Публикации » От мен » Печатни медии
Нововремец на новодомец око не вади. И обратно
[25 Февруари 2004]
Те един без друг не могат. И още по-просто, и още по-ясно - един без друг ще бъдат те нищо
Стотици хиляди апартаменти в България са продадени на
държавни цени. Както преди, така и след 1989 г. Всяко правителство е
уреждало своите фаворити с евтини жилища. А сред властимеющите
винаги е имало такива, които са се облагодетелствали. От тази гледна
точка
Петър Стоянов, Теодосий Симеонов и Валентин Церовски
си приличат като три капки вода
И тримата се сдобиха с дом
на безценица. Първият - като правосъден заместник-министър в
кабинета на Филип Димитров, а другите двама - като министри в двете
последни правителства - "Костов" и "Сакскобургготски". Разликата
между тези новодомци е единствено в това, че докато Церовски бе
сравнен със земята, а за Теодосий шоумени песни пееха, за бившия
президент се пази пълно мълчание. Дори бе избран за личност на
столетието. На миналото все пак.
И тъкмо да се разочароваме, че
няма нищо ново под слънцето, СДС измисли продажбата на жилища с
компенсаторни записи. Това са хартийките, връчени на онези
реститути, чиято собственост - къщи, магазини, фабрики или
земеделски имоти - не може да се върне в реални граници. Сините се
изхитриха да издадат много повече компенсаторки, отколкото е цената
на собствеността, която не може да се възстанови. Отпечатваха си,
колкото им трябват, без да отбелязват броя им в централен регистър.
Така стана възможно син министър да подари на тогавашен министерски
съветник около 70 млн. лева. С тези хартийки приближените до властта
заграбваха заводи, хотели и жилища, а редовите реститути наблюдаваха
с ужас как номиналът на компенсаторките им се смалява от лев на
15-20 стотинки.
Но това не е всичко. Парламентът задължи със
закон Министерския съвет да направи списък на жилищата, които ще се
продават с компенсаторни инструменти.
До ден-днешен такъв
списък нито е обявен, нито пък е изготвен
Газейки закона,
властниците си създадоха привилегия, за да могат да облажват
приближените си, а и себе си с евтини апартаменти. Но тъкмо това
постави под въпрос правомерността на сделките.
През юли 2001 г.
стана ясно, че правителството на Костов е раздало стотици жилища
срещу хартийки. В първите дни на сегашния парламент Коалиция за
България поиска създаването на временна анкетна комисия, която да
провери дейността на Министерския съвет, на премиера и министрите за
времето от 17 април до 5 юли 2001 г., когато кабинетът управляваше
без контрол от страна на парламента. В мотивите на проекторешението
бе записано тъкмо раздаването на апартаменти срещу компенсаторни
записи. Целта бе да се разкрие механизмът, по който кабинетът на
Костов е престъпвал закона, и да се помогне на новото правителство
да се предпази от изкушенията на властта.
Раздавайки с едната
ръка "Приказка за стълбата" на Смирненски, с другата председателят
Герджиков не постави на гласуване проекторешението. А когато
процедурните трикове се изчерпаха и проектът все пак бе подложен на
гласуване, той бе подкрепен само от левицата. За създаването на
анкетна комисия гласуваха и трима от НДСВ, но това не бяха Цеков,
Кошлуков и Севлиевски.
Едва след 2 години, когато гръмна
скандалът с харизаните и от жълтото правителство апартаменти,
тримцата се активизираха
по темата. Видяха в нея
потенциал за успешна имиджова акция. И внесоха законопроект, който
се стреми да наложи ограничения занапред. И да възстанови донякъде
справедливостта, като задължи облажилите се да доплатят разликата до
пазарната цена.
Проектът е спорен и ако се превърне в закон,
сигурно може да бъде съборен от Конституционния съд. Той щеше да има
стойност, ако бе приет в началото на този парламент и с това бе
пресякъл възможността царските хора да си подаряват жилища. Тогава
обаче жълтите още не се бяха разделили на новодомци и нововремци и
дружно държаха отворени вратичките към облагодетелстването.
По-късно, когато нововремците се качваха на яхти край Монте Карло
или прескачаха до Лондон, както се прескача до избирателния район,
новодомците се изживяваха като техен морален съдник
Сочеха ги с пръст, но същевременно ги разполагаха на
по-високи постове. Всеки, който по някакъв начин се забърка в
скандал, независимо дали се казва Цеков, Севлиевски или Станимир
Илчев, влезе в ръководството на жълтата група. Само Камен Влахов
остана капо.
Когато пък новодомците се разшириха в евтините
жилища, нововремците се заизживяваха като техен морален коректив.
Започнаха да гледат намръщено, да говорят сърдито, че и законопроект
написаха. Прекрасно знаейки, че няма да вземат жилището на никого. А
за по-сигурно отсега заявяват, че няма да подкрепят искания от
левицата вот за недоверие към правителството.
Това жонглиране с
морала додея на всички. Където и да отидем в страната, навсякъде ни
казват по-бързо да ги махаме тези. Във всяка държава след скандал
като този с апартаментите правителството си отива. Нашите министри
обаче са гьонсурати. Подписват си един на друг заповедите и окото им
не мига. А премиерът ни е особен. Месец-два дума не обелва, а после
проговаря, колкото да каже, че въпросът вече не е оригинален. И
какво да каже, след като намести половин България в джоба си!
Нововремец на новодомец око не вади. И обратно. Защото са като
братя -
поскарват се за пред хората,
колкото да се
види, че новият морал функционира, но един без друг не могат. И още
по-просто, и още по-ясно - един без друг ще бъдат те нищо. Ето защо
са готови да си простят и непростимите неща. Министрите, областните
управители, пресаташетата и даже вчерашните пикли, докопали новия
морал още на студентската скамейка, могат да бъдат спокойни - никой
няма да им прибере ключовете. А царят да се готви за личност на
столетието. Зер, той взе най-много!
----------------
* Авторът
е депутат от Коалиция за България.
в-к "Сега", 25 февруари 2004 г.
http://www.segabg.com