Новини

СЕМ обсъди свалянето на "Деконструкция", но...

[01 Февруари 2016]

... не откри процедура за свалянето и на генералния директор Всеки, който иска да говори за спряното предаване не каквото му хрумне, а опирайки се на фактите, би трябвало да прочете внимателно стенограмата от заседанието на регулатора на 12 януари 2016 г.

 

    Дискусията по темата "Деконструкция" дава някои отговори, но и поражда много въпроси, като: 

 - Само едно предаване ли страда от недостиг на гледни точки, или това в някаква степен важи за цялостното звучене на БНР?

- Спирането на предаване най-първата стъпка ли трябва да бъде, или най-последната?
- БНР извървяло ли е цялата предвидена процедура по свалянето на дадено предаване?
- Защо БНР решава, а пък СЕМ се обяснява?
- Защо в най-бедната страна от ЕС господства либералната, а не социалната риторика?
- Защо много от медиите могат да развенчаят отделни длъжностни лица, но не и да критикуват капитализма като система?
- Защо предложението да се открие процедура за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР не събра нужния брой гласове в СЕМ?

 

 

 

Заседание на СЕМ за „Деконструкция”, 12 януари 2016 г.

 

ПО ТОЧКА ПЕТА: Писмо от Генералния директор и управителния съвет на БНР с вх. № НД-05-94-00-384(15)/08.01.2015 г. в отговор на поискана информация от СЕМ.

Анна Хаджиева: Относно свалянето на предаването “Деконструкция” съм категорично против решението на УС на националното радио. По този начин да се решава проблем с липса на другата гледна точка ... ми се струва абсолютна управленска безпомощност. Вие на миналото заседание сте обсъдили казуса. Сега тези отговори в писмото на БНР пораждат много повече въпроси, които са свързани с познаването и прилагането на закона, реална липса на редакционни статути, смесване на програмно и административно управление и защо генералният директор взима програмни решения, както и управителният съвет - без програмен съвет и предхождащи действия. Какво излиза -получили акт и веднага свалят предаване с мотив "СЕМ ни наказва".

Анюта Асенова: Възползвам се от последните думите на Ани и бих искала по писмото да взема по-активно участие. Писмото, подписано от г-н Янкулов, има отговор на два от зададените от нас въпроси, знаете, че изпратихме запитване и това писмо е отговор по този повод, за съжаление и двата са дълбоко погрешни, според мен. Видно от писмото, предаването “Деконструкция” е свалено от програмната схема с решение на Управителния съвет, по предложение на генералния директор. Такова правомощие съгласно ЗРТ и Правилника за организация и дейност на управителния съвет няма. Очевидно е, поне според мен, че членовете на управителния съвет се вживяват в ролята си на конвент, познат в историята ни от Якобинската диктатура във Франция. В тази връзка ще цитирам последния абзац от първа страница: “... в качеството си на върховен управителен орган на радиото...”. На следващо място ми прави впечатление, че се бъркат основни понятия като, пак ще цитирам: “...основни насоки в развитието на програмата на медията, насоки в развитието и управлението на ресурсите на БНР, ефикасно и икономическо използване на ресурсите на БНР, прозрачност и публичен контрол” с определянето на програмната схема от програмния съвет и респективно от програмния директор, какъвто до колкото ми е известно в момента няма. От това става ясно, поне според мен, че членовете на управителния съвет нямат и бегли прозрения какви са основните им функции по закон. В същото време признанията, че инициатор на това решение на управителния съвет е генералният директор (той е и вносител, и инициатор), го издига в ранг на върховен цензор на радиото, пак цитирам от писмото: “върховен управителен орган”, той сам се титулува така. Подминавам, разбира се, със снизхождение факта, че генералният директор се опитва да изземва функциите и правомощията на други органи на БНР, в случая програмния съвет, респективно програмния директор, чиито функции основно са разписани в Правилника за организация и дейност на Българското национално радио, раздел ІІІ, Програмна дирекция, където изрично се казва, че Програмна дирекция разработва програмната стратегия на БНР, извършва анализ на програмните схеми и промените в тях, с оглед след това приемането им от управителния съвет и утвърждаването им от генералния директор на БНР. Програмната дирекция наблюдава спазването на ЗРТ в частта, отнасяща се до програмно творческата дейност, и когато констатира нарушение, тя сезира съответния директор, и съответно се сезира след това управителния съвет, и респективно генералния директор. По въпроса за мотивите, с които е взето това решение, най-общо може да се каже, поне според мен, че най-общо са нелогични. Отбелязвам само факта, че въпросното предаване има само едно наказателно постановление в далечната 2010 г. До края на 2015 г. на мен не ми е известно да е съставен акт или съответно да има наказателно постановление. В тази връзка, в писмото на няколко места аз намирам изрази: “системно нарушение”, “трайно нарушение на закона”. Смятам, че генералният директор е взел мотивите, като е сметнал, че това е многократност или другият вариант е генералният директор да вземе това решение въз основа на наказателното постановление от далечната 2010 г., което ме навежда на мисълта, че може би мисловните процеси при него протичат твърде бавно. Спирам с това до тук. Не е даден отговор в това писмо на поставения от нас трети въпрос, а именно: По каква процедура и на базата на какъв анализ е свалено предаването “Деконструкция” от програмната схема на БНР? Не искам да бъда адвокат нито на предаването, нито на г-н Волгин, но от прочетеното до тук и всичко, което е свършило националното радио и управителният съвет по този казус, аз се отнасям с дълбоко недоверие към действията от тук нататък на управителния съвет и респективно на генералния директор. А по отношение на формата, в която е написано писмото, смятам, че то е доста натруфено и глупаво претенциозно. И се питам кое ще е следващото предаване, което господин генералният директор ще сънува, за да бъде свалено. Благодаря!

