Новини

Иво Атанасов: "Свободата на словото в България не подлежи на съмнение"

[06 Ноември 2008]

Среща на депутата с Оливие Базил от "Репортери без граници"

   Международната неправителствена организация "Репортери без граници", основана през 1985 г. в Монпелие, е със седалище в Париж и наблюдава и защитава свободата на пресата по целия свят. Както наскоро стана известно, за 2008 г. България слезе с 20 места надолу в класацията спрямо миналата година и е 59-а в света по свобода на медиите. Това е поводът представителят на "Репортери без граници" в ЕС Оливие Базил да посети България. В зала "Запад" на Народното събрание председателят на Комисията по гражданско общество и медии отговори на многобройните му въпроси.

   Иво Атанасов не скри учудването си, че сега според "Репортери без граници" България има по-лош индекс за свободата на пресата спрямо примерно управленския мандат на Иван Костов, когато се състоя най-голямата криза в българската медийна регулация, довела дори до дежурство на полицаи пред студиата на БНР. Когато външният министър Надежда Михайлова съветваше съпартийците се да нахранят журналистите, а репортерски диктофон записа указанията на вицепремиера Евгений Бакърджиев как да се печелят избори с бой и подкуп. И когато премиерът Костов нареждаше пряко какво да се прави в независимия по закон Национален съвет за радио и телевизия, според писмените признания на шефа на НСРТ, писателя Александър Томов.

   Атанасов подчерта, че три члена в Конституцията гарантират свободата на словото. Сегашното мнозинство е първото, което се отказа от порочната практика на всички предишни управляващи да променя медийния закон, за да смени състава на регулатора, а оттам и на ръководните тела на БНТ и БНР. За пръв път формулата за ротация в СЕМ бе оставена да работи и сега всеки негов член изкарва пълния си мандат от 6 години. Това, заедно със смяната през две години на трима членове на СЕМ, както и с невъзможността да бъдат отзовавани преди изтичането на мандата, освен ако не са нарушили определени законови клаузи,  гарантира независимостта на регулаторния орган.

   В последните години за пръв път, отбеляза Атанасов, бе осигурен със закон достъпът до обществената информация. Налице са случаи тъкмо по силата на този закон журналисти да съдят правителствени чиновници заради отказ да се предостави информация. А преди месец на първо гласуване бе прието допълнение, което задължава властта да дава информация, отказвана досега заради производствена или търговска тайна. Достатъчно е само да е налице надделяващ обществен интерес по даден въпрос. Това е огромна крачка напред. 

   Оливие Базил подчерта, че медийната комисия трябва да се грижи не само за свободата на медиите, но и за обективно представяне на фактите, и попита дали се спазва  правото на отговор на засегнатите лица, когато публикациите се разминават с истината. Иво Атанасов отговори утвърдително и даде пример от собствената си практика, когато миналата година високотиражен вестник е писал, че е пропътувал най-много километри от всички депутати със служебната си кола. Това най-напред не беше вярно, каза Атанасов, а освен това заради няколкото операции на очите си и при най-голямо желание не е могъл да ползва личната си кола. След като се е свързал с редакцията, вестникът му е дал възможност да каже в интервю каква е истината.

   Атанасов сподели също, че понякога публични личности се отказват от правото си на отговор, защото това може да предизвика цяла кампания срещу тях. Той припомни случай от 90-те години, когато журналистът от БНТ Димитър Цонев бе наречен пъпеш. Вестникът, сторил това, му даде възможност да обясни, че не е пъпеш, след което обаче последваха многобройни публикации на тема "пъпеш", все свързани с името на телевизионния журналист, и в края на годината дори бе учредена журналистическа награда "Златният пъпеш".

   Иво Атанасов изрази съжаление за побоя над журналиста Огнян Стефанов. Той припомни, че преди 1989 г. в България не е имало достатъчно свобода, но не е имало и престъпност като днешната. По време не прехода заедно с плюсовете на западния тип общество България е пренесла и минусите, като корупция, наркомания, проституция и пр. Спомням си примерно филма "Венеция през зимата", каза Атанасов, в който журналист беше атакуван по бандитски начин заради снимките, които е направил. Тогава излизахме  след края на филма и с облекчение въздъхвахме, че у нас не е така. Уви, вече е така. Случаи като този с Огнян Стефанов са изключително неприятни, но те доказват не слабостта, а силата на словото у нас. Ако медиите бяха слаби и без влияние, нямаше да има такива престъпления. Напротив,  практически всички въпроси, довели до падане на правителства или на отделни министри в последните 10 - 15 години, са влизали в дневния ред и на обществото, и на парламента и правителството, след публикации в медиите. Това е ярък пример за въздействието на свободното слово у нас.

   В срещата взе участие и д-р Маринчева, член на Комисията по гражданско общество и медии.