Публикации » Интервюта

Има ли нужда от Закон за печата? Нова телевизия, "Здравей, България!"

[28 Февруари 2007]

Иво Атанасов, председател на Парламентарната медийна комисия, и Весела Драганова, зам.-председател на Парламентарната медийна комисия в предаването н"Здравей, България!" с Георги Коритаров и Лора Крумова.

Водещ: Да има ли закон за печата? Сега наши гости са Иво Атанасов, депутат от БСП и председател на Медийната парламентарна комисия, и Весела Драганова, която е представител на НДСВ, лидер на Партията на българските жени и също е член на Парламентарната медийна комисия. Добро утро и добре дошли. Има ли сериозно основание да се води дискусия за закон за печата, доколко ресурсът да се предложи такъв законопроект е солиден, г-н Атанасов?

Иво Атанасов: Едва ли от всеки скандал трябва се пръква законодателна идея. Понякога такива идеи възникват от неправилно разбрано нещо, казано някъде в Европа. Аз си спомням 98-ма година - тогавашният шеф на комисията Стоян Райчевски се прибра от Страсбург или Брюксел, на аерогарата каза, че имаме указание да приемем закон за печата. Което се оказа, че не е така. Сегашният случай - едва ли трябва дискусията да тръгне в тази посока, защото това, което направиха привържениците на Волен Сидеров, е нещо, което заслужава осъждане. Не може да получава обществена подкрепа от гилдията, камо ли пък да тръгнем да извиняваме неговите постъпки със закон за печата.

Водещ 2: Необходим ли е обаче такъв закон?

Иво Атанасов: Не е необходим по няколко съображения. Първо има лицензи за радио-телевизионна дейност затова, защото радиочестотите са ограничен ресурс. Те са малко и затова трябва да получиш лиценз, за да правиш радио или телевизия. Докато печатът е неограничен ресурс.

Водещ: Да, де, но ...

Иво Атанасов: Затова не е нужно да има такъв тип регулация, каквато има за електронните медии и закон за печата е имало само в най-мракобесните години от периода на всяка една държава. В България първият закон за печата е от 1881 година, три години след Освобождението. Въпреки че две години преди това Търновската конституция в раздел Осми казва, че печатът е свободен и че не е нужен специален закон. Две години след това вече този закон е факт и до 1944 г. нашите законотворци създават около 20 закона за печата.
Водещ: Нека обаче да поразсъждаваме просто върху това какъв ход имаха, какъв избор имаха хора, името на чиято партия е поставено в такъв контекст, в какъвто ги постави заглавието, че ДПС ги е финансирало. Избор на поведение.

Весела Драганова: Какъв избор имаха, аз също бих искала да кажа, че това за мен и за нашата парламентарна група е крайно осъдително и не е този начинът, по който една политическа партия, още повече, и още повече представена в парламента, може да иска своите права или да иска опровержение и т.н.

Водещ: Да, де, какво можеха да направят?

Весела Драганова: Принципно законовите и саморегулиращите се неща се основават на три, вие знаете, това е право на отговор. Тук може да поразсъждаваме.

Водещ: Което да бъде поместено следващата седмица, докато цяла седмица, докато цяла седмица се натрупва вълна.

Весела Драганова: Да, защото съответният вестник е седмичник. Разбира се, правото на отговор би трябвало по обем да е толкова голямо, колкото е и самата статия. Вие сам казахте как би могло в създалата се ситуация след една седмица да бъде публикувано, ако самата редакция, която е свободна, би желала това. След това жалба в етичните комисии на съответните медии. Тук нещата също се включват до съответната етична комисия спрямо етичния кодекс, който е приет, и спрямо това дали съответните медии са страна по този етичен кодекс. Защото не всички, примерно телевизия СКАТ не е страна.

Водещ: И резултатът идва след няколко месеца.

Весела Драганова: Така. И третата, правовата, страна това е съдебен иск. Който обаче сами знаем, че завършва след години или самото лице се отказва или съдебната система дава съответния отговор, като през това време си атакуван. Който и да е човекът, е атакуван.
Водещ: И от тази гледна точка, затова предложих да поразсъждаваме, тази реакция, колкото и осъдителна да изглежда, осигури еднозначна публичност, категоричност и абсолютно се разбра, че...