Иво Атанасов: Аз казах и на миналото заседание, когато г-жа Хаджиева я нямаше, че за мен, може би не само за мен, свалянето на предаване е като спирането на медия. То е крайната стъпка, а не първата, не втората, не третата. Когато всички други пътища са изчерпани, тогава се отива към прекратяване на лицензията или заличаване на регистрацията. НСРТ има един-единствен случай с телевизия “Ден”, при това решението за заличаването на регистрацията впоследствие е “паднало” в съда. Друг такъв случай няма. Свалянето на едно предаване, което и да е то, е нещо извънредно и си заслужава да бъде анализирано, но не само във връзка с едно или друго изречение от писмото на генералния директор или акта, който е съставен и който току-що с гласуване не превърнахме в наказателно постановление, а и в по-общ контекст. Вярно е, че СЕМ, а  и БНР, трябва да гарантира плурализма, и то плурализма не само като норма в закона, но и като ценност в демократичното общество. Вярно е също, че СЕМ, а предполагам и БНР, доколкото в лиценза на БНР са инкорпорирани изискванията от ЗРТ,  няма законов инструмент за съблюдаването на плурализма в цялостното звучене, а само във всяко отделно предаване. На базата на това вече, понеже плурализмът бил нарушен в конкретно предаване, БНР сваля  “Деконструкция”, без да се интересува от цялостното си звучене и без да го анализира. За него е по-важна буквата, а не духът. Но ако ние ще се хващаме само за буквата, без да се вълнуваме от духа на закона, бихме могли да кажем, и то без всякакво съмнение, че няма дефиниция на плурализма. Не е фиксиран количествен измерител, не е уточнен брой на различните мнения, за да смятаме, че е налице или не плурализъм, няма доза, нито процент, нито квота. Достатъчно е едно различно мнение да има  в предаването, което и да е то, в случая “Деконструкция”, и гледните точки вече са повече от една и не може конкретното издание да се атакува на базата на това, че не представя  различни гледни точки. Аз слушам от време на време това предаване, най-пресните ми впечатления са от предпоследното му излъчване. Имаше мнения на слушатели, и то много и нееднозначни. Един от слушателите  защити твърде ревностно президента Плевнелиев. Волгин не го прекъсна въобще, дори му отдели най-много време. Слушателят каза, че това, което Плевнелиев в момента говори, ние ще го разберем едва след 30-40 години, и ако е вярно, че Волгин се държи грубо и задушава свободата на словото, той щеше да го прекъсне. Само че Волгин  изслуша мнението, независимо, че не го споделя. Виждам  промяна в предаването по отношение на тези прекъсвания и грубости, които съществуваха известно време. Смятам, че това е преодоляно, поне това са моите впечатления, поради което не бихме могли да кажем, че има нарушение на плурализма, дори и да сме слепи за всичко друго извън буквата на закона.  Но далеч по-големият въпрос тук е не за буквата, а за духа на закона.  Видяхме, че на гърба на “Деконструкция” се направи алтернативното предаване “Конструкция”, уж за да се получи някакъв баланс. Алтернативното предаване обаче фалира, то вече не се излъчва. Защо? Защото в алтернативното на “Деконструкция” предаване звучаха същите теми и същият начин, по който те се коментират,  вървя същият мейнстрийм, който се чува в цялото останало време на БНР. Е, няма кой да слуша нон стоп едно и също. Не очевидно, а очевадно в предаването “Деконструкция” има нещо различно, което при това разчита на широка аудитория. Опира се на значителна за нашите реалности слушателска маса, която практически не се чувства представена в други предавания на БНР. Вероятно това е позволило на г-н Волгин да бъде