Публикации » Интервюта

Депутатът от Колация за България Иво Атанасов за критиките на Първанов към тройната коалиция

[03 Февруари 2007]

"Мераклиите да цепят БСП ни делят на левскари и цесекари, на софиянци и селска квота"

Това е той: роден на 16 февруари 1953 г. в Кюстендил. Завършил е икономика на промишлеността. Журналист по професия. Депутат в пето Народно събрание от 90-та година насам. Председател на Комисията по гражданско общество и медии и член на Комисията по култура

Въпросите зададе Венцислав Петков

- Г-н Атанасов, как гледате на критиките на президента Първанов към тройната управляваща коалиция? Има ли основания за нея?

- Тази критика се очакваше, най-малкото поне за да си сверим часовника с държавния глава. От една страна, и дейци на БСП са на мнение, че решенията се вземат в доста тесен кръг. Ще ми се да викна, че това не е така, но не мога да го докажа - не съм в ръководството нито на партията, нито на парламентарната група, кухнята ми е непозната. Иначе всичко се гласува във Висшия съвет, в групата, но нерядко това е просто формализъм. Но щом и президентът го твърди, сигурно е вярно. От друга страна, голяма коалиция като сегашната няма как да координира действията си без нещо от типа на шареното Политбюро, известно ни от Великото народно събрание, или сега Съвет на коалицията, който да синхронизира политическите действия. Въпросът е до каква степен всяка политическа сила от коалицията може да изпълнява обещанията си, още повече, че в предизборната кампания ние спорехме помежду си с различни послания. Не сме знаели, че избирателят ще ни принуди да влезем в коалиция. Оттук за всяка от трите съставки на коалицията има проблеми с онова, което е обещала.

- Истина ли е твърдението, лансирано в печата, че БСП се цепи на "първановисти" и "станишевисти"?

- Това е новото име на нещо, за което се пише, откакто БСП се е преименувала. Ние уж все се цепим, но още не сме се разцепили и няма изгледи скоро да го сторим. Когато се уморят да ни делят по политически признак, мераклиите ни настройват на левскари срещу цесекари, на софиянци и селска квота, на млади и стари и пр., но все ни противопоставят. Цепенето е по-скоро притча во язицех, без който политическият дебат сякаш не би бил пълноценен, едно обществено любопитство, отколкото реалност.

- Заговори се, че Станишев и Първанов вече почти не си говорят?

- Няма как да знам това от последния ред в парламента. Не ми се вярва да е така, а и не ми се иска.

- Има ли все още другарска критика в БСП, или вече е изчерпана?

- Проблемът е не толкова в критиката, поне в това отношение сме безкрайно свободни. Нерядко обаче критиката се премълчава и отшумява, с което се обезсмисля, а това не е здравословно.

- Да, но примерно Илия Божинов критикува ръководството и после го заклеймяват като предател?

- Това все пак е по-добре, все пак е доказателство, че има чуваемост. Не е като с моите критики - ни чук, ни звук. Зам.-председателят на БСП Ивелин Николов правилно призовава да не си говорим чрез медиите, но нима нашите пленуми не свършват за час-два-три? Не страдам по денонощните заседания от началото на прехода, но пък и сегашната практика е далеч от върха на сладоледа. Не е ли шокиращо след някое интервю да получа триста есемеса, още два пъти по толкова да ми позвънят от цялата страна, а само ръководството да мълчи, сякаш е емигрирало колективно? Убеден съм, че ако бяха поговорили примерно с Любен Петров по човешки, с цялото уважение към достолепната му фигура, той нямаше да се кандидатира срещу Първанов.

- Трябва ли да вярва БСП на Овчаров, че не е замесен в аферата с "Топлофикация"?

