Публикации » За мен » Печатни медии

Иво Атанасов е летописецът на парламента. Идеалистът с късмет

[05 Юни 2006]

Той олицетвори мечтата на българина да забогатее от лотария

Пепа ВИТАНОВА Най-моногамният депутат - Иво Атанасов, който пети мандат влиза в НС само чрез листите на БСП и при това все от един и същи избирателен район, каза на глас една голяма истина. Само от депутатски заплати не можеш да станеш богат. Ще живееш прилично, но за да надскочиш хала си, трябва или да лобираш и се корумпираш, или да го удариш на хазарт. "Не съм на плюс от политиката и съм готов на секундата да изляза от нея" - заявявал е и друг път Атанасов, обикновено преди избори, когато "почват да ми броят мандатите, за да не им броя аз фирмите".
И друга истина изрече депутатът, предложил да завърти парите на БСП в Еврофутбол: партийните средства не се менажират добре. Колкото и да не се харесва на някои апаратчици, и тук Иво е прав. На парите в партийните каси трябва
да се гледа както на спестяванията
на вложителите в банките. Да се вкарват в печеливш бизнес и да се множат, след което да се употребят в полза на избирателя.
За първи път този 53-годишен, старомоден ляв идеалист призна и едно лично разочарование. Че за 16 години като политик хората не са го запомнили много, но успехът му в Еврофутбол ги е впечатлил. Полицаи го молили да ги научи как се печели от тази игра. Някои от колегите на Иво в парламента го взеха на подбив, но на обикновените хора стана по-симпатичен. Олицетвори надеждата им, че могат да станат богати чрез лотария. Не чрез бачкане. Няма лошо. В САЩ милиони хора не разчитат на заплати, а печелят, и то доста добре, от залагания на борсата и вложения в акции. Американският журналист Пи Джей О'Рурк направи дисекция на икономическото неравенство в света и обобщи в бестселъра си "Изяж богаташа": "Забелязал съм, че колкото по-упорито работят хората, толкова по-бедни стават. А онези, които са добре материално, играят голф."
Иво Атанасов игра Еврофутбол дори по време на едноседмичния експеримент преди 2 години: "Депутати живеят една седмица на минимална заплата." От 30-те лева, които му се полагаха, той отдели една трета за текущия тираж и спечели около стотачка, с което в края на седмицата излезе на плюс. Но призна, че е абсурдно да се живее с минималната за страната заплата. Калкулира разходите си: най-много за колата, "Пежо 406", взето на лизинг, което му излизаше по 340 лв. месечно само за вноските. Отделно - по 300 лв. на месец за бензин, тъй като навъртал по 3000 км из избирателния си район. "Харча много и за бира, защото е хранителна", не скри. Иначе е свикнал да живее доста скромно, с проблемите на редовия българин. Съпругата му Стефка е лекар в Кюстендил, имала е безработни години, синът им Юлиан също не успява дълго време да си намери работа, след като завършва право. Тогава
съпругата му
се обръща
към врачки
Една от тях й казва, че на семейството е направена магия. Посочва саксия с фикус в гостната на кюстендилския им апартамент и казва: "Тук е скрито злото." Иво и Стефка изравят цветето и откриват в корените му лист хартия, на който е написано: "Смърт до 13 юни." Гадателката съветва да изхвърлят саксията в течаща вода. Атанасов натоварва фикуса в пежото и привечер потегля към София. "Не видях нито поточе, нито река по пътя. Течаща вода открих чак в центъра на София, в канала до бул. "Евлоги Георгиев". Спрях, огледах се и с пълното съзнание за цялата абсурдност на ситуацията захвърлих саксията в канала", разказва депутатът.
Има прекрасно чувство за хумор. Ненадминат е в личния PR. Периодично раздава фланелки със собствения си лик ("За да спите с мен, избиратели"), за последната Нова година разпрати картички със своя снимка и надпис: "Иво Атанасов - номер едно. 43 процента на изборите, 430 гласа на конгреса!" Гласовата му поща след изборите миналото лято звучеше така: "Кой сега е номер едно? Кюстендил е номер едно. Само там победата на БСП е с 12 процента повече от средната за страната."
В Кюстендил хората го обичат. При тайно гласуване спечели 77 на сто от гласовете за председател на областния съвет на БСП. Местните харесват принципа му: за избирателя е по-важно неговият депутат да построи мост, чешма, градинка, отколкото да се занимава с големи държавни дела. Атанасов е изключително популярен и сред малцинствата в района си. Празнува именния си ден с ромите от кюстендилския квартал "Изток", а през 2002 г. защити поминъка на над 200 мургави каруцари от околността. "Ромската култура става все по-голяма част от българската и трябва да се съобразяваме с нея", казвал е.
Сред най-съвестните е в парламента. Няма отсъствия от заседания, рекордьор е по питания и актуални въпроси в петъчния контрол. Изключително последователен е, когато не харесва някого: "Четири години от живота ми отидоха да говоря за г-жа Михайлова и нейните приватизации. Но имаше смисъл. Днес всички пишат за гаража на мъжа й." Сарказмът му към Симеон Сакскобургготски като стилистика е впечатляващ: "Премиерът Сакскобургготски мина като епидемия през страната, тръшна всички и максималното, което можем да направим, е да изкараме болестта на крак, а не на легло."
Иво Атанасов има икономическо образование, но е изкушен от словото. Би могъл да си изкарва прехраната и като журналист. Преди 1991 г. е работил за вестници и Радио Благоевград, доскоро водеше колонка в "Дайджест Седмицата", същата онази безплатна колонка, която толкова много е дразнела жена му. От текстовете в колонката Иво направи книга - "Лисиците на Леонардо". Заедно с другите си два сборника - "Парламентът като "Мъпет шоу" и "Стъклената къща", Атанасов се превърна в летописец на НС на новото време.
Като анализатор има немалко запомнящи се наблюдения. Най-издържалото проверката на времето е, че търсенето на нови лица в политиката не е решение на проблема с елита. Доказа го с НДСВ, което вкара много нови депутати, но малко от тях бяха качествени. Култова е и фразата на Атанасов: "Само децата смятат, че целта на един вот на недоверие е да се свали правителството. Целта би могла да бъде очертаване на профил на дадена политическа сила, както и куп други причини."
Като политик Иво Атанасов
има няколко изпреварващи хода
Още преди кризата с газа се обяви срещу спирането на първите 4 реактора на АЕЦ "Козлодуй". Преди последните парламентарни избори предупреди, че БСП не може да достигне мнозинство от 121 места в парламента и ще трябва да търси коалиция, а "колкото по-широка е една коалиция, толкова повече са компромисите с интересите на избирателите".
Слабото място на Атанасов е популистката струна. Преди година преигра с публичното извинение към медиите за отношението на властта към тях. Неотдавна поиска БСП да се застъпи за хората с нетрадиционно сексуално поведение, което едва ли е най-належащото за момента. Подразни и с уверението, че "БСП има силен проект за младежта", което досега не се оправда. Като председател на медийната комисия малко прибързано защити излъчването на новини на турски език по националните електронни медии. Има и един провален проект: фондацията "Рилски манастир", която основа, но парите й не стигнаха до светата обител.
Но никой не заподозря Иво Атанасов в присвояване на средствата. От малкото депутати е, които правят впечатление на честни хора. Казва, че декларира печалбите си дори от Еврофутбол и вероятно е така. Призна, че по 1 час на ден мисли за играта. Няма лошо. Стига тази час да не е на депутатската банка.

в-к "Стандарт", 5 юни 2006 г.

http://www.standartnews.com