Весела Драганова: Но с крайни и неправови средства.
Водещ: Ами след като другите средства са обтекаеми и провлачват във времето отговора, какво да правя.

Весела Драганова: Това няма оправдание.

Иво Атанасов: Това ни превръща в джунгла, много се извинявам.
Весела Драганова: Демокрацията е свобода, но не слободия.
Иво Атанасов: Има още един, четвърти начин. Волен Сидеров има предимството пред милиони българи, изразено в това, че той е лидер на партия и шеф на парламентарна група. Той има на разположение парламентарната трибуна, от която може да говори толкова, колкото предвижда правилникът. Може да говори на своите партийни форуми, на митинга, който ще стане след няколко дни. Да, има много трибуни, от които той, ако е убедителен, да разсее онова, което е натрупано като внушение през тези дни. Нека разделим въпроса на две. Достоверност и реакция.

Водещ: То достоверността е по-важната.

Иво Атанасов: Всички сме патили. Но много е важно кой как реагира. И аз имах инцидент като неговия, автомобилен. Един младеж от Видин не спази знак № 1, със сина ми едва оцеляхме. Но трябва да ви кажа, че през цялото време до идването на КАТ, до съставянето на протокола аз бях с този младеж на "Ви". Докато Волен Сидеров налита на саморазправа и на бой. Това е много важна разлика, която показва същността на определения човек, на определения индивид. Всички сме били оклеветявани, но никой не е тръгвал да раздава правосъдие от хунвейбински тип или от талибански. И когато в една държава политиците се държат като хулигани, това не вещае нищо добро за държавата. И затова е много опасно, защото....
Водещ 2: Добре, но да се върнем към първоизточника на това, което беше като тема на разговора. Първоизточникът беше тази публикация, след която последва тази реакция.
Иво Атанасов: Лошият пример на всеки популярен човек се умножава многократно и става пример за поведение. Това е опасното на случая.

Водещ: Ама чакайте, Лора, абсолютно основателно да се върнем към първоизточника. Всички говорят за последицата, за реакцията. Реакцията, честно казано, това е единствената възможна реакция, която може мигновено да пресече...

Весела Драганова: Не е единствената.

Иво Атанасов: Категорично не съм съгласен. Това означава обществото да се превърне в място за саморазправа.
Весела Драганова: Вие, ако сте обиден, означава ли, че ще отидете и ще се саморазправяте с вашите колеги? Би могло и вас някой да ви обиди в печата или ваш колега в електронните медии.
Водещ: Това е, ето това е хунвейбинска среда, ето това е т.нар. дадзибао, което се лепи, изписва с обиди и върви го опровергавай. Това е всъщност първоизточникът.

Весела Драганова: Да, но това не означава, че ние трябва да ограничим свободата на словото и печата, което е основна функция на демократичното общество, каквото ни сме. Ние вече сме и европейска държава.

Водещ: Значи изобщо не става дума да се ограничава, а как да се върне нормалността. Какъв регламент...
Иво Атанасов: Процедурите, г-н Коритаров, това, че процедурите не са достатъчно бързи, не е оправдание
Весела Драганова: И саморегулацията не е достатъчно добра.
Иво Атанасов: Съдебната система работи бавно по всички насоки.

Водещ: Ами ето примера със САПАРД. Хващат ги, ура, пускат ги, пак ура.

Иво Атанасов: Значи трябва да се подобри функционирането на съдебната система, на всичките тези комисии по етика и т.н.

Весела Драганова: Което Народното събрание се опитва.
Иво Атанасов: Които могат да решават подобен тип въпроси, а не да се раздава правосъдие от мутренски тип. Ако един тръгне със 100 души привърженици, друг ще тръгне с бухалки.
Водещ 2: В медийната комисия как коментирахте този случай?
Весела Драганова: Медийната комисия не се занимава с такива проблеми.Нейната отговорност е законодателна, тъй като след създаването на НСРТ, после на СЕМ подобни случаи отиват там. Тогава, когато се отнася за електронни медии. Когато се отнася за печатни медии, няма закон за печата. Има други закони, има прокуратура, има други средства, за които вече говорихме.