определян два или три пъти по ред за глас на програма “Хоризонт”, и то според слушателските мнения. В началото на 2015 година самият генерален директор каза, че това е най-добрият журналист на БНР. Едно отговорно ръководство на националното радио би анализирало кой е този дефицит, който “Деконструкция” покрива и който осигурява такава аудитория на БНР. И така да балансира програмната схема, така да я промени, че да има не само едно предаване, покриващо дефицита и звучащо алтернативно на мейнстрийма. По този начин БНР ще може действително да изпълнява обществената си функция и да бъде радио на всички слушатели, които го издържат чрез данъците си, а не предимно на някои слушатели. Не знам, спомена го и Ани,  БНР да е направило такъв анализ, на базата на който да предприеме промени и да се доближи още повече до обществената си функция. Не знам да е анализиран дисбалансът в политическото представяне – не само съотношението власт-опозиция, но и, което дори е по-важно, ляво-дясно, социално-либерално.  Не е нормално  либералната риторика да доминира над социалната в най-бедната държава в целия Европейски съюз. Такива анализи не са правени – следва се мейнстриймът и това се смята за достатъчно. По закон – чл. 32, ал. 1, т. 7 от ЗРТ - СЕМ организира изучаването на обществената оценка за дейността на доставчиците и техните медийни услуги. Не знам и ние да сме организирали доколко се спазва подобен баланс в БНР и БНТ, но да кажем, че това не е наша първа задача, това би трябвало да си правят БНР и БНТ. Вместо да предприеме тъкмо това, БНР тръгва към спиране на предавания. И то без да е извървяло онази  градация на наказанията, която е предвидена в нашето законодателство. Не знам г-н Волгин да е наказван със забележка, мъмрене, строго мъмрене, глоба и прочие, преди да се пристъпи към свалянето на дадено предаване. Този път не е изминат, това е категоричното ми мнение. Нека добавя и че почти цяла година националното радио ни въвлича от скандал в скандал - от стачката, започнала на 10 май, орязването на хонорари, съкращаването с 10 на сто на разходите за издръжка, преминало тихо  в БНТ и  БТА и бурно в БНР, не най-удачния момент за  регионалната програма в Кърджали, договора с „Уеб радио и ТВ” ООД, та чак до последния случай сега. И винаги се получава така, че г-н Янкулов го няма в публичното пространство. Той не обяснява какво прави БНР. Оказва се, че едва ли не СЕМ създава това напрежение и че СЕМ е виновен за всичко. Ние виждаме как неодобрението към СЕМ, макар и незаслужено, расте главоломно. Смятам, че ако ние не се опомним какво става, ще дадем, така да се каже, картбланш на властите да направят нещо подобно на онова, което се случи в Полша. Ако Полша е голяма страна и Доналд Туск е председател на Европейския съвет, поради което не съм сигурен, че комисарят Йотингер ще успее да открие процедура по лишаване на Полша от глас в Европейския съюз, България не е такава страна и при едно посегателство върху медийната регулация, ако властите се решат на това, България може да остане без глас в ЕС. Ето защо смятам, че спасяването или по-скоро предпазването на медийната регулация у нас от посегателства от страна на властта - тъй като всяка власт е изкушена от такива съблазни, това си го знаем - минава през оставката на г-н Янкулов. След като от 10 май до сега ние не можехме да намерим основание в Закона за радиото и телевизията да открием процедура по предсрочно прекратяване на мандата на г-н Янкулов, то сега вече имаме основания в самия ЗРТ, защото свалянето на едно предаване е грубо нарушение на принципите за осъществяване на дейността на операторите. Чл. 67, ал. 1 ....

