Публикации » Интервюта

Иво Атанасов: Работя, счупил съм две коли, в момента чупя трета

[01 Февруари 2007]

"24 часа" ме подреди в челото по навъртени километри от депутатите - подобни публикации рушат живота ми.

Елица Гилтяй

Иво Атанасов е роден на 16 февруари 1953 г. в Кюстендил. Има висше икономическо образование. Работил е като икономист, журналист и асистент по политология.
Депутат от БСП от 36-ото народно събрание до настоящия 40-и парламент без прекъсване. Председател е на парламентарната комисия по медиите и гражданското общество. Член на Висшия съвет на БСП и областен лидер на социалистите в Кюстендил. Владее английски и руски. Женен, с едно дете.

- Г-н Атанасов, бяхте в челото на депутатската класация по навъртени километри с автомобили на парламента. Чувствате ли се неудобно от този факт?
- Не съм бил в челото на класацията, а в челото на публикацията на "24 часа", а това са две различни неща. Съвсем не съм депутатът, изминал най-много километри. И, второ, един народен представител не трябва да се чувства виновен, когато пътува и си върши работата, защото тя не е само тук в залата. Направиха ми впечатление и мотивите за включването ми във вашата класация - моят избирателен район Кюстендил е подозрително близо до София. По конституция всеки депутат е представител на целия народ, а не на отделен район, а и всяко по-познато име е канено навсякъде из България.
- Вас за какво ви канят?
- Комисията, която оглавявам, е единствената "двойна" - тази по медиите и по гражданското общество от миналия парламент сега се сляха. По-лесно ми е да кажа къде не съм бил канен, защото навсякъде има медии, има гражданско общество. Отклонил съм поне 70% от поканите за подобни срещи не за друго, а защото на един депутат трябва да му остане време да работи тук и в избирателния си район, а и почти всички имаме и партийни постове.
Аз редовно подменям вота на избирателя, защото той ме избира за народен представител, а аз работя преди всичко като шофьор. Сега заради операцията на очите ми не мога да шофирам много, но през 14-те години, в които нямах служебна кола, съм навъртал поне по 3000 км месечно.
Счупил съм две коли, в момента чупя трета. Казвам го не като оплакване, а за да се види какъв обем работа се извършва. Това беше и мотивът ми да се включа в експеримента на "24 часа" депутати да живеят с минималната работна заплата. Както прекрасно знаят моите избиратели, за толкова години - вече 5 мандата, жена ми си работи в кюстендилската болница, където я завари първият ми депутатски ден, семейството ми си живее в Кюстендил. Но ми беше интересно избирателят да разбере как живее неговият депутат, защото планината от легенди е по-висока от Хималаите. Уви, негативите бяха за мен, защото пак излезе, че едва ли не сега стъпвам за първи път на грешната земя.
- 14 години депутат - ако не броим председателя на НС Георги Пирински, май вие сте ветеранът на лявата група?
- Той беше 2 години министър, така че като физически престой в залата вероятно имам най-много. Подчертавам физически, тъй като почти през целия си мандат седя в залата необходимото време.
- Това не изхабява ли?
- Изхабява не работата, а неразбирането. Човек като мен цял живот работи за едното красно име - ако заимстваме от Рачко Пръдлето, но не с неговите съображения. И накрая излиза някоя публикация и ти отнема една голяма част от това, което съграждаш с толкова усилия. Понякога имам чувството, че подобни публикации постепенно рушат живота ми, защото съм се посветил не на забогатяването, а на моите разбирания какъв трябва да бъде един политик. Моята листа е с най-добър процент в България - значи този тип поведение се подкрепя от много хора.
- А съвпада ли това ви разбиране, че политиката не е начин на забогатяване, с поведението на колегите ви? Всички ли " за едното красно име" работят?
- Не трябва да се обобщава, защото във всяка партия, ПГ, във всяко поприще хората са различни. Но митовете са по-тежки, а нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат и се представят. Винаги има хора, които гледат кокала, а не знамето, но и винаги има такива, които държат знамето.
- Като шеф на медийната комисия как ще коментирате, че след отмяната от КРС на конкурсите за телевизионни оператори заради въвеждането на цифровия формат тези с временни лицензи се облагодетелстват?
- Разбира се, че за тях е по-добре конкурсите да са възможно най-късно, защото те са на пазара, укрепват и разширяват позициите си и ще влязат с летящ старт в цифровата ера. Това е една голяма група интереси - всички оператори, които работят по параграф 9 от ЗРТ. Не всички са разбойници. В много случаи държавата не се е натуткала да проведе конкурси в редица населени места. Празно няма - явяват се хора, които започват да излъчват. В други случаи операторите са били с изрядни лицензи, чийто срок е изтекъл и в условията на спряно лицензиране през миналия мандат нямаше как пак да се явят и да се преборят за своята честота. Затова излъчването им бе удължено до конкурси.
Но има и друга голяма група интереси. Като казвам интереси, не ги упреквам, те за себе си са прави. Това са Би Би Ти, Диемите, тв "Европа", ТВ7, които пък искат час по-скоро да станат конкурсите за аналогови, за да вземат и те своята ниша на пазара и да влязат по-лесно в цифровата ера. Интересите между тези 2 групи са непримирими и това е ясно, тъй като честотите са ограничен ресурс, а желанията са неограничени.
- Кое е решението?
- Ситуацията е сложна. Отпушихме в този мандат лицензирането, подадоха се
десетки заявления до СЕМ. Той запита КРС в законния срок дали за съответните населени места има свободни честоти, оттам отговориха през април, че за около 80% има. Дойде обаче юни и на международната радио конференция в Женева България получи 10 национални и още толкова регионални цифрови честоти. Оттук тръгнаха проблемите. Доколкото знам, нашите специалисти очаквали само 3 национални честоти и изведнъж се явява задачата да се подготвят още честоти за цифрово излъчване. И КРС през юни блокира определен брой, за които СЕМ вече обявяваше конкурси и тръгна ходенето по мъките. Има две работни групи - към Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (която е изготвила национален честотен цифров план, вече внесен в МС) и към Министерството на културата, която пък готви промени в стратегията за радио и телевизия във връзка с цифровизацията. Когато тези два документа, да речем до два месеца, бъдат готови, на базата на тази стратегия ще се промени законът и тогава вече ще може да се каже кои честоти ще бъдат в бъдеще за цифрово излъчване. Дотогава всякакви опити да ме намесват във всякакви схеми ще са безрезултатни, защото аз не съм в ничий отбор.
Не съм даже в собствения си отбор, когато партията ми е на власт.
Казвам го по повод на критиките на Диляна Грозданова, че съм се бил присъединил към отбора на КРС. Не съм се присъединил, но с Диляна "е искам да споря, защото да спориш с нея, означава да спориш не с позиция, а с интерес. За това трябва ти да имаш такъв, а аз нямам.
- Кога парламентът ще излъчи представителя си в СЕМ? Мая Вапцарова ли остава единствената кандидатура на коалицията?
- За коалицията не мога да говоря, тъй като не съм кадровик, но предложението вече е внесено от представители на ДПС. Ако другите две политически сили от коалицията застанат зад нейната кандидатура - а те най-вероятно ще застанат, защото досега няма други афиширани имена, в края на следващата седмица бихме могли да имаме човек, който да довърши мандата на Райчо Райков.
- А за шеф на СЕМ какви са очакванията ви?
- Някои твърдят, че могат да се правят договорки и да се нареди кадровият пъзел в медийната и други сфери. Това не е вярно.
Едно е да избереш член на СЕМ в пленарната зала или премиерът да назначи председателя на КРС, чийто мандат изтече в неделя. А друго е чрез предложени от теб лица в СЕМ да избереш председателя им. Невъзможно е. Видяхме как на няколко пъти опитите да бъде сменен Райчо Райков не успяха. Когато членовете на СЕМ влязат в него, този орган става независим, и то не само по закон. Особено в предишни състави виждахме, че тези хора правят каквото си искат.
Е, когато е в рамките на закона, нека го правят, просто давам пример, че постът не може да влиза в договарянето между партиите.
- Много се говори за предстоящата цифрови запия, ще обясните ли на хората това с какво ги засяга?
- Да си го представим нещо като джиесем мрежата. Изграждането му не е лесно мероприятие. Съоръжението, което ще излъчва до 6 програми едновременно, е мултиплекс. В закона за електронните съобщения се предвижда две от програмите да са български, а останалите собственикът на мултиплекса ще подбира съобразно своите бизнес интереси измежду тези, които имат програмен лиценз от СЕМ.
СЕМ не може да задължи който и да е мултиплексен оператор да качи телевизията на Иван Иванов, да речем. Но пък и мултиплексът не може да качи телевизия, която няма лиценз от СЕМ и по този начин се осъществява надзор. Тук много голям проблем е дали ще има държавен мултиплекс.
В закона не се предвижда, нито е заделен ресурс за изграждане на такъв. Освен това е нужна много силна рекламна кампания във връзка с цифровизацията. Една малка Словения е дала 600 хил. евро за това. За разлика от БТК, която ти цифровизира телефона независимо дали искаш, тук т.нар. топсет бокс или адаптор трябва да си го купиш, а той струва 60-80 лв.
А за да си го купиш, трябва да си убеден в предимствата - не само по-добро качество, а и възможност за интерактивна връзка, за бизнес, да си поръчаш пропуснат филм, мач, културно събитие. Т.е. цифровизацията дава много възможности, но хората трябва да научат за тях. Няма страна в ЕС без държавен мултиплекс. В Италия са два, на тях са качени 3-те програми на РАИ, другите 3 са спортни и развлекателни. Като плащат за излъчването си, те всъщност поемат разходите на държавните канали. Наскоро тук беше министърът по външната политика, културата и медиите на Фландрия, който обясни, че на този етап те изобщо не мислят, че частник може да прави мултиплексната мрежа.
А у нас няма и намек за държавен мултиплекс. Защо БНТ да плаща на някого, вместо държавата да вложи 30 милиона и да си ги върне за 3 години?!

в-к "24 часа" 1 февруари 2007 г.