Водещ: Добре, поставям въпроса така. Перфектно ли действаха колегите, които направиха това заглавие? Къде са грешките, ако не е перфектно, какво е трябвало да направят?
Весела Драганова: Вижте, аз не мога да кажа те откъде са изходили и от какви данни, от какви материали са изходили, за да напишат това заглавие. А това е тяхното морално основание, морално право. И това те трябва да ви отговорят. Дали е коректно или не, зависи от това дали е истина, или не. Вие самият казвате това.

Водещ: Ето вие сте законодатели. Няма закон за печата, но вие сте парламентарна медийна комисия. Появява се едно такова заглавие, какво си мислите за него?

Иво Атанасов: Г-н Коритаров, само преди половин месец в "24 часа" излезе една неистина за мен, на която аз реагирах също болезнено, защото човек за едното "красно име живее", цитирам Рачко Пръдлето. Но какво направих? Отидох със сто души в редакцията ли? Обадих се, казах, че са ме засегнали, изпратиха веднага едно момиче, което взе интервю и ми дадоха цяла страница да обясня моята гледна точка. Това е нормалният подход. А не да нахлуеш и едва ли не да налиташ на бой. И да издирваш от стая на стая кой е авторът на публикацията. Винаги ще има проблеми с достоверността на онова, което се изнася в медиите, но нека никога повече да няма реакция от воленсидеровски тип.

Весела Драганова: Да, разбира се, дали е защитено, дали има два източника, дали има документация автентична и т.н. Но това е проблем на саморегулиращата се среда, печатна среда. Не е проблем на парламентарната комисия, това е етичен проблем на самите издатели, на Съюза на издателите, ако щете, който може най-добре да саморегулира процеса и да реши какво в подобни случаи би трябвало да се прави, ако има нужда от помощта на парламентарната комисия по гражданско общество и медии, винаги ще я има. Така че свободата на словото и печата наистина са много важни и това е въпрос, който не трябва да се повдига.
Водещ 2: Казвате "ако има нужда", а няма ли?

Весела Драганова: Никой не се е обърнал към комисията за случая.

Весела Драганова: Така ли е, г-н Атанасов? Аз като ваш заместник-председател поне не знам някой да се е обърнал по този повод комисията.

Иво Атанасов: Нашата комисия не решава такива...
Иво Атанасов: Сега мога ли да цитирам д-р Никола Жабински, 33-та година, 1933-та. "Практически бележки върху законопроекта за печата", за поредния законопроект. Той се усъвършенства, усъвършенства и ето докъде стига. "Ако едно лице се възкача на Паметника на Царя Освободителя и оттам почне високо да говори, че софийските съдии са корумпирани, че софийските духовници са лицемерни сребролюбци, че софийските офицери са страхопъзльовци, в такъв случай не може да има спор какво това лице извършва нападение върху честта и достойнството на софийските съдии, офицери и духовници и че ако друго лице прекрати това нападение, като насилствено запуши мръсната уста, това не е нищо друго освен нужна отбрана." Представете си един митинг на "Атака" и ситуация, в която България има закон за печата, какво би станало, ако тръгне този закон за печата да се изпълнява. За една хулна дума срещу правителството (...) Винаги съм предпочитал да бъда оклеветен несправедливо, отколкото журналистите да се съобразяват и да не могат да се изразяват свободно. Нека си спомним в края на краищата колко от големите разкрития, колко от разкритията изобщо са тръгнали от парламентарната трибуна, от изявление на министър и депутат? Нищожен брой. В почти всички тези 17 години демокрация нещата са тръгвали от вестник, от радио или от телевизия.

Водещ: Но на мен ми прави впечатление, че това нещо, което по принцип е валидно за опозицията, а една демокрация, за да бъде пълнокръвна функционална демокрация, трябва да има ефективна опозиция. Приемам, че не може да се стъпи върху идеята за такъв законопроект, но защо се преобръща този случай и започва да се говори за една конкретна партия, защо не се върнем наистина на първоизточника. Как се прави манипулация, защото едно е да бъде човек оклеветен заради грешка, заради недоразумение и заради непрофесионализъм, съвсем друго е това нещо да е сглобено и толкова умело да са включени няколко нива от зависимости и всъщност да се цели интрига между три партии, ако не и четири. Три партии и една институция. И как се реагира...

