Публикации » От мен » Печатни медии

Лицемерието на Волен ни мери в лицата

[20 Октомври 2006]

Цялата кампания се постара да внуши колко прекрасно ще е бъдещето ни с президент Волен Сидеров.

Въпреки белите му коси и предстарческия тремор на ръцете, и издайническото потене между горната устна и ноздрите, и втренчения като на някого от отвъдното поглед, ще трябва да приемем, че той е само на годинка и нещо - откакто води предаването си по тв "СКАТАКА". Дори не е в пубертета, а още е пеленаче, по чието личице е изписана цялата невинност на мирозданието. По думите му следва не да се разсъждава, а да се приемат на вяра, тъй като той не идва от грешния живот, а се пръква непорочно като Афродита от пяната на морските вълни.

Най-войнствен е, но не е бил войник.. Не е лежал в психиатрията, но не е най-нормалният. Българин е по паспорт, но ако се съди по жестовете и мимиките, немският език му е майчин. Нисък е на ръст, но си мисли, че е най-високият в държавата и се сили да узакони мисълта си.

Като главен редактор на "Демокрация" обслужи пропагандно унищожаването на земеделието, а сега каканиже срещу разрухата. Беше фен и идеолог на реституцията, а сега й е противник. Като прессекретар на "Овергаз" създаваше имидж на крупния капитал, а сега иска да го национализира. Пусна статията "Алчни старци изпълзяват на припек", а днес рони сълзи за третата възраст.

Охули семействеността на бившия цар, но курдиса жената, с която живее, за пресаташе на "Атака", а доведения си син - за заместник на партията. Против Европейския съюз е, но проводи същия този син за наблюдател в сърцето на Европа. И така нататък, чак до поредната, но не последна простотия с "Аз съм българче!" на турски. Всичко това е Волен Сидеров. Лицемерие във волни и дори произволни дози. Този човек иска да забравим миналото му. И да повярваме, че от 22 октомври нататък вече ще бъде последователен.

Бихме могли да подминем това, ако ставаше дума за някой от онези хаховци, които създават колорит на всеки град и даже квартал. Но не и за човек с мерак да управлява държавата. Лицемерието на Волен не е безобидно, нито безопасно. То се мери в лицата ни. Все още имаме време да се отместим.

В. "Политика", 20 - 26 октомври 2006 г.