Публикации » Интервюта
Иво Атанасов: Съдружието на Манолова роди съмнение, че сме се продали на СДС
[22 Ноември 2007]
в. "24 часа" Елица Иванова |
Искри
на местна почва между двамата кюстендилски леви депутати Мая Манолова и
Иво Атанасов прехвърчат от години. Това е 1-и мандат в парламента за
юристката, докато колегата й няма пропуснат от 17 години. Той оглавява областната структура на партията в Кюстендил. Още с влизането си в това НС обаче Манолова се и зстреля към върха на централното партийно ръководство. Тя е член на Изпълнителното бюро на БСП. Въпреки, че оглавява комисията по култура и медии, от старта на 40-ия парламент Атанасов споделя, че не среща разбиране и подкрепа от партийното ръководство. Конфликтът между него и "Позитано" тръгна около акцията на депутата да лансира без предварително съгласуване кандидатурата на Иля Велчев за член на СЕМ, както и заради пренебрегване на амбицията му да оглави съвета по медийна политика към ВС на БСП. Атаката сега поде Атанасов с обвиненията, че бившето съдружие в юридическата кантора на Манолова с победилия десен кандидат за кмет на Кюстендил Петър Паунов са сред причините за загубата на БСП на местния вот. "Как на парламентарния вот през 2005 г., когато Иво тръбеше навсякъде, че неговата листа има най-силния резултат за БСП в страната, това не се оказа проблем", коментираха вчера другари в парламента. Според тях не са етични намеците на Атанасов, след като в малък град като Кюстендил от години отношенията на юристката с колегата й от СДС са публична тайна. Паралелният ляв кандидат за кмет на тези избори Кирил Алексовна също побърза да вметне, че те са в "нещо повече" от бизнес връзки. "Всички видяха, че работихме на максимум в тази кампания от първия до последния й ден. Всичко друго няма никаква връзка с изборите", лаконична бе Манолова, която също обяви оставката Иво Атанасов е роден на 16 февруари 1953 г. в Кюстендил. Депутат е в пето поред Народно събрание от 1990 година насам. Председател е на медийната комисия в парламента. Лидер е на областната организация на БСП в Кюстендил, а до неделя - и на общинската соцструктура в града. В понеделник на заседание на общинския съвет на БСП, който оглавява от 12 години, Атанасов подаде оставка като негов председател. - Г-н Атанасов, защо ви няма доверие ръководството на БСП - нали главно заради това дадохте оставка като председател на партията в Кюстендил? - Не съм се опитвал да си го обясня, само го констатирам. Не съм от хората, които ще тръгнат по кабинетите и коридорите да се изясняват. Партията си има форуми, на които трябва да казваш какво мислиш. - Твърдите, че сега в БСП има "едностранна лоялност", която може да прерасне в "двустранна нелоялност". Къде другаде в страната има подобни конфликти? - Това го казах през 2005 г., след като спечелихме изборите, на пленум на Висшия съвет. Лоялността в БСП, както вероятно и в другите партии, е едностранна - от долу нагоре. Избирателите гласуват, но после в управлението започват да се търсят аргументи в подкрепа на политика, по-различна от тази, с която са спечелени изборите. Друг пример за едностранна лоялност е случаят в Кюстендил. Избирателите с гласа си дават първо място и на общински, и на парламентарни избори, но с това никак не се променя положението, защото централата смята, че е по-важно да присъства във властта в други области, а не там, където са постигнати най-високи проценти. Така хората се демотивират да гласуват за дадена партия, в случая за Б СП, и се стига до двустранната нелоялност, в която нито центърът се съобразява достатъчно с районите, нито низините следват върховете. В политиката най-тъжното е да си прав със стара дата - това го казах преди 2 г., а днес вече в Кюстендил имаме ситуация на двустранна нелоялност. - Поради несъгласие с ръководството се оттеглихте и от листата за евроизборите. Оттогава ли чувствате това недоверие? - Бях предложен от много места за евролистата и ако участието