Мария Стоянова: Иво, извинявай само един въпрос имам към теб за уточняващ.

Иво Атанасов: ... само секунда .... от ЗРТ ни дава основание. Също и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗРТ, който гарантира правото .... 

Мария Стоянова: Ние ги имахме и преди повече от 5 месеца, колеги.

Иво Атанасов: .... на свободно изразяване на мнение...

Мария Стоянова: Ние ги имахме и преди повече от 5 месеца, колеги.

Иво Атанасов: ... както и чл. 11, ал. 1: “Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в медийните услуги”. Поради това смятам, че вече имаме основания в ЗРТ да открием процедура за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР.

Мария Стоянова: Иво, аз имам само един въпрос към теб. Ти говориш само за Радослав Янкулов. Това означава, че управителният съвет за теб е безучастен и няма нищо общо, а само Радослав Янкулов е диктаторът в радиото. Така ли да разбирам?

Иво Атанасов: Не, не го разбирай така.

Мария Стоянова: Мисля, че говорим за ръководството на радиото. Нали така? За управителния съвет и неговия председател, който е генералният директор.

Георги Лозанов: Вижте, аз мисля, че това е парадоксален обрат. Едно от основанията за сваляне на предаването на ръководството на радиото, беше продължаващото нарушение в “Деконструкция”, с което ръководството не успяваше да се справи. Аз не казвам, че начинът, по който са се справили сега е най-добрият. Всички сме присъствали на тези разговори, това не е нещо току-що случило се, това е години наред. Но какви опити е правил г-н Янкулов и ръководството да решават този проблем, няма информация в писмото. Може би са водени разговори и т.н., моите впечатления от възможността да се води някакъв разговор с г-н Волгин на тази тема, е че това е трудно, но така или иначе това е отговорност на ръководството. Ние всеки път сме казвали, и тогава аз не съм бил сам, че ръководството трябва да намери решение. Създаването на предаването “Конструкция” беше някакво решение, палеатив, което се разпадна и продължава нарушението на плурализма в политическата тематика. Сега може да релативизираме понятието “плурализъм”, но липсата на различни гледни точки са ясни. Ето каква гледна точка е цитирана в акта, която никога не среща различно мнение: “неоконсервативната и експанзионистична политика на Запада, политиката на висшите европейски и американски елити.” Това е общата посока в цялото предаване. Дори да се появят алтернативни мнения от слушатели, това е рядкост и  случайност – може да се появи, може да не се появи. Това не е организиране на предаване, така че да има плуралистични гледни точки. Волгин непрестанно се опитва да заяви, че ние искаме да му затворим устата. Никъде не е искано такова нещо.

Мария Стоянова: Аз искам да се включа по тази тема.

Георги Лозанов: Единственото изискване е да се чува в предаването и друга гледна точка. А по отношение на неговите затворени уста, свалянето на предаването “Деконструкция” въобще не изважда Волгин от програма “Хоризонт”.

Мария Стоянова: Не само това, напротив ...

Георги Лозанов: ... когато той продължава да говори в “12 +3”, сега дори застанал през ореола на разиграните събития. Ако ние прекратим мандата на генералния директор сега заради това, че най-после за един сериозен нарушител е предприел някакви действия, може би не по най-правилния начин, може би е трябвало да има предварителна работа с програмния съвет, доколкото той съществува, но в крайна сметка отговорност има именно ръководството на БНР да се спазва закона, а това беше най-сериозно нарушение в обществената медия. Аз лично няма да подпиша такова решение. В тази връзка искам да кажа, че моята оставка върви заедно с оставката по тази тема на г-н Янкулов. По отношение на г-н Янкулов и неговото управление, аз имам позиция и я изразих с това, че не подкрепих отчета му, защото не виждам законови основания да извършим нещо повече. Ако заради това, че най-после на третата година, ръководството на БНР  предприе нещо по отношение на един явен нарушител, му прекратим мандата, това ще е най-малкото незаконно. Впрочем, аз съм говорил и друг път, че са два такива случая в цялата история на регулацията - единият беше Дачков на времето. По същия начин съм се разправял и с него в БНТ, само че тогава още нямаше нормата за плурализъм във всяко едно предаване. Именно благодарение на Дачков тя се появи. Тогава разчитахме само на професионална логика и съвет. Вижте, плурализмът е нещо абсолютно очевидно за хора, които се занимават с медии. Веднага им става ясно има ли плурализъм или няма. Защо мен ме викаха навсякъде по повод свалянето на “Деконструкция” и аз не можех да отказвам да отида, защото хората, които искаха да представят проблема, искаха и друга гледна точка, не само тази на Волгин. Отделен въпрос е, че никой друг от радиото не се появяваше.

