Публикации » Интервюта

Иво Атанасов: БСП трябва да да реализира мандата си

[29 Декември 2007]

Иво Атанасов, народен представител от Коалиция за България, в специално интервю за радио “Фокус” Кюстендил

Фокус: Добър ден господин Атанасов, радвам се, че приехте поканата да сте наш гост в дните преди Нова Година. Това са дни, в които обикновено човек прави равносметка на живота си през годината, но в случай като нашия ние правим равносметка на изминалата година и на събитията, които са се случили. Кое според вас е най-запомнящото се, най–значимо събитие за изминаващата година?
Иво Атанасов:Според мен не само за изминалата година, но и за много години напред, най-вероятно за десетилетия ще се запомни, че на 01.01.2007 година влязохме в Европейския Съюз. Това е един съюз с участието, в който ние се надяваме да достигнем поне средно европейско равнище, а не както досега да бъдем на последно място от членовете на това обединено европейско семейство. Така че безспорно това е най-значимото събитие не само за тази година. Ако трябва да посоча друго събитие, бих споменал освобождаването на сестрите от затвора в Либия, въпреки че наблюдавам една много интересна реакция, един завой на общественото мнение. Когато сестрите бяха все още в затвора “Джудейда”- по всички възможни медии имаше натиск върху правителството да бъде решен въпросът, а когато въпросът беше решен и като се разбра, че става дума все пак и за пари изведнъж общественото мнение направи много голям завой, което мен не ме изненадва, но не е много добре за нас като българи, защото за първи път може би от времето на лайпцигския процес, когато в Лондон например имаше контра процес, който доказваше, че не българи са запалили Райхстага, за първи път една българска кауза стана световна кауза. Новоизбраният президент Саркози я прие като свое лично дело, светът застана зад България и тогава ние започнахме да даваме заден ход и да се питаме вярно ли, че част от либийския дълг е свързан с освобождаването на сестрите? Това са завоите в нашето поведение, които ни пречат и ще ни пречат и за напред, ако не ги преодоляваме още повече, когато целият свят е зад нас ние да се правим на интересни и да кажем това вече не е нашата кауза няма кой да ни разбере.
Фокус: Ако продължим разговора в този международен аспект как оценявате напоследък действията на външно министерство по казуса Косово?
Иво Атанасов: Това е един много сложен въпрос, ние сме тук на западната граница на България най-близо до Косово и ми прави впечатление, че официалната позиция и на други страни е една, подобна на нашата, но когато разговаряш с нейните политици в частни разговори се оказва, че има и други мнения. Аз не съм специалист във външната политика, трябва да се внимава с независимостта на Косово, защото това може да бъде един пример, който да не е много приятен за следване, да не е много безопасен за следване от други региони в нашата част на Европейския континент. Аз вярвам, че обединените усилия на европейската дипломация ще намерят най-доброто решение, което да не усложнява развитието на процесите на Балканите, а напротив да се върви постепенно към успокояване, към приобщаване в перспектива на Западните Балкани към Европейския Съюз включително важна роля в това отношение ще изиграе Коридор № 8 , за който имаше известен напредък през годината, така че много се надявам дипломатическите усилия на Европейския Съюз да доведат до един стабилен резултат.
Фокус: Косово е много близо до Кюстендил, погледнато оттук през нашата граница, и естествено е човек да се замисли има ли опасност за нас, защото в края на краищата сръбските провинции са били винаги “бурето”, което може да избухне всеки момент, но нека се върнем на Европейския Съюз и влизането на България в него - това, което се очакваше от това влизане и фактът, че много българи дори и ваши колеги признават, че не се е случило това, което са очаквали българите, тоест един осезаем напредък за тази година. Така ли е ?