ми беше във втората й половина, това по-скоро щеше да навреди, защото мнозина щяха да се питат защо Иво Атанасов е чак там. Затова, когато разбрах, че няма да бъда включен в челото, прецених за по-разумно да не участвам изобщо. Не съм се стремял към Европарламента заради себе си. Едва ли е най-удачно на 54 г. да влизаш в международните отношения, но никой не може да отрече, че името ми носи гласове за партията. Ако имам по 20 лични фенове във всяка от 265-те общини в България, с тези 5230 лично мои гласа БСП можеше да бъде първа на евроизборите. Но преценката в този случай не е моя, аз си замълчах и се стигна до куриоза в изборната нощ да ми звънят и да ми честитят, понеже хората така и не бяха разбрали, че вече не съм в листата. - Какво сега ви накара да се противопоставите така остро на партията си? - Можел съм да го направя 100 пъти, но в последните 2 г. съм отказал десетки интервюта. Постъпката ми не е протест, тя е самоотстраняване на една пречка на общинската партийна организация, в каквато въпреки нежеланието ми съм се превърнал. Имам одобрение на всички нива на партията, доверието и на избирателя. Липсва ми едно - единствено доверие, но то се оказа толкова важно, че вече е пречка - за отношението към самия Кюстендил. Като човек, който съм вградил младостта и здравето си в новите основи на партията, не бих приел да съм пречка. Иначе разговорът за БСП е много дълъг, а моята постъпка не е свързана дотам с тази тема. Проблемът не е в напрежението млади-стари, нови - досегашни, а в самозатварянето на партията по места. Човек не зависи в достатъчна степен от ефекта на своята работа, от рейтинга и от процентите си. В един момент се оказва зависим от хора, които нито са му на процента, нито на рейтинга. И това е не толкова обидно, колкото не е полезно за партията. Няма модерна лява партия в Европа, в която да може да се скача от нищото направо на върха на партията, навсякъде има йерархия, която се изминава. Самоцелното обновление катастрофира в евровота, така че трябва да се мисли върху принципите, по които става придвижването в йерархията. Когато някой деец каже, че е време да се даде път на младите или че старите не са за изхвърляне, е ясно, че имаме работа с повърхностен политик. Съвсем друг е проблемът на БСП. Победата на Костадин Паскалев в Благоевград е реабилитация на личностите в БСП и този процес трябва да продължи. Същият този Паскалев, който с опита си на успешен кмет и вицепремиер беше стигнал дотам да ходи с ръце в джобовете по кулоарите. Извън личностите БСП е обречена на неуспех така, както националите по волейбол не могат да го постигат без лидери от типа на Матей Казийски. - И колежката ви Мая Манолова подаде оставка. - Много е голяма разликата между моята и нейната, както и много други. Подавайки оставка, аз казвам, че няма да се кандидатирам на следващата конференция. Докато някои подадоха оставки от най-маловажните си постове или вкупом бяха преизбрани, с което се обезсмисля самият институт на оставката. - Повлия ли партньорството между Мая Манолова и новия кмет на Кюстендил Петър Паунов, лидер на СДС в града, на изборните резултати? Влияе ли на отношенията помежду ви и на работата в партията? - Без съмнение то се отрази. Аз не съм тясно скроен и зная, че животът предлага бизнес контакти извън зоната на партията, но тъй като градът ни е малък и всичко е под лупа, през 2005 г. настоях двамата да разделят юридическата си кантора и те го сториха. След като толкова години обаче двамата са били в съдружие, това стана основание да се търсят някакви предварителни договорки между нас и СДС, да се изразяват съмнения, че сме се продали преди самото гласуване. В този контекст това повлия на резултатите. Що се отнася до отношенията помежду ни, изборите бяха съвсем скоро и не мога да правя оценки как това ще се отрази занапред. - Оставате ли областен лидер на партията? - Засега оставам. Ще мисля до следващото заседание на областния съвет на БСП. |