Анна Хаджиева: Което беше също много некоректна и нелогична постъпка. 

Мария Стоянова: Беше недостойна и непрофесионална.

Георги Лозанов: Аз не можех да им откажа. Два или три пъти се борих с това и им казвах да търсят хора от БНР, но журналистите без да ги задължава закона в частните медии сами търсеха плурализъм.

Мария Стоянова: Вие знаете, че нашите възражения бяха за това, че Вие (към Георги Лозанов) говорихте от името на целия СЕМ. Само това беше проблемът.

Георги Лозанов: То от там идва. Освен това аз бях обвинен от Волгин, още преди това, че аз под диктовката на власт, какво ли има предвид под власт – правителството, казва той, Америка за България, не знам, някакви неясни субекти ...

Мария Стоянова: Ами да ги докаже.

Георги Лозанов: ... са ми казали на мен какво да направя. Как ще го докаже? Първо, това е пълна глупост. Да не говорим, че се казва, че г-н Волгин говори срещу властта, но какво разбира под власт не знам. В предаването обикновено се говори за протестъри соросоиди, десни и т.н., което се свежда до хората, които протестираха срещу предишното правителство и после се организираха в протестна мрежа. В границите на протестна мрежа в момента са най-острите критици на властта, аз мисля, че предаването по-скоро я обслужва, щом критикува критиците й, така че, ако Вие вземете решение да се свали ръководството заради Волгин, ако ще върви в тази посока регулацията, аз нямам място в нея. 

Мария Стоянова: Много се извинявам, понеже прекъснах поне десет пъти Председателя докато говореше. Искам да кажа нещо за протокола. Доц. Лозанов, ние с Вас тук работим от 3 години. Тези 3 години за мен лично бяха много трудни и сложни, но аз искам да Ви кажа, че това, което Вие казахте преди малко, това че обвързахте Вашата оставка с тази на генералния директор много ме впечатли. Да не кажа, че не го очаквах, защото е изключително достойнство, изключително мъжество и показва изключителна отговорност от Ваша страна и тук свършвам с емоциите. Вие всички знаете, че моите отношения с Председателя и неговите отношения с мен, не са били лесни. Това, което чух сега изключително много ме впечатли. Също така, това което каза Председателят е самата истина – Петър Волгин като журналист на БНР не е уволнен. Той продължава да е продуцент на една от най-важните информационни линии в Българското национално радио. Това, че тук има нарушение във взимането на безпрецедентното решение, мисля, че стои извън коментари и обсъждания. Понеже става въпрос за оставката на настоящото ръководство, затова се включвам активно в дебата. Буквално преди изтичането на договора за управление на това ръководство, което колеги, ние търпим вече толкова време, колегата Атанасов сподели колко време. След всичко това, което се случи ...

Анна Хаджиева: Освен това имахме сигнали за спиране на други предавания...

Мария Стоянова: Много ти благодаря, Ани, че го казваш това ...

Анна Хаджиева: И сега ние вземаме изведнъж обрат ...

Мария Стоянова: Защо тогава говорим сега само за това предаване? Ирен Филева е в болница. Нейното предаване спря. Не ясно как. Защо? Защо трябва да спира предаването, когато водещият му е болен? Става въпрос за единственото медийно предаване в обществения ефир.

Анна Хаджиева: Има уволнени колеги.

Мария Стоянова: Има уволнени колеги. Обаче всичкото това не го знаем от вчера. То се случва през цялото време на управлението. Пред обществото излиза, че понеже Волгин е успял да спечели подкрепа от определени политически кръгове ние вече сме решени да свалим ръководството. Това няма да ни направи професионалисти в очите на хората, а зависими. Тъкмо в това и неоснователно ни обвинява споменатият водещ.  Вие знаете моята позиция – аз настоявам за оставката на това ръководство от шест месеца. Казала съм го ясно и публично. Позицията ми не е променена – това ръководство причини много злини на обществената медия, увреди нейния облик и създаде разделение сред служителите. Просто изброявам фактологическата обстановка. И понеже сме наясно, че сме в навечерието на избори за ново ръководство, а сега и обвързано с оставката на Председателя е просто неуместно да се отстрани управлението на БНР само заради сваленото предаване. Доц. Лозанов, наистина беше лично.

