Новини

Иля Велчев взе наградата на КНСБ за принос в духовността "Ако си дал"

[12 Ноември 2008]

Представена бе новата му стихосбирка "Малкият човек", слово на Иво Атанасов

   В централата на КНСБ бе връчена новоучредената от синдикатите годишна награда "Ако си дал" за принос в духовността. Нейн първи носител стана големият творец Иля Велчев. Самият приз е взел името си от едноименното стихотворение на Иля Велчев, пресътворено в безсмъртна песен от Емил Димитров. За творчеството на наградения говори председателят на КНСБ д-р Желязко Христов, а депутатът-актьор Андрей Баташов прочете стихове от най-новата книга "Малкият човек" или "Кибрит - 3", продължение на предишните стихосбирки "Кибрит - 1" и "Кибрит - 2".

   Народният представител Иво Атанасов поздрави КНСБ за идеята да се учреди тази награда и за изключително сполучливия избор на нейния първи носител. Ако названието беше "Ако си взел", щеше да е налице жестока конкуренция, но тъй като то е "Ако си дал", Иля Велчев е естественият й носител, проблемът е кой ще бъде следващият, който ще я заслужи.

   Иво Атанасов подчерта, че поетичният свят на Иля Велчев е нашият реален свят. В него брат брата предава, а в редиците на властниците стоят лъжците-синове, тълпят се даже отляво, до сърцето, което вече го няма, готови да изтъргуват за пост дори безсмъртните си бащи. В този свят, в който кучета и вълци се сбират на глутница, поетът не иска да бъде, но друг не знае да има. Тук се живее с вкус на ужас всеки божи ден. Все колач те оглежда и опипва време ли ти е курбан да станеш. Тук псета ни ядат сърцата, а на живота кървавите зъби мелят всякаква надежда. С цветя отрупват подлеците, а на почтения ритат му с копита душата. Свестният е бял бик, промушван от банда мрачни матадори. А с ум стърчиш ли до мъника, ще бъдеш разпнат до Христа. И обезкостен ще те поднесат на виповата маса.

   В този свят малкият човек е хамалин на добрината. Макар за него да е отредено мъничко местенце в любовния гардероб, той чувства, че сърцето на любов издържа, но не и на раздяла. Тясно е леглото на любовната ни смърт, но когато тя е жива, цял живот не стига да й се наситим. В света на Иля Велчев майчицата е все така свята, а партията на бащата е мъртва и той с нея верен си е отишъл. Животът е малка стая за приятели, в която се влиза без данък, но се излиза завинаги, с тежко клеймо на челото.

   Поетичният свят на Иля Велчев е нашият реален свят, отбеляза Иво Атанасов, и затова творецът ни е толкова близък. Затова и ние като него сме убедени, че макар душата народна да е удобна, когато не е свободна, тя става страшна, когато е вулкан пред лава. Нека това не се забравя от големите ръце, които ни подреждат като клечки в кибритена кутия. Които ни вадят, чупят, играят си с нас.  сигурни, като свършим ние, има и други. В кибритената кутия е тясно и душно, но ние без глас чакаме своя час да изгорим. Но ако се запалим заедно, нищо не може нито да ни спре, нито да ни угаси. Големите ръце са господари само докато сме роби. Затова да счупим оковите, както зове поетът в "Работнически химн", официалният химн на КНСБ, който звучи и при сегашните протести.

   Желязко Христов и Иля Велчев изпяха в дует "Ако си дал". Иво Атанасов поднесе цветя на художничката Милена Велчева, съпруга на поета.

   Статуетката е дело на Андрей Москов.