Новини

Селският отличник

[08 Февруари 2008]

Силует на Иво Атанасов във в. "Дневен труд"

СЕЛСКИЯТ ОТЛИЧНИК

Бунтар, разчупващ стереотипите, скандализиращ околните, с хаплив език, с характер, с огромно чувство за хумор, честен и старомоден ляв идеалист, заклет цесекар, залагащ ежеседмично в тиражите на "Еврофутбол", любител на бирата, моногамен и... депутат. Ако попиташ що е то, отговорът няма да е труден - Иво Атанасов. И макар да е невероятно, защото не му личи, но другата седмица майсторът на "хвърлен камък" (рубрика в "Труд", в която той често е цитиран) ще направи 55 г.

За 16 години депутатстване той не измени на две неща в живота: на партията и на жената. От малцината депутати с толкова много мандати (сегашният му е пети поред).

От няколко дни обаче вечният кюстендилски соцначалник не е шеф на червените в родния си град. Сам си хвърли оставката след загубата на местния вот в края на миналата година. След пет безспорни поредни триумфа при първия неуспех Иво реши да си тръгне. Но не заради резултата, а заради недоверието към него на част от партийното ръководство. И по-специално на Станишев. Мнозина заподозряха лицемерие и поза в постъпката му и предричаха, че пак ще се кандидатира. Както направиха други от червените му колеги. Но той ги опроверга. И си тръгна с гордо вдигната глава.

Както винаги при вземането на важно решение, се консултирал с най-близкия си човек - съпругата Стефка. За нея и перфектните й крака червеният депутат може да говори със същия блясък в очите, както прави това и когато говори за 9 септември. А и за партията, в която "вградих младостта и здравето си". Именно заради БСП той отряза преди години дългата си коса и опашката - негова запазена марка. Не го харесвали червените бабички.

"Не съм на плюс от политиката и съм готов на секундата да изляза от нея, за което от 5 години жена ми ме дълбае като китайска капка", признава той. Бе номиниран от цялата страна да влезе в червената листа за Европарламента, но от "Позитано" 20 не посмяха да го сложат на избираемо място. Отказа се. И резултатите се видяха.

Странен човек е Иво. Седемнайста година подкара в парламента, а животът му е все същият. През годините не смени дори малкия си апартамент в Кюстендил и не си и помисли да намери по-хубава работа на жена си. Тя продължава да си работи като микробиолог в местната болница в лабораторията с отрови. Остави я да си живее в родния град, а той сам си глади ризите във ведомствения блок на парламента в София.

Сега Атанасов е шеф на медийната комисия в парламента. По времето на Виденов оглавяваше културната. Беше зам.-шеф на червената ПГ, премина и през ръководството на столетницата като член на ИБ. И пак нищо не се промени в жизнения му статут. Смятат го за странна птица, почти на изчезване. Някои му се чудят как може да е такъв "задръстен идеалист" и да не си уреди поне родата. "Никой не може да експлоатира партийната ми почтеност", сопва им се червеният Дон Кихот.

Един от най-устатите социалисти е и от най-дейните. Само при обсъждането на медийния закон в 38-ия парламент е направил 184 предложения. Почти няма неизвинено отсъствие от заседание през годините - двама да са останали в залата, единият ще е Иво. Абсолютен рекордьор е по зададени въпроси по време на петъчния парламентарен контрол.

Във всяко НС Иво води титанични двубои: с Йордан Соколов, когато бе шеф на НС, с Надежда Михайлова заради приватизирания от съпруга й бивш гараж на ЦК на БКП, с Иван Костов заради аферата "Сапио". Още се помнят усилията му Мадарският конник да стане българският знак на герба ни. Тогавашният премиер Жан Виденов вдигнал ръце от червения депутат, но отсякъл: "Няма заради Иво да сменям животното."

Има прекрасно чувство за хумор. Ненадминат е в личния пи ар. Периодично раздава фланелки със своя лик. След последния си изборен триумф написа: "Иво Атанасов - № 1. 43% на изборите, 430 гласа на конгреса!" Гласовата му поща на мобилния телефон пък звучеше така: "Кой сега е номер 1? Кюстендил е номер 1".

"Винаги има хора, които гледат кокала, а не знамето, но и винаги има такива, които държат знамето", казва той. И добавя, че няма да го изпусне за нищо на света. Странен човек... Или както сам нарича себе си - селски отличник.

Мариела Балева

ТОЙ ЗА СЕБЕ СИ

Не остана герой в политиката, когото да не съм афиширал иронично за поука на съвременниците. Написах стотици статии на коляно, но не на колене. Произнесох десетки речи на висок глас, но без да повиша тон. Напоследък обаче хвърлям камъните по себе си.

Когато баща ми се премести от тополовградското село Радовец в елховския гарнизон и за пореден път трябваше да сменям училището, ме посрещнаха с: „Знаем ги такива селски отличници!" Минаха години и покойният ми вече проф. Златанов призна, че пръв и единствен съм решил задачата, която 40 години е давал на студентите си. А когато през 1991 г. Кюстендил ме отстояваше за пръв път като лидер на листата, Луканов подметна: „Големи политици се навъдихте в провинцията!" След време водената от мен листа спечели такъв процент, какъвто БСП поне 10 години няма да повтори никъде на картата. Но някои и досега ме виждат в ролята на селския отличник.

„Сергей номера ли ти прави, или те държи в резерв?", ме попитаха на Бузлуджа. Обичат ме чисто, с любов на кюлчета, и се чувстваха излъгани. Разказах им за дървената статуетка, която си донесох отнякъде. Рибар с очи, по-тъжни и от моите, който цял живот е хвърлял мрежата, но все за другите. И при нас едни оплитат избирателите, а други се разпореждат с улова. Та затова хвърлям камъните по себе си - да отпусна и онези, които ме обичат, и собствената си душа.

Няма как да обясня на днешните „прагматици", че семейството ми продължава да е в Кюстендил, за да живеем живота на избирателите. Измъквам се с шегата, че със съпругата ми сме на разделно хранене, тя яде там, а аз - в София. Какво да казвам на онези, които на всеки празник ми пожелават и много любов? Отговарям, че на моята възраст нямам време за любов, кандисвам и само на секс.

Някои дори си помислиха, че както при Бранислав Нушич, биографията ми ще свърши с появата на жена до мен, която не е жена ми. Не са познали! След петдесетте мачовете намаляват, но класата си остава. Във всякакъв смисъл. Дерби срещите тепърва предстоят.

В. "Дневен труд", 8 февруари 2008 г.

Парламентът като "Мъпет шоу"

Изтегли

Особена точка