Публикации » От мен » Печатни медии

Нововремец на новодомец око не вади. И обратно

[25 Февруари 2004]

Те един без друг не могат. И още по-просто, и още по-ясно - един без друг ще бъдат те нищо

Иво Атанасов*

Стотици хиляди апартаменти в България са продадени на държавни цени. Както преди, така и след 1989 г. Всяко правителство е уреждало своите фаворити с евтини жилища. А сред властимеющите винаги е имало такива, които са се облагодетелствали. От тази гледна точка

Петър Стоянов, Теодосий Симеонов и Валентин Церовски си приличат като три капки вода

И тримата се сдобиха с дом на безценица. Първият - като правосъден заместник-министър в кабинета на Филип Димитров, а другите двама - като министри в двете последни правителства - "Костов" и "Сакскобургготски". Разликата между тези новодомци е единствено в това, че докато Церовски бе сравнен със земята, а за Теодосий шоумени песни пееха, за бившия президент се пази пълно мълчание. Дори бе избран за личност на столетието. На миналото все пак.
И тъкмо да се разочароваме, че няма нищо ново под слънцето, СДС измисли продажбата на жилища с компенсаторни записи. Това са хартийките, връчени на онези реститути, чиято собственост - къщи, магазини, фабрики или земеделски имоти - не може да се върне в реални граници. Сините се изхитриха да издадат много повече компенсаторки, отколкото е цената на собствеността, която не може да се възстанови. Отпечатваха си, колкото им трябват, без да отбелязват броя им в централен регистър. Така стана възможно син министър да подари на тогавашен министерски съветник около 70 млн. лева. С тези хартийки приближените до властта заграбваха заводи, хотели и жилища, а редовите реститути наблюдаваха с ужас как номиналът на компенсаторките им се смалява от лев на 15-20 стотинки.
Но това не е всичко. Парламентът задължи със закон Министерския съвет да направи списък на жилищата, които ще се продават с компенсаторни инструменти.

До ден-днешен такъв списък нито е обявен, нито пък е изготвен

Газейки закона, властниците си създадоха привилегия, за да могат да облажват приближените си, а и себе си с евтини апартаменти. Но тъкмо това постави под въпрос правомерността на сделките.
През юли 2001 г. стана ясно, че правителството на Костов е раздало стотици жилища срещу хартийки. В първите дни на сегашния парламент Коалиция за България поиска създаването на временна анкетна комисия, която да провери дейността на Министерския съвет, на премиера и министрите за времето от 17 април до 5 юли 2001 г., когато кабинетът управляваше без контрол от страна на парламента. В мотивите на проекторешението бе записано тъкмо раздаването на апартаменти срещу компенсаторни записи. Целта бе да се разкрие механизмът, по който кабинетът на Костов е престъпвал закона, и да се помогне на новото правителство да се предпази от изкушенията на властта.
Раздавайки с едната ръка "Приказка за стълбата" на Смирненски, с другата председателят Герджиков не постави на гласуване проекторешението. А когато процедурните трикове се изчерпаха и проектът все пак бе подложен на гласуване, той бе подкрепен само от левицата. За създаването на анкетна комисия гласуваха и трима от НДСВ, но това не бяха Цеков, Кошлуков и Севлиевски.
Едва след 2 години, когато гръмна скандалът с харизаните и от жълтото правителство апартаменти,

тримцата се активизираха

по темата. Видяха в нея потенциал за успешна имиджова акция. И внесоха законопроект, който се стреми да наложи ограничения занапред. И да възстанови донякъде справедливостта, като задължи облажилите се да доплатят разликата до пазарната цена.
Проектът е спорен и ако се превърне в закон, сигурно може да бъде съборен от Конституционния съд. Той щеше да има стойност, ако бе приет в началото на този парламент и с това бе пресякъл възможността царските хора да си подаряват жилища. Тогава обаче жълтите още не се бяха разделили на новодомци и нововремци и дружно държаха отворени вратичките към облагодетелстването. По-късно, когато нововремците се качваха на яхти край Монте Карло или прескачаха до Лондон, както се прескача до избирателния район,

новодомците се изживяваха като техен морален съдник

Сочеха ги с пръст, но същевременно ги разполагаха на по-високи постове. Всеки, който по някакъв начин се забърка в скандал, независимо дали се казва Цеков, Севлиевски или Станимир Илчев, влезе в ръководството на жълтата група. Само Камен Влахов остана капо.
Когато пък новодомците се разшириха в евтините жилища, нововремците се заизживяваха като техен морален коректив. Започнаха да гледат намръщено, да говорят сърдито, че и законопроект написаха. Прекрасно знаейки, че няма да вземат жилището на никого. А за по-сигурно отсега заявяват, че няма да подкрепят искания от левицата вот за недоверие към правителството.
Това жонглиране с морала додея на всички. Където и да отидем в страната, навсякъде ни казват по-бързо да ги махаме тези. Във всяка държава след скандал като този с апартаментите правителството си отива. Нашите министри обаче са гьонсурати. Подписват си един на друг заповедите и окото им не мига. А премиерът ни е особен. Месец-два дума не обелва, а после проговаря, колкото да каже, че въпросът вече не е оригинален. И какво да каже, след като намести половин България в джоба си!
Нововремец на новодомец око не вади. И обратно. Защото са като братя -

поскарват се за пред хората,

колкото да се види, че новият морал функционира, но един без друг не могат. И още по-просто, и още по-ясно - един без друг ще бъдат те нищо. Ето защо са готови да си простят и непростимите неща. Министрите, областните управители, пресаташетата и даже вчерашните пикли, докопали новия морал още на студентската скамейка, могат да бъдат спокойни - никой няма да им прибере ключовете. А царят да се готви за личност на столетието. Зер, той взе най-много!
----------------
* Авторът е депутат от Коалиция за България.

в-к "Сега", 25 февруари 2004 г.

http://www.segabg.com