Публикации » От мен » Печатни медии

Закон за печата е другото име на цензурата

[02 Март 2007]

В статия в днешния брой на в."24 часа" председателят на медийната комисия Иво Атанасов заявява: "Посегнем ли на свободата на словото, обществото остава без санитари".За закон за печата се настоява не отвчера. Сега обаче за пръв път това се иска не от управляващите, а от опозицията. И сигурно е световен прецедент, че сред инициаторите на тази идея има и журналисти.

<>Историята сочи, че един закон за печата няма какво друго да бъде освен цензура. Още през 1881 г, само три години след Освобождението, Батенберг въвежда турския закон за печата. До 1946 г. се приемат около 20 закона за печата, всеки от които нарушава Търновската конституция, защото според нейния дял осми за свободата на печата не се предвижда специален закон. И какво съдържат тези парламентарни творения - мерки срещу публикации, които докачат честта и нападат особата на царя (княза), употребяват неприлични изражения срещу членовете на княжеското домочадие, укоряват чиновници и т.н. И още - задържане на отделни броеве, изземване, временно или окончателно спиране на вестника, глоба и чак строг тъмничен затвор. В първите години след 9 септември 1944 г. също имаше цензура, спиране на вестника, затвор. По-късно ни наказваха сурово за грешки и затова проверявахме многократно фактите, та я нямаше сегашната всепозволеност, но ни вземаха дори отпечатъци от пишещите машини - сакън, да не се пръкне нещо срещу държавата и строя.

Днес свободата на словото е уредена в чл. 39, 40 и 41 на Конституцията. Ако някой се почувства засегнат, може да постъпи поне по три демократични начина - да поиска право на отговор, да сезира комисията за журналистическа етика или да се обърне към съда. А ако героят на публикацията е политик, при това - лидер на партия и шеф на парламентарна група, той има важно предимство пред милиони българи - може да говори от най-високата трибуна - на Народното събрание, на митинги, пред медиите. Ако истината е на негова страна, има къде да я каже, а ако е убедителен, има и кой да му повярва.

Разбира се, медиите са далеч от съвършенството. Че да не би ние, политиците, да сме? Но да уреждаме взаимоотношенията си чрез закон за печата означава и едните, и другите да не сме свободни да говорим онова, което мислим, а правото на обществото да получава информация - да бъде накърнено.В ерата на интернет да се връщаме към цензура, към конфискации и спиране на издания е нелепо. За радиата и телевизиите е нужен лиценз, и то само за ефирните, защото честотите са ограничен ресурс, върху който държавата има суверенни права, но печатните издания боравят с неограничен ресурс и затова за тях е достатъчен съкществуващият значително по-либерален режим.

Всяка по-известна личност е чела и слушала за себе си какви ли не измислици. Но заради плявата не бива да изхвърляме и зърното. Всички по-значими разкрития в последните 18 години са тръгвали от някой вестник, радио или телевизия. Само в единични случаи разнищването на някоя афера е почвало от парламентарния контрол, от изявление на министър или депутат. Това доказва, че медиите се справят с ролята си на коректив на властта. Закон за печата би оставил обществото без санитари.

Ето какво пише през 1933 г. д-р Никола Жабински в "Практически бележки върху законопроекта за печата": "Ако едно лице се възкача на паметника на царя Освободителя и от там почне високо да говори, че софийските съдии са корумпирани, че софийските духовници са лицемерни сребролюбци, че софийските офицери са страхопъзльовци, в такъв случай не може да има спор, какво това лице извършва нападение върху честта и достойнството на софийските съдии, офицери и духовници и че ако друго лице прекрати това нападение като насилствено запуши мръсната уста, това не е нищо друго освен нужна отбрана."

Такъв закон за печата ли искат? Дават ли си сметка, че примерно при последната блокада на парламента, когато депутат нападаше яростно излезлия при таксиджиите вътрешен министър, ако някой беше запушил насилствено устата на политика, това щеше да е просто нужна отбрана? Че ако съществуваше закон за печата, една партия нямаше как да направи и митинга си на 3 март, защото отсега се знае, че онова, което ще се говори там, би попаднало под ударите на такъв закон.

Когато управляващите посягат на свободата на словото, това е тирания. А когато такива стремежи има опозицията, това е диагноза.

в."24 часа", 2 март 2007 г.