте през годините, през които не сте депутат в  парламента?

-         Секретар съм на президента Георги Първанов. Ресорът ми е комуникационната политика, но заради големия ми политически опит ми възлагат и други задачи. Впрочем, това, че познавам в детайли президентската институция, е един от плюсовете ми в кампанията. Ако бъда избран, ще заработя ефективно още от първия ден, няма да ми е нужен подготвителен период.

-         Във фейсбук бяхте качили снимка на панелка от родния ви Кюстендил. В панелен апартамент ли живеете, варите ли компоти от прословутите кюстендилски череши, правите ли сладка?

-         В Кюстендил живея в „Запад", а в София - в „Изток". Там - в панелка, купена през 81-а година, а тук - в блок, строен през 61-а. В Кюстендил почти всички по-така хора - банкери, лекари, митничари, се изнесоха от „Запад" в центъра. Някои се шегуват, че в панелите останаха само пролетариатът и депутатът. Имаме с брат ми по един декар земеделска земя в близкото село Лозно, но с обработването й се занимава предимно той. Аз правя консерви в селото на съпругата ми - Дорково, Велинградско. И не за друго, а тъй като сега няма контрол върху онова, което ни продават, и човек гълта всякакви отрови. Много е важно да знаеш, че това, което ядеш, е чисто. Така е примерно със зеления фасул в двора на тъщата, с картофите и доматите. Всяка година купуваме от съседите в Дорково и по едно шиле, което консервираме. Имам голям напредък в затварянето на буркани, почти  не похабявам  капачка.

-         Направи ли ви богат политиката, какво спестихте през петте мандата?

-         Парите са за харчене, важното е да можеш да ги печелиш. Докато бях в парламента, на много хора съм помогнал лично. Дойде човекът в приемната, спрели му тока, откачили му водата или телефона. Не мога да му реша генерално проблемите,  но поне текущата сметка мога да му платя. На други съм помагал за здраве, за учение - всякакви случаи. Спестявания нямам, но си купих апартамент в София.

-         Сигурно са ви помогнали и успехите в еврофутбол. Каква е най-голямата ви печалба?

-         Не само на мен. Доста време качвах част от схемите си за залагане в сайта си. Имам многобройни благодарствени писма от фенове, спечелили с моите прогнози. Голямата печалба обаче е  въпрос на късмет, а аз такъв нямам, колкото и странно да ви звучи за човек, постигнал все пак нещо в живота. Ще ви учудя и с признанието, че не съм хазартен тип. Важното е, първо, да играеш така, че да си върнеш заложената сума, защото печалбите на едни не идват от букмейкъра, а от загубата на други. Второ, да печелиш не кой знае колко, но редовно. От известно време спрях да качвам прогнозите си в сайта. Който е искал да научи от мен как да играе, е могъл  да го стори досега. Това обаче беше изтълкувано от някои, че печалбите ми били  само по време  на тройната коалиция,  едва ли не, че тогава съм  узаконявал някакви суми. Принудих се от няколко седмици отново да качвам прогнози.  Ще направя показно как се печелят примерно по хиляда лева на месец и пак ще ги спра. Важното е в случая да убедя и най-големите си недоброжелатели, че няма нищо скрито-покрито.

-         Има ли  уроци на съдбата, които сте научили? Аз лично си спомням ваши шеговити писания, където коментирахте носа на един наш политик. Какво се случи след това?

-         Да, позволих си коментар, че е налице нещо ново в модата - силикон в носа. Беше грубичко от моя страна,  но по-интересното е, че след не повече от два-три месеца ми се наложи операция,  и то точно на носа. Ето как човек не бива никога да забравя, че всичко се връща, ако не  на този  свят - на другия.

-         И като казахте за другия свят, вярно ли  е, че имате екстрасенски способности?

-         Не, но имам силно биополе, по-чувствителните го усещат.

-         А ходили ли сте на врачка? Въобще как гледате на този тип  хора - приемате ли ги насериозно, или с шега и насмешка?

-         Когато човек е принципен, животът му се превръща в такъв наниз от изпитания, че му се налага да отиде и при гадателка. Бил съм примерно в дома на Теодора Стефанова в Милано. За личния живот ми позна всичко - и назад, и напред във  времето. За политиката каза, че нямам отърване от нея, но тепърва предстои да видим дали ще е така. Като изключим откровените шарлатани, мнозина от тези хора са безспорни феномени. Навлизайки обаче все по-дълбоко в същността на християнската вяра, вече имам сериозни задръжки в търсенето на този тип помощ. Човек трябва да се уповава на бога и да вярва, че моралността на собствените му постъпки няма да остане незабелязана.

-         Преди време ви  бяха включили  в „Партията на белите чорапки", заедно с Румен Петков. Каква е сега съдбата на белите чорапки?

-         Носил съм  бели чорапи, когато беше модно - преди много години, още в миналия  век. Сега нося бели коси, макар че не са на мода. На мода днес е боядисването им или пък гола глава,  но не очаквайте това от мен. Въпросът ви обаче има важен нюанс - човек трябва да е способен да се развива, а не да мине през годините, без нищо да подобри у себе си. През 2006 г. дори получих награда за най-стилно облечен политик, заедно с Юлиана Дончева. И то с малко сака,  ризи и  вратовръзки, но с такова комбиниране, че винаги да изглеждаш различен. А за тези, които така и са си останали в „Партията на  белите чорапки", казвам, че чорапът трябва да е малко по-тъмен от панталона.

-         Имате доста красива съпруга. Как се запознахте и любовта ли я кара да изглежда почти като 30-годишна?

-         Запознахме се и се оженихме като студенти. Любовта създава душевен комфорт, а фигурата си Стефка дължи на природата. През живота си не е ходила на козметик, никога не е спортувала и дори не знае какво има във фитнеса. Всеки ден обаче ходи пеша на работа в Кюстендил, по няколко километра. В далечната 82-а година, още при Брежнев, ме натиснаха да мина на партийна работа. Със Стефка решихме да откажа. Уволниха ме, стоях без  работа, гледаха на мен като на прокажен, в целия Кюстендил останаха шест човека да ме поздравяват, с тях и досега се срещам всяка неделя. Ако не беше подкрепата на съпругата ми, отдавна да съм дерайлирал. Когато след промените влязох в политиката, тя стана най-големият ми критик. Но  пък е добър анализатор, много от идеите за стотиците ми статии са дошли от нея. Бъдете сигурни, че ако една жена непрекъснато притиска мъжа си да й купи това и  онова и да отидат там или другаде, в един миг той ще затвори очи и ще се корумпира. Благодарен съм, че не съм подложен на такъв натиск. Въобще семейството ми е голяма опора. Горди сме със сина - юрист в София, с два езика, с две магистратури по европейско право - на български и на френски, и най-важното - изключително почтен. За себе си сме свикнали да четем какво ли  не, но най-много ни нараняват лъжите за него. И досега се пише, че е във Франция. Той наистина беше там две години, но както хиляди българчета - по студентската програма „О пер". Гледаше деца в семейства и така си усъвършенства езика. Върна се, за да отиде в казармата. Не знам децата на мнозина политици да са постъпили така.

-         А за какво мечтаете?

-         Време е синът ни да се ожени. Само  преди две-три години, като ме питаха: „Няма ли да ставаш дядо вече?", казвах: „Чакай, чакай, нека първо стана свекър!" Сега съм готов и направо дядо да бъда.

 

Вестник „Уикенд",  13 - 19 август, 2011  година