Публикации » От мен » Печатни медии
Вторачване в лицата, не в квотите
[28 Февруари 2009]
Колонката на Иво Атанасов в "Дума"
Макар да дрънкаше откъм квоти и критерии, преди две години евролистата на БСП получи непознат от десетилетия малък брой бюлетини. Навярно защото избирателят не се интересуваше от квоти, а ние - от най-важния критерий. Бяхме записали какви ли не изисквания към кандидатите, но не и онова, с което трябваше да започнем - избираемост. Пленумът дори утвърди листата явно и анблок. Ако беше допуснато тайно гласуване, щеше да се види, че някои кандидати за Брюксел нямат подобаваща подкрепа във Висшия съвет, камо ли в обществото. И това щеше да бъде сигнал листата да се пренареди.
След загубата лидерът Станишев многократно отбеляза, прави го и до днес, че не успяхме да мобилизираме достатъчно партията. Но за една листа, съставяна възможно най-централизирано, каквато е европейската, отговорността едва ли трябва да се търси в покрайнините. Бях сред онези, които неуспешно се опитвахме да внушим, че за избори, към които интересът е най-малък, начело на списъка ни трябва да е знаково за партията име. В България има 265 общини. Ако допуснем, че във всяка от тях която и да е от емблематичните ни фигури има средно по двадесет лични привърженици, извън тези на БСП , това прави 5300 гласа повече, което беше достатъчно да спечелим изборите.
Тогава обаче господстваше друго виждане. Точно преди две години Юрий Асланов даваше изявления, а може би и съвети, че симпатизантите на БСП много рядко имат мнение за отделни личности, те по-скоро оценяват политиката като цяло. Огромната маса гласоподаватели на партията не се вторачват в имена и затова въпросът кой да води червената листа и кой на кое място да бъде няма да повлияе на подкрепата за БСП. Това не се било случвало, нямало и да се случи.
В отделни, но все по-стесняващи се, зони в БСП тази нагласа може още да е жива. Но да разчитаме на нея в стремежа си към победа означава да сме не просто наивни, а безотговорни. При неизбежните негативи, натрупани в четиригодишното участие в управлението, инстинктът за самосъхранение на партията може да отведе до урните само най-верните ни избиратели. С тях обаче няма как да спечелим. Трябва да привлечем и част от гражданите, които нямат постоянни политически ориентации, но винаги накланят везната в една или друга посока. Не можем да сърфираме върху червена вълна, приливът сега помага на други. Следователно резервът ни е в онези избиратели с непостоянни симпатии, които не се носят по течението, а се вторачват в имената.
На прага сме на новите евроизбори. Вече уточняваме принципи, формулираме критерии, пресмятаме квоти, търсим баланси. Това е полезно, дори няма как да го прескочим, но може да се окаже безсмислено. Ако отново забравим, че в политиката се участва с избор, а не с назначение. Че листата трябва да отговаря на въпроса с кого ще победим, а не кого да уредим. Че в челото й следва да засияе име, което се идентифицира достатъчно категорично с БСП.
Тези редове истински биха озадачили неизкушения и незапознатия. Та БСП ако няма популярни, обичани и избираеми политици, кой друг ги има? Какъв е проблемът да се състави силна листа, която не само да се представи достойно, но и да спечели изборите?
Щом като преди две години резултатът ни беше толкова незадоволителен, проблем със сигурност има. Само че остана непроизнесен и невидян. Затрупан под критериите, принципите и балансите. И под колективната оставка на цялото ръководство, по-късно вкупом преизбрано. Не сме лишени от възможността и сега да оберем горчивите му плодове. Ако отново се вторачим в квотите, а не в лицата.
Други текстове от колонката в: раздел "Публикации", подраздел "Печатни медии" на този сайт.