Публикации » От мен » Печатни медии

Политически гларус омайва нови бройки

[06 Октомври 2006]

За всички кандидати президентската кампания навлезе във втората си седмица, само за Сидеров – във втората си година.

Уж лишен от екстрите на властта, той единствен разполага със собствен вестник и с практически собствена телевизия, на чийто екран може да жестикулира денонощно, стига да прецени, че това му е полезно.

В почти всичките си повече от 12-месечни предизборни изяви Волен удряше самара, вместо магарето. Той поставяше реални проблеми, чието решаване е проспивано години наред от правителството - мъничко от сегашното и мнооого от предишните , но критикуваше за това... президента. Което недвусмислено подсказва, че този литъл биг мен посегна към най-високия пост не под натиска и едва ли не принудата на читателите, попълнили анкетата на в. "Атака". А че чичо-денчовският му мерак да стане биг бос на държавата датира от самото му прохождане -ако не в живота, то поне в политиката.

Когато Сидеров поиска диригентската палка, у нас вече имаше достатъчно многолюден оркестър, готов да следва движенията й. Както вчера играеше по свирката на Симеон Борисов, а утре - може би на другия Борисов. Това са хора, които бяха пометени като от цунами от гигантската несправедливост на прехода и днес копнеят някой да им е виновен, а друг да ги спаси. В словата на Волен те намериха отдушник, а игривият показалец ту на едната, ту на другата му ръка ги обнадежди, както морски фар - пасажерите на закъсал кораб.

В очакване на поредното чудо тези хорица не си задават въпроса Сидеров жертва ли е на несправедливостта, или един от нейните фактори. Техните уши дават заето дори когато някой се мъчи с децибелите на фолкконцерт да им припомни какви ги вършеше новият им идол, когато се разграждаха основите. Не са склонни да чуят, че както днес Волен плаче за войниците ни в Ирак, така вчера се срамуваше по страниците на в. "Демокрация", че не сме изпратили нито един рейнджър в Кувейт.Нехаят, че сегашният борец срещу ДПС преди смело уверяваше колко важно е присъствието на тази партия в политическия живот.

Тази публика е лесна плячка за новоизпечения националист, но не е достатъчна за сериозен резултат дори в парламентарни, камо ли в президентски избори. Сигурно затова в горещата фаза на кампанията Сидеров коригира част от риториката си. За да увеличи подкрепата си, се опита да внуши, че знае решенията на проблемите. Идеите му обаче могат да възторгнат само най-заслепеното му ядро. Щял например да свали новините на турски по БНТ чрез квотата си в СЕМ. Но тя е едва 4 от 9, т.е. мисията е невъзможна. А и влизайки в СЕМ, членовете му стават независими, не могат да бъдат отзовавани. Може би Волен отсега подсказва, че ще действа като диктатор? Сигурно, особено след уверението, че ще реши демографския проблем, като засели два милиона външни българи в сегашните ни предели. По своите мащаби това засенчва дори упражненията на Сталин с чеченците.

За наивниците Сидеров изглежда като спасителя в ръжта. На разумните повече им прилича на спасител на плажа. По-точно - на гларус.На политически гларус. Плажните бабаити винаги успяват да забият зрелищно някоя и друга бройка. Но никога - всички. Нито половината и дори четвъртината. И даже половината на четвъртината. Там някъде е таванът и на волния политически гларус. Може да е малко, но и това му е много.

В. "Политика", 6 - 12 октомври 2006 г.