Иво Атанасов: Ясно е, че имаше свърхочаквания, стискане на зъби 17 години и магическа пръчка, която след първи януари 2007 година да започне да подобрява ситуацията, ясно е, че тези пръчици съществуват само в приказките. Имаше една опасност, която се носеше във въздуха от увеличаване на цените, защото ние премахваме митнически, гранични бариери, има свобода на придвижване на стоките, на капиталите, на хората, на услугите, но заплатата всеки си я заработва вътре в страната. Тоест отива се към едно изравняване на цените, но не и на изравняване на доходите. Изравняване на доходите ще има тогава, когато има изравняване на брутния вътрешен продукт на онова, което произвежда България. България произвежда 3 000 евро на глава от населението брутен вътрешен продукт, докато например Кипър произвежда 20 000 евро, така че отварянето на границите води до еднакви цени, но не води до еднакви доходи и тук се получава разочарованието, защото много хора смятаха, че ще се изравни всичко. Това обаче не е възможно, защото няма кой да изработи нашия вътрешен продукт, не може да получаваме колкото германците, ако не работим колкото тях. Аз не казвам, че не работим колкото тях като разход на физическа енергия, като разход на килокалории, на умствена енергия, но каква е цената на труда? Цената на труда е онова, което получаваш на пазара. Ти може да произвеждаш много череши, но ако няма къде да ги продадеш нищо не си направил. Такива са законите на пазарното общество така, че няма друг начин освен да започнем да достигаме производителността на труда. Има положителни промени в тази посока, но тъй като говорим за разочарованието, което е на лице много голям проблем е управлението на очакванията, въпреки че не знам дали то е толкова възможно, но си спомням, че премиерът Станишев говори за него в участието си в последната за годината "Панорама", че има свръхочаквания, които няма как да бъдат покрити. Не е измислено и не може да се измисли нещо ново. България започва да става привлекателна страна за чуждестранни инвестиции, ние сме с някъде 4 милиарда външни инвестиции за тази година, миналата година три и нещо, догодина се очакват над пет милиарда инвестиции, което е предпоставка вече за една по-голяма производителност на труда и постепенно за по-високи доходи, така че от Югоизточна Европа ние сме с най-много чуждестранни инвестиции на глава от населението, по растеж на брутния вътрешен продукт сме на първо място в Европа. Изброявайки това прекрасно знам, че то не впечатлява хората, защото те искат да го усетят по джоба си сега и веднага, това не е възможно и виждаме един синдром, подобен на този при управлението на СДС , когато имаше постигната макроикономическа стабилност, но тези макроикономически успехи не можаха да достигнат до хората, което бе причината СДС да бъде отнесено, то даже се разцепи, раздвои се, разтрои се и сега е един статист на политическата сцена. Тази опасност стои и пред БСП, от една страна има обективни причини, за които говорих преди малко, от друга страна управлението на очакванията, за което говори премиерът Станишев е свързано не само с действията, аз смятам, че в по-голямата част действията на правителството са правилни при тази голяма коалиция, която управлява сега България и в която БСП е част от нея. Но много са важни думите, никога избори в последните години не са спечелени с дела, винаги са спечелени с думи и затова доколко важна е риториката можем да се досетим като погледнем успехите на Бойко Борисов например. Не може да се казва, че няма да правим ляв завой, същото нещо може да се декларира по друг начин, който хем да представи истината, хем да е точен и да не те принуждава да лъжеш, хем да запази чувствата, емоциите, очакванията, нагласите на нашите избиратели, защото те са ни гласували доверие с очакванията за известна промяна в политиката, която да бъде насочена пряко към тях. Риториката е нещо извънредно важно в политиката и това е проблем не толкова и не само на един или друг пресцентър, на една или друга пиар агенция , колкото на всеки участник във властта, той трябва да има качествата да обяснява на популярен език, разбираемо, понятно това, което прави. Не всички притежават това достойнство, но то е изключително важно за всеки политик.
Фокус: Изминалите избори не доказаха ли, че избори се печелят с купуване на гласове, поне в голяма част от страната бяха заведени съдебни дела по този повод?
Иво Атанасов: За съжаление го доказа. Аз бях на кръглата маса в Бояна за престъпността преди десетина дни, на която беше и американският посланик, посланикът на Германия, посланикът на Финландия, министърът на вътрешните работи Румен Петков, една много сериозна компания, пред която Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията представи изследване, според което между 150 и 200 милиона лева е инвестирал сивият сектор или организирана престъпност, това беше буквалният израз в местните избори. Това е своеобразен феномен. За първи път има такива “инвестиции” в политиците и в политиката. Ясно е, че тези 200 милиона лева ще трябва да бъдат възвърнати трикратно на онези, които са ги дали, американският посланик го каза това като проблем. Проблемът съществува и не може да се правим, че не го виждаме, въпреки законодателните усилия за криминализиране на тези деяния няма особени резултати. Това с още по-голяма сила поставя въпроса за силата на думите, на риториката, като нямаш парите трябва да имаш слово, трябва да си в състояние да омаеш хората с това, което предлагаш, с онова, което правиш, а не да ги купуваш. Проблемът е много сложен, но не знам дали ще успеем до края на мандата да преведем на езика на ежедневието, да доведем до джоба на хората това, което започва като плюс в макроикономиката.
