Публикации » От мен » Печатни медии

Соломоново решение

[21 Март 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

 

      Според Татяна Дончева в много случаи лицето на партията е по-важно от нейното единство. Уж честичко си повтарям колко е права, но като се обърна назад, виждам как и аз неведнъж и дваж съм сторвал метани на пустото му единство. Че и като погледна напред. Страхът от цепене предопределя поведението на редовия бесепар, а и на по-безхитростните обитатели на партийните върхове. И развързва  ръцете на безскрупулните.

   Наред с положителните отзиви, в различните форуми в интернет срещам и коментари, нямащи нищо общо със същността ми. Например че съм егоист и самовлюбен. Истината е, че заради единството най-често съм отстъпвал тъкмо аз. През 2003 г. тогавашният червен кмет на Кюстендил ни изправи пред ултиматум - или да го подкрепим за нов мандат, или ще излезе като независим. Заяви го много преди да сме приели отчета му за четирите години като градоначалник, преди да сме изяснили критериите за номиниране. Каза го с тон не само не търпящ възражение, но и готов за война. Ако като лидер на местната БСП бях стартирал нормална процедура по издигане на кандидати, щях да внеса сериозно напрежение в редовете ни, даже и да не беше предпочетен друг кандидат. Фаворизирах го и аз, което беше решаващо. Отстъпих, за да се предпазим от трусове. Поради своята самонадеяност той загуби мажоритарния вот, но партийното гласуване не просто беше спечелено от БСП, а и взехме най-голям брой общински съветници в цялата страна. Компромисът позволи на кюстендилската партийна организация да запази сцеплението си и постигнахме още няколко бляскави победи, като на парламентарните избори през 2005 г. бяхме с най-високия процент в България.

   През 2007 г. обаче загубихме кметската надпревара, и не само защото политиката не е низ единствено от победи. Безкрайно лоша услуга ни направи появилата се алтернативна кандидатура, между другото - на същия този бивш градоначалник, както и още една причина, за която никой не говори, но всички я знаем. В тази ситуация правото не само беше на моя страна, но и ако по-отговорните от мен ме бяха чули, и то много -  години преди срива, щяхме да си спестим това главоболие. Ако тръгнем взаимно да се обвиняваме, си казах след провала, да си търсим кусури и да си хвърляме упреци, ще разбием партията. Изчаках дали виновните за загубата ще реагират по адекватен начин и след като не го сториха, си подадох оставките като областен и общински лидер на БСП. И не театрално, както повечето, да не кажа - както всички други, а истински. Самичък опрах пешкира, и то чуждия, но с вярата, че предпазих партийната организация от вътрешни сблъсъци.

   Съвсем наскоро настоях да не бъда предлаган от Кюстендил за новото Народно събрание. Не защото се отказвам от политиката или защото е изхабен авторитетът ми. Или аз самият.  Ако тръгнем с Мая Манолова по квартали и села да се борим кой ще вземе повече номинации, няма никакво значение кой ще надделее - ще разколебаем партията и ще я демотивираме за изборите. Един от двама ни трябва да отстъпи, а на всички е ясно, че тя няма да го стори.

   И тук Дончева би запитала защо се оставям все от мен да мине. От Стария завет знаем притчата за двете жени, които спорели коя от тях е майка на новороденото. Така се препирали, че цар Соломон се видял в чудо. Заповядал да разсекат с меч живото дете и да дадат по половинка на всяка от двете. Тогава едната рекла, че се отказва от бебето, само и само да не го убиват. Това е истинската майка, отсъдил Соломон, дайте и детето.

   Та и моето решение е Соломоново. Прекалено много съм дал от себе си, за да си позволя да хвърля партийната организация във вътрешни битки. Не е ясно дали БСП ще се отнесе към такива като мен като Соломон към действителната майка. Или ще бъда поредният, наказан за своята лоялност. Каквото и да се случи, решението ми е по соломоновски правилно.

   Други текстове от поредицата "Точката над и-то" в "Дума": в раздел "Публикации" на сайта, подраздел "От мен", секция "Печатни медии".