Георги Лозанов: Аз не искам да блокирам решението.

Мария Стоянова: О, не, не го разбирам така! Ако е прозвучало така, много моля, да стане ясно.

Георги Лозанов: Аз не мога да подпиша прекратяване на договора за управление на базата на свалянето на предаването “Деконструкция”.

Анна Хаджиева: Иво предлага да тръгне процедура, нека всички да си кажем мнението.

Мария Стоянова: Не, не, не аз не съм го казала в този смисъл. Аз Ви се извинявам, ако е прозвучало така. Изобщо не съм имала това предвид. Това не съм го казала, казах предишното нещо, просто защото така го почувствах.

Георги Лозанов: Защото после с моя подпис ще отиде в съда.

Анюта Асенова: За обществото правя предложение - писмото на Генералния директор на БНР, да бъде публикувано на сайта на СЕМ, за да се види, че не СЕМ е инициатор и вносител на предложението да бъде свалено предаването.

Георги Лозанов: СЕМ може да е инициатор в един единствен смисъл. От три години и повече на всяка среща с генералния директор възникваше въпроса: Какво се случва с предаването “Деконструкция”?

Мария Стоянова: Чак пък на всяка среща не е възниквал.

Анна Хаджиева: Това означава ли, че по тази логика трябва да бъдат спирани предавания след всеки акт на СЕМ? Търговските телевизии са имали,  често и тежки,  разговори в СЕМ, проблеми с различен прочит на текстове от закона, множество актове от СЕМ? Не значи, разбира се, просто тази невъзможност да бъде решен един въпрос в рамките на професионален разговор, със система от приложими етични, професионални и административни норми води до прибързани решения. Има предаване - има проблем, няма предаване - няма проблем.

Мария Стоянова: Извинявайте много, но това ръководство, пак ще го кажа, сигурно пак ще ми се обидите, но е абсолютно некомпетентно.

Анна Хаджиева: Това е липса на професионален капацитет за разговор в радиото, и за разговор с гилдията. Това решение породи много повече въпроси, отколкото да реши проблема за липсата на плурализъм. От друга страна, толкова обществен ресурс нямаше да бъде ангажиран, ако не беше емоционален и силно публицистичен стилът на Волгин и не беше  така изявена  политическата му активност. Очевидно, че скандалът, който той разви с удоволствие, превръщайки професионалната в политическа тема, е и успешен целенасочено използван модел.

Георги Лозанов: Извинявай, Ани, но според мен, Волгин във връзка със свалянето на “Деконструкция” извърши съзнателно манипулация - започна с лъжи, като че ли той е бил свидетел за поръчка на властта, и оттам се е случило нататък вдигане на една политизирана вълна на реакция, което става на територията на Българското национално радио, което е обществена медия и с цел натиск върху ръководството му и СЕМ.

Мария Стоянова: Нека да си го кажем, беше прехвърлена върху регулатора отново.

Георги Лозанов: Не върху регулатора, а върху мен, персонално и аз някак си понасям това.

Мария Стоянова: Момент, Вие не може да се отделите от нас и ние от Вас, ние сме винаги заедно, колкото и патетично да звучи, но така е заложено в закона.

Георги Лозанов: Нека кажа пак, ако смятате, че това за регулатора е имиджов изход - да се вземе решение да започне процедура по предсрочно прекратяване на мандата на ръководството на БНР, аз се оттеглям, няма никакъв проблем.

Анна Хаджиева: Имиджът на СЕМ пред кого и защо? Имидж, или спокойствие? И ако говорим за отчитане на обществения интерес, започвайки месец преди изтичането на мандата една спорна от законова гледна точка процедура по предсрочно прекратяване,  какво ще постигнем – нестабилност.

Мария Стоянова: Точно така. Даже да ти призная, честно по отношение на нестабилността, законът е предвидил назначаването на „изпълняващ длъжността”. Дали пък, ако гласуваме оставката заради сваленото предаване да не изберем веднага неговия водещ за „изпълняващ длъжността”? Според мен обаче въпросът е в друго: как ние заставаме пред българското общество, пред българския данъкоплатец и му обясняваме, че толкова време беше изтърпяно това ръководство, но понеже са свалили едно определено предаване и ние затова ги махаме. Тези мотиви не са ми достатъчни.

