Новини

Президентът порица в София омразата, тя се наежи чак в Япония

[23 Януари 2011]

Представена бе книга за първия мандат на Георги Първанов

   На 22 януари се навършиха девет години от встъпването в длъжност на президента Георги Първанов. По този повод в пълната зала „Роял” на хотел „Шератън” Иван Гранитски представи книга за първия мандат на държавния глава. Идеята бе не да се обсъжда сборникът от речи, лекции, изявления и други публични изяви, а да се дискутира за политическото говорене, за политическия език, за посланията, отправяни от политиците.

   По темата говориха академиците Антон Дончев и Георги Марков, професор Андрей Пантев, председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев, кметът на Казанлък Стефан Дамянов, доцент Петко Тодоров.

   Президентът посочи времето от 2001 г. до 2006 г., съвпадащо с първия му мандат, като най-успешен за целия преход. Тогава България стана член на НАТО и се подготви за присъединяване към ЕС. Обяснението за това той вижда в толерантността, в конструктивните отношения между властта и опозицията. И тогава е имало спорове, но без личностни обиди и квалификации, а за отстояване на позиции, на политики и идеи. Търсен е и е намиран синхрон за постигане на целите, които страната си е поставила. Успешното управление се осъществява с максимално съгласие, припомни президентът своя стара теза, която винаги е защитавал.

   Държавният глава се обяви срещу омразата, която се възражда в последните година и половина. Според него стремежът да се окаля противника нанася дългосрочни поражения върху имиджа на България.

   На фона на умерения тон, поддържан неизменно от Първанов и като лидер на партия, като водач на опозицията, а после – и като президент, отново направи тягостно впечатление непремерената реакция на премиера Борисов. „Той не спира да говори всеки ден срещу правителството – каза в далечна Япония министър-председателят. – Това са комунистите! Своите провали те се опитват да ги прехвърлят на другите.”

   Премиерът с такава лекота и дори лековатост изстрелва думите, сякаш никога не е бил комунист. И сякаш сме забравили, че тъкмо той беше сред малцината служители на МВР, които след промените отказаха да се деполитизират и запазиха членството си в БКП. И като че ли не сме запомнили, че точно той държи авторските права върху вечните оправдания от типа на: „Аз ги хващам, те ги пускат!”

   „Защо да го слушам сега, когато си отива? – попита Борисов от Япония. – Той осем години нито веднъж не се обади, когато разпродаваха.”  Очевидно за него всеки, който не се е изразявал по просташки начин, си е мълчал. Тези дни във фейсбук се върти изказване на Волен Сидеров за сегашния премиер, направено на митинг на 16 май 2007 г.: „Той беше главен секретар на правителството, което ограби България, както и кърджалиите не я бяха крали. Той беше човекът, който си затваряше очите пред всичките тези сделки. Той не може да бъде алтернатива на грабежа. Как може да си алтернатива на грабежа, когато участваш в него?”

   Днес Бойко Борисов и Волен Сидеров са възможно най-близки политически партньори. „Омразата обединява посредствеността и я насочва срещу превъзходството” – подчерта професор Пантев при представянето на книгата за първия мандат на Георги Първанов. Към тези думи е излишно да се добави каквото и да е.