Публикации » От мен » Печатни медии
Накъде след кризата?
[23 Януари 2010]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
НАКЪДЕ СЛЕД КРИЗАТА?
Някому този въпрос може да се стори излишен - финансовият министър Дянков обеща през април да почнем да излизаме от кризата. Да му помага като трети вицепремиер бе призован чак от Сингапур с големия си опит Илиян Михов. Като привикаме някого от още по-далечно кътче на света, кризата ще клекне.
За другиго обаче въпросът е доста подранил. Написали са ми го във фейсбук, каза го и д-р Тренчев на организираната от президента Първанов дискусия в НДК. Пациентът е крайно зле, подчерта лидерът на „Подкрепа", дайте първо да видим как ще гарантираме живота му, пък после да предприемаме други операции. Затова най-разумно е да разискваме какво да правим не след, а в кризата..
Според трети пък правителствената политика е не анти-, а прокризисна. Министър Дянков се гордее, че бюджетният ни дефицит - 0,7%, е най-малък в ЕС, но това всъщност означава, че най-малко се борим с кризата. Което личи от факта, че държавата практически спря плащанията. Който се надигне на протест, на него му се превеждат пари. Днес това се случи с лекарите, строителните и железопътните работници, утре - вероятно с други отрасли. Като не плаща изработеното на своите контрагенти, държавата пък принуждава тях да не се разплащат със своите партньори и така взаимната задлъжнялост нараства лавинообразно, което задълбочава кризата.
Разбираем е, каза президентът Първанов, стремежът на правителството към бюджет, близък до балансирания, защото така то иска България да влезе в зоната на еврото, но много е важна и цената. Ако тя се измерва с масови фалити и висока безработица, очевидно политиката трябва да се коригира. Условието за приемането ни в еврозоната е бюджетният ни дефицит да е до 3% и ние няма защо да го държим на 0,7%. Трябва така да маневрираме в рамките на допустимото, че да дадем въздух на икономиката, с което да се предпазим от още по-голямо обедняване на широки слоеве от населението.
Премиерът Борисов потвърди, че придържането към минимален дефицит в бюджета се дължи на желанието по-бързо да се въведе у нас еврото. Същевременно, на фона на негативите, съпътстващи постигането по този начин на целта, той изрази готовност да приеме другото мнение, особено когато то е добро. Главата на правителството пое ангажимент през юни бюджетът да се преразгледа и дефицитът да се увеличи с 1%.
Това е само един от плюсовете от подетата от президента дискусия, който отговаря на въпроса: „Какво правим в кризата?" Много повече позитиви се очакват след няколко месеца, когато идеите, възникнали в започващите разисквания, ще се обединят ако не в концепция, то поне в перспектива за българското развитие след кризата. От стартовите ни позиции и от умението ни да подредим приоритетите си, от волята да ги отстояваме ще зависи дали ще скъсим дистанцията между себе си и другите страни в ЕС, или тя ще стане още по-голяма.
За отбелязване е ролята на президента в този процес. Новата му инициатива, тръгнала точно две години преди края на втория му мандат, напълно се вписва в досегашните му усилия. Правителствата идват и си отиват, те до голяма степен мислят мандатно, хоризонтът им е най-много до следващия бюджет. Вече осем години Георги Първанов последователно провежда политика на стратегически търсения, на формулиране на стратегически проекти, стремейки се да обедини в изработването и изпълнението им различните парламентарни мнозинства и правителства. Така държавният глава остана верен на разбирането си, формулирано още при първото му кандидатиране за този пост - че България не е президентска република, но това не пречи на президента да работи за страната си много повече, отколкото предвиждат правата му. И това може да стане не с промяна на конституцията за засилване на правомощията му, а с авторитета и влиянието, които има, и с инициативите, които подема по стратегическите за страната въпроси. Несъмнено такава е и дискусията „България - накъде след кризата?"
Други текстове от поредицата "Точката над и-то": в раздел "Публикации", подраздел "От мен", секция "Печатни медии" на този сайт.
23.1.2010