Публикации » От мен » Печатни медии

Кои са кариеристите?

[12 Септември 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

 

      „О, били сте в  Анталия!" - с това възклицание ме здрависват по улиците и ме приветстват по телефона. Други пък разбрали, че сме били чак в Англия.  Приятната истина е, че за 35-годишнината от съвместния ни живот отидохме със съпругата ми на почивка в Анталия. А някои вестници, преписвайки едни от други, допуснаха грешка и ни изпратиха чак на Острова. А неприятната истина е, че повечето хора вече се интересуват само от това. Може да публикуваш сто статии, но няма да ги коментират, като те срещнат. Ако обаче някъде са написали какъв е цветът на банския ти или че се е омъжила  племенницата ти, веднага ще ти звъннат, че са го прочели.

   Това е показателно за заглъхването на диалога както в обществото, така и в партията. И едното, и другото е крайно нездравословно. А само преди няколко години всяка по-значима статия  пораждаше серия от отзиви. Печатаха се мнения, отстояваха се позиции, спореше се,  назоваваха се конкретни имена и действия, накратко: кипеше онова  интелектуално общуване, без което партията не може да бъде партия в точния смисъл на думата, а обществото - общество.

   Ето, конгресът е само след месец, а  дискусия не се задава. Изразените все пак становища, най-вече в "Дума", опасно често се посрещат на нож. Смята се, че критиката ще съсипе  БСП, пращат се гневни писма до редакциите. Дори уважаван журналист от кариерата като Радослав Радев представи макар и малкото опити да се споделят различни гледни точки като  ръфане по върховете. Други, подписващи се обикновено като „група партийни членове", с лекота намират врага с партиен билет тъкмо в  по-критично настроените и сипят обвинения, че целенасочено се води  кампания за очерняне на партийното ръководство. Дори са сигурни, че такива позиции се застъпват като акт за отмъщение за това, че не са заели министерски кресла, ръководни партийни постове  или депутатски места.

   Тези примери  оголват в  немалка степен драмата на БСП.  Ние май  не сме разбрали какво се е случило. Държим се, сякаш сме  спечелили зашеметяваща победа, а няколко подлеци, вместо да се радват, се мъчат да сипят лъжички катран в кацата с мед, тъй като се чувстват обидени, че не  са предпочетени за един или друг пост. Уви, истината е съвсем друга. Ние отбелязахме най-тежката си загуба за целия преход. И ако приемем, че тя  е неочаквано и незаслужено голяма, примерно заради изявлението на Доган, че  той разпределя порциите в държавата или заради нещо друго в последната кампания, защо забравяме, че тя не е единствена? В сметката на сегашния ръководен екип на  БСП са двете загуби на  евроизборите, едната от които - с най-малък  брой избиратели за последните 60 години, и най-слабият успех в парламентарен вот за всичките години на демокрацията. Иван Костов вкара 136 депутати, Жан  Виденов -  125, Симеон Сакскобургготски - 120,  Бойко Борисов -  116, дори  Филип Димитров извоюва 110  места в Народното събрание, докато ние през 2005 г. спечелихме само 82.

   Добре е да си озаптим емоциите и да разсъждаваме хладнокръвно върху цифрите.  И да си дадем сметка, че и ситуацията, и тенденцията са не само неблагоприятни, но и опасни. Пред нас са две възможности - да запазим нещата, каквито са,  или да ги променим. Тогава защо трябва да нарочваме за кариеристи тъкмо онези, които искат обновление? Ако ще си служим с такива етикети, не са ли кариеристи точно тези, които са за запазване на лошото статукво? Кое е по-вредно: да си мъждукаме на сегашното незавидно положение, но да не обиждаме ръководството с  критики, или да искаме персонални промени, които да ни открият по-светли  хоризонти?

   Ако сме в състояние, нека си отговорим откровено какво всъщност е полезно за БСП и да дискутираме как можем да го постигнем. В противен случай наближаващото заседание на  конгреса  започва да изглежда все по-излишно.

 

   Други текстове от поредицата „Точката над и-то" в: раздел „Публикации", подраздел „Печатни медии", секция „От мен" на този сайт.

12.09.2009