Иво Атанасов: Знаете ли, ако "Атака" беше казала откъде има тези парламентарни коли, примерно, как се финансира, защо тя е единствената партия, която разполага със собствена телевизия и почти единствената със собствен вестник, повярвайте ми, такава статия въобще нямаше да се пръкне. Ако беше написана, нямаше кой да я чете. Има много неясноти, свързани с финансирането. Не ме убеждавайте, че за съставянето на една нова партия и веднага, моменталното й влизане в парламента, е достатъчна само харизмата на нейния лидер.
Водещ: Значи всъщност вие се съмнявате, че ДПС е давало пари на "Атака"?
Иво Атанасов: Не се съмнявам, че ДПС е давало пари, но ... Водещ: Тоест убеден сте ,че е давало, а не се съмнявате, така ли?
Иво Атанасов: Една структура, нова, се създава с огромни пари. Не просто с пари.

Водещ: Чакайте, вие убеден ли сте, че ДПС им е дало пари, щом не се съмнявате?

Иво Атанасов: Казах, това вече го казах.

Водещ: Казахте, че не се съмнявате.

Иво Атанасов: Аз смятам, че тази статия не е достоверна по начина, по който се описва добирането до информацията. Вие убеден ли сте, че може да излезе един лидер, каквато и харизма да има, да направи нова партия и да я вкара в парламента без досег с пари. Аз не съм убеден в това, защото знам как стават...

Водещ: Ама, това е друга тема, това е нещо съвсем друго.
Иво Атанасов: Това поражда интереса.

Водещ: Ама, това не може да бъде обект на инсинуации.
Иво Атанасов: И този обект нямаше да съществува, ако беше обяснено как става финансирането. Никой нямаше да се интересува.

Водещ: Някой питал ли е легитимно, обяснете си защо няма закон, който да изиска това нещо и то не само за "Атака", а за всички партии.

Весела Драганова: Напротив, има закон. Закон за политическите партии и има изискване всяка година...

Водещ: Е как се прилага?

Весела Драганова: Да се, Сметната палата да проверява и това се прави. Има доклади...
Водещ: Проверявала ли е?
Весела Драганова: Ами разбира се, че е проверявала.
Водещ: Е, като има резултат, ясен ли е резултатът?
Весела Драганова: Има сайт, можете да видите какво е явно, че всичко...
Водещ: Значи може. Е там вътре какво...
Весела Драганова: Е достоверно направено.
Водещ: Добре де, хайде.
Весела Драганова: Ами тя е публична информацията, може всеки един от журналистите, всеки един от гражданите, може да отиде, регистърът е публичен и да види какви са приходите, какви са разходите и т.н. за всяка партия.

Водещ: Ама, това на Иво Атанасов ли го обяснявате?

Весела Драганова: Не, казвам ви на вас.

Иво Атанасов: След като има публичен интерес, очевидно той не е задоволен. Очевидно обществото не вярва на едно такова изпълнение на закона и за това има интерес. Защо тази статия предизвика скандал? Ако тази тема не интересуваше хората, кой щеше да я чете?...

Весела Драганова: Въпросът е достатъчно хора ли ги интересуват скандалите? Нека все пак да не отиваме в другата крайност.

Иво Атанасов: Има нещо необяснено, нещо неразкрито до край.
Водещ2: Добре, но въпросът е достатъчен ли е нормативът...
Иво Атанасов: И аз пак ще кажа, че нова партия не може да се направи без много пари, защото традиционните партии имат широки зони на идеализъм. Докато за една нова партия да направиш, трябва да имаш много пари.

Водещ: Добре, сметната палата това проверила ли го е?
Иво Атанасов: Очевидно досегът с парите е станал, аз не мога да кажа с кои пари.
Весела Драганова: Аз не мога да кажа да ли го е проверила, защото лично не съм се интересувала...
Водещ: Ама има институция...
Весела Драганова: Но има доклад, има сметната палата, проверява политическите партии...
Водещ: Тогава за какво говорим...

