Публикации » От мен » Печатни медии

Да има референдуми, но... в Швейцария

[14 Февруари 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

   Преди броени дни Швейцария реши с референдум споразумението й с Европейския съюз за свободно движение на работната ръка да обхване и новоприетите България и Румъния. Този вот е многозначителен, като се знае, че от създаването на конфедерацията през 1848 г. досега едва 15 процента от референдумите са били подкрепени от населението. Швейцарците гласуваха за нас, но с мисъл за себе си - ясно им беше, че отрицателният вот би анулирал автоматично редица важни за страната търговски споразумения с ЕС.

   В края на ноември м.г. имах шанса да видя в Берн  как се прави допитване до народа. Ако си представяте, че сме надниквали в гласоподавателните списъци, че сме посещавали избирателни секции и сме разменяли по някоя дума с членовете на секционните комисии, че сме поглеждали в тъмните стаички и сме стискали палци да има кворум, ще сгрешите. В Швейцария не съществува нищо от изброеното. За референдуми са запазени четири дати в годината и те се знаят много време предварително. Най-малко месец преди съответната дата всеки гражданин получава по пощата комплект материали, съдържащи темите на поредното допитване, позициите и аргументите на инициаторите и на властите, историята на проблема, както и бюлетините. В 85 на сто от случаите гражданите, пожелали да гласуват, упражняват правото си по пощата. Като българи съвсем логично полюбопитствахме в централното управление на техните пощи как се постъпва при загуба на някоя пратка. Домакините дълго се консултираха помежду си и дори не толкова с гордост, колкото с известно съчувствие ни съобщиха, че такъв случай не им е известен.

   Населението на кантон Берн е близо милион. Освен по пощата, желаещите могат да пуснат бюлетините и в някоя от само шестте секции. Една от тях е в кметството на Берн. На оградата има кутия за бюлетини  и голяма част от гражданите използват нея, вместо да влязат вътре. В секцията има няколко урни по отделните теми на допитването и всичко на всичко две момиченца, които упътват гражданите. Не се иска дори документ за самоличност. Изкушихме се да попитаме не се ли злоупотребява с факта, че гражданите не се легитимират. Първоначално не ни разбраха, а след като им подсказахме, се слисаха: че защо ще им е да гласуват по два или три пъти!

   Споделям всичко това не без съжаление. През седмицата Янаки Стоилов и още неколцина положиха невероятни, но, уви, обречени усилия да защитят в пленарната зала Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението. Разбира се, ние не сме Швейцария на Балканите, без традиции сме в тази област. Моето поколение е имало възможност един-единствен път да участва в референдум - през 1971 г, когато е приета новата  тогава Конституция. С референдум през 1946 г. нашите родители са решили да бъдем република или монархия, а след Първата световна война дедите ни са гласували да се съдят виновниците за двете национални катастрофи на България. Тоест, самата дума референдум се свързва с нещо като че ли важно, съдбовно за страната, а не като делнична, дори банална, но неотменима  при демокрацията форма за участието на гражданите в управлението.

   На двадесетата година от прехода обаче в парламента да преобладават настроенията срещу референдумите е най-малкото нелепо. Естествено, това не се казва открито, но проличава в обструкциите, ще се види и при гласуването. Уж всички са „за", но се настоява броят на подписите, с които се инициира референдум, да бъде възможно най-голям, допитванията да са валидни при възможно най-висок праг гласували, а резултатите от референдумите да не бъдат задължителни, а да се подлагат на последващо одобряване от Народното събрание или общинските съвети.

   БСП трудно ще намери съюзници за този законопроект. Защото на думи всички сме за референдумите, но... да си ги правят в Швейцария.