Публикации » Интервюта

БСП вече нито е лява, нито е №1

[21 Ноември 2007]

Няма друга партия, в която от нищото да станеш началник за 2 месеца Стигат ми кахърите с ЦСКА, ядовете от “Позитано” ми идват в повече, казва Иво Атанасов

- Г-н Атанасов, защо подадохте оставка като шеф на общинската организация на БСП в Кюстендил?
- Подадох оставка не заради загубата на местните избори - от всички фактори, които допринесоха за нея, най-малко аз имам вина. Но вече не чувствам достатъчно доверие от страна на ръководството на партията към себе си. Това дори лично за мен няма толкова съществено значение, но започва да се отразява на общинската партийна организация. Ръководството на "Позитано" 20 се стремеше да поддържа баланс в отношението между мен и бившия шеф на общинския съвет Кирил Алексов, което доведе до два центъра на власт в града. А в политиката е абсолютно правило, че независимо дали на местно или на централно ниво, два центъра на властта не трябва да има
След като на "Позитано" 20 дундуркаха Алексов през цялото време, практически те създадоха около него второ ядро. Когато през 2003 г. взехме най-висок резултат от всички 265 общини, вместо група за обмяна на опит от "Позитано" започнаха проверка как така е загубил Алексов първия тур. Е, когато ти като партия печелиш най-високия резултат в страната, а твоят кандидат мажоритарно се проваля, не е ли ясно на всеки, че нещо в личността му куца. Ако ръководството ни бе подало ръка тогава, вместо да официализира разцеплението, тази драма днес нямаше да се състои.
- Подкрепата за Алексов ли е големият грях на "Позитано" 20?
- Големият грях на "Позитано" не са тези 2000 гласа, които отидоха сега към Алексов като независим кандидат, а не към кандидата на БСП. Грехът се състои в демотивацията на хората, защото те ни видяха разколебани, раздвоени, разцепени. Никой не гласува за разцепена партия, всеки търси силата. Още повече че говорим за хора, които не са с ясно изразени политически симпатии. Те виждаха у нас една левица, която се е обединила, и затова ни подкрепяха. Сега ни видяха разединени и отидоха към обединилата се десница. Тази група, която се създаде в "Позитано", осигури на Алексов като шеф на местния общински съвет абсолютен административен уют не за да бъде той полезен на избирателите, а за да разширява зоната на личното си влияние в БСП.
- Това тенденция ли е в поведението на ръководството на БСП?
- Непродуктивното отношение на Висшия съвет на БСП към Кюстендил просто е учудващо. Ние печелехме победа след победа. Най-висок брой съветници, най-висок процент на парламентарните избори през 2005 г. И това не водеше до никаква промяна за местната БСП. Захари Стоянов и Иван Хаджийски, коментирайки психологията на дребния собственик, казват, че като вдигнеш едно Априлско въстание, трябва всеки ден да осигуряваш на хората по една малка победа. Защото в противен случай хората ти се разбягват. С избирателя нещата стоят по подобен начин. Когато той те дари с най-голямото доверие в страната, ти не трябва да се правиш, че не го забелязваш. Знам, че вероятно за централата Кюстендил не е най-важният град. Но не може да не се дадат двама-трима областни управители в областите с най-голям процент. Иначе какъв е смисълът на участието в изборите - едни печелят, а други упражняват властта. Ако за БСП Кюстендил не е важен, защо очакваме за Кюстендил БСП да е важна? Аз подавам оставка нелицемерно, няма да се кандидатирам отново за този пост на конференцията. Това е гаранцията, че не си играя на оставки като други хора.
- Кое в поведението на БСП и на кабинета създава най-много негативи - непрозрачността ли?
- Мълчанието е нещото, което ни дърпа назад. Аз не критикувам правителството по оста ляво-дясно, въпреки че това е много удобно, ако решиш да разчистваш вътрешнопартийни сметки. Смятам, че Станишев води възможната политика за момента, но той е в коалиция, където партньорите не са с леви нагласи, а и има икономически реалности. Така че не бих го критикувал по тази линия.
Но важна е и реториката. Тя дори е по-важна, отколкото самите действия, и типичен пример за това е Бойко Борисов. Затова смятам, че не е много редно да се правят изявления като "Няма да правим ляв завой". Същото може да се каже по един начин, който да не докачи себеуважението на нашите избиратели. Ами след като няма да има лява политика при лява партия, кой трябва да дойде на власт, за кого трябва да гласуват тези хора, за да се чувстват уютно? Да се чувстват представени във властта, да знаят, че това е, за което са гласували.
Реториката на БСП е сбъркана. Винаги се е печелило с думи в България. Бойко Борисов например е овладял до съвършенство диалога и знае какво иска да чуе масовият избирател
Ние би трябвало да бъдем по-дипломатични - хората да ни разберат, а не да им го наложим.
Но тези неща идват с опита. А при нас, не че аз съм против това да се издигат младите, но все пак трябва да има и качество, кадрите да са изминали стъпалата по йерархията. Ето, вече сме част от семейството на левите партии в Европа и по света. В коя от тях е възможно да се скочи от нищото на върха на партията в рамките на два-три месеца? Няма такава. Защо у нас да се смята, че е нормално? Какво можеш да научиш от човек, който не е научил азбуката на политиката и изведнъж ти става началник? Дали това действа възпитателно? И дали посочва правилния път за издигане на младите, или ги убеждава, че са други лостовете към постовете?
- Преди време след победа изпращахте SMS-и до познатите си с думите "Кой сега е номер 1". Какъв е сега отговорът на този въпрос?
- Парламентарно, все още съм аз (смее се). Вече и ЦСКА не е, и БСП не е, така че имам два кахъра. Аз и вчера казах пред БСП в Кюстендил, че ще трябва да минат години, за да оценят какви големи неща са направили
поддържайки ме през тези години. Те направиха възможно един човек от народа в истинския смисъл на думата да стигне до голямата политика и да се задържи там, без да е протеже на никого. Сега вече това става невъзможно.
- Кога ще започнем да виждаме редовно пълна зала в парламента?
- Като не ти зависи нищо от присъствието там, защо да ходиш? Е, аз ходя редовно, още 6-7 колеги също. Повечето хора там обаче разсъждават прагматично, не са романтици като мен. И виждат, че няма защо да си губят времето, че това даже няма да бъде забелязано.
- Вие сте шеф на медийната комисия в парламента. Кога ще видим най-сетне цифрова телевизия у нас?
- Финландия, която е далеч по-добре в технологично отношение у нас, постигна това за 7 г. А в България трябва да се направи за 5 заради евроизискванията. Голям проблем е и все още не е решено дали да има държавен мултиплекс - мрежата, по която да върви цифровата тв. В повечето страни има и държавни, защото в сферата на глобализацията някой трябва да се грижи и за националната идентичност. Това не можем да искаме от търговските оператори - те ще ни показват как Азис се целува с Китаеца. Въпросът е, че в момента нито частникът, нито държавата имат толкова пари. В условията на учителски и пенсионерски протести кабинетът трудно ще даде 380 млн. лв. на военните, за да могат да преустроят честотите си на натовски стандарти и да могат да обслужват мултиплекса. Това ще натежи на бюджета, но накрая най-вероятно ще се наложи държавата да го направи, за да спазим евроизискванията.
Стела Стоянова

в-к"Стандарт", 21 ноември 2007 година