Публикации » От мен » Печатни медии

Ако не носиш честността в сърцето ...

[14 Март 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

 

 

   Бях в самолета, който пропуши в небето и кацна аварийно във Виена. Ситуацията беше безкрайно опасна, но във всяка от шестстотинте секунди на краткия полет бях напълно сигурен, че изходът ще бъде щастлив. Защото се стремя  да живея праведно, и то много повече от онези, за които ще стане дума след малко. Това може да остане незабелязано на земята, но не и на небето. Господ за пореден път показа, че го има и че е с мен.

   След завръщането в родината надникнах в най-популярните ни интернет-сайтове. Поне 90 на сто от пишещите във форумите не криеха съжалението си, че боингът е успял да кацне. Реакциите варираха от ругатни към пилота, приземил самолета, до пожелания съпругата ми да остане млада и хубава вдовичка.  А онези, които бяха написали хубави отзиви за мен и другите двама депутати, бяха наричани тъпи копелета, които са ни роднини или са на хранилката ни.

   Тези гадости не са отвчера. Още е пред очите ми една женица, застанала през 1996 г. пред некролога на прекрасните момичета от групата на левицата Емилия, Румяна и Елена, нелепо загинали при катастрофа. Да измрете всичките, дано, бяха думите на тази съпруга, майка и може би баба. Като гледам днешното злорадство относно комата, в която все още е най-големият син на бившия цар, май нищо не се е променило оттогава.

   Пиша тези редове не защото съм лично засегнат. Отдавна не се учудвам на действията на хора, които не са вярващи. От тях може да се очаква всичко, защото в повечето случаи нямат нито ценности, нито страх. Ние потъпкахме социалистическите норми, но не възстановихме на тяхно място християнските. Затова и сега мнозина ще кажат, че политиците си  заслужават клетвите, тъй като управляват лошо. Което обаче със сигурност няма да се приеме за нормално в никоя друга европейска страна. Няма и да се случи. Християнството предполага друг тип поведение, което при нас не може да намери почва, защото голяма част от нас са фарисеи или откровени безбожници. А това достатъчно добре обяснява целия ни незавиден хал.

   Разбира се, мнозина ми звъняха притеснено, окуражаваха ме с есемеси и мейли, радваха се истински, като ме срещнат на улицата. Това са прекрасни хора, които следят изявите на отделните политици и разграничават добрия от лошия. Но те са напълно безпомощни, когато трябва да се подкрепи честния, почтения и способния. Най-вероятно ще гласуват за него, но ако им го спуснат от някоя партийна централа. Ако трябва обаче да се активизират преди формирането на листите, не ги търси. За двадесет години демокрация няма нито един случай гражданите да са настояли пред съответната партия да включи едного или другиго в избираемата зона, камо ли пък да са успели. Този манталитет окуражава партийните ръководства често да правят, каквото си искат.

   Ето как лошото не само побеждава доброто, но и създава впечатление, че това е правило, а не изключение. Тъй върви светът, би възкликнал гениалният ни поет. Но Ботев не пести тежките думи към онези, които нехаят добро ли, зло ли насреща иде. И Петко Славейков, и кой ли не. Че и Левски с неговото „Народе????"  Всеки може да се отчае, като си спомни, че хората помилваха доказания престъпник Варава и качиха на разпятието Христос. Само че оттогава минаха две хиляди години. Европейските нации се научиха да открояват доброто от злото, да насърчават едното и да отхвърлят другото.

   Ние обаче все още робуваме на общия знаменател. Обществото изобщо не насърчава отделния политик да бъде честен. Когато се стремиш да бъдеш почтен отвсякъде, а отровните думи те потапят всеки ден, не неусетно, а съвсем мотивирано и ти ставаш като другите. Ако не носиш честността дълбоко в сърцето си, нямаш никакви шансове да получиш стимул за това от средата около себе си. А после политиците са ни виновни.

 

    Други текстове от поредицата  на Иво Атанасов "Точката над и-то" във в. "Дума": в раздел "Публикации", подраздел "От мен", секция "Печатни медии" на този сайт.