Публикации » Интервюта

Иво Атанасов: Финансови кризи има, и без Виденов да е на власт

[10 Ноември 2008]

 

Г-н Атанасов, днес е 10 ноември, 19 години след 1989 г. Свърши ли вече карантината на прехода според вас?

Аз не смятам, че сме били болни преди 1989 г. Естествено, в страната имаше проблеми. Като изключим някои по-сложни и по-сериозни последствия, като Възродителния процес например, другите проблеми бяха от типа – дали тая година ще има олио. Това бяха толкова лесно решими проблеми, че не си и струва да ги споменавам, в сравнение с финансовата криза, която сега се зададе. Тръгнала от Уолстрийт, от сърцето на финансовия свят, от най-богатата държава в Америка. Т.е., вижда се, че може да има финансова криза и без Жан Виденов и БСП да са на власт в дадена страна. Капитализмът има циклични кризи - това още никой не го е опровергал - само ние се заблуждавахме 19 години, че тези цикли вече са в историята. Те се появяват периодически и са много по-всеобхватни от липсата на червен пипер или на сирене. Но връщане назад в обозримото бъдеще няма.

Казвате, че предстоят много по-сериозни проблеми, какво очаквате да се случи?

Ами виждаме как цели държави фалират, като Исландия например. Как милиардерите губят милиарди. Берлускони колко милиарда изгуби? Това са много по-сериозни неща. Защо победи един Обама в САЩ – и американците се стреснаха от размера на това, което става при тях. Ако го сравняваме с онова, което е било криза при нас преди 1989 г., мащабите наистина са несъпоставими. Но всяко общество си има плюсове и минуси. Предишното общество нямаше достатъчно свобода, но имаше достатъчно сигурност, спокойствие и ситост. Сега свобода има в известен смисъл, но пък другите неща ги няма. Така че, след като българският народ е избрал този път, той се е съгласил с всичко това – с наркомания, проституция, трафици на хора. С цялата тази престъпност, която ние виждахме в киносалоните, гледахме, ужасявахме се, излизахме навън и с облекчение въздишахме, че това не се случва у нас. Сега вече и това се случва у нас.

През последните няколко години изборите у нас станаха ежегодие. Догодина отново предстоят. И прави впечатление, че още отсега БСП тръгва на агресивна кампания – главно срещу Бойко Борисов. Ще спечели ли партията от такава тактика?

От една страна е по-добре да се реагира, да се говори. При демокрацията не може да не се говори и не може да няма избори. От друга страна обаче, ако това не е плод на определена схема, по която да се работи, да се знае кой какво върши в нея, за да се опонира на конкурента, а са емоционални изблици, може би успехът няма да бъде този, който искаме. Не знам как стоят нещата, но ако въпросът е да се казва истината – да, истината трябва да се казва, каквато и да е тя. Друг е въпросът, че когато говорим за вътрешнопартийни истини, тя трябва да се дозира, защото в по-голяма доза може да изиграе обратна роля. Както е с беладоната - като си сложиш от нея в очите, тя ги уголемява и ги прави по-красиви. Но ако сложиш повече – може да доведе до смърт.

А кои са мутрите, на които БСП обяви война?

За това обявяване на война чета по вестниците. Не мога да кажа кои са мутрите.

Можете ли да кажете тогава в коя партия има най-много олигарси?

Не съм специалист по службите, нито по богаташите в страната. Тези, които казват тези неща, би трябвало да се конкретизират. И въпросите трябва да се отправят към тях.

В един момент двете понятия даже малко се смесиха.

Предполагам, че част от олигарсите са с мутренски произход. Така че нормално е да се смесят. То другото е развитие.

Само след десетина дни БСП има конгрес. Той е важен с оглед на предизборната обстановка и разпределението на позиции. Кое лоби ще надделее според вас?

Не знам дали ще има борба на лобита. Защото ние се намираме преди избори и всякакви по-резки действие просто не са препоръчителни. Независимо в коя посока ще бъдат. Така че е нормално и Сергей да бъде преизбран като лидера на партията, и да няма опит за нейната подмяна. Било като политика, било като персоналия. Промяна да - тя е нужна, приемственост и обновление са два принципа, които водят до успех. Но ако някой се опита чрез лобита да доведе до подмяна на партията… Да речем, че успее на конгреса, но няма да успее на изборите догодина.

И БСП, и ГЕРБ обявяват, че не искат да се коалират по между си. Но какво ще стане, ако те останат водещи сили и се наложи да го направят? Ще стигнат ли до този компромис според вас?

Този въпрос няма добър отговор. Той е като въпроса, зададен към известен човек, дали изневерява на жена си. Спомням си, когато попитаха Тото Котуньо в НДК дали изневерява на жена си. Ако изневерява – лошо, ако каже, че не изневерява – защо му е да е Тото Котуньо тогава. И той отговори гениално, като каза, че никога не й е изневерявал със сърцето и залата заръкопляска. А той добави: “А също и с черния дроб”. Т.е., всякакви разговори за това кой с кого няма да се коалира са много предварителни, тъй като ние не знаем до каква степен избирателят ще нашари парламента. Едва ли формациите в новия парламент, както и в сегашния, биха се решили да отидат на повторни избори, тъй като те няма да променят съществено картината, само ще направят още по-трудна задачата за формиране на правителствено мнозинство. Ето защо е най-добре първо да се види разположението на силите и тогава да се правят такива заклинания.

Всеки ден, понеделник, 10 ноември 2008
www.vsekiden.com