Публикации » От мен » Печатни медии

Бумерангът на несправедливостта

[21 Февруари 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

   Поредната ми годишнина, макар и не кръгла, ме предразположи към откровения. След толкова време в политиката сигурно има за какво да бъда чут.

   Бях сред най-острите в пленарната зала, сравняваха ме с барселонската кама, както тогава казваха на Стоичков. Към края на не едно заседание, като чуех какво отговарят сините министри на депутатските питания, на минутата навързвах слабите места в иронична теза, извеждах внушение и го забивах в полето на опонента. Ако я нямаше Катя Михайлова, която единствена бе в състояние да импровизира от трибуната, никой от управляващите не можеше дори да гъкне. Беше толкова ефектно, че в петъците дори колеги от други партии питаха ще говоря ли от името на групата, или да си тръгват по-рано.

   Винаги обаче съм се стремял да бъда справедлив. Изключенията са съвсем малко, към тях ме е водила не злоба, а чувството за хумор. Веднъж например писах за огромния нос на един вицепремиер. Как европейците се учудили, че ги изпреварваме в модата - те имали силикон само в гърдите и устните, а пък ние - и в носа. Макар да звучеше правдиво, текстът беше несправедлив. Защото човек няма как да е виновен за физическия си недостатък. Не минаха и три месеца и се наложи да ми оперират не друго, а тъкмо носа.

   Телевизионен водещ направи цял час предаване срещу мен, не се беше случвало и в най-сините времена. Напълно непредизвикано, неоснователно и неаргументирано. След няма и половин година загина при катастрофа. Друг дни наред ме наричаше мутра, само защото съм бил на едно погребение. Сполетя го нещо още по-жестоко. Трети не можел да ме диша. Не след дълго мина на командно дишане.

   Това са само част от примерите. Разбира се, нито за миг не бих пожелал на когото и да е такива трагедии. Но не ние, а Господ решава как да накаже несправедливия. Който не вярва в Бога, навярно подозира, че все пак има нещо - съдба ли, провидение ли, което ни връща лошото.

   Темата за справедливостта е особено важна в политиката. И то за лява партия като БСП. Премиерът Станишев често подчертава, че правителството постигна значими успехи, което е факт, но те някак си не се признават, защото в обществото се е настанило усещането за несправедливост. Което също е факт.

   Болезнен е въпросът за дефицита на справедливост и вътре в партията. Нищо друго не отравя толкова силно атмосферата и не парализира до такава степен енергията, инициативата и дори елементарното желание за работа, както несправедливостта. Този проблем е в основата на много от конфликтите по места. Особено ако центърът не вземе страната на почтеността или тихомълком остави безцеремонността да надделее.

   Опасно е, ако ни завладее усещането, че аршинът не е един и същи, че на някои се прощава всичко, а на други - нищо, че отношението към нечии загуби е великодушно, сякаш са победи, а други успехи се отбелязват с половин уста, като че ли са природно явление. Че уж всичко се гради на принципи, а тъкмо някои от най-принципните не са в градежа Че са други лостовете към постовете. Че който е с качества за наставник, го наставляват, а от когото трябва да се учим, го поучаваме.

   И тук примерите са доста. Но било, каквото било. Предстоят ни сериозни изборни  изпитания, длъжни сме да реабилитираме справедливостта. Иначе лошото ще ни се върне като бумеранг. Може да не вярваме в Бог, но в народната воля не бива да се съмняваме.