Иво Атанасов: Сега, ако мога да продължа. Тук г-н Председателят говори, че Волгин критикува Запада и висшите американски и европейски елити. Ние смятаме ли за недопустимо да се критикува  капитализмът като система?

Георги Лозанов: Иво, ти сериозно ли питаш?

Иво Атанасов: Не, аз говоря каква е медийната действителност. Критиката стига до развенчаването на някой министър или кмет и обикновено запазва мълчание пред вътрешно присъщите недъзи на капитализма. Ние смятаме  за недопустимо да се критикува капиталистическата система. Дори през социализма не беше така.

Мария Стоянова: При социализма не беше така?

Иво Атанасов: Да, не беше така. Особено като стана очевидно, че негативите не могат да се обясняват вече с „родилните петна” от капитализма, а са присъщи на самия социализъм.

Мария Стоянова: Нищо, което е сега, не е било през социализма.

Иво Атанасов: Тогава властта наложи постановката за „малката правда” и „голямата правда” – как пътят, по който върви обществото, е единствено правилният, но по него тук или там се сблъскваме с отрицателни явления, които не омаловажават „голямата правда”.

Мария Стоянова: Волгин щеше ли да говори така през времето на социализма?

Иво Атанасов: Формулира се и постановката за критиката като социален отдушник, чието приложение виждахме примерно в „Актуална антена” по телевизията с Диляна Грозданова, Иван Константинов, Екатерина Генова и други, в предаването на Димитър Езекиев, в някои радиопредавания. Ами акад. Николай Амосов, който се включи в предаването на Кеворкян и направи на пух и прах някои от стълбовете на социализма?  Носители на подобна тежка критика бяха и други гости на „Всяка неделя”. Това как го търпеше предишната система? И защо сегашната система ...

Мария Стоянова: Тежко й е било на системата тогава. Може би затова рухна.

Иво Атанасов: ... не допуска критика на капитализма като строй? Особено пък на нашенския капитализъм с многобройните му недъзи? Нима това не е едно от обясненията защо Волгин е толкова слушан? Затова казвам, че трябва да има баланс в националното радио. А не мейнстриймът да залива всичко и Волгин да печели благодарение на това, че е различен. Едно загрижено за плурализма ръководство на националното радио ще направи необходимото, за да има баланс, а не интересът на немалка част от аудиторията да се насочи към едно-единствено предаване. Тук не става въпрос за уволнението на Волгин – да, той продължава да работи в БНР и води „12 плюс 3”. Тук става въпрос за свалянето на предаване, което е драстично нарушение на свободата на словото и  затова смятам, че ако до сега не сме имали основание, сега вече имаме основание в Закона за радиото и телевизията да открием процедура за предсрочното прекратяване на мандата на г-н Янкулов. За мандатите на останалите членове на  Управителния съвет на БНР обаче не можем да открием процедура, без да сме получили предложение от генералния директор, както предвижда чл. 61, ал. 1 от ЗРТ.

Георги Лозанов: Мисля, че това е оскърбително изказване по отношение на много от журналистическите гласове. Да се каже, че само Волгин е критически глас, дори само в  радиото е абсолютно невярно.

Иво Атанасов: Не критичен глас, казах различен. Ние нямаме изследвания на тази тема.

Георги Лозанов: Там има Диана Янкулова, там е Лили Маринкова, Силвия Великова и много други. Сега в момента звучи и Румен Леонидов. Всичките тези хора не са в някаква конюнктура, в която може да бъдат поставени, а са критически гласове и то различни. Аз смятам, че г-н Волгин, защитавайки позицията, че само той застава критически, а всички други са някакъв мейнстрийм, просто обижда колегите си, нищо повече не прави, нищо, че някои от тях застават да го защитават.

Мария Стоянова: Омаловажава техния труд.

Иво Атанасов: Ако ние продължаваме да поемаме отговорността за това, което прави г-н Янкулов, ще помогнем на власт и опозиция дружно да “смачкат” медийната регулация.

