Публикации » От мен » Печатни медии

Червената поляна иска да ти вярва, не да я тревожиш

[01 Август 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

   В БСП всичко започва от върха - и самата партия, и промените в нея. От Бузлуджа тръгва началото й, а всички останали начала - от най-първата  позиция в йерархията й.

   Всяка година съм на историческата поляна под билото на Балкана, но никога - на трибуната, дори и когато  в продължителния си депутатски период съм бил, така да се каже, правоимащ. Едва ли има смисъл  да биеш толкова път, за да се натискаш за своята педя от пода на  пренаселената сцена, да се дразниш от вип-маниерите на бързо повярвалите си нови звезди, от лицемерния нерядко възторг пред камерите и дори от по началнически  тежкото дишане на неколцина странно големеещи се. Вместо да се дивиш от бодряческия смях, с който някои се силят да омаловажат и най-трудните дни от партийното битие, по-добре е да почувстваш  пулса на поляната отсреща.

   А тя, поляната, е  неподправено възторжена и  безкрайно благодарна, но... до време. Подвиква ти най-приятелски, докато се опитваш да си пробиеш път между насядалите групи от близки и далечни общини и области, спира те за  автографи, настоява да се снима с теб.  Стиска ти ръката, потупва  те по рамото, удря  те дружески по гърба, направо ти се хвърля  на врата, прегръща те,  целува те.  Иска ти визитки,  вкарва ти номера в паметта на джиесема си, урежда си срещи с  теб, занимава  те с  проблеми. Кани те да седнеш при всеки, да споделиш онова, което си е донесъл.  И ти опитваш безброй ракии - гроздови, сливови, каисиеви и какви ли още не, от най-разнокалибрени шишета - и стъклени, и  пластмасови, че и от дървени бърдучета. Отварят се разноцветни кутии, от които замезваш домати, краставици, сирене и докато се чудиш какво да правиш с остатъците от печените чушки, те ги вземат  и, колкото и да ти е неудобно, ги стискат в ръцете си, та да не се мърси поляната. Както не искат да се цапа и партията. Сравнението е банално, но точно.

   В това време на  трибуната върви програма. Държат се речи, връчват се членски книжки, леят се песни. В един момент дори, зашеметен от ракиите и вниманието, ти се струва, че истинският връх е тук, на поляната, а не на сцената. Особено като чуеш подвиквания към официалните лица, повече или  по-малко гневни реплики, тихо  мърморене или звучни подсвирквания. Ако обаче и ти се  включиш в критичните подмятания, в приглушеното или неприкритото недоволство, в идеята да оспориш авторитетите, камо  ли пък да поискаш смени в  отбора, недай си боже - на капитана му, поляната се настройва срещу теб, па макар и да си най-правият на света.  Не  ти  е позволено да произнасяш онова, което тревожи поляната - нито на висок глас, нито дори под  сурдинка. От теб се иска да бъдеш  сред онези, на които тя вярва. Започнеш ли да й противоречиш в едно-друго, да я хвърляш в съмнения, да смущаваш фината й настройка , да разколебаваш отношението й към  отделните имена в йерархията, поляната се чувства застрашена. Възприема те като човек, който върви срещу нея, усетът й  за самосъхранение се активира и тя те изхвърля като чуждо тяло. Нищо,  че години наред  те е носила на ръце.

   Тъкмо поради драгоценните особености на червената поляна промените в нашата партия са обречени да тръгват  отгоре-надолу. Няма случай  лидерът ни да е бил сменен в резултат на раздвижване в низините или  пък след  изглеждащото толкова просто на теория, но неприложимо на практика съревнование с друг кандидат. Винаги досега партийният шеф сам си е подавал оставката и едва след овакантяването на поста се е отваряла възможност за избор на нов. Така се случи даже и с Тодор  Живков, колкото  и срещу него да зрееше скрито натрупване на силите в част от елита. Ето как отговорността на лидера е по-голяма, отколкото на всеки член поотделно и на всички вкупом. Каквото и да направи, все ще се намери  оправдание  и дори ще му се прости. Който и да застане срещу му, поляната ще настръхне и ще го отлюспи. Ако е мераклия, може и да подобри рекорда на Тато от 35 години на върха. Поколенията ще се сменят, но Бузлуджа ще го посреща все така възторжено. Стига това да го удовлетворява.

   Макар че отговорността на лидера, който и да е той, не е да  печели доверието на червената поляна, то му е в кърпа вързано. А да разширява влиянието на партията в обществото, което далеч невинаги е пропорционално на бузлуджанските овации.

   Други текстове от поредицата "Точката над и-то" в раздел "Публикации, подраздел "От мен", секция "Печатни ведии" на този сайт.

   01.08.2009