Публикации » От мен » Печатни медии

Как подготвяме цифровата телевизия

[08 Февруари 2009]

Статия на Иво Атанасов в "Дневен труд"

   С  промените в медийния закон които вече са приети, и с онези, които предстоят в Закона за електронните съобщения и у нас до месеци ще стартира цифровизацията на телевизионния ефир. Революцията е по-дълбока, отколкото прехода от черно-бяло към цветно изображение. Картината и звукът ще бъдат със значително по-добро качество, ще дойдат разнообразни възможности и удобства за зрителя.

   Цифровизацията обаче е скъпо начинание. Най-напред - за зрителя. Ако няма пари да си купи нов дигитален телевизор, трябва да се снабди с т. нар. сет топ бокс или адаптер, с който да приема на стария си апарат новия сигнал. Струва 60-80 лева, но за мнозина този разход е непосилен, и то не само у нас. Ето защо Народното събрание задължи Министерския съвет да приеме специална програма, която включва и подпомагане на социално слабите. Дали ще им даде пари, или направо ще им закупи адаптери, ще реши самото правителство, но такива мерки бяха предприети в редица страни, например в Италия и даже в САЩ.

   Истинската конкуренция ще бъде не между отделните ефирни цифрови телевизии, а между тях и кабелните. По кабела получаваш над 70 програми, но пък всеки месец плащаш 15-20-25 лева такса. А и от тези десетки програми сигурно гледаш не повече от 10-15. При цифровата телевизия купуваш сет топ бокс или за нов телевизор, но след това си освободен от месечна такса. Ще приемаш 24 програми с национално покритие и няколко регионални,и то при предимствата, за които стана дума.

   Цифровата тв е изпитание и за инвеститорите. Около 300 милиона евро струва изграждането на един мултиплекс - съоръжението, което получава сигналите на 4- 6 телевизии и много радиа, смесва ги в една честотна лента и ги предоставя за разпространение. Това е междинното звено между тв операторите, които подготвят програмите за излъчване, и електронната съобщителна мрежа (кули, предаватели и т.н.), изградена у нас от БТК, а напоследък частично - и от други юридически лица.

   Според Женевския честотен план у нас ще изградим шест мултиплекса с национален обхват, всеки с по четири тв програми и много възможности за допълнителни услуги. В първата фаза - след месеци, ще имаме един обществен мултиплекс и два търговски, спечелени след конкурс от едно предприятие. Втората фаза е през следващата година когато ще имаме три други мултиплекса. Правото за  изграждането им ще получи след конкурс друго предприятие.

   Част от опозицията настоява всеки мултиплекс да бъде с отделен собственик. Но  поставим ли се на мястото на инвеститора, ще видим, че капиталовложенията в този сектор са рискови, и то не само заради финансовата криза. България е малка страна, при това - с пресечен релеф, срокът за възвръщане на инвестициите е дълъг, а времето ни притиска. На Финландия, която е с много по-големи технологични и финансови възможности от нас, са били нужни седем години за прехода към изцяло цифрово излъчване, а на нас ни остават по-малко от четири. (Като страна членка на ЕС сме длъжни до 2012 да преминем изцяло към цифрово излъчване.) Ето защо е наложително да се разчита на по-крупни инвеститори, а те  могат да бъдат привлечени, ако имат по-голямо поле за бизнес-маневри.

   И тук чуваме гласове, че ефирът се монополизира. Но да погледнем конкретно: едно предприятие прави двата търговски мултиплекса от първата фаза. То ще може да качи общо осем програми. Три от тях са му натрапени по закон - това са телевизиите, които покриват поне половината от населението, т.е. bTV, Нова и TV 2. Останалите пет честоти са му волна програма, но тя не е абсолютна. В диалог със СЕМ собственикът трябва да уточни вида и профила на програмите, които ще качи. Примерно музикален канал, но български, и спортен, но европейски. В този диалог СЕМ е задължен да отстоява обществения интерес и медийното разнообразие. И при спор има последната дума. Едва тогава собственикът на мултиплексите ще може да избира конкретна тв измежду лицензираните от СЕМ. Примерно ако е договорено един от каналите да бъде музикален, и то световен, мултиплексът ще избира  дали да е MTV, или VH 1. По сходен начин е решено взаимодействието на СЕМ и с предприятието, което ще спечели трите мултиплекса от втората фаза. Ясно е, че дори и да се получи монополно положение на пазара, което по закон не е забранено, злоупотребата с него е изключена тъкмо с тази поредица от спънки.

   Голи думи са упреците, че готвим политическа доминация в ефира. Ние сме първото мнозинство, което не промени медийния закон, за да подмени персоналията в СЕМ, а оттам - и в ръководствата на БНТ и БНР. Ако намеренията ни са били толкова зли, отдавна да сме го сторили.

   Трудно могат да се приемат идеите на ДСБ като средство срещу прекомерната концентрация да се въведе фигурата на оператор на мултиплекс, който да е различен от собственика. Значи един ще хвърли триста милиона да осигури апаратурата, а друг ще я управлява. Защото първият разбирал от техническата част, а вторият - от програмната. Все едно един да е съпругът, а друг - операторът! При това - без да е доказал, че е по-добър.

   В. "Дневен труд", 8 февруари 2009 г.