Мария Стоянова: Г-н Атанасов, ние не „помагахме” ли на Радослав Янкулов и на неговия екип, когато се гласуваха спорните документи за Кърджали? Ние не „помагахме” ли на Радослав Янкулов и на неговото ръководство когато спря средните вълни? Ние не помагахме ли на Радослав Янкулов и на неговия екип, когато не го питахме въз основа на какво спряха средните вълни? Ние не помагахме ли на Радослав Янкулов и на неговия екип, когато не го питахме, защо не изпълнява лицензиите на програмите? Ние не помагахме ли на Радослав Янкулов и на неговия екип, когато не го питахме до сега нищо и не му поискахме сметка, та сега изведнъж се уплашихме, че опозиция и власт нещо ще ни направят?  

Иво Атанасов: Не е изведнъж. Казах го преди малко, ние обективно го подкрепяхме, но не защото бяхме съгласни с укоримата част от неговите действия, а тъй като не намирахме основания за предсрочно прекратяване на мандата му в закона, по който работим – ЗРТ. 

Мария Стоянова: Г-н Атанасов, Вие гласувахте отчета на това ръководство.

Иво Атанасов: Но от неприемането на отчета на БНР тук, както и на СЕМ в Народното събрание, не произтичат правни последици.

Мария Стоянова: Г-н Атанасов, Вие само преди едно заседание гласувахте отчета на БНР.

Иво Атанасов: Тогава нямахме основание за предсрочно прекратяване на мандата.

Анна Хаджиева: Никого не съм подкрепяла, подкрепяла съм изпълнението на закона, нито обективно, нито субективно и моля такива неща да не ми се вменяват.

Мария Стоянова: Вие подкрепихте енергично отчета на това ръководство за миналия период, г-н Атанасов.

Иво Атанасов: Какво разбираш под енергично?

Мария Стоянова: Казахте веднага: “Аз го подкрепям”, без мотиви, без аргументи. Отчетът беше внесен на последното заседание на СЕМ за миналата година. Преди само едно заседание, г-н Атанасов!

Иво Атанасов: Точно преди малко казах, че тогава нямаше основание по Закона за радиото и телевизията.

Мария Стоянова: Значи, тогава нямаше, но сега вече има?

Иво Атанасов: Нямаше достатъчно основания.

Мария Стоянова: А, достатъчно.

Иво Атанасов: Вече има. И ако е имало според теб и преди, вече е налице акумулиране на основанията и логично е да смятаме аргументите за стартиране на процедура за още по-солидни.

Георги Лозанов: Само да кажа, обратно на Мария, мисля, че не е недостатък на ръководството, че създаде регионална програма в Кърджали, напротив свърши си работата.

Мария Стоянова: Разбира се, но проблемът е заради начина, по който реши да я създаде.

Георги Лозанов: Начините може да куцат, но това са резултати, които аз приемам, защото на тази честота щеше да звучи само програма “Хоризонт” и тричасовата програма на турски език, а сега ще звучи регионална програма.

Мария Стоянова: Това всъщност се нарича мениджмънт. Той много куца на това управление.

Георги Лозанов: Разбира се, и това беше обърнато наопаки, че сме пуснали радио на турски, както че аз съм свалил Волгин. А Вие сте свидетели, когато казах на г-н Янкулов, да направи всичко друго, за да накара Волгин да спазва закона, но не и да го сваля от ефир.

Иво Атанасов: Да, така е.

Георги Лозанов: Аз имах чувството, че накрая Волгин умишлено искаше да му се свали предаването. Той може да посочи една единствена различна гледна точка, която е пуснал и това съм бил аз самият.

Иво Атанасов: Мария, аз тук не защитавам идеология, а свободата на словото.

Георги Лозанов: Г-н Атанасов, правите ли предложение да започне процедура за предсрочно прекратяване на договора за управление на генералния директор и управителния съвет на БНР.

Иво Атанасов: Да, правя.

Георги Лозанов: На какво основание?

Иво Атанасов: На основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ - Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно: “Ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.”

Георги Лозанов: Моля да гласуваме, който е съгласен с това предложение.

Иво Атанасов: Аз гласувам “за”.

Анна Хаджиева: Аз съм “против”.

Анюта Асенова: Аз се “въздържам”.

Мария Стоянова: За мен само мотивът за предаването е недостатъчен и затова съм принудена да се противопоставя.

Георги Лозанов: Аз съм против. Благодаря ви!