Весела Драганова: Тяхното финансиране. Всяка година подават се нужните декларации до 31 март и оттам насетне се прави пълна проверка за данните и за всичко, което е написано в тях и се проверява.

Водещ2: Въпросът е, че вие идвате и да коментирате Волен Сидеров, коментирате политиците, как се създават политическите партии, а наистина не коментирате това дали е достатъчна нормативната база, за да няма манипулации. Не казвам, че това е манипулация.
Весела Драганова: Със сигурност с развитието на живота и с демократичността в държавата има недостиг на определени правила. Но този недостиг на тези определени правила...
Водещ2: Какви правила? Кои?

Весела Драганова: Примерно в съдебната система, как се решава...
Водещ2: Нека говорим за медийната система?
Весела Драганова: За медийната система аз ви казах. Там се основава въобще във всички европейски държави на саморегулацията и регулацията в законодателно отношение, наказателно правораздаване за това, какво казва някой срещу някой, той какво иска да докаже. Но по друг начин, всичко останало се счита, като не демократичност. Това би могло да се направи единствено и само със съгласието на медийната среда - електронна и печатна и законотворчеството. По никакъв начин не може да излиза като идея от законотворчеството, защото това ще наруши демократичността в нашата държава. Казах, че това не е въпрос, който наистина трябва да се обсъжда. По-друго е. Трябва да се съберат законотворчеството и медийната среда, представителите на печата и електронните медии и да се види има ли проблем в това отношение. Ако разбира се медийната среда каже, че има проблем, тогава може да се върви към идеи, които взаимно, взаимно се обсъждат и се обсъждат в цялата среда, за да могат да...
Водещ2: Да разбирам ли, че ще направите такова предложение, за подобна среща?
Весела Драганова: Не би следвало предложението да излиза от нас. Предложението би следвало да излиза от саморегулиращата се медийна среда - печатна и електронна.

Водещ2: И вие ли сте на това мнение?

Иво Атанасов: Предложение за какво, аз не разбрах?

Водещ: Ама вие слушате ли за какво си говорим?

Иво Атанасов: Да. Какво предложение?

Водещ: Ами ето де, нали...

Водещ2: Г-жа Драганова до сега обясняваше, г-н Атанасов.
Водещ: Чак на 7 април играем с "Левски", рано е още да се мисли за
Водещ2: Май ви е ранен часът.
Иво Атанасов: Кажете ми за какво предложение говорите?

Водещ: Та, за какво говорихме?

Иво Атанасов: Ето и вие не знаете.

Водещ2: И ти ли бе, Жоро?

Весела Драганова: Говорихме за това, че даже и да има промяна в законодателната уредба, както г-жа Крумова попита...

Водещ: Ама вие се чудите как да си намирате работа.
Весела Драганова: Не, знаете ли г-н Коритаров, ние имаме много работа. Много работа и съвсем сега отиваме, както каза г-н Атанасов, на нас ни се налага от осем часа да говорим, а от девет...
Иво Атанасов: Аз ви разбирам, че е много добра шега, но май вие се не се чувате, защото ни каните да коментираме Волен Сидеров, пък после защо го коментираме. Не умирам от желание да коментирам Волен Сидеров. Той ми е ясен.

Водещ: Не Волен Сидеров, каним ви да коментираме има ли нужда от закон за печата?
Иво Атанасов: Няма, казах, че няма нужда.
Весела Драганова: Да, категорично, че няма нужда.
Водещ: След това ви попитахме какво мислите затова достатъчно нормативна уредба ли има, за да няма манипулации. Някак си се получава разминаване.

Водещ2: А вие останахте с впечатлението, че трябва да говорите за Волен Сидеров, така ли?
Иво Атанасов: Не, не оставам. Но защо винаги около Волен се създават такива скандали? Не е само по този случай и за това обществото говори.

