Публикации » От мен » Печатни медии

Тази мръсна дума коалиция

[04 Юли 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

   На финалната права преди изборите в ГЕРБ обявиха коалиция за толкова мръсна дума, та чак я мразели. Но да мразиш коалициите означава да мразиш народа, защото той нашарва до такава степен парламента, че никоя партия да не може сама да състави правителство. Това отношение едва ли е изненадващо. Както ни беше казано, "кофти материал" сме си ние, българите. Та герберите заявиха, че ако  не вървим по гайдата им, през август ще има нови избори. Уж ронеха сълзи, че евроизборите и парламентарните не са в един и същи ден и ще се похарчи някой лев повече, а сега са готови и на трети вот в рамките само на няколко месеца. Ако и тогава резултатът не им хареса, ще гласуваме отново и отново, изобщо връщаме се към познатото "до дупка". Докато в един момент не кажат като лиричния герой: "Народът - прост, животът - скучен", да махнат с ръка и да ни оставят на произвола на съдбата.

   Разбира се, добре е една партия  да има сама мнозинство, та хем да не й пречат да реализира предизборните си ангажименти, хем да носи цялата отговорност. Днес обаче това не е възможно. Ако досега бяха нужни три политически сили, за да съставят правителствено мнозинство, в новия парламент ще са необходими пет. Да се тръгне към избори след избори в момент, когато светът се гъне от глобалната финансова и икономическа криза, означава да срутим страната си. Трябва ни стабилност, която може да се гарантира от коалиция около БСП. Защото изтичащият мандат бе за нея истинска школа по коалиционно управление, каквото в такъв широк формат не е имало в България повече от 60 години. Това е голямо предимство на социалистите пред онези, които имат мерак да са във властта, но не са склонни да поемат отговорност, които "все за нещо ще намерят да се начумерят" и все някой друг им е виновен.

   Коалицията е неизбежна, но много е важно кой с колко депутати влиза в нея. Свидетели сме дори на удари под кръста, които да отслабят позициите на бъдещите партньори. През 2005 г. Доган ни отвя няколко процента, заявявайки точно преди изборите, че коалицията на движението с червените била договорена. Сега се произнесе, че той разпределя порциите в държавата, което също ще ни отнесе някой и друг процент, защото това изявление цели да активира емоциите, а не разума на избирателите. И този тип реакции бележат вече своя бум. Не трябвало да се дава властта на БСП, защото щяла да я подели с ДПС.

   В тази постановка не се съзира дори минимално желание да се види истината. А тя е, че през 1990 г. БСП имаше сама абсолютно мнозинство във Великото Народно събрание и състави правителство без ДПС. През 1991 г. СДС нямаше сам мнозинство и направи правителство с ДПС. Кабинетът на Филип Димитров е първият коалиционен с участието на движението. През 1994 г. БСП имаше сама мнозинство и направи правителство без ДПС. През 1997 г. Костов имаше сам мнозинство и образува правителство без ДПС. През 2001 г. бившият цар нямаше сам мнозинство и включи ДПС в правителството. През 2005 г. никой нямаше сам мнозинство и ДПС влезе в тройната коалиция.

   Изводът е повече от ясен. Участието или неучастието на ДПС в управлението, както и на която и да е друга партия, зависи във възможно най-голяма степен от избирателите.  Добре е това да се разбере от всички, които смятат, че ДПС има непропорционално присъствие във властта. Особено от онези, които през вечер звънят до телевизионни и радиопредавания да кажат колко са възмутени, но когато веднъж на четири години имат шанса със собствения си глас да променят ситуацията, си остават вкъщи. Та да могат още четири години да изливат емоциите си в ефира. Ту да предлагат спиране на рейсовете с избиратели, ту да настояват гласуването да стане задължително, та вотът за ДПС да се разтвори в морето от бюлетини. С което приличат на футболисти, които чакат съдията да им даде дузпа или да изгони противникови състезатели. Вместо да се понапънат и да вкарат гола, който им е нужен.

 Други текстове от рубриката "Точката над и-то" в раздел "Публикации", подраздел "От мен", секция "Печатни медии" на този сайт.