Фокус: След като последния месец НДСВ се разцепи до каква степен това отслабва управляващата коалиция и очакват ли се рокади след Нова Година в кабинета и смятате ли, че е възможно някой да има желание този кабинет да прекрати своя мандат?
Иво Атанасов: Такова желание естествено има ГЕРБ. След като тази нова политическа сила не можа да постигне на местните избори най-добър резултат, не можа да постигне онези проценти, които да дадат основание да се каже, че съотношението на силите в парламента вече не отговаря на съотношението на силите в обществото и да се тръгне към предсрочни избори, а сега предполагам, че ще има действия по линия на протестите, по линия на недоволството, по линия на роенето на парламентарни групи, за да може нещата да се доведат до предсрочни избори, тъй като още година и половина до редовните избори би било много трудно на ГЕРБ да задържа този рейтинг, който сега има още повече, че ГЕРБ вече е управляваща политическа сила в много общини на България, в много областни градове не само в София. В какво ще се изразяват тези усилия тепърва ще видим, но роенето на жълтата парламентарна група не е нещо, за което можем да казваме, че не е притеснително. От гледна точка на мнозинството - да и при гласуване на инспектората на съдебната власт, на главния инспектор, на осем от десет инспектори се видя, че тройната коалиция има дори квалифицирано мнозинство. 160 народни представители гласуваха за избора на тези магистрати, но не се знае докъде ще достигне процесът в НДСВ, на мен по-скоро ми се струва, че НДСВ е като един пясъчен часовник, който е обърнат и пясъкът изтича към неговата долна част, а дали ще успеят царистите да спрат този процес не знам. От тази гледна точка не е добре да се правят самоцелни промени в правителството или парламента. Там където се налага заради гафове, престъпления или несправяне с работата това трябва да стане като промяна, но много трудно е направен балансът и посягането върху него би довело до желание за преразпределение дори в рамките на този парламент. За тези парламентарни комисии, за които се говори, че в края на мандата трябва да се усъвършенства работата трябва да се промени бройката, много трудно е постигнат баланса между отделните партии в тройната коалиция за това колко да бъдат комисиите, коя политическа сила кои комисии да оглавява според тяхната важност, в кои да има заместник-председатели и връщайки се назад не си спомням никоя друга политическа сила да е тръгнала да променя в последната година от мандата си състава и броя на комисиите. Това би довело до това, Бойко Борисов да излезе прав, че правителството само ще се събори, че мнозинството само ще се разпадне. Ние сме на финала на този мандат и трябва да мислим евентуално, ако ще бъдем в опозиция следващия мандат какво да направим. От една страна е естествено да продължим европейския избор на България, тези 13 милиарда евро да ги усвояваме по най-добрия начин и това аз го слагам някъде зад скоба, напротив извеждам го пред скоба, но говорейки политически, говорейки за това, че всяка политическа сила желае да се съхрани по някакъв начин след като излезе от властта. Само в този аспект Коалиция “За България” трябва да мисли за своя предстоящ опозиционен период вместо да се стреми да усъвършенства работата сега, все едно ни чакат нови четири години в управлението. Това са според мен детайли, но много важни и не трябва да допуснем да се превърнат в малките камъчета, които да обърнат колата на правителството и на мнозинството. Не става дума за това кой министър не се харесва от някого, не става дума за това коя парламентарна група кои комисии ще предпочита, кои няма да предпочита, но като видяхме, че 52 дни не можахме да изберем правителство и още толкова време отиде да балансираме нещата в комисиите, сега да тръгнем да променяме всичко това на мен ми се струва рисковано за мнозинството като цяло. Обективно погледнато това би довело до една нестабилност, от която България няма нужда.
Фокус: Вие ще се стремите при всички случаи да запазите това статукво, което е в момента?
Иво Атанасов: Аз не знам към какво ще се стреми ръководството на партията и на групата, защото не съм нито в едното, нито в другото, но ако някой иска да се допита до мен, да почерпи от този опит, който съм натрупал толкова години, той ще бъде именно в тази посока, да се стремим да реализираме мандата, да усвояваме парите от еврофондовете при тази конкретна ситуация, при която сме сега, защото започвайки да занимаваме обществото със собствените си проблеми ние ще продължаваме да губим доверие, ще оставаме неразбрани от хората, защото на преден план ще излизат едни проблеми, а те на са истинските проблеми на България и всичко това ще ни отдалечава от избирателите, нещо което не е полезно за никоя политическа сила.
Роси АНГЕЛОВА