Публикации » От мен » Печатни медии

БСП: Големият кораб минава

[07 Февруари 2009]

Колонката на Иво Атанасов в "Дума"

   Преди години ми дадоха да покарам по Дунав един от големите кораби. На правите участъци нямаше проблеми, но ако при някое препятствие  навиех руля повече, отколкото скоростта позволяваше, усещах вибрации по целия корпус, дори се опасявах, че част от пасажерите ще изпаднат или пък ще предизвикам пробойна, която да потопи всички ни.

   БСП е голям кораб, със сигурност лидерът й, който и да е той, изпитва подобно напрежение. Последният конгрес например преизбра Станишев с небивало мнозинство. Но отказа съставът на Националния съвет да се попълни с втори тур, предпочете това да стане по вишегласие според подреждането от първия. Не защото делегатите вече бяха уморени, а тъй като ги облада подозрението, че целта на новото гласуване е да се отстранят  някои от онези, неразумно обявени за „свещени крави".

   Макар цели 60 на сто от делегатите да идваха за пръв път на такъв форум, те си дадоха сметка, че само с нови лица сме за никъде. Гласуваха повече от една трета от Националния съвет да са на младежка възраст, но заедно с това проводиха в него и почти всички знакови фигури. Така конгресът подсказа как да се спечелят предстоящите тази година два избора.

   Духът на обединяване и сплотяване обаче се поизгуби между НДК и „Позитано", и то не защото Бойко Борисов беше спрял трамваите по „Витошка". Често се твърди, че Изпълнителното бюро не е горна камара на Националния съвет. И така да е,  все пак ние се казваме БСП, свикнали сме начело да бъдат онези с най-голямо влияние. В повечето случаи успяваме, но ето, един Янаки Стоилов не беше включен в ИБ. При целия си критичен патос той се класира много напред, шести е в тайното гласуване на конгреса. Това показва, че в партията има нужда от този тип риторика, от такова виждане за политиката ни. Излишен риск е този широк кръг да не се чувства представен в ръководството.

   Не се е случвало, но ако все някога решат да ме попитат как, докато бях лидер на кюстендилските социалисти, постигахме най-високите изборни резултати в страната, ще им кажа не на последно място, че включвах опонентите си в бюрото, а най-отявлените от тях ми бяха заместник-председатели. Това ми създаваше дискомфорт, спорехме, трудно взимахме решения, но зададяха ли се избори, всеки от тях се чувстваше приобщен, активираше зоната си на влияние, партийното ветрило се разперваше максимално и победите идваха.

   Другият подход, известен като екипен, носи удобства, но и отчуждава. Има недостатъка в най-важните моменти партийната кауза да се възприема  като кауза не на всички, а на една групичка, което няма как да не накърни мотивацията за работа. Когато към неизползването на някои от най-физиономичните за партията се добави тикането на други, които редовно са най-задраскваните, напрежението ненужно се покачва. Особено като се знае, че най-често става дума за хора с качества, за които обаче трябва да се намери точното място - онова, което няма да е функция на унизителното и за тях гласуване.

   На последния пленум Сергей Станишев заяви решимостта си БСП да спечели и двата избора тази година. Не заради лична амбиция, а заради страната и партията. Това е мобилизиращо, но не е достатъчно. Нужно е конгресният стремеж към сплотяване да бъде продължен, и то на принципна основа. И най-малкото подозрение в тази посока може да бъде пагубно.

   Основната ни политическа задача за 2009 г. е изпълнима. Почувствал това, главният ни конкурент загуби равновесие и се хлъзна в улея на гафовете. От нас се иска да не покачваме излишно градуса на собственото си напрежение. Не е изключено само няколко хиляди гласа разлика да решат кой да получи мандат за съставяне на правителство - ние или ГЕРБ. Ето защо  почти ювелирната точност при боравенето ни с руля на партийния кораб е задължителна.

   В. "Дума", 7 февруари 2009 г.