Водещ2: Защо, защо според вас?
Иво Атанасов: Ами, защото това е неговия начин на действие.
Водещ2: Само това ли е?
Иво Атанасов: Защото той реагира винаги ревниво, когато има опасност да се разсее мита, че "Атака" е кауза. Тези хора, които са в ръководството на "Атака", не са се родили и отраснали с тази кауза, нито са я отстоявали последователно през годините. Те бяха в СДС. Те просто сега са я възседнали и биха възседнали всяка друга, която би ги отвела на същото място. Оттук идват истеричните реакции на върхушката на тази партия. И това е един феномен, който трябва да се анализира.

Водещ: Ама това е все едно, представете си шести клас. Седи класът, малко преди да влезне класната ръководителка, застанали са и някой страхотен удар по врата на съученика пред него. Съученикът се обръща, нанася му ответно кроше, обаче в това време учителката е влязла и е видяла как този удря първоизточника. Изправя го до стената, вика му родителите и еди- какво си. Кой обаче е виновен?
Весела Драганова: Само че, не сме в класа и не сме с класни ръководители. Нито вие, нито ние сме в едно демократично общество, където нещата се разрешават по правов начин.
Водещ: Е да де, сама казахте.
Весела Драганова: И по никакъв друг начин.

Водещ: Сезиране на съда, няколко години. Обръщане към етична комисия, няколко месеца. Право на отговор, евентуално, ако ти го публикуват след една седмица в малка колонка.
Весела Драганова: Със сигурност ще го публикуват на парламентарно представена партия.
Водещ2: Искате да довършите нашата приказка?
Иво Атанасов: Да, ако продължим този пример за шести клас, значи групата на Сидеров е от тези бабаити, които ги имаше във всяко училище, които през голямото междучасие те викнат зад сградата да ти хвърлят един бой. Това е техният начин на раздаване на правосъдие.
Водещ: Не, примерът е...

Иво Атанасов: Аз не го приемам, категорично. Ако вие го приемате, може би са ви били, някога в училище.

Водещ: Пак не ме слушате. Ами били сме се, разбира се, но нали когато веднъж...

Иво Атанасов: Може би са ви били...

Водещ: Ами естествено, ние сме биели и по-големите са ни биели, разбира се. Ами това беше, при комунизма биеха, после биеха по-слабите и обратното.

Иво Атанасов: Във всички общества се бият.

Весела Драганова: В училище нещата не са се променили да знаете.

Водещ: Слушайте, пресрочихме...

Иво Атанасов: Не зная, защо трябва да насърчаваме такъв тип поведение.
Водещ: Ама, защото вижте пак. Ние ви казваме. Първоизточникът, значи този който плясва съученика си зад врата...

Иво Атанасов: Такива случаи е имало и ще има, но боят не е средство за решаване.
Водещ: И се скрива, и онзи се обръща и го удря. В това време класната вижда и наказва този, който е ударил.

Водещ2: А медийната комисия в случая са тези, които стоят отстрани и викат Гошко беше.
Водещ: Гошко беше. И защо ти Гошко трябваше да еди-какво си?

Весела Драганова: Г-н Коритаров, това е съвсем елементарно виждане по въпроса. Медийната комисия не е тази, която трябва да урежда и да саморегулира медиите. По- скоро медиите трябва, тя е създадена, за да се обръщат към нея и тя да разрешава евентуални въпроси, ако има такива, поставени от съответната гилдия.

Водещ: Обръщайте се към Медийната комисия, за да не се обръща тя към вас.
Иво Атанасов: Г-н Коритаров се опита да ни убеди, че е нужен закон за печата и не ни убедихте.
Водещ: Не напротив. Не е така.

Иво Атанасов: Опитахте се да ни убедите, че всеки път трябва да се саморазправяме, не ме убедихте.
Водещ: Слушайте сега. Аз ще ви кажа. Не е така. Вижте сега. Мисъл, професионализъм и свобода трябва да бъдат принципите за медиите, но понеже някои ги съкращават като "МПС"(мисъл,професионализъм и свобода) и си мислят, че трябва да има и КАТ. Ами не трябва да има КАТ.

Иво Атанасов: Е, по-добре да се биеш на магистралата, ясно.
Весела Драганова: Значи сме на едно мнение и така завършваме.
Водещ: Мисъл, професионализъм и свобода.