- Да. Онова, което става с "Топлофикация," е последният взрив в гръмналия десен модел на управление на София. Повече от 15 години БСП не е имала мнозинство, нито пък кмет в столицата, а "Топлофикация" е била управлявана от софийската община. Няма как да се търси в случая дългата ръка на Овчаров, и то за предишни години. За мен всеки е невинен, преди да има нещо доказано. За имиджа обаче нещата са по-различни. Можем да си спомним примери, когато някой бъде демонизиран до степен да загуби рейтинг и да повлече надолу партията си. Дали някой разваля имиджа на партията си е субективна преценка. Но когато се съберат много субективни преценки, се формира обективна нагласа, която се изразява в лош изборен резултат. Ръководството на партията трябва да има усет доколко даден деец руши имиджа на БСП и да вземе мерки (не говоря за Овчаров в случая) това да не доведе до изборен фалит на партията. В БСП не винаги решаваме правилно в тази посока и фактът, че на изборите през 2005 г. взехме само 31% показва, че не навсякъде сме се съобразили с имиджовата страна на въпроса. Не сме имали правилна представа за тежестта на определени кандидати или пък сме си знаели, но нещо друго се е оказало по-важно, па макар и да ни е смъкнало процента.

- В тази връзка допускате ли, че са възможни персонални промени в кабинета на фигури, които вредят на партията?

- Това би могъл да каже самият премиер. Отговорността във всякаква посока е негова, той преценява. В нашата партия се говори много какво прави един или друг наш представител във властта, но без да се доказва. И май ще стигнем дотам, да реабилитираме Костовото поведение от преди два мандата, когато Петър Стоянов настояваше "Кажи си, Иване", а той мълчеше. Било е сякаш по-правилно да си мълчи и да си изкара мандата, отколкото в партията му да се заобвиняват взаимно и да се самокатурнат от власт. Когато няма обществена нагласа за такава откровеност онзи, който си признава грешките, се самоубива.

- Според вас как трябва да изглежда един евродепутат от БСП?

- За да изглежда, трябва да бъде избран. А за да бъде избран, трябва да е избираем. Това е толкоз просто и логично, че чак е чудно как се докарват от девет кладенци критерии, само и само да се прескочи най-важното - избираемостта. Евровотът само формално ще е пропорционален, при положение, че имаме само 18 депутати , той ще бъде най-мажоритарният досега. И езикът, а вече и езиците!, е последното нещо, което ще вълнува избирателя. Още не сме обсъждали личности, но ако БСП не сложи 2-3 знакови имена в челото на своята листа, няма как да спечели. Те могат и да не са партийни. Говори се за Андрей Пантев, който би бил блестяща кандидатура. Но БСП трябва да има и свои представители, особено след като май ще се наложи да има сигурно място за ром, за комунист, а и половината трябва да бъдат жени (смее се), и място за БСП не остава.

- Може ли да се говори за жълт рекет от страна на НДСВ спрямо БСП? Непрекъснато се говори, че жълтите искат да излизат от коалицията...

- Добре е да имаме по-здрави нерви, жълтите просто няма къде да ходят с тези под 3% рейтинг. Ако излязат от кабинета, си отиват. Но къде ще отидат? ГЕРБ може да вземе част от върхушката в НДСВ, а останалите трябва да си купят плазмени телевизори, за да гледат НС. Можеше да имаме по-добро решение по царските имоти, което да съвпадне с нагласата на нашите избиратели. Може би ръководството ни е считало, че така се запазва управлението. Но ако сме силни политици, трябваше срещу имотите да постигнем нещо, примерно формулата 8:5:3 да се пренесе и по места. Иначе само губим подкрепа.

- Защо все по-рядко се изказвате в НС?

- Не защото нямам думи. Моята проблематика като председател на Комисията по гражданско общество и медии сравнително рядко намира излаз в пленарна зала. Бих могъл да се изказвам по законопроекти и извън моята сфера, с толкова голям опит съм, но не ми е възлагано изказване вече втора година.

в-к "Телеграф" 1 февруари 2007 г.