Публикации » От мен » Печатни медии

Магията на шерпите

[04 Април 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

 

   Днес „Дума" навлиза в своята двадесета годишнина. Още помня колко радостни бяхме, че след промените големият Стефан Продев остана в лявото пространство. Който го познаваше отблизо, беше наясно, че той няма как да е отдясно, но повечето си имахме мъничко страх - та един и двама ли се извъртяха.

   Вестникът и главният му редактор имат съществена заслуга за спасяването на партията. Читателите се просълзяваха над статиите на Продев и намираха не само аргументи, но и сили да останат в нея. Той разчиташе на големите имена, но насърчаваше и младите. Всяка седмица пускаше Велислава Дърева, Юрий Борисов, мен, Мирослав Попов и още неколцина. Виждал съм обемисти папки с изрезки от мои статии, събирани не само от редови абонати, но и от цели академици. Споделям това не от суета, а с вярата, че сме били полезни.

   Някои не можеха да се примирят с факта, че вестникът имаше собствена тежест в партията. Не понасяха критичният патос да се насочва и към гнилото в самите червени редици. Вместо да е мощна и с висок тираж, предпочитаха „Дума" да е безлична, пък и ако спре - още по-добре. „Червените мобифони" взеха на мушката си Продев, а „червените бабички" нямаше как да му помогнат. И големият журналист си отиде обиден от този свят.

   Останалите продължихме да пишем, но вече с буца в гърлото. Щом с Продев постъпиха така, каква ли щеше да е нашата съдба?  Диктувах всяка неделя по две страници за колонката си в дайджест „Седмицата". Само който не е имал такъв ангажимент, не знае колко тежък е той. Има седмици, в които нищо не се случва. Или нещо е станало, но вече си писал за него. Има недели, в които не си във форма, нямаш настроение, болен си или си на другия край на света - все едно, колонката трябва да пристигне в редакцията.

   И така - цели осем години! При това - напълно безплатно. Беше пролетта на 1990 г., „Дума" току-що беше тръгнала. Отидох в редакцията да си взема хонорари. На касата пред мен се случи възрастен човечец, дошъл да дари пари за левия вестник. Извади банкнотите от носна кърпа. Не знам къде ги беше пазил, но те бяха променили цвета си. Представих си как след минутка тези скромни спестявания ще влязат в моя джоб и ме досрамя. Нещо се прекърши в мен и оттогава не съм си потърсил отникъде хонорара, въпреки че съм публикувал близо две хиляди статии.

   В един момент обаче всичко това се оказа без значение. Както и първото място в страната, което водената от мен листа спечели на парламентарните избори през 2005 г. Ден след ден бях изтласкван от позиции, които съм отстоявал с толкова много работа. Онези, с които ме заместваха, не бяха по-добри. Толкова бях наранен, че спрях да правя колонката за „Седмицата". Малко след това вестникът престана да излиза.

   И се огледах - от нашата гвардия една Велислава беше останала да пише. У всички останали горчилката се оказа по-силна от вдъхновението. И с кого ни замениха? Кои са младите пера на БСП сега?

   С никого. И още по-лошо - сякаш никой не го е еня за това. До деня, в който новото ръководство на „Дума" ми предложи да водя седмична колонка. Нали парен каша духа - колебах се дълго. Докато прекрасният поет Велин Георгиев ни събра на юбилея си. Същият Велин, чието стихотворение „Чужда кръв" още през 1963 г. стана тема за национално съвещание по идеологическата диверсия. След промените той можеше не да осребри, а да позлати позициите си от онези времена. Но ето, Велин остана верен на идеите си. И не само това. Вече 14 години той ръководи литературния салон „Старинният файтон". Всеки понеделник представя поне по една нова книга. Без да вземе нито стотинка! Който не го е правил, той не знае какво изпитание е.

   Тази преданост към каузата ми върна смисъла. Партията е имала различни ръководства - и добри, и не толкова, но нейната реална сила винаги е била в шерпите. В онези, които цял живот тичат, раздават се, без никога да успеят да станат депутати, министри, общински съветници или кметове. Често подценявани, обезсърчавани, дори подигравани, те отново и отново намират мотив да бъдат активни. Не благосклонността отгоре, а тъкмо тяхната всеотдайност е магията, която ни дава сили и за сегашните дни на проверка.

   4 април 2009

 

       Други текстове от поредицата "Точката над и-то" в "Дума": в раздел "Публикации", подраздел "От мен", секция "